Решение по НАХД №16528/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1352
Дата: 9 април 2025 г. (в сила от 8 май 2025 г.)
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20241110216528
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1352
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216528 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************* против наказателно постановление № 24-4332-
024412/17.10.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел "Пътна
полиция" СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП. За същите на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20
/двадесет/ лв., на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1
ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаВ. от право да управлява МПС
за срок от 1 /един/ месец - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че по време на ПТП, за което е санкциониран
жалбоподателят, собственият му лек автомобил, с който в НП е посочено, че
са извършени нарушенията, се е намирал в друг квартал на гр. София и по
него не е имало щети или боя от друг автомобил. Моли да се имат предвид
тези обстоятелства при постановяВ. на съдебния акт и е отправено искане за
отмяна на обжалваното НП.
За проведените по делото открити съдебни заседания страните са
1
редовно призовани, като жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Моли за отмяна на обжалваното НП поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, като по
делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен
юрисконсулт с изложени бланкетни съображения за законосъобразност и
правилност на обжалваното НП, с искане за потвърждаВ.то му. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, като е направено бланкетно възражение за
прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от
другата страна.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 22.04.2024 г., около 18:30 часа, лек автомобил *************,
управляван от съпругата на жалбоподателя С. И. И., се намирал на паркинг в
************* като при излизане от реда на паркираните автомобили,
извършвайки маневра напред-назад е реализирало ПТП с паркираното от
дясната му страна МПС - л.а. „*************, с причинени щети
/драскотини/ по преден ляв калник и предна лява врата. След това, водачът на
лек автомобил ************* напуснал мястото на ПТП без да уведоми
контролните органи на МВР.
След установяВ. на собственика на л.а. „************* – жалб. С. И. и
въз основа на попълнена от него декларация от 20.09.2024 г., на същия е
съставен АУАН бл. №0582777 от 20.09.2024 г. за това, че на 22.04.2024 г.,
около 18.30 часа в гр. ************* А, като водач на лек автомобил
************* не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и
реализирал ПТП с паркирания до него л.а. „*************, след което не
спрял да установи нанесените щети и не уведомил контролните органи на
МВР. В съставения АУАН като нарушени разпоредби са посочени чл.20, ал.1 и
2
чл.123, ал., т.1, б.А и Б от ЗДвП. В акта е посочено, че същият е съставен въз
основа на сведение на свидетел, на осн. чл.40, ал.1 и ал.4 от ЗАНН.
Съставеният АУАН е връчен на жалб. И. на датата на съставяне, като в графата
за възражения жалбоподателят е вписал такива, а именно, че автомобилът му
се е намирал паркиран в друг квартал.
Въз основа на така съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на нарушенията и давайки им правна
квалификация съобразно разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
2, б. "а" ЗДвП, Началник Група в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на И.
административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в
размер на 100 /сто/ лв. и лишаВ. от право да управлява МПС за срок от 1
/един/ месец - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите
К. Х. И., В. Г. А., ************* Т. и писмени – сведения от В. А. и С. И.,
докладна записка, протокол за ПТП; справка-картон на водач; заповед №
513з-10527/02.12.2022 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Показанията на свид. И., които съдът кредитира като обективни и
логични, са информативни относно обстоятелствата, при които в качеството на
служител на ОПП-СДВР е посетил местопроизшествието, констатирал щетите
по л.а. „************* и е съставил протокол за ПТП, въз основа на който и
останалите данни по преписката е съставен процесният АУАН. Съдът
кредитира с доверие като логични, хронологични и взаимно допълващи се и
показанията на свидетелите В. Г. А., ************* Т., като последният се
явява очевидец на процесното ПТП.
Фактите, които се твърдят от жалб. И., а именно, че към момента, в
който от ОПП-СДВР са осъществили връзка с него по телефона, собственият
му лек автомобил ************* се намирал паркиран в друг квартал на гр.
София – различен от този, в който е реализирано ПТП, не са от естество да
опровергаят показанията на св. Т., който е бил очевидец на реализираното
ПТП именно с участието на този лек автомобил. Освен това и самият
3
жалбоподател в дадените от него обяснения в първото съдебно заседание по
делото изрично потвърждава, че към времето на ПТП собственият му лек
автомобил е бил управляван от съпругата му, която била с него на пазар в
магазин Лидл, намиращ се именно в квартала, в който се твърди, че е
реализирано процесното ПТП.
Времето, мястото и участвалите в настъпилото ПТП автомобили се
установяват по един категоричен и несъмнен начин от показанията на св. Т., а
факта на настъпилото ПТП - и от всички събрани и приобщените писмени
доказателства, без наличие на каквито и да е противоречия между тях. Въз
основа на съставения протокол за ПТП, както и показанията на свид. Т. се
установяват и причинените в резултат от ПТП материални щети на лек
автомобил „*************, колкото и минимални да са същите.
Що се отнася до механизма на настъпВ. на ПТП, съдът прие, че същият е
категорично изяснен въз основа на показанията на св. Т. и протокола за ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Актът за установяВ. на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени в изискуемата от закона писмена форма и от
компетентни органи. Въпреки това обаче, настоящият съдебен състав, при
изпълнение на правомощието си да провери изцяло законосъобразността и
правилността на обжалваното НП, независимо от основанията, посочени в
жалбата, констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяната на НП.
Същите са, както следва:
При съставянето на АУАН и наказателното постановление са допуснати
нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т.5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
На първо място, по отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, от
прочита на АУАН и оспореното НП е видно, че актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили задълженията си за детайлно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съгласно легалната
дефиниция /§6, т.3о ЗДвП/, пътнотранспортно произшествие е събитие,
4
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняВ. или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
процесните АУАН и НП обаче не са изложени каквито и да било факти за
причинени имуществени или неимуществени вреди, нито за пострадали хора
и още повече, не са описани обстоятелствата по настъпВ. на ПТП, като дори
не е посочено, че същото е реализирано на паркинг и при излизане от реда на
паркираните автомобили.
Описанието на посочените правно значими факти се изчерпва с
лаконично посочВ., че привлеченото към отговорност лице, поради това, че не
контролира непрекъснато управляваното МПС, реализира ПТП с паркирания
до него лек автомобил „*************. Констатираната непълнота при
словесното описание на обвинението в АУАН и издаденото въз основа на него
НП не би могла да бъде запълнена и от анализа на доказателствения материал,
посредством който се установява действителното причиняВ. на щети по
автомобила, управляван от В. А., предвид обвинителната функция на АУАН и
НП и изискВ.то тези факти с оглед възможността за упражняВ. на правото на
защита да бъдат описани в посочените документи. Предвид това и доколкото е
рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита
на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него
юридическа отговорност, представлява основание за отмяната на НП.
Наред с това, приетата за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
съдържа правно предписание, съгласно което водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Същевременно по делото липсват каквито и да било доказателства, които да
сочат именно за загуба на контрол върху управляваното от жалбоподателя
МПС като причина за настъпВ. на ПТП.
Липсата на доказателства относно причините за ПТП, които да сочат
извършено от страна на И. /вкл. на основание разпоредбата на чл.188, ал.1,
изр.2 ЗДвП/ нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водят и до нарушение на
материалния закон и следващата от него отмяна на НП по този пункт.
Отговорността на И. по втория пункт на атакуваното наказателно
постановление пък е ангажирана за това, че не спрял за установяВ. на
нанесените щети и не уведомил контролните органи на МВР. Същевременно
5
нито в АУАН, нито в НП не е посочено, че в резултат на процесното ПТП са
причинени материални щети и какви са те. Освен това, в АУАН правната
квалификация на деянието е останала непълна, като не е посочено по коя
алинея на чл.123 ЗДвП е прието за съставомерно деянието, а в НП същото е
квалифицирано по чл.123, ал.1, т.2, б.А ЗДвП, предвиждащ задължение за
водачите на пътно превозно средство, което е участник в пътнотранспортно
произшествие, при което са пострадали хора да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи. Такива фактически
положения също не се установиха, доколкото не се установи да е имало
пострадали хора от процесното ПТП.
Следователно, с оглед на прекалено схематичното и флагрантно
описание на това нарушение, което не позволява правилна оценка на
ситуацията, както и поради липсата на съответствие между описанието на
нарушението и дадената му правна квалификация, и в тази част на
обжалваното НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което
води до формиране на извод за допуснато при издаВ.то на АУАН и НП
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на
санкционния акт и по този пункт.
С оглед изложеното съдът прецени, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и по двата пункта, което като последица
налага цялостната му отмяна. Депозираната жалба е основателна и следва да
бъде уважена.
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се
поражда за жалбоподателя, но той не е направил такова искане и не са
представени доказателства за направени разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 вр.
ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-024412/17.10.2024
г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, срещу
6
С. И. И., ЕГН: **********, с което са му наложени административни
наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. - за нарушение по
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаВ. от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. "в" ЗДвП.
Решението подлежи на обжалВ. от страните пред Административен
съд- гр.София в 14-дневен срок от получаВ. на съобщението за обявяВ.то му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7