РЕШЕНИЕ
№ 260094/15.03.2021г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година открито заседание, в състав:
Председател:
Минка
Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
с участието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев в.гр.дело №75 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260292/14.12.2020г., постановено по гр.д.№717/2020г. по
описа на РС- П. е признато за установено по отношение на И.Д.А., ЕГН **********
и И.А.А., ЕГН ********** ***, че Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** е носител
на 1/3ид.ч., а Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** е носител на 1/6ид.ч. или
двамата общо на 1/2ид.ч. от правото на собственост върху следните недвижими
имоти- поземлен имот, представляващ УПИ II- 115, в кв.5 по плана на с. С., общ.
П., обл. П., с площ от 1013кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна
сграда, с площ от 64кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, при съседи
на имота: от изток- улица, от запад- УПИ I-114, от север- улица, от юг- УПИ
V-117.
Осъдени са, на основание чл.108 от ЗС, И.Д.А., ЕГН ********** и И.А.А.,
ЕГН ********** ***, да предадат на Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, владението съответно върху 1/3ид.ч.- на Г.Д.Н. и
върху 1/6 идеална част- на Д.С.Д. или върху общо на 1/2ид.ч. на двамата от
следните недвижими имоти- поземлен имот, представляващ УПИ II-115, в кв.5 по
плана на с.С., общ.П., обл.П., с площ от 1013кв.м., ведно с построената в имота
масивна жилищна сграда, с площ от 64кв.м., състояща се от приземен етаж и
жилищен етаж, при съседи на имота: от изток- улица, от запад- УПИ I-114, от
север- улица, от юг- УПИ V-117.
Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Д.А., ЕГН ********** и И.А.А.,
ЕГН ********** ***, да заплатят на Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.Д.,
ЕГН**********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 996лв.- разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И.Д.А. и И.А.А.,
чрез пълномощника им адв.Д. ***.
Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
В тази връзка се приема, че направения извод от съда, че не е
осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС е неправилен.
Счита се, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на разпитаните
свидетели на ищцовата страна и съответно не е кредитирал показанията на
свидетелите на ответниците.
Твърди се, че по делото безспорно е установено, че ответниците са
владеели необезпокоявано в продължение на десет години процесния имот и в резултат
на това са го придобили по давност.
Моли да се приеме, че ищците не са собственици на твърдените от тях
идеални части от процесния имот. Съответно да не се кредитират показанията на
свидетелката на ищците В. Д..
Сочи се, че макар по делото да не са събрани доказателства по
отношение на причината, поради която ответникът И. не желае да допуска дъщеря
си в имота, се моли съдът да подходи житейски по този въпрос и да прием, че има
много основателна причина, един баща да не желае да допуска собствената си
дъщеря в къщата.
Моли се да не се кредитират показанията на св.М.А..
Твърди се, че липсата на доказателства относно владеенето на имота от
страна на ответниците се дължи на процесуални грешки в съдебното производство,
което не е позволило да бъдат разпитани свидетели за важни за изхода на делото
обстоятелства.
Моли се за кредитиране на
показанията на св.Т.К.и показанията на свидетелите по нотариалното
производство.
Приема се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства
безспорно се установява, че процесния имот е владян и ползван от ответниците
повече от 10 години и това е станало със знанието на всички останали наследници
и без тяхното противопоставяне.
Искането е за уважаване на подадената въззивна жалба, като се
постанови ново, с което се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и
недоказани, ведно с присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Г. Д. С. и Д.С.Д., чрез пълномощника им адв.П. ***.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Изложени са подробни съображения в насока несъстоятелност на оплакванията в
жалбата.
Искането е оставяне подадената жалба, като неоснователна, с
потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателите И.Д.А. и И.А.А. се явяват лично и
с процесуалния им представител адв.Д.. От страна на последната се моли да бъде
уважена подадената въззивна жалба, като се отмени постановеното от
първоинстанционният съд решение и се отхвърли предявения иск. В този аспект
моли да се има предвид, както изложените съображения във въззивната жалба, така
и тези изложени в писмените бележки пред първоинстанционния съд.
Ответниците по жалбата Г.Д.Н. и Д.С.Д., редовно призовани не се
явяват. За същите се явява пълномощникът им- адв.П.. Същият оспорва подадената
въззивна жалба. Приема, че същата е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
обосновано.
За да се произнесе,
Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на
подадена искова молба от страна на ищците
Г.Д.Н. и Д.С.Д., срещу И.Д.А. и И.А.А.,
в която се твърди, че ищците и ответникът И.А. са наследници по закон на лицата
Д. А. Г. /Г./ и А.С. Г.а. Ищцата Г.Н. е тяхна дъщеря, ответникът И.А. е техен
син, а ищецът Д.Д. е наследник по закон на покойния С. Д.А.- син на
наследодателите Д. А. Г. /Г./ и А.С. Г.а, починал на 21.06.2006г. Двамата
ответници са съпрузи.
Твърди се от ищците, че заедно с ответниците притежават в наследство
следния недвижим имот: УПИ II-115, в кв. 5 по плана на с.С., обл.П., с площ от
1013кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, с площ от
64кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, при съседи на имота: от
изток- улица, от запад- УПИ I-114, от север- улица, от юг- УПИ V-117.
Твърди се, че ответникът И.А. е бил признат за собственик на основание
давностно владение и наследство на гореописания недвижим имот- УПИ II-115,
ведно с построената в него масивна жилищна сграда, съгласно Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №118/02.11.2017г.,
том IX, рег.№14230, н.д.№1509/2017г. по
описа на Нотариус А.И..
Сочи се, че на 15.11.2017г., ответникът И.А. е продал на ответницата И.А.
процесния имот срещу задължението на същата, лично да полага грижи за него
докато е жив, както и да му предостави правото на ползване на имота, докато е
жив, за което бил съставен Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
№180/15.11.2017г., том IX, рег.№14849, н.д. №1564/2017г. по описа на Нотариус А.И..
От страна на ищците се оспорват в цялост констатациите на нотариуса в
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и
наследство №118/02.11.2017г., том IX, рег.№14230, н.д.№1509/2017г. по описа на
Нотариус А.И..
Твърди се от страна на ищците, че никога не са се отказвали от имота,
както и че го притежават в режим на съсобственост с ответника, при следните
квоти: за Г.Н.- 1/3ид.част от земята и от сградата, а за Д.Д.- 1/6ид.част от
земята и от сградата.
Сочи се, че наследодателят Д. А. Г. /Г./ е придобил владението на
процесния имот- земя и сграда по наследство от своя баща А.Б. Г., починал през
1958г. От този момент през 1958г. до смъртта си през 1973г., наследодателят Д. А.
Г. /Г./ е владял имота като свой собствен- явно, безспорно и необезпокоявано от
никого, като по този начин го е придобил по давност. В процесния имот са родени
и израснали всички деца на наследодателите.
Сочи се, че действително към момента в имота живеят само двамата
ответници, но категорично отричат да са демонстрирали пред ответника, че се
отказват от бащиния си имот и наследството. Ответникът не е придобил процесния
имот в цялост, а е собственик само на припадащата му се по наследство 1/3ид.част
от земята и от къщата. Ето защо се приема, че и ответницата И.А. е станала
собственик само на 1/3ид.част от имота с извършената продажба, обективирана в
Нотариален акт №180/15.11.2017г., том IX, рег.№14849, н.д.№1564/2017г. по описа
на Нотариус А.И..
Искането е да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответниците И.Д.А. и И.А.А., че Г.Д.Н. е собственик
на 1/3ид.част, а Д.С.Д. на 1/6ид.част от УПИ II-115, в кв.5 по плана на с.С.,
обл.П., с площ от 1013кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда
с площ от 64кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж и да се осъдят
ответниците да върнат на ищците владението върху процесните части от имота.
В законоустановеният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на
ответниците И.Д.А. и И.А.А. не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, като в тази връзка са събрани и гласни
доказателства изразени в показанията на разпитаните по делото свидетели В. Д.,
А. А., М.А. и В. Л.- В., че процесният имот- къща и двор е принадлежал на общия
на ищците и ответника наследодател Д. А. Г. /Г./. Свидетелските показания са
категорични относно обстоятелството, че процесната къща е построена от покойния
Д. А. Г. /Г./, както и че същият е живял, заедно със съпругата си, във
въпросната къща. Същият стопанисвал процесния имот от 1958г.- 1959г. до смъртта си явно, спокойно и
необезпокоявано от никого.
В относимост на това обстоятелство са и обясненията на ответника И.А.
дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, в които заявява, че собственик на
процесният имот- къща и двор е бил неговия баща Д. А. Г. /Г./, който е владял
имота необезпокоявано като свой собствен в периода от 1957г. до смъртта си през
1973г.
Не е спорно по делото също така, а в този смисъл са и събрани писмени
доказателства- Удостоверение за
наследници с изх.№468/12.10.2017г., издадено от Кметство с.С., Община П. от
което се установява, че наследодателят Д. А. Г. /Г./ е починал на 08.01.1973г.
и е оставил за свои преки наследници по закон преживяла съпруга А.С. Г.а,
починала през 1993г., дъщеря Г.Д.Н.- ищцата, син И.Д.А.- ответника и син С. Д.А.,
починал през 2006г.
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№13/23.01.2020г., издадено
от Кметство с.С., Община П., единствени наследници по закон на А.С. Г.а,
починала като вдовица са ищцата Г.Д.Н.- дъщеря, ответникът И.Д.А.- син и
вторият й син С. Д.А., починал през 2006г.
От Удостоверение за наследници изх.№РЛН20-УГ01-993/20.01.2020г.,
издадено от Община Столична се установява, че С. Д.А.- брат на ищцата и
ответника е оставил за свои наследници по закон- преживяла съпруга В. А.А. и
син Д.С.Д.- ищец по делото.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №118, том
IX, рег.№14230, н.д.№1509/02.11.2017г. по описа на Нотариус А.И., рег.№423 по
регистъра на НК се установява, че ответникът И.Д.А. е признат за собственик на
основание давностно владение и наследство на процесния имот - УПИ II-115, в кв. 5 по плана на с.С., обл. П.,
с площ от 1013кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, с площ
от 64кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж.
От Нотариален акт за покупко- продажба №180, том IX, рег.№14849, н.д.№1564/15.11.2017г.
по описа на Нотариус А.И., рег.№423 по регистъра на НК се установява, че на
15.11.2017г. е бил сключен договор за покупко- продажба, по силата на който
ответникът И.Д.А. е продал на ответницата И.А.А. процесния имот- УПИ II- 115, в
кв.5 по плана на с.С., обл.П., с площ от 1013кв.м., ведно с построената в имота
масивна жилищна сграда, с площ от 64кв.м., състояща се от приземен етаж и
жилищен етаж, срещу задължението на купувача-ответницата да полага грижи за
продавача- ответника докато е жив, като му предоставя пожизнено ползването на
имота.
Видно от Удостоверение изх.№121/12.03.2020г., издадено от Гл.архитект
на Община П. се установява, че УПИ II-115, в кв.5 по плана на с.С., при съседи:
от изток- улица, от запад- УПИ I-114, от
север- улица, от юг- УПИ V-117 е идентичен с имота, предмет на Нотариален акт
за покупко- продажба №180, том IX, рег.№14849, нот.дело №1564/15.11.2017г.,
вписан в СВ- П. под акт №4, том 35, н.д. №5608/2017г.
Не е спорно по делото, че към датата на предявяване на исковата молба
ответниците осъществяват фактическа власт върху процесния имот.
В показанията си свидетелите В. Д. и А.А. установяват, че ищцата и
ответникът са били в добри отношения до 2017г., както и че ответникът винаги
заявявал, че процесният имот е на всички наследници на родителите му и никога
не е оспорвал правата на сестра си и покойния си брат върху имота.
Св.М.А. в показанията си сочи, че не знае до преди три-четири години,
когато ответникът отказал да предостави за ползване една стая от процесната
къща на сестра си Г.Н., двамата да са водили спорове за имота. Категорично
твърди, че ищците винаги са имали претенции за техните дялове върху процесния
имот и ответникът И.А. не е оспорвал правата им.
В показанията си св.В.Л.- В. заявява, че познава от много години
ищците и ответника, както и техните наследодатели Д. А. Г. /Г./ и А.С. Г.а.
Твърди, че след смъртта на родителите им, ищцата и ответникът били в много добри
отношения- уважавали се, разбирали се, непрекъснато поддържали контакти като
брат и сестра. Всичко това продължило до момента, в който Г.Н. споделила пред
ответника, че покривът на къщата, в която живее в с.Огняново тече и поискала да
й се отстъпи една стая от процесната къща в с.С., за да отиде да живее там.
Тогава ответникът заявил на сестра си, че вече няма никакви права върху имота,
тъй като го е прехвърлил на ответницата И.А., което силно влошило отношенията
им. Свидетелката твърди, че преди това ищцата и ответникът никога не са се
карали за имота, като категорично заявява, че лично пред нея ответникът И.А.
казвал, че един ден ще се съберат с ищцата и наследниците на брат му, ще си
разделят имота и „всеки ще си получи дела“.
В показанията си св.Т.К.- дъщеря на ответницата също заявява, че
ищцата и ответникът са били в много добри отношения, не е имало конфликти между
тях, както и че не само от ответника знае, че е предлагал на сестра си Г.Н. да
ремонтират заедно процесната къща и да плащат заедно данъците за нея, но и
лично е чувала такива разговори между двамата. Г.Н. отказвала да участва в
ремонта на къщата, като казвала „ти живееш там, аз нямам претенции, оправяй се,
ремонтирай имота“. Сочи, че ответникът проявявал желание да ремонтират заедно с
ищцата къщата и да плащат заедно данъци за имота до преди около три години,
когато след като разбрал, че няма да получи съдействие от Г.Н. за това, той
заедно с ответницата И.А. платили данъците за имота и направили ремонт на
къщата.
Въз основа на приетото
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност
на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства
намира, че решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
В конкретният казус, от страна на ищците на база събраните и
кредитирани по делото доказателства е доказано по реда на чл.154, ал.1 от ГПК,
че са титуляри на правото на собственост върху процесния имот- УПИ II-115, в
кв.5 по плана на с.С., обл.П., ведно с построената в имота масивна жилищна
сграда, на наведеното придобивно основание и при заявените в исковата молба
квоти от съсобствеността.
В случая, в тежест на ответниците е да установят, че упражняват
фактическа власт върху процесния имот на основание, противопоставимо на ищците,
което не е реализирано от същите.
Във въззивната жалба са изложени възражение в насока, че е неправилен
извода на съда, че не е осъществен фактическия състава на чл.79 от ЗС. Същото е
може да бъде споделено, като основателно.
Не може да има спор, че елементите от фактическия състав на
придобивната давност следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване по изключващ каквото и да е съмнение начин. Липсата на категоричност,
респ. наличието на съмнение за някой от тях, изключва придобиването на правото
на собственост върху вещта по давност. Такива доказателства, с оглед на събраните
по делото писмени и гласни доказателства не са налице.
По делото е приложен нотариален акт от 02.11.2017г. с който е признато
право на собственост от страна на ответника И.А. върху процесния недвижим имот
по реда на чл.587 от ГПК. Същият в случая не се ползва с материална
доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти.
От друга страна следва да се посочи, че категорични са в показанията
си свидетелите В. Д. и А.А., че ответникът И.А. винаги е заявявал, че процесния
имот е на всички наследници на родителите му и никога не е оспорвал правата на
сестра си и покойния си брат върху този имот. В този аспект, няма как да бъдат
игнорирани излаганите от първата свидетелка- дъщеря на ответника, данни в
следния смисъл, а именно: „Присъствала съм на събиранията на наследниците на
дядо Д. в имот, за който се води спор. Баща ми ми е казвал, че този имот е на
всичките наследници по- нататък ще се
оправят помежду си.“.
Изложеното възражение в насока, че показанията на тази свидетелка не
следва да се кредитират с основанието, че е заинтересована от изхода на делото,
тъй като ответникът И.А. и е отказал да я допусне до имота. Съответно, че й е
обещано да й бъдат прехвърлени дяловете на ищците от процесния имот, както и че
има основателна причина баща й да не я допуска в къщата определено звучат
нелогично. На практика тези твърдения се явяват изолирани, тъй те не са
изложени в конкретика, като няма яснота, какво точно е отказано, каква е
причината за недопускането на дъщерята в къщата. В тази насока следва да се
посочат показанията на св.М.А., че дъщерята В. е искала да ползва една или две
стаи от долния етаж и да го стегне, но баща й не е давал. Същият е категоричен,
че не знае баща й И. защо й е отказал да ползва дори една стая.
Следва да се посочи, че в показанията си св.Атанасов, които е син на сестрата Г.Н. са в относимост с показанията на
цитираната по- горе свидетелка, които визира, че действително в имота живее
отдавна вуйчо му. От друга страна е категоричен, че последния не е оспорвал
правото на собственост на майка му Г. и на другите наследници на имота допреди
2017г.
Следва да се отбележи, че в показанията си св.Кукова- дъщеря на
ответницата, за които се прави във въззивната жалба искане те да бъдат
кредитирани, тъй като има преки наблюдения относно имота и взаимоотношенията
между ищцата и ответника, то не е налице основание те да бъдат възприети като
недостоверни, но на практика те не установяват настъпването на придобивната
давност касаещо ответниците. Това е така, тъй като същата дава разнопосочни
твърдения относно отношенията между И. и Г. като коментира, че същите са били в
добри взаимоотношения, не е имало конфликти между тях, като след направата на
ремонт на къщата отношенията им са се влошили и и последната е започнала да
предявява претенции към имота. Съществен момент в нейните показания, които се
преценяват, че са в относимост към доказването на липсата на придобивна давност
са и конкретно изложението от нея данни, а именно: „Ремонтът на покрива беше
направен преди 7-8 години. И. търсеше съдействие от Г., искаше заедно да
направят ремонта, но тя не проявяваше
интерес. Казваше: „Ти живееш там, аз нямам претенции, оправяй се, ремонтира
имота.“.
Реално при така излагани от тази свидетелка данни, че преди няколко
години, според последната свидетелка- 7-8 години, ответникът- И.А. иска с
ищцата Г.Н. да правят ремонт е показател, че е със съзнанието, че имотът не е
само негов. Това е и индиция, че липсва намерение у ответника да владее
процесния имот само за себе си като свой собствен, отричайки демонстративно
правата на другите сънаследници.
В показанията си св.Лупова- В. излага данни в насока добри
взаимоотношения между И. и Г., като същите са се влошили преди една- две
години. Излаганите от нея данни в насока, че ответника и е казвал лично, че
един ден, като се наложи, всеки ще си получи дела не са опровергани. Следва да
се посочи, че тази свидетелка няма родствени връзки със страните и няма
основание да се приеме, че е заинтересована от изхода на делото. Нейните показания,
на практика са в относимост и на възприетите по- горе свидетелски показания.
На база възприетите свидетелски показания, няма основание да се
възприемат показанията на разпитаните свидетели по нотариалното производство в
изготвения от Нотариус А.И. протокол, още повече е законова пречка да са
анализират същите.
При така изложения анализ на свидетелски показания следва да се
посочи, че правилно първоинстанционният съд се е позовал на разясненията в TP
№1/28.06.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно които когато
съсобственик се позовава на придобивка давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които
недвусмислено е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си за своене
на техните идеални части от имота и отричане на правата им.
Реално, от страна на ответниците не са налице ангажирани доказателства
от които категорично да се изведе извод за демонстрирано пред останалите
съсобственици намерение за своене на вещта.
От възприетия по делото доказателствен материал се установява, че на
практика ответникът И.А. /респ. И.А.А./ не е владял процесния имот постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да го държи като свой
собствен за повече от десет години, нито пък е демонстрирал явно пред
останалите съсобственици намерението си, ако е имал такова.
Предвид на гореизложеното и споделяйки изцяло крайните правни изводи
на първоинстанционният съд, настоящата инстанция приема, че следва да остави
без уважение подадената въззивна жалба и потвърди, като правилно и
законосъобразно обжалваното решение.
С оглед този изход на делото, в тежест на жалбоподателите Ангелови
следва да се присъдят направените от страна на ищците Г.Н. и съдебно- деловодни
разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар в размер на 580лв.
По изложените съображения, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260292/14.12.2020г.,
постановено по гр.д.№717/2020г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН **********
и И.А.А., ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ на Г.Д.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 580/петстотин и осемдесет/лв.- адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението да страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.