№ 91
гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000198 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Петрол Холдинг“ АД - в открито
производство по несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от постоянен синдик ЗВ.
Н. Н. против решението на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по
т.д. № 1163/2018г. в частта, в която е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу
„Франсис Резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност при участието на синдика Т. Д. ИВ. за
установяване на оспорено дължимо вземане, произтичащо от процесния договор за заем от
30.06.2009г. в размер на сумата от 135 600.28лв., претендирана като обезщетение за забава
върху главницата от 200 000.00лв. и договорната лихва от 15 724.10лв. за периода
31.12.2011г. до 01.03.2018г., на осн. чл. 86 ЗЗД. Въззивникът счита решението в
обжалваната част за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
задължителната съдебна практика. Излага подробни аргументи за това. Моли съда същото
да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде изменено, като бъде уважен
предявения иск до размера на признатия от длъжника дълг, а именно – 70 410,72лв, съгласно
констатацията в чл.2 на Споразумение от 10.12.2013г.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
1
Предявеният иск е с правно основание чл.694 ал.2 ТЗ.
Ищецът „Петрол Холдинг“ АД, в открито производство по несъстоятелност,
представлявано от постоянния синдик ЗВ. Н. Н. претендира за установяване по отношение
на възразилия несъстоятелен длъжник „Франсис Резидънс“ ЕООД, на предявено свое
вземане, произтичащо от договор за предоставен търговски заем от 30.06.2009г. , отречено
по реда на чл.690 ТЗ при съставяне на списъка на приетите вземания, съставляващо сумата
от 135 600.28лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 200
000.00лв. и договорната лихва от 15724.10лв. за периода 31.12.2011г. до 01.03.2018г.
Безспорно установено от фактическа страна по делото е, че между страните по спора е
възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор
за заем от 30.06.2009г., по силата на който заемодателят „Петрол Холдинг“ АД предоставил
на заемателя „Франсис Резидънс“ ЕООД сумата от 100 000лв, , увеличена с анекс към
договора от 15.04.2011г. на 200 000лв. Съгласно анекс от 18.06.2010г. падежът за връщане
на главницата и лихвите е определен на 31.12.2011г. На падежа цялата предоставена
главница, ведно с дължимите по чл.3 от договора лихви не са издължени, поради което и
дължимата по чл.8 от договора мораторна неустойка е станала изискуема. Към датата на
откриване на производството по несъстоятелност на „Франсис Резидънс“ ЕООД главницата
е в размер на 200 000лв.
Със Споразумение от 10.12.2013г. заемателят признава дължимостта на сумата от
70 410,72лв, представляваща законна лихва върху всички суми в просрочие по договора от
30.06.2009г. от 31.12.2011г. до 10.12.2013г. Въз основа на това признание във въззивната
жалба се настоява в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че претенцията от
135 600,28лв е правилно отхвърлена, на осн.чл.86 от ЗЗД да бъде изменено решението в тази
му част, като предявеният иск бъде уважен до размера на признатия от длъжника дълг, а
именно 70 410,72лв, съгласно констатацията в чл.2 от Споразумение от 10.12.2013г.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предвид установеното по делото неизпълнение на задължението на заемателя да върне
на уговорения падеж заетата сума, вземането на заемодателя „Петрол Холдинг“ АД - в
несъстоятелност за мораторна неустойка, уговорена в чл.8 от договора за паричен заем от
30.06.2009г. е признато за съществуващо. За същото неизпълнение във времево отношение
се претендира и признаване за установено по отношение на ответника съществуването на
вземане за законната лихва от падежа – 31.12.2011г. до 01.03.2018г. на осн.чл.86 ЗЗД.
Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че вземане за мораторна
неустойка по чл.92 ЗЗД не може да се кумулира с вземане за мораторна лихва за забава по
чл.86 ЗЗД за същото неизпълнение и за същия период от време, тъй като по този начин
длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а
кредиторът би получил две обезщетения – Решение № 507/16.05.1996г. по гр.д.№ 238094г. и
Решение № 1823/27.10.1995г. по гр.д.№ 2879/94г. на V г.о.
2
При уважена мораторна неустойка кредиторът може да претендира „по-големи вреди“
по смисъла на чл.92 ал.1 изр.2 ЗЗД, като докаже тези вреди по реда на чл.82 ЗЗД. За
разлика от преките и предвидими вреди по чл.82 ЗЗД, вредата при неизпълнение на парично
задължение, което се осъществява винаги под формата на забавено изпълнение, се
съизмерва със законната лихва, която кредиторът е пропуснал да реализира. Ето защо в
случай на неизпълнение на парично задължение кредиторът може да претендира „по-
големи“ вреди от мораторната неустойка, когато те надвишават по размер законната лихва за
същото парично неизпълнение.
В процесния случай претенциите за мораторна неустойка по чл.92 ЗЗД и за законна
лихва за забава по чл.86 ЗЗД се претендират кумулативно за едно и също неизпълнение и за
един и същи период от време. Обезщетението по чл.86 ЗЗД е диспозитивно и се дължи само
ако не е уговорено друго. При уговорена неустойка в чл.8 от процесния договор, която по
размер съвпада със законната лихва, кредиторът има право да получи неустойката. По-висок
размер на вредите нито се твърди, нито е доказан. Размерът на законната лихва съвпада
изцяло с този на мораторната неустойка. Поради това следва да бъде споделен извода на
първоинстанционния съд, че право на допълнително обезщетение в случая не е възникнало.
Не може да бъде споделена и тезата на въззивника, че вземането за законна лихва в
размер на 70 410лв е признато от длъжника в Споразумението от 10.12.2013г. поради което
се явява доказано. Признанието на едновременната дължимост на мораторна неустойка и
законна лихва за забава противоречи на закона по съображенията, изложени по –горе. Това,
което кредиторът може да кумулира с мораторната неустойка са претърпени от него вреди в
размер по-голям от законната лихва- чл.86 ал.1 пр.2 ЗЗД вр.чл.82 ЗЗД. Такива обаче нито се
претендират, нито се доказват, нито са признати в Споразумението от 10.12.2013г.
По изложените съображения предявената искова претенция се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете
инстанции решението в обжалваната му част се потвърждава.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 1163/2018г. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
3
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването
му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4