Р E Ш Е
Н И Е
гр. София,02.05.2019.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря: ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 6766 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във
вр. с чл. 208/ отм./
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Д.Е.Л.“ ЕООД срещу „З.к. „У.“ АД.
ИЩЕЦЪТ твърди,
че на 11.10.2012 г. между ответника, като застраховател и „Д.Л.-Б.“
ЕАД, като първи застрахован собственик по регистрационен талон и „Д.Е.Л.“ ЕООД /с предишно
наименование „Ж.Т.“ ЕООД/, като
втори застрахован-лизингополучател,
е сключен договор за застраховка „Каско МПС“ по застрахователна
полица №12001171588, с предмет
на застраховката влекач „Renault Premium“, с рег. №*******, със срок на застраховката
от 1 година считано от 00:00 часа на 28.10.2012 г. до 24:00 часа на
27.10.2013 г., за застрахователна
сума в размер на 120 283 лева. На следващо място
твърди, сключването на договор за
застраховка „Каско МПС“ по застрахователна полица №********** между същите страни, с предмет на застраховката
товарно ремарке „Schmitz SCS 24 L 13.62 EB“, рег.№*******, със срок на застраховката
1 година считано от 00:00 часа на
16.11.2012
г. до 24:00 часа на 15.11.2013 г., за застрахователна сума в размер на 40 800 лева. Твърди, че процесните влекач
и товарно полуремарке са сублизинговани със съгласието на лизингодателя, като са сключени
два договора за оперативен лизинг,
между „Д.Е.Л.“ ЕООД, като лизингодател и „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД, като
лизингодател. Твърди, че на 17.09.2013 г. по време на
извършване на международен превоз на товари, водачът
на гореописаната товарна композиция, при управление на същата, в посока
от околия Сиври Хисар към
гр. Ескишехир, Турция, претърпява ПТП, вследствие на което
са възникнали материални щети на композицията- влекач и товарно полуремарке. Твърди, че ПТП е установено на място от
служба „Пътен контрол“, р-н Сиври Хисар, дир. Истанбул,
Турция, за което е съставен протокол №93 от 17.09.2013 г.. Твърди, че в изпълнение
на ОУ по застраховка „Каско“ и в изпълнение на договорите
за оперативен лизинг, дружеството „Д.Е.Ф.А.Т.“
ЕООД уведомява по електронен път ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, като въз основа
на подаденото уведомление са образувани застрахователна преписка по щета
№12110012938 по полица
№12001171588 и застрахователна преписка
по щета №12110012939 по полица №**********. Твърди, че 02.10.2013 г. е депозирал в офиса на ответника всички
необходими документи във връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Твърди, че с писмо
изх. №4314 от 08.10.2013
г., „З.к.У.“ ЕООД уведомява
„Д.Л.-Б.“ ЕАД и „Д.Е.Л.“ ЕООД, че не
са налице основания за изплащане
на застрахователно обезщетение по предявената претенция, тъй като застрахователното
събитие е настъпило в азиатската част на Република Турция,
а съгласно ОУ по застраховка „Каско“ застрахователното покритие по тези ОУ се
прилага на територията на Република България, държавите членки на ЕС и държавите членки на международното
споразумение „зелена карта, които се
намират на територията на Европа. Твърди закупуването от „Д.е.л.“ ЕООД на процесните влекач и товарно ремарке от „Дойче лизинг
България“ ЕАД на 07.11.2013
г., във връзка с което с писмо от
30.08.2016 г., продавачът предоставя
на купувача, като втори застрахован
и лизингополучател да предяви по съдебен
ред искове срещу „ЗК Уника“ АД, включващи претенцията за застрахователно обезщетение по процесните застрахователни полици. Твърди, че неоснователно е отказано изплащането на застрахователно обезщетение по двете полици. Твърди,
че Република Турция е членка на международното споразумение „Зелена карта“ и неоснователно ответното дружество приема, че международното
споразумение „Зелена карта“ дели територията
на Република Турция на европейска
и азиатска част. Твърди изпълнение на задълженията си по двата
застрахователни договора и неизпълнение задълженията на ответната страна
да изплати застрахователно обезщетение. Счита, че е налице интерес
и основание да предяви към „ЗК Уника“ АД настоящите обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
дължимите застрахователни обезщетения. Ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да се
осъди ответник да заплати следните
суми: 36 076.61 лева по застрахователно полица №12001171588/11.10.2012 г., от
които 1 618.31 лева- за оказване на
пътна помощ и за извършени транспортни
и други сервизни услуги на влекач
„Renault Premium“, с рег. №******* и 34 458.30 лева- за извършен
ремонт на влекач „Renault Premium“, с рег.
№*******; 9 074.51 лева, по
застрахователна полица
№12001171799/02.11.2012 г., за извършени
транспортни и ремонтни услуги по товарно
ремарке „Schmitz SCS 24 L 13.62 EB“, рег.№*******; 13 365.55 лева,
представляваща мораторна лихва за периода
от 17.10.2012 г. до
09.09.2016 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата
на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва основателността и допустимостта на предявените искове. Оспорва дружеството „Д.Е.Л.“ ЕООД да е страна по застрахователните
договори и да е било вписано като
ползващо се лице. Оспорва на
ищеца да принадлежи материалноправната легитимация да води процес за
вземания по процесните застрахователни договори. Оспорва твърдяното произшествие да представлява покрит риск по
условията на застрахователните договори. Твърди, че териториалния
обхват на договорите е ограничен до територията на Република България,
държавите членки на ЕС и международно споразумение „Зелена карта“, които се
намират на територията на Европа. Твърди, че със сключването
на процесните застраховки по действащите към момента ОУ страните са се съгласили
да ограничат действието на договора
до територията на Европа без
изключения. Оспорва размера на вредите.
Твърди, че водачът на процесното
МПС е допуснал ПТП при груба небрежност, което съставлява правоизключващо обстоятелство. Претендира направените по делото разноски.
СГС, като взе в предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното :
Видно от двата
договора за финансов лизинг от 06.10.2011г. и от 25.10.2011г. ищецът Д.Е.Л.
ЕООД / предходно наименованиие Ж.Т.“ ЕООД / по делото
е лизингополучател и на това основание ползвател на товарния автомобил Рено и
полуремарке Шмитц Каргобул, които са участници в настъпилото на 17.09.2013г.
ПТП по пътя в посока Сиври Хисар, до обл.град Ескишехир, Р Турция. Лизингодател
по договорите е Д.-Л.Б.ЕАД.Към датата на
настъпилото ПТП автомобила и полуремаркето са сублизинговани от ищеца, със
съгласието на лизингодателя дадено на 11.11.2011г. на осн.чл.13 от ОУ на Д.Л.Б.ЕАД
и предоставени на лизинг на фирма Д.Е.Ф.А.Т.ЕООД / А Е.Д.Т.ООД / – чл.346,ал.1 от ТЗ, което е видно и от представените два договора за
оперативен лизинг от 14.11.2011г...
Съгласно
представените две застрахователни полици № 12001171588 и № 12001171799 и двете
превозни средства са били застраховани при ответното застрахователно дружество
и с покритие на застраховките – за влекача от 00.00 ч. на 28.10.2012г. до 24.00
ч.- на 27.10.2013г. и за ремаркето от 00.00 часа на 16.11.2012г. до 24.00 часа
на 15.11.2013г. т.е. датата на настъпилото ПТП е в рамките на действие на
застраховките. Застрахован по полиците е лизингодателя и първия
лизингополучател, а застраховани водачи са собственикът и всички упълномощени
водачи.
Видно от
представеното по делото изрично писмено съгласие от 30.08.2016г. лизингодателя е предоставил правото на
лизингополучателя и ищец по делото да предяви искове по съдебен ред срещу
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото ПТП , изтекли лихви, съдебни и деловодни разноски и да получи
присъдените суми.
Съдът, като взе в
предвид, че сублизинговането е изпълнено съобразно изискванията на чл.346,ал.1 ТЗ със съгласието на лизингодателя, и че съгласно чл.343 от ТЗ рискът от
погиването на вещта е за лизингополучателя и при така прехвърленото право
лизингополучателя да получи застрахователното обезщетение, то намира, че като застрахован и оправомощен
лизингополучател, ищецът е легитимиран да предяви исковете за застрахователно
обезщетение за вреди във връзка с така претърпяното ПТП. Вярно е, че ПТП са
настъпили при действие на договорите за сублизинг, но видно от съдържанието на
застрахователлните полици застраховани са собственикът и всички упълномощени
водачи. При условие и покритие застраховката продължава действието си дори и
ако имаме продажба на превозните средства и не се иска връщане от стария
собственик на платената премия. Следователно съдът приема, че застраховката
покрива щети настъпили от претърпени ПТП върху превозвите средства, както за
лизингодателя така и за всички лизингополучатели, при наличие на съответното
овластяване. В конкретния случай овластен е първия лизингополучател, той е
изрично застрахован, и съответно легитимиран да претендира обезщетение за
вредите.
В рамките на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – ПТП и повреда
по влекача и ремаркето. Както в застрахователните полици, така и в общите
условия към тях – т.3 Териториална
валидност е предвидено, че застраховките имат действие на територията на Р България и държавите
членки на ЕС , както и държавите членки на Международното споразумение Зелена
карта, които се намират на територията на Европа. Изрично е посочено, в кои
държави е изключен сами рискът Кражба или грабеж на МПС и между тях е Руска федерация и членки на ОНД. Един от
основните спорни моменти между страните е, дали тази застраховка, при наличие
на покритие на държавни членки на споразумението Зелена карта, намиращи се на
територията на Европа, има в предвид само част от територията на държави
намиращи се в Европа и Азия. Спорно е дали покритието обхваща цялата територия
на Р Турция или само нейната европейска част. Съдът намира, че твърдението на
ответника за покритие на застраховката
обхващащо само европейска част на някои от държавите, каквито е Турция,
където е настъпило процесното ПТП е неоснователно. Сертификат Зелена карта е
международен сертификат за застраховка, който се издава на база действаща
застраховка гражданска отговорност на МПС. Той покрива отговорността на
автомобилиста при пътуване в чужда държава ако виновно се причинят имуществени
и неимуществени вреди на трети лица от застрахования водач. В конкретния случай
процесната застраховка е имуществена такава, вид КАСКО и международното
споразумение Зелена карта е посочено само като такова определящо териториалния
обхват на действие на застраховката КАСКО. Съдът намира, че ако е желаел да
разпростре действието само на територията на Европа, застрахователя е следвало
да го посочи именно по този начин. Когато сочи страни, вкл. по пътя на
изключване на действие на част от застрахователно покритие каквото е кражбата,
като Русия и държавите от ОНД, то по пътя на аргумент за противното, може да се
направи извод, че застрахователя има в предвид под териториална валидност на
застраховката всички страни, намиращи се на територията на Европа, но не само с
европейската си част, а в тяхната цялост. След като определя страните с
покритие, като такива държави членки на споразумението Зелена карта на
територията на Европа, съдът намира, че не може държавите да се разделят
териториално за да се приеме действие на застраховката КАСКО. След като Турция,
като държава членка на международното споразумение Зелена карта има своя
европейска и азиатска част, но се е присъединила изцяло към споразумението, и
ответника не оспорва, че Р Турция е включена в териториалното действие на
застраховката, макар и да смята, че е само за европейската й част, то съдът
намира, че съобразно общото тълкуване, което може да се направи на т.3 от
Общите условия, то така сключената застраховката КАСКО важи за цялата територия на Р Турция. Следователно
застраховката КАСКО на двете превозни средства покрива щети настъпили по същите
от ПТП и в азиатската част на Р Турция, където е настъпило процесното ПТП по
пътя от Сиври Хисар.
От
представения протокол за установяване на материални щети при пътна катастрофа съставен на 17.09.2013г. от служба пътен
контрол при район Сиври хисар, Р Турция, протокол за проба за алкохол и приетите
по делото две единични съдебно технически експертизи, чийто изводи се сходни,
както и от показанията на изслушания свидетел – П., шофьор на превозните
средства по време на настъпане на ПТП се установява, че на 17.09.2013г.,
сутринта около 7.45 часа, пътувайки по пътя от околия Сиври Хисар към
гр.Есхишекир по автомагистрала Е 90 и на
км.37 + 700 камиона първо се е отклонил
в дясно,излиза от лентата за движение и се
е ударил в дясната мантинела, като се качва върху нея плъзга си и след което след удара водача извършва рязка маневра и се
отклонява в ляво, преминава през пътното платно и се удря в лявата предна
страна ва разделителната мантинела в ляво и навлиза и спира в острова по средата на
пътното платно. Скоростта е около 80
км.ч. Не е констатирана при пробата употреба на алкохол. Причината за ПТП
съобразно изслушания свидетел и изводът на в.Ла. М., че ПТП може да настъпи,
както поради унасяне на шофьора, така и поради засичане от друг Влекач с
ремарке, така както е описано от свидетеля, то съдът приема, показанията на
шофьора за достоверни и като причина за настъпване на процесното ПТП засичане
от друг тежкотоварен автомобил с ремарке.
Ищецът своевременно
е уведомил застрахователя, като е образувана застрахователна преписка и е
извършен оглед и описи на щетите, като последните са приложени към
представената по делото преписка. С писмо изх.№ 43/4 от 08.10.2013г.
застрахователя е отказал изплащане на застрахователно обезщетеие, с мотива, че
застрахователното покритие е с териториално действие относно държавите членки
на Международното споразумение Зелена Карта на територията на Европа, а
застрахователното събитие е настъпило в азиатската част на Р Турция.
От представените
описи на щетите, както при оглед в сервиз на Рено в Р Турция, така и при огледа
след образуване на щетата, така и от описите при огледите на автомобила и
издадените фактури във връзка с ремонта, както и съгласно двете приети заключения за възстановяване на
вредите както по влекача, така по ремаркето може да се приеме, че вредите
съвпадат като вид, и разликите се определят в зависимост от вида на огледа –
без или след разглобяване. Вещите лица дават еднаква пазарната цена за ремонт на увредените части както
по влекача, така и по ремаркета и същата е на обща стойност 45 355.03 лева, като тук
се включва . Същата е приблизително равна на това , което ищеца е заплатил на фирмата
сублизинговала автомобилите и заплатила ремонта на сервиза в гр.Сливница, или
това е сумата 45 718.99 лв., като и в двата случая в тази сума е включена
и стойността на репатриране на увредените превозни средства от мястото на ПТП
до сервиза извършил ремонта.
От приетата по
делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че размера на лихвите за
забава за заплатените суми по ремонта и репатрирането за периода от 17.10.2013г./
когато ищеца е получил отказа на застрахователя/ до 09.09.2016г. /датата на
предявяване на исковата молба/ възлизат
на общо 13 364.47 лв., като върху стойността от 9 074.51 лв. на
ремонта на ремаркето по фактура № 00..00835/15.01.2014г. – 2 673.96 лв.,
по фактура № 00..00827/16.12.2013г.на стойност
34 458.30 лв. – 10 153.68 лв., по фактура серия А №
019467/17.09.2013г. на стойност 1 821.82 лв. – 536.83 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
сключена два броя имуществена застраховка Каско, като ищеца като
лизингополучател, изрично е вписан като застрахован ползвател на застрахованите
Влекач и ремарке, по всяка една от застрахоките. Със така сключените
имуществени застраховки ответникът се е задължил да покрие настъпилите по двете
превозни средства вреди, при наличие на
покрит застрахователен риск – в конкретния случай съгласно приложените общи
условия това са – пътнотранспортно произшествие, самокатастрофиране, кражба,
грабеж, вандализъм, пожар и експлозия и др. Както съдът е приел по-горе ищецът,
като застрахован лизингополучател, оправомощен от собственика е легитимиран да
предяви иска. Установи се безспорно настъпването на пътно транспортно произшествие,
с нанесени вреди върху застрахованите превозни средства, в периода на действие
на застрахователните полици. Съдът , подробно е изложил съображения по-горе, че
при така предвиденото териториално действие, застраховките покриват щети
настъпили върху превозните средства на цялата територия на Р Турция, като
страна по международното споразумение Зелена карта, поради което настъпилото
ПТП в азиатската част на Р Турция попада в предметния и териториалния обхват на
застраховката. В конкретния случай се установява както настъпилото ПТП, така и
нанесените вреди. Съдът е приел като причина за катастрофата засичане на
застрахованите МПС от друг ТИР, съобразно обсъдените по-горе свидетелски
показания и експертизи. В Протокола за ПТП има отбелязяни нарушения, но доколкото
се касае за нарушения по турското законодателство, в тежест на ответника е да
ги установи, както и че същите попадат в хипотезата на груба небрежност по чл.
6.3 от Общите условия, което в настоящото съдебно производство не бе
сторено. Предвид на изложеното съдът
намира, че в конкретния случай е налице покрит застрахователен риск , като
ответникът дължи обезщетение на ищеца за претърпените вреди по двете
застраховани превозни средства. По отношение на размера, съдът намира, че
обезщетението следва да се присъди в размера, който е поискан с исковата молба
– 45 354.63 лева, тъй като това е сумата по издадените фактури във връзка
с извършените ремонти по двете превозни средства – влекач и ремарке и
репатрирането им. Сумата е близка по размер и с пазарната стойност установената
и с двете заключения на вещите лица приети по делото, като дори е по-ниска с
200 лв.
Предвид,
че застрахователя неоснователно е отказал изплащане на обезщетението върху
сумата, която се присъжда се дължи и обезщетение за забава за исковия период
17.10.2013 г. и до предявяване на исковата молба в размер на
мораторната лихва изчислена от ССЕ или сумата общо от 13 364.47 лв, както
и законната лихва от предявяване на
исковата молба и до окончателното изплащане на главницата на осн.чл.86 ЗЗД.
Предвид изходът по
спора ответникът следва дад заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно приложен списък и доказателства общо
размер на 5 888.92 лв. / адв.възнаграждание- 2740 лв. с ДДС, ДТ-
2348.92 , и възнаграждения вещи лица от по 400 лв. по ССЕ и СТЕ /.
Водим от горното
съдът
Р
Е
Ш И
:
|ОСЪЖДА З.К.У. АД ***, р-н
Красно село, ул.******* да заплати на Д.Е.Л. ЕООД ЕИК ******** сумата от 45 354.63 лева
/ четиридесет и пет хиляди триста петдесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки/ , в едно със законната лихва от предявяване на иска 09.09.2016г. и до
окончтелното изплащане на сумата по главницата, както и мораторна лихва в
размер на 13 364.47 лв./ тринадесет хилади триста шестдесет и четири лева
и четиридесет и седем стотинки/ , както и разноски в размер на 5 888.92
лв. / пет хилади осемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и две
стотинки./.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: