№ 358
гр. ****, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430103690 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „****, със
седалище и адрес на управление гр.***“ №1А, ап.6, представлявано от ЛЮБ.
Й. М. срещу АН. Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.**** вх.В ап.1
и Л. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в с.**** № 19 иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ с искане
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца обща сума в размер на 4500 лева, от която: Л.П. дължи
сумата от 3000,00 лева, а А.Т. – 750,00 лева и Л.М. – 750,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното му плащане, както и направените по делото разноски. Ищецът
твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК е образувано ч.гр.д. №6654/2020г. на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист и срещу която длъжниците са
възразили. Поради това в срок предявява иск за установяване на
съществуването на вземането си. Твърди, че наследодателят на ответниците е
1
издал в полза на ЛЮБ. Й. М. запис на заповед на 01.03.2016 г., с падеж
15.03.2017 г. и място на плащане гр.****. Навежда доводи, че сумата не е
заплатена на посочения падеж. Сочи, че след смъртта на длъжника на
14.12.2020г. дългът е унаследен от ответниците по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Твърди, че по
записа на заповед има частично плащане, което било отразено на гърба на
копие на записа на заповед. Твърди, че за извършеното плащане длъжникът
получил разписка. Твърди, че има и свидетел, който е присъствал при
плащането. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
навежда доводи, че ответниците правят три възражения. Първото възражение
касае истинността на записа на заповед и с оглед приетото заключение ,
следва да се приеме, че записът на заповед е подписан от посочения в него
длъжник. Второто възражение твърди, че касае спора дали записът на заповед
обезпечава каузална сделка. Видно от материалите по делото никъде не е
въведено твърдение, че страните са били в облигационни отношения,
вземането по които да е обезпечено с процесния запис на заповед, поради
което и съдът приема, че това обстоятелство не следва да се обсъжда.
Оспорва третото възражение за изтекла давност, като твърди, че е имало
частично плащане през 2018г,, което е прекъснало давността. В подкрепа на
това свое възражение за прекъсване на давността прави искане да се приеме
копие на запис на заповед с отразено на гърба частично плащане и да бъде
изслушан свидетел. В хода на производството такова копие на записа на
заповед не е представено и свидетел не е посочен.
В представения по делото писмен отговор ответниците Л.П. и А.Т.
оспорват претенциите на ищеца. Навеждат доводи, че наследодателят на
ответниците не е получавал от *** никога такава сума. Възразява, че
ответниците не са уведомени за цесията. Прави възражение за изтекла
давност. В проведеното по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ответниците моли съда да отхвърли предявените искове и да
му присъди разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1255/2020г. по описа на ПлРС, от
2
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от Л.М. срещу *** за сумата от 4500,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от 10.12.2020г. до окончателното плащане, както и
сторените в заповедното производство разноски. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 260004/21.01.2021г., като
срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение наследниците на
длъжника - ответници в настоящето производство. Ищецът, с оглед на
реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената
заповед, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно от представената в оригинал запис на заповед, наследодателят на
ответниците по делото безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на
ЛЮБ. Й. М. на 15.03.2017г. сумата от 4500,00 лева. Видно е, че върху
процесната запис на заповед няма други отбелязвания.
Съдът приема, че представеният документ по реда на чл.417, т.10 от
ГПК е действителен. Същият съдържа императивно установените в чл.535 от
ТЗ реквизити: наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и
в самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 4500,00 лева, с
падеж на 15.03.2017г., място на издаване /гр. ****/ и място на плащане
/гр.****/, отразена е датата на издаване, положен е подпис на издателя и
същият, както и поемателя са надлежно индивидуализирани. По делото не са
навеждани доводи, за каузално правоотношение между страните, поради
което не следва да се установява по делото, дали зад записа на заповед стои
материално правоотношение между издателя и поемателя, т.е. между
длъжника и кредитора. Запис на заповед удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу издателя. Достатъчно е да е редовен от външна
страна и да притежава изискуемото от закона съдържание. При липса на
възражение от длъжника - издател на редовен от външна страна запис на
заповед, за съществуването на каузално отношение, във връзка с чието
обезпечение е издаден, кредиторът не е задължен да твърди и доказва
съществуването на каузална сделка. Възможно е да съществува кауза, но тя
стои извън съдържанието на документа и кредиторът не е длъжен да доказва
основанието на вземането си срещу длъжника. Записът на заповед е
едностранна сделка с абстрактен характер и основанието за издаването му не
е елемент от съдържанието на волеизявлението.
3
По делото е приложено Удостоверение за наследници на ***, от което
се установява, че негови наследници са ответниците по делото и ЛЮБ. Й. М..
Към приложеното като писмено доказателство изпълнително дело е
представен договор за цесия от 04.02.2021г., от който се установява, че
вземането по процесния запис на заповед е прехвърлено на „*** ****, с ЕИК
***, представлявано от управителя ЛЮБ. Й. М.. Съдът приема, че вземането е
прехвърлено за две трети от сумата, т.е. за сумата от 3000 лева, тъй като по
отношение на Л.М., за 1/3 част, а именно за сумата от 1500 лева, в случая се
сливат качествата на длъжник и кредитор. Т.е. ищцовото дружество „*** е
придобило вземане за сумата от 3000 лева, като за останалата част от 1500
лева предявеният иск се явява неоснователен на това основание.
За извършената цесия до длъжниците са изпратени уведомления, които
няма данни да са получени от тях. Видно е, че уведомленията са приложени в
изпълнителното производство, копие от което е приложено по делото (лист
114 и сл.), но няма данни да са получени от тях. За да има действие
извършената цесия спрямо длъжника, същият следва да е уведомен за
извършването й, съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД. Разпоредбата на чл.99 ал.3
ЗЗД предвижда задължение за предишния кредитор да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне, а според ал.4 прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено. Прехвърлянето на
вземането е станало в хода на изпълнителното производство, като видно от
приложените покани за доброволно изпълнение, получени лично от
ответниците, същите са уведомени за прехвърляне на вземането. За цесията
ответницата Л.П. е уведомена на 13.04.2021г, а ответницата А.Т. е уведомена
на 14.04.2021г. С оглед изразеното становище на ВКС в постановеното по
реда на чл.290 ГПК решение №123/24.06.2009г.по т.д. №12/2009г., ІІ т.о., че
уведомяването на длъжника по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД може да се извърши и
в хода на съдебното производство и следва да бъде съобразено при решаване
на делото с оглед чл.235 ал.3 ГПК, съдът приема, че с получаване на поканите
за доброволно изпълнение, ответниците са уведомени за извършената цесия, с
което е спазено изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
По отношение на направеното от ответниците оспорване на подписа на
издателя на записа на заповед, по делото е изслушано заключение на
назначена съдебно графическа експретиза. Установява се от същото, че
4
подписът в графа „Издател“ и „предявена на“ в процесната запис на заповед
са положени от ***. С оглед на така приетото заключение съдът приема, че по
делото е доказано, че наследодателят на ответниците е подписал процесната
запис на заповед, вземането по която е предмет на делото.
По отношение на направеното от ответниците възражение за давност :
Предмет на делото са вземанията по менителничния ефект, като погасяването
на исковете по давност се регулира от специалната норма на чл.531, ал.1 ЗЗД,
изключваща приложението на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Тригодишният давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ тече от датата на падежа на
записа на заповед, уговорен на определен ден - 15.03.2017г., и изтича на
15.03.2020г. Установителните искове за съществуване на вземанията, предмет
на заповедта за изпълнение, съгласно чл.422, ал.1 ГПК, се считат заведени от
момента на подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК – 10.12.2020г. В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество е
заявил, че през 2018г. наследодателят на ответниците *** е извършил
частично плащане по записа на заповед, за което има направено отбелязване в
копие на записа на заповед. Видно от приложеното в оригинал ч.гр.дело, в
оригинала на записа на заповед няма направено отбелязване за плащане.
Такова липсва и в приложеното с исковата молба копие на запис на заповед.
По делото не са събрани доказателства в подкрепа на тези твърдения, като не
са представени нито писмени доказателства в тази насока, нито са правени
искания за изслушване на свидетели за тези обстоятелства. Поради това и
съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че през 2018г. е правено
частично плащане по записа на заповед.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако действително е
правено такова, то претенцията в заявлението и в исковата молба би била в
по-малък размер, като бъде отчетено частичното плащане за което се твърди.
Видно е, че записа на заповед е издаден за сумата от 4500 лева, а заявлението
и исковата молба са заведени за същата сума.
С оглед приетото от фактическа страна, че не се доказа плащане преди
15.03.2020, което да е прекъснало давността, то към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК вземането на цедента е било погасено по давност,
поради което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на ответниците се дължат разноски в размер
5
на 720,00 лева. От ищеца своевременно е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения за
защита по настоящето дело за процесуално представителство на едно лице
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева за иска с цена
750 лева и 335 лева за иска с цена 1500,00 лева. Доколкото делото е
разгледано в няколко съдебни заседания и процесуалният представител на
ответниците е направил множество възражения, съдът приема, че
адвокатското възнаграждение в размер на 720 лева не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „****, със седалище и адрес на
управление гр.***“ №1, ап.6, представлявано от ЛЮБ. Й. М. срещу АН. Й.
Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **** вх.В ап.1 иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 750,00 лева, дължима по запис на заповед от 15.03.2016г.,
с падеж 15.03.2017г. и място на плащане в гр. **** ул.*** ап.6, издаден от
наследодателя ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното му плащане,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „****, със седалище и адрес на
управление гр.***“ №1А, ап.6, представлявано от ЛЮБ. Й. М. срещу АН. Й.
Т. ЕГН ********** срещу Л. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в с.***
№19 иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538,
ал.1 от ТЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 3000 лева, дължима по запис на
заповед от 15.03.2016г., с падеж 15.03.2017г. и място на плащане гр. ****
ул.*** ап.6, издаден от наследодателя ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното му плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „****, със седалище и адрес на
управление гр.***“ №1А, ап.6, представлявано от ЛЮБ. Й. М. да заплати АН.
6
Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **** вх.В ап.1 и Л. П. П. ЕГН
**********, с постоянен адрес в с.*** №19, сумата от 720,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред ****ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7