№ 135
гр. Шумен, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500085 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника адв. В . Г. от САК срещу
решение № 936/14.12.2022 г. по гр.д. № 485/2022 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно – постановено при съществено
процесуално нарушение, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и
постанови друго, с което да уважи исковите му претенции и му присъди извършените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, назначеният на въззиваемата А. Р. Б. особен
представител – адв. Т. Х. от ШАК е депозирала отговор на жалбата, в който я оспорва като
изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д. №
485/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу
въззиваемата, имаща за предмет обективно съединени искове за признаване за установено
съществуването вземания на ищеца от ответницата за сумите: 1/ 562.43 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
1
мобилни услуги по договори с абонаментен номер № *********, за които са издадени
фактури № **********/15.02.2020 г., № **********/15.03.2020 г., № **********/15.04.2020
г. и № *********/15.05.2020 г., за периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020 г., от които 85.56 лева
по договор за мобилен номер +359********* - от 16.02.2019 г., 89.22 лева по договор за
мобилен номер +359********* - от 06.02.2020 г. и 387.65 лева по договор за мобилен номер
+359********* - от 14.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата;2/ 374.48
лева, представляваща неплатени лизингови вноски, от които 53.94 лева – по договор за
лизинг от 23.11.2018 г., 113.31 лева – по договор за лизинг от 16.02.2019, 207.23 лева – по
договор за лизинг от 14.11.2019 г. и 3/ 242.54 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за абонамент, от които 54.65 лева – за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 16.02.2019 г. за мобилен номер +359*********, 92.65 лева – за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2020 г. за мобилен номер
+359********* и 95.24 лева – за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
14.11.2019 г. за мобилен номер +359*********, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3268/2021 г. по описа на
ШРС, като му бъдат присъдени и извършените в исковото и заповедното производство
деловодни разноски.
Ищецът е обосновал правото на си вземане с обстоятелството, че, по силата на
сключени между страните договор за мобилни услуги от 23.11.2018 г. и допълнителни
споразумения към него, договор за лизинг от 23.11.2018 г., договор за мобилни услуги от
16.02.2019 г., договор за лизинг от 16.02.2019 г., договор за мобилни услуги от 14.11.2019 г.
и договор за лизинг от 14.11.2019 г., през периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020 г. е предоставил
на ответницата и същата е ползвала договорените мобилни услуги, но не е изпълнила
задълженията си за заплащане на дължими месечни абонаменти за мобилни номера
+359*********, +359********* и +359********* в общ размер на 562.43 лева. Предвид това и
на основание чл.11 от съответните договори за мобилни услуги, вр. чл.75, вр. чл.19б от ОУ,
операторът е прекратил индивидуалните й договори за ползване на абонаменти и е издал
крайна фактура № **********/15.06.2020 г., в която е начислил и неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент по чл.11 от договорите, в размер на 242.54 лева.
Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяването им, на
основание чл.12, ал.2 от ОУ, са били обявени за предсрочно изискуеми месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства, в размер на 53.94 лева – по договор за
лизинг от 23.11.2018 г., от които 44.95 лева – 5 бр. неизплатени лизингови вноски за периода
м. юни 2020 – м. октомври 2020 г., съгласно погасителния план и 8.99 лева – допълнителна
вноска за закупуване на устройството; 113.31 лева – по договор за лизинг от 16.02.2019 г., от
които 100.72 лева – 16 бр. неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 г. – м.
февруари 2021 г., съгласно погасителния план и 12.59 лева – допълнителна вноска за
закупуване на устройството и 207.23 лева – по договор за лизинг от 14.11.2019 г., от които
195.04 лева – 11 бр. неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 г. – м. октомври
2021 г., съгласно погасителния план и 12.19 лева – допълнителна вноска за закупуване на
2
устройството. Датата на деактивация на процесните абонаменти е 05.05.2020 г..
Назначеният на ответницата особен представител е депозирал отговор, в който е
оспорил предявените искове като изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.342 от ТЗ, вр. чл.92, вр. чл.79 от ЗЗД, като с решението
си е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „ Йеттел България „ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България/ с ЕИК *********, с адрес гр.С..., законен
представител: Д.К.К. и М.С., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.342 от ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено,
че А. Р. Б. ЕГН ********** с адрес с. Н...0 дължи на „ Йеттел България „ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България/ с ЕИК *********, с адрес гр.С..., законен представител:
Д.К.К. и М.С., сумата от 562.43 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен
номер +359*********/23.11.2018 г., с подписано към него допълнително споразумение от
06.02.2020 г. и договор за лизинг от 23.11.2018 г., от дата 16.02.2019 г., за ползване на
мобилен номер +359********* и договор за лизинг от 16.02.2019 г. до 14.11.2019 г., за
ползване на мобилен номер +359*********, договор за лизинг от 4.11.2019 г., предоставени
по договора фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № *********, под
който номер/а са издавани месечните фактури, за отчетния период на фактуриране от
15.01.2020 г. до 14.05.2020 г., както следва: фактура № ********** от 15.02. 2020 г., за
отчетения период на потребление от 15.01.2020 г. до 14.02.2020 г., за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, фактура № ********** от 15.03.2020 г.,
за отчетния период на потребление от 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г., за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, фактура № ********** от 15.04.2020 г.,
за отчетния период на потребление от 15.03.2020 г. до 14.04.2020 г., за месечните
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги и фактура № ********* от
15.05.2020 г., за отчетния период на потребление от 15.04.2020 г. до 14.05.2020 г., за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, с 374.48 лева -
представляваща незаплатени лизингови вноски, с 242,54 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент и законна лихва от 10.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи следното:
Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3268/2021 г. по описа на
ШРС в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1248/13.12.2021 г., с която ответницата е била задължена да му заплати сумата от 562.43
3
лева - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
+359*********/23.11.2018 г., с подписано към него допълнително споразумение от 06.02.2020
г. и договор за лизинг от 23.11.2018 г., от дата 16.02.2019 г. за ползване на мобилен номер
+359********* и договор за лизинг 16.02.2019 г. до 14.11.2019 г., за ползване на мобилен
номер +359*********, договор за лизинг от 04.11.2019 г., предоставени по договора
фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № *********, под който
номер/а са издавани месечните фактури, за отчетния период на фактуриране от 15.01.2020 г.
до 14.05.2020 г., както следва: фактура № ********** от 15.02. 2020 г. за отчетения период
на потребление от 15.01.2020 г. до 14.02.2020 г., за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги; фактура № ********** от 15.03.2020 г., за
отчетения период на потребление от 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г., за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги; фактура № ********** от 15.04.2020
г. за отчетения период на потребление от 15.03.2020 г. до 14.04.2020 г., за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги и фактура № ********* от
15.05.2020 г. за отчетения период на потребление от 15.04.2020 г. до 14.05.2020 г., за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, с 374.48 лева –
представляваща неизплатени лизингови вноски, с 242.54 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент и законна лихва от 10.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 237.54 лева – разноски по делото, от които 25
лева заплатена държавна такса и 187.54 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, с оглед на което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с определение №
246/31.01.2022 г., заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви вземанията си по
съдебен ред, което същият е сторил в срок с разглежданата искова молба.
Изложеното е основание за съда да приеме, че предявените обективно съединени
искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и
чл.342 от ТЗ са допустими.
По основателността на исковете:
Между страните не се спори, че помежду им са били сключени:
1/ договор за мобилни услуги от 23.11.2018 г. за предпочетен номер +359*********,
абонаментен план Тотал + 17.99, с месечен абонамент 17.99 лева, изменен с допълнително
споразумение от 06.02.2020 г., с което е уговорен абонаментен план Тотал +, с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора / 24 месеца / в размер на 20.99 лева и месечен
абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 24.99 лева.
2/договор за лизинг от 23.11.2018 г., за ползване на устройство MEIZU за телефонен номер
+359*********, с обща лизингова цена в размер на 206.77 лева с ДДС, подлежаща на
изплащане на 23 равни месечни вноски в размер на по 8.99 лева;
3/ договор за мобилни услуги от 16.02.2019 г. за предпочетен номер +359*********,
4
абонаментен план Тотал 12.99, с месечен абонамент 12.99 лева;
4/ договор за мобилни услуги от 14.11.2019 г. за предпочетен номер +359*********,
абонаментен план Тотал +, с месечен абонамент 12.99 лева за първоначалния срок на
договора / 24 месеца / и 15.99 лева на месец след изтичане първоначалния срок на договора
и
5/ договор за лизинг от 14.11.2019 г. за устройство SAMSUNG, с обща лизингова цена в
размер на 357.87 лева с ДДС, подлежаща на изплащане на 23 равни месечни вноски в
размер на по 12.19 лева;
Във визираните договори за мобилни услуги е било уговорено, че след изтичане на
първоначалния срок, договорът се превръща в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко
време на действието му с едномесечно писмено предизвестие. При прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина на потребителя, същият дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, както и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б/
в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чиито срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството / в брой, без абонамент /, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му / в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг /, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно чл.75 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., последно изменени на 12.04.2021 г., при
неспазване на което да е задължение по част ХІІІ от ОУ или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б и т.19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. В т.19б, б.“в“ от ОУ е посочено, че операторът има право да откаже
сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, в
случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно по ОУ.
Съгласно чл.11 от ОУ към визираните договори за лизинг, лизингодателят може да
развали договорите за лизинг в следните случаи: неизпълнение на договора за предоставяне
на мобилни и/или фиксирани услуги, вкл. в хипотезата на неговото прекратяване от
лизингополучателя или представяне на неверни или неточни данни по чл.2 от ОУ. При
разваляне на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя
неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата
цена, посочена в договора за лизинг, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойка и други.
5
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен и договор за лизинг от 16.02.2019
г., за ползване на устройство HUAWEI за телефонен номер +359*********, с обща лизингова
цена в размер на 289.57 лева с ДДС, подлежаща на изплащане на 23 равни месечни вноски в
размер на по 12.59 лева. Този договор и ОУ към него обаче не носят подпис на ответницата,
която възразява, че е давала съгласие за сключването му. Предвид това, съдът достига до
извод, че визираният договор е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, поради липса
на съгласие, с оглед на което не е могъл да породи целените с него правни последици.
Ищецът е представил и договор за лизинг от 07.03.2019 г., за ползване на устройство
HUAWEI за телефонен номер +359*********, с обща лизингова цена в размер на 358.57 лева
с ДДС, подлежаща на изплащане на 23 равни месечни вноски в размер на по 15.59 лева,
подписан от лизингополучател, по отношение на който ответницата оспорва авторството на
подписа, положен срещу имената й. Предвид горното и, че ищецът не се позовава на този
договор във връзка с претендираните от него парични вземания, съдът приема, че не следва
да го обсъжда.
Процесуалният представител на ответницата сочи различия в подписите на
ответницата на договорите за предоставяне на мобилни услуги от 23.11.2018 г., 07.02.2019 г.
и 06.02.2020 г., но не въвежда конкретни възражения, че те действително не са подписани от
същата, поради което и при липсата на доказателства, от които може да се направи извод, че
договорите не са подписани от потребителя, съдът приема, че от негова страна е изразено
валидно съгласие за сключването им.
По отношение на останалите договори не се твърдят от страните и не се установява
от данните по делото и събраните доказателства да страдат от пороци, водещи до тяхната
нищожност, за които съдът е задължен да следи служебно.
Представените от ищеца Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги не са подписани от ответницата, но от страна на
последната не е направено възражение, че не е запозната със съдържанието им, поради
което, следва да се приеме, че те я обвързват като неразделна част от сключените между
страните договори.
Ищецът е представил издадени от него фактури за неизплатени задължения на
ответницата във връзка с предоставените й услуги за периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020,
както следва:
1/ фактура № ********** от 15.02.2020 г., на стойност 382.86 лева;
2/ фактура № ********** от 15.03.2020 г., на стойност 463.59 лева;
3/ фактура № ********** от 15.04.2020 г., на стойност 544.32 лева и
4/ фактура № ********** от 15.05.2020 г., на стойност 562.43 лева.
С кредитно известие № **********/15.05.2020 г. ищецът е извършил корекция на
дълга по посочените 4 бр. фактури, като задължението е коригирано от 544.32 лева на 562.43
лева.
6
Въз основа на посочените доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
ищцовото дружество и ответницата са били в облигационни отношения, уредени от
сключените между тях договор за мобилни услуги от 23.11.2018 г. за предпочетен номер
+359*********, абонаментен план Тотал + 17.99, с месечен абонамент 17.99 лева, изменен с
допълнително споразумение от 06.02.2020 г., с което е уговорен абонаментен план Тотал +,
с месечен абонамент за първоначалния срок на договора / 24 месеца / в размер на 20.99 лева
и месечен абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 24.99 лева; 3/
договор за мобилни услуги от 16.02.2019 г. за предпочетен номер +359*********,
абонаментен плат Тотал 12.99, с месечен абонамент 12.99 лева и договор за мобилни услуги
от 14.11.2019 г. за предпочетен номер +359*********, абонаментен план Тотал +, с месечен
абонамент 12.99 лева за първоначалния срок на договора / 24 месеца / и 15.99 лева на месец
след изтичане първоначалния срок на договора.
Във връзка с тези договори, ответницата възразява, че по делото не са събрани
доказателства за извършено от нейна страна потребление на мобилни услуги през исковия
период, за който са й начислени месечни абонаментни такси в размер общо на 562.43 лева.
Това й възражение обаче е неоснователно, тъй като, съгласно договореното между
страните, цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на
оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ-карта с уникален телефонен
номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като
абонат. Предвид това и, че ответницата не оспорва, че е сключила горепосочените договори
или, че през процесния период предоставените й телефонни номера и СИМ-карти са били
активни, нито ангажира доказателства, че заплатила в срок задълженията си за заплащане на
съответните месечни абонаментни такси, отразени в издадените от ищеца фактури, съдът
достига до извод, че предявените искове за съществуване на вземане в общ размер на 562.43
лева, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по договори с абонаментен номер № *********, за които са издадени
фактури № **********/15.02.2020 г., № **********/15.03.2020 г., № **********/15.04.2020
г. и № *********/15.05.2020 г., за периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020 г., от които 85.56 лева
по договор за мобилен номер +359********* от 16.02.2019 г., 89.22 лева по договор за
мобилен номер +359********* от 06.02.2020 г. и 387.65 лева по договор за мобилен номер
+359********* от 14.11.2019 г. са основателни и следва да се уважат, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното плащане на сумата.
Досежно възражението на ответницата, че ищецът доказва вземанията си единствено
със съставени от него фактури за осчетоводи задълженията на абоната, следва да се
отбележи, че действително представените по делото фактури са частни документи,
изходящи от страната, която черпи права от тях. Принцип в процеса е, че подобни
доказателства нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и те могат да се
ценят единствено при съпоставката им с други доказателства, но не и като единствено
доказателство, установяващо задължение. Фактурите обаче не са правопораждащият факт за
7
възникване на задълженията по договорите за мобилни номера. Това са самите договори,
които по своя характер са договори за предоставяне на абонаметна услуга. Съгласно
Общите условия, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната. Ако ответницата е имала възражения относно
потребените услуги и тяхната реална стойност, би следвало да възрази пред доставчика на
услугата в рекламационно производство – чл. 31 от ОУ, или да представи доказателства в
тази насока пред съда. Предвид изложеното, съдът приема, че издадените данъчни фактури,
макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответницата, доказват
предоставените й услуги.
Що касае до претенцията за неустойка, ищецът основава вземането си на предсрочно
прекратяване на сключените между страните договори за предоставяне на мобилни услуги,
който факт обаче се оспорва от ответницата. От друга страна, въпреки указаната му
доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал каквито и да е било доказателства, че е
отправил изявление до ответницата за прекратяване на процесните договори и, че то е
достигнало до знанието й. Ищецът твърди, че е развалил едностранно договорите, поради
виновно неизпълнение от ответницата на задълженията й за заплащане на предоставените й
услуги на основание чл.11 от същите и чл.75, вр. т.19б, б.“в“ от ОУ. В сключените между
страните индивидуални договори за мобилни услуги обаче липсва клауза, уреждаща начина
на уведомяване на потребителя за предсрочно прекратяване на същите с едностранно
изявление на оператора, поради виновно неизпълнение от страна на потребителя, а съгласно
чл.75 от ОУ, вр. т.19б, б.“в“, операторът има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай, че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно по ОУ. Доколкото се касае за писмени договори и в тях или в ОУ не е уговорено
нещо различно, следва, че са приложими общите разпоредби на чл.87 от ЗЗД, поради което
изявлението на оператора за предсрочното им прекратяване следва да е в писмена форма и
да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Моментът на прекратяване на
облигационните отношения е свързан с възникване правото на изправната страна да
реализира имуществената отговорност на неизправната за причинените й от неизпълнението
вреди, вкл. за договорна неустойка. В настоящата хипотеза обаче ищецът не ангажира
доказателства, че е изпратил покана до ответницата за заплащане на просрочените й
задължения, а впоследствие и уведомление за спиране на услугите и прекратяване на
договорите, с оглед на което не е възможно да се установи отправянето на надлежно
изявление от негова страна за разваляне на същите, респ. за момента, от който е настъпило
то. Поради процесуално бездействие на ищеца, по делото не е изслушана и СТЕ, респ. ССЕ.
В тази връзка, следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.75 от ОУ е посочено, че
операторът може да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато
последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в.
В т.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява с "едномесечно писмено
предизвестие", което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл.
Приложимостта на чл.19в от ОУ е обусловена от съществено или системно нарушение на
8
Общите условия от потребителя. В чл.152, т.24 от ОУ се съдържа дефиниция на термина
"съществено нарушение" с две хипотези: 1/ нарушение, на което и да е задължение по тези
ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение и
2/ действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна. В
чл.152, т.23 от ОУ е посочено, че "системно нарушение съставлява "нарушение на
задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в
продължение на една година". В конкретната хипотеза, жалбоподателят се позовава на
неплащане на дължими абонаментни такси за три последователни отчетни периода в
рамките на една година, което предпоставя, че за прекратяването на процесните договори е
било е необходимо писмено предизвестие и то не е могло да настъпи автоматично, както се
твърди в исковата молба.
По изложените съображения, съдът приема, че претенциите за неустойка в размер на
242.54 лева са изцяло недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Относно претенцията за заплащане на лизингови вноски, обявени за предсрочно
изискуеми, поради прекратяване на съответните договори за предоставяне на мобилни
услуги, от изложеното в исковата молба следва, че ищецът претендира такива с падеж след
датата, която сочи като момент на прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни
услуги, а именно 05.05.2020 г..
В тази връзка съдът съобрази, че ищецът няма право на вземане за лизингови вноски
по договор за лизинг от 16.02.2019 г., поради неговата нищожност, поради което искът му за
сумата от 113.31 лева, представляваща 16 бр. неизплатени вноски по посочения договор е
неоснователен и следва да се отхвърли.
На следващо място, въз основа на изложените по-горе съображения, приема за
недоказан факта на прекратяване на процесните договори за мобилни услуги преди изтичане
на срока им, респ. факта на настъпване предсрочна изискуемост на вземанията на оператора
за лизингови вноски с ненастъпил падеж по сключените между страните договори за лизинг.
Независимо от липсата на доказателства за настъпване предсрочна изискуемост на
вземанията за лизингови вноски, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и
постановеното в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, констатира,
че към датата на подаване на заявлението – 10.12.2021 г. е настъпил падежа на
претендираните лизингови вноски по договори за лизинг от 23.11.2018 г. и от 14.11.2019 г..
Относно тях ответницата възразява, че не са изчислени правилно, с оглед на което, липсата
на представени по делото доказателства относно начина на изчисляване размера на
претендираните лизингови вноски и отразеното в погасителните планове към визираните
договори за лизинг, на които се позовава и ищецът, съдът приема, че искът за лизингови
вноски по договор от 23.11.2018 г. е основателен за сумата от 53.94 лева, от които 44.95 лева
– 5 бр. неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 – м. октомври 2020 г.,
съгласно погасителния план и 8.99 лева – допълнителна вноска за закупуване на
устройството, а искът за лизингови вноски по договор от лизинг от 14.11.2019 г. – за сумата
от 146.28 лева, от които 134.09 лева – 11 бр. неизплатени лизингови вноски за периода м.
9
юни 2020 г. – м. октомври 2021 г., съгласно погасителния план и 12.19 лева – допълнителна
вноска за закупуване на устройството. В останалата част, за разликата над 146.28 лева до
пълния предявен размер от 207.23 лева, или за сумата от 60.95 лева, искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
В съответствие с изложените съображения, настоящата инстанция приема, че в
частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя положителни установителни
искове за вземания в размер на 242.54 лева – договорна неустойка; 113.31 лева,
представляващи – 16 бр. неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 г. – м.
февруари 2021 г., в общ размер на 100.72 лева и допълнителна вноска за закупуване на
устройството в размер на 12.59 лева, дължими по договор за лизинг от 16.02.2019 г. и 60.59
лева – неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 14.11.2019 г., дължими за
периода м. юни 2020 г. – м. октомври 2021 г. първоинстанционното решение е правилно и
следва да се потвърди. В частта, в която са отхвърлени предявените положителни
установителни искове за сумата от 562.43 лева – дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори с абонаментен номер №
*********, за които са издадени фактури № **********/15.02.2020 г., №
**********/15.03.2020 г., № **********/15.04.2020 г. и № *********/15.05.2020 г., за
периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020 г. и за сумите от 53.94 лева – неизплатени лизингови
вноски за периода м. юни 2020 – м. октомври 2020 г. по договор за лизинг от 23.11.2018 г. и
146.28 лева – неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 г. – м. октомври 2021 г.
по договор за лизинг от 14.11.2019 г. решението е неправилно и следва да се отмени, като
вместо него бъде постановено друго, с което да бъде признато съществуването на
посочените вземания на ищеца срещу ответницата, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й
плащане.
Съобразно изхода от правния спор, въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в размер на
158.36 лева – за заповедното производство, в размер на 417.03 лева – за първа инстанция и в
размер на 578.67 лева – за въззивна инстанция.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 936/14.12.2022 г. по гр.д. № 485/2022 г. по описа на Районен
съд – Шумен в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от „ Йеттел България „ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България/ с
ЕИК *********, с адрес гр.С..., представлявано от Д.К.К. и М.С., искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ за признаване за
установено, че А. Р. Б., ЕГН **********, с адрес с. Н...0 дължи на „ Йеттел България „ ЕАД:
10
1/ сумата от 562.43 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договори за абонаментен номер № *********, за които
са издадени фактури № **********/15.02.2020 г., № **********/15.03.2020 г., №
**********/15.04.2020 г. и № *********/15.05.2020 г., за периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020
г., от които 85.56 лева по договор за мобилен номер +359********* от 16.02.2019 г., 89.22
лева по договор за мобилен номер +359********* от 06.02.2020 г. и 387.65 лева по договор за
мобилен номер +359********* от 14.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на
сумата; 2/ сумата от 53.94 лева – неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 – м.
октомври 2020 г. по договор за лизинг от 23.11.2018 г. и 3/ сумата от 146.28 лева –
неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 г. – м. октомври 2021 г. по договор за
лизинг от 14.11.2019 г., като вместо него постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, от ГПК,
вр. чл.79 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ съществуването вземания на „ Йеттел България „ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България/ с ЕИК *********, с адрес гр. С...,
представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу А. Р. Б., ЕГН **********, с адрес с. Н...0 за сумите
от: 1/ 562.43 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по: а/ договор за мобилни услуги от 23.11.2018 г. за предпочетен номер
+359*********, изменен с допълнително споразумение от 06.02.2020 г., б/ договор за
мобилни услуги от 16.02.2019 г. за предпочетен номер +359********* и в/ договор за
мобилни услуги от 14.11.2019 г. за предпочетен номер +359*********, за абонаментен номер
№ *********, за които са издадени фактури № **********/15.02.2020 г., №
**********/15.03.2020 г., № **********/15.04.2020 г. и № *********/15.05.2020 г., за
периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020 г., от които 85.56 лева по договор за мобилен номер
+359********* от 16.02.2019 г., 89.22 лева по договор за мобилен номер +359********* от
06.02.2020 г. и 387.65 лева по договор за мобилен номер +359********* от 14.11.2019 г., 2/
53.94 лева – неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 – м. октомври 2020 г. по
договор за лизинг от 23.11.2018 г. и 3/ 146.28 лева – неизплатени лизингови вноски за
периода м. юни 2020 г. – м. октомври 2021 г. по договор за лизинг от 14.11.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното плащане на главницата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 1248/13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3268/2021 г. по описа на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 936/14.12.2022 г. по гр.д. № 485/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен в останалите му отхвърлителни части за сумите от 242.54 лева –
договорна неустойка; 113.31 лева, представляващи – 16 бр. неизплатени лизингови вноски
за периода м. юни 2020 г. – м. февруари 2021 г., в общ размер на 100.72 лева и
допълнителна вноска за закупуване на устройството в размер на 12.59 лева, дължими по
договор за лизинг от 16.02.2019 г. и 60.59 лева – неизплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 14.11.2019 г., дължими за периода м. юни 2020 г. – м. октомври 2021 г..
ОСЪЖДА А. Р. Б., ЕГН **********, с адрес с. Н...0 да заплати на „ Йеттел
11
България „ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България/ с ЕИК *********, с адрес
гр. С..., представлявано от Д.К.К. и М.С., деловодни разноски съобразно уважената част от
исковете, в размер на 158.36 лева – за заповедното производство, в размер на 417.03 лева –
за първа инстанция и в размер на 578.67 лева – за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12