Решение по дело №2633/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 507
Дата: 3 юли 2025 г. (в сила от 3 юли 2025 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20251100602633
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 16 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева

Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100602633 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С Присъда от 23.01.2025г. на СРС, НО, 93-ти състав по НЧХД № 15191/2022г. подс. П. А.
П. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК оправдан по повдигнатото обвинение
по 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно, за това, че: В периода от 05.05.2022 г. до
12.09.2022г. при условията на продължавано престъпление, с девет отделни деяния,
осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
като родител – баща на децата А.П.П., ЕГН: ********** и Й.П. С. П., ЕГН:********** не е
изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от съда по гр.д. № 5348/2013г. по
описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав относно предоставяне упражняване на
родителските права над малолетните деца от родител- майката Р. С., ЕГН:**********, и не е
изпълнил Решение № 227/22.06.2018г. на СОС и издадените във връзка с него два броя
Задължителни предписания от 22.10.2020г. и два броя заповеди за насочване на дете и
родителите му за ползване на социална услуга от 26.08.2020г. на ДПС-Своге, относно
задължението му да осъществи по подходящ начин предварителна подготовка на двете деца
за доброволно предаване на тяхната майка и не е предал децата на майката Р. С. за
упражняването на родителските права, и деянията са извършени, както следва:
- на 05.05.2022г. в гр. София не изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
съда по гр. дело № 5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като не довел децата на среща с майката Р. С. в
Социална служба, находяща се в гр. София, р-н „Младост“, ул. ****;
-на 07.05.2022г. в гр. София не изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
1
съда по гр. дело № 5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като отказал да предаде децата на тяхната майка
Р. С. на адреса в гр. София, ж.к.“ ****;
-на 08.05.2022г. в гр. Годеч не изпълнил съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
съда по гр. дело №5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като на площада в гр. Годеч, пл. „Свобода“
отказал да предаде двете деца на майката Р. С.;
-на 10.05.2022г. в гр. София не изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
съда по гр. дело №5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като не довел двете деца на среща с майката Р. С.
в търговски център „Мол България“, находящ се в гр. София, бул. „България“ №69;
-на 11.05.2022г. в гр. София не изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
съда по гр. дело №5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като не довел децата на среща с майката в
Социална служба, находяща се в гр. София, р-н „Младост“, ул. ****;
-на 12.05.2022. в гр. София не изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
съда по гр. дело №5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като не допуснал да се осъществи среща между
майката Р. С. и децата в училище „ЕСПА“, находящо се в гр. София, ул. ****;
-на 14.05.2022г. в гр. София не изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
съда по гр. дело №5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като не предал същите на майката Р. С. на адреса
в гр. София, ж.к.“****;
-на 18.08.2022г. в гр. София не изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
съда по гр. дело №5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като не предал същите на майката Р. С. на адреса
в гр. София, ж.к.“****;
-на 12.09.2022г. в гр. София не изпълнил Съдебна спогодба от 19.02.2015г., одобрена от
Съда по гр. дело №5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав относно
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.П.П., ЕГН:
********** и Й.П. С. П., ЕГН:**********, като със своите действия попречил на майката Р.
С. да ги премести в ново училище и не предал същите на тяхната майка на адреса в гр.
София, ж.к. ****.
Частната тъжителка е осъдена да заплати на подсъдимия сумата от 4000,00 лева,
представляваща направени от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение,
както и заплати по сметка на СРС направените в пъвоинстанционното производство
разноски в размер на 220,00 лева.
В законоустановения срок срещу така постановената присъда е депозирана въззивна
жалба на повереника на частния тъжител Р. С. - адв. К. К., а впоследствие и допълнение към
нея.
В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първостепенния акт. Според жалбоподателя СРС неправилно е
2
преценил събраните по делото доказателства, поради което стигнал до необоснован извод за
недоказаност на повдигнатото обвинение. Направено е искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова осъдителна такава. Направено е възражение за прекомерност на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на подсъдимия.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. К. Ч. - защитник на
подсъдимия П. П., в който се изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Моли се първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
С определение по чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства.
В съдебното заседание, в което делото беше обявено за решаване, частният тъжител Р. С.
редовно уведомена, не се явява.
В хода по същество нейният повереник – адв. К. поддържа жалбата на основанията,
изложени в нея, излагайки аналогични доводи, обективирани в допълнението към нея.
Претендира разноски.
Подсъдимият редовно уведомен, не се явява.
В хода на съдебните прения неговият защитник – адв. К. Ч. поддържа становище за
законосъобразност на атакуваната присъда, поради недоказаност на повдигнатото
обвинение. Претендира разноски.
Повереникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, и след като
извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 НПК,
намери следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото
са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за
неговото правилно решаване.
Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства първата инстанция законосъобразно е приела следната фактическа обстановка,
която съобразно правомощията си по чл. 316 НПК настоящата инстанция допълни, като на
свой ред прие за установено следното:
Подсъдимият П. А. П. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
неосъждан, с висше образование, трудово ангажиран, с адрес на местоживеене: в
**********, с ЕГН **********.
На 16.04.2009г. подс. П. П. и частния тъжител Р. С. сключили брак. От брака си двамата
имат две деца – А.П.П. с ЕГН ********** и Й.П. С. П. с ЕГН **********.
Бракът бил прекратен с решение от 01.03.2013г., постановено по гр.д. № 13188/2012г., по
описа на СРС.
С определение от 19.02.2015г. по в.гр.д. № 5348/2013г., СГС одобрил постигнатата между
страните на дата 14.01.2014г. спогодба /споразумение/ относно родителските права над
родените от брака деца и режима на лични отношения на другия родител. Определението, с
което било одобрена спогодбата, влязло в сила на същата дата.
В спогодбата страните се споразумели упражняването на родителските права по
отношение на децата да бъдат предоставени на майката Р. С.. Бил определен режимът на
лични контакти на бащата с децата, местожителството на същите и била уговорена
месечната издръжка, която П. се задължил да плаща.
След прекратяване на брака между страните, децата живеели при майка си, която ги
отлеждала. През октомври 2015 година бащата взел децата от детска градина и без
съгласието на майката ги отвел в дома си в с. Мургаш, общ. Годеч. На този адрес заедно на
3
семейни начала с подсъдимия, живеела и свидетелката Р.Й..
По този повод между тъжителката и подсъдимия започнали да се водят множество
граждански и наказателни дела, като отношенията им се влошили.
През 2016г. П. П. предявил пред РС-Костинборд риу срещу Р. С. с правно основание
чл.59, ал.9 от СК относно упражняването на родителските права по отношение на децата,
във връзка с което било образувано гр.д. № 372/2016г. Искът бил уважен, като родителските
права били предоставени на бащата. Решение на РС Костинброд било обжалвано пред
Софийски окръжен съд, който с Решение №227/22.06.2018г. по гр.д. №117/2018г. Го отменил
и отхвърлил иска. Решение на СОС влязло в сила 05.03.2019г.
През месец октомври 2020г. и месец ноември 2020г. от Директора на Агенция за
социално подпомагане гр. Своге били издадени задължителни предписания към П. А. П., с
първото от които, последният бил задължен да съдейства за провеждане на срещи на детето
А.П.П. с майката Р. С. в детски контактен център към Фондация „Център отворена врата“ в
гр. София, които да са в присъствие на съответния специалист; да уведоми социален
работник от ОЗД – Своге при постигната договореност с г-жа С. за ползване на социални
услуги към друг един и същи лицензиран доставчик; да подготви детето по подходящ начин
за доброволно предаване на неговата майка С. с цел изпълнение на решение № 227 на СОС
от 22.06.2018г.; да оказва съдействие на социален работник от отдел „Закрила на детето“ –
Своге при осъществяване на мерките за закрила на детето в семейна среда.
С второто предписание П. П. бил задължен по аналогичен начин и във връзка с детето
Й.П. С. П..
Паралелно с това в РС-Костинброд били разгледани няколко молби за привременни
мерки по молби на подсъдимия П..
Във връзка с една от тях, по гр.д. № 272/2020г. на РС – Костинброд с Определение от
14.08.2020г. съдът възложил на П. П. самостоятелно да заяви и сключи договор за
обучението на децата А. и Й., за учебната година 2020-2021 с ЧСУ с РЧЕО „ЕСПА“ ЕООД-
гр. София. По същото дело с Определение от 28.09.2020г. РС Костинброд допълнил
предходното определение, като задължил бащата да договорят осъществяване на срещите на
подходящо място, без или с помощта на ДСП Своге на конкретно определени от съда дати,
както и да бъдат провеждани три пъти седмично видеоразговори между децата и майката в
рамките на един месец. Със същото определение съдът разпоредил децата да бъдат водени и
вземани от училище от бащата П.. С Определение от 02.11.2020г. по същото дело районният
съд допълнил привременните мерки, като определил режима на видеосрещи на децата с
майката и задължил бащата да изпълни препоръката на ДСП Своге за ползване услугите на
център „Отворени врати“ или друга лицензирана институция, която да осигури провеждане
на срещи в почивните дни меежду майката и децата. С последващо определение от
04.02.2021г. по същото дело РС – Костинброд за привременни мерки съдът възложил на
ДСП по местоживеене на двамата родители да извършат проучване на условията, при които
живеят същите, е майката, както й посочил временен режим на лични отношения на майката
С. и децата А. и Й. в конкретни дни и часове през месец февруари 2021г.
Междувременно подсъдимата във връзка с работата си отсъствала в дълги периоди от
страната, като живеела в чужбина.
Тъй като децата не виждали често майка си, по отношение на тях настъпило постепенно
т.нар. „родителско отчуждаване“, поради което децата понякога отказвали да се видят с нея.
Една от причините била и тази, че не знаели къде ще ги заведе.
При едно от завръщанията си в РБ през 2022г. месец май, подсъдимата С. поискала да се
срещне с децата си, като по този повод на 04.05.2022г. тя и подсъдимият провели
кореспонденция по имейл. Посочила, че в тази връзка е поискала съдействие от ДСП –
Младост и предположила, че вече му са се обадили от социланата служба. Посочила, че иска
4
да запише децата в училище, различно от това, в което същите учили, както и, че чака да
бъде уведомена от подсъдимия кога ще доведе децата в гр. София, за да се види с тях.
Казала, че е претърпяла операция и не може да пътува, както и че може и да ги доведе
децата на 04.05, или 05.05, а може и друг ден. Подсъдимият отправил упрек към нея по този
повод, че на 02.05.2022г. заплашвала дъщеря им, че ще я отпише от училище „ЕСПА“.
Заявил, че, ако тъжителката желае да обсъдят бъдещото образование на децата, имал
готовност да се срещнат. Посочил също така, че тъжителката трябва да се обади на децата и
да им каже, че няма да създава проблеми с образованието им в „ЕСПА“.
Кореспонденцията продължила на 05.05.2022г., като подсъдимият помолил тъжителката,
тъй като била посочила, че е за кратко в гр. София, да му даде адрес, на който пребивава и
телефон. Тъжителката от своя страна му отговорила, че чака дата и час за утрешния ден
/четвъртък/ или петък, когато да доведе децата в гр. София.
Двамата родители не успели да се размерат относно провеждането на среща между
децата и майката, като и подсъдсимият не получил обаждане от социалната служба.
На 07.05.2022г. подсъдимият поканил тъжителката да дойде на 08.05.2022г. в гр. Годеч
на пл. „Свобода“ за среща с децата. За да посети децата си, С. взела такси от гр. София.
Таксито било управлявано от свид. Г.П.. Пристигнали на уговореното място, където децата
били доведени от подс. П. и свид. Р.Й.. Децата, които били подготвени за срещата, се видели
с майка си, но същите не пожелали да тръгнат с нея, въпреки, че били убеждавани от баща
им да тръгнат с майка си. Ето защо, тъжителката след известно време си тръгнала със
същото такси, което междувременно я чакало.
След няколко дни тъжителката и подсъдимият започнали да си комуникират отново чрез
кореспонденция относно евентуално провеждане на среща между С. и децата на 10.05.2022г.
Тъй като подс. П. П. бил на работа в този ден, предложил на Свиеркоски след училище да се
види с децата, като по нейно желание това следвало да се случи в Търговски център „МОЛ
България“, находящ се в гр. София, бул. „България“ №69. Подсъдимият предложил друго
място на срещата, но майката отказала да дойде, а П. предложил да осъществят среща с
посредничестовото на социалната служба.
За организирането на среща между майката и децата на 11.05.2022г. в 16.00 часа било
поискала съдействие от ДСП „Младост“, които потърсили съдействие на ДСП „Своге“, в
чийто район живеели децата. Срещата следвало да се състои в помещение на ДСП
„Младост“, като за нея Р. С. писала на подс. П. П. същия ден в 13.57ч. през приложение за
комуникация, изпратила му ел. поща и провела среща и разговор с ДСП „Младост“.
Подсъдимият не бил уведомен навреме и срещата не се състояла /П. видял изпратеното
съобщение в 17.07 ч., което било почти час след определеното време за срещата/.
Отново в комуникация през приложение частният тъжител С. поискала от подс. П. среща
с децата на 12.05.2022г., която да се проведе в МОЛ или в ДСП „Младост“, но той пожелал
уговорката да се случи през ДСП „Своге“, която била и компетентната институция. Майката
отишла около 15.30- 15.55ч. в училището, в което учат децата и поискала да ги види, но
служителите на училището не позволили майката да вземе децата.
С оглед постъпила молба на тъжителката С. към ДСП „Своге“ за среща с децата А. и Й.,
от службата се свързали с подсъдимия П. и определили срещата да се проведе на
15.08.2022г., на която дата тъжителката не дошла. Когато подсъдимият и децата били на
мястото, С. се обадила и поискала срещата да бъде на 16.08.2022г. в дома на децата в с.
Мургаш, общ. Годеч. Подс. П. се съгласил и писмено уведомил социалната служба за
съгласието си. На следващия ден С. написала писмо до подсъдимия и отдела, че няма да
дойде на така уговорената среша на 16.08.2022г.
Подсъдимият П. не получил уведомление от ДСП Своге за организиране на среща на
18.08.2022г., а за дата 19.08.2022г., но тъжителката не пожелала да има такава. След това
5
през месец август 2022г. децата заедно с техния баща и свид. Й. отишли на почивка на море,
за което подсъдимият уведомил ДСП – Своге. Поради това и срещу между майката и децата
не могли да бъдат осъществени в този месец.
Междувременно, на 26.07.2022г. във връзка с изпълнително дело, образувано пред ЧСИ
М.С., въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 5348/2013г. на СГС, и по повод
подадена молба от тъжителката до ЧСИ от 26.05.2022г., ЧСИ отказал насрочване на
принудително предаване на децата, като съобразил постъпилия по негово искане доклад от
ДСП гр. Своге от 13.07.2022г., в който било посочено, че по мнение на специалистите
работили с децата, към момента А. и Й. П.и, не били готови да се върнат и да живеят с
майка им г-жа С..
На 07.09.2022г. във връзка с изпълнително дело, образувано пред ЧСИ М.С., въз основа
на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 5348/2013г. на СГС, и по повод подадена молба от
тъжителката до ЧСИ от 31.08.2022г., ЧСИ отказал насрочване на принудително предаване на
децата, като съобразил постъпилия по негово искане доклад от ДСП гр. Своге от
13.07.2022г., в който било посочено, че по мнение на специалистите работили с децата, към
момента А. и Й. П.и, не били готови да се върнат и да живеят с майка им г-жа С..
Извън посоченото, през 2022г. децата имали срещи с тяхната майка, като при една от тези
срещи децата и майката били забелязани от свид. К. И., но имало и случаи, в които децата
отказвали да се срещнат с нея. Самият баща не препятствал и не възпирал децата да се
срещат с майка си, ако желаят, като децата поддържали и контакт с майка си по телефона.
С Решение №438/20.12.2022г. по в.гр.д. 222/2022г. на СОС, съдът отменил изцяло
Решение №204/21.12.2021г. на РС- Елин Пелин по гр. д. №519/2021г., с което бил отхвърлен
предявения от П. А. П. против Р. С. пореден иск по чл. 59, ал. 9 от СК и предоставил на П.
П. упражняването на родителски права по отношение на децата А. и Й., като определил
тяхното местоживеене в дома на бащата в с. Мургаш, общ. Годеч. С решението бил
определен режим на лични контакти и отношения между майката Р. С. и малолетните деца,
като майката била осъдена и да заплаща издръжка за всяко от децата в размер на 178
лв./месечно. Решението по по в.гр. д. 222/2022г. на СОС влязло в сила на 23.11.2023г.
Правилно в основата на фактическите си изводи първостепенният съд е поставил
показанията на свидетелите П., Ан. и Ч., които са трети незаинтересовани от изхода на
делото лица.
Първият от тях – свид. П. е таксиметровият шофьор, с който тъжителката е пътувала за
визрината по-горе среща в гр. Годеч с децата, като последният пресъздава достатъчно
безпротиворечиви сведения, от които може да се направи извод, че тази среща е била
осъществена, нейната продължителност /недълго/, след което жената си е тръгнала без
децтаа.
От показанията на св. А.а - социален работник в отдел „Закрила на детето“ на ДСП
„Младост“ правилно съдът е направил извод относно осъществявано съдействие от страна
на службата по отношение на тъжителката в случаите, в които е търсила съдействие за
осъществяване на срещи с нейните деца, както и, че в тези случаи молбите били препращани
до ДСП - Своге като компетентна с оглед местоживеенето на децата.
Въз основа на показанията на тази свидетелка могат да бъдат направени изводи относно
наличието на откази на децата да се видят с майка си, което било и основната причина част
от срещите да не се състоят. Правилно в тази насока съдът е съобразил, че впечатленията си
относно релевантните факти свидетелката е изградила въз основа на кореспонденцията,
която е провела с колегите си от ДСП-Своге, като последните са имали преки наблюдения
над поведението на децата. Показанията на тази свидетелка, макар и производни, не
съдържат противоречия, които да събудят съмнения относно достоверността им. Отделно,
същите кореспондират и останалите доказателства, събрани по делото.
6
Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира и показанията на
свид. Ч. и свид. К. И., като съобрази факта, че и тези лица не се намират в близки или
родствени отношения, с която и да е от страните по делото, т.е. няма съмнение относно
безпристрастността им. Същите имат значение с оглед взетите от РС Костинброд
привременни мерки по гр. д. №272/2020г. от 28.09.2020г., с които съдът е възложил воденето
и взимането на децата А. и Й. от бащата и произтичащите от това задължения на персонала
на училището да уведомят бащата в случаите, в които майката е правила опити да ги вземе
от училище без предварително съгласие на бащата.
От значение е и заявеното от свид. И. за случай, в който била виждала тъжителката сама
с двете си деца, което води до извод, че такива срещи е имало. Последното от своя страна
съответства на заявеното от показанията на свидетелката Р.Й. и детето А. П.а.
Правилно на следващо място, СРС не е отхвърлил показанията на свидетелката Р.Й.,
въпреки факта, че същата живее дълги години на семейни начала с подсъдимия. Правилно в
тази насока съдът е преценил на първо място обстоятелството, че Р.Й. свидетелства за
обстоятелства, на които същата е пряк очевидец, а от друга, че твърденията й съответстват
на останалите гласни и писмени доказателства /в частност показанията на свид. А. П.а, Ч. и
П./. Й. дава подробни сведения относно нежеланието на малолетните А. и Й. да се срещат с
майка им и причината за това – липсата на уседналост на майката, което явно ги прави
несигурни. Ето защо, правилно въз основа на тези показания първостепенният съд е извел
факти относно нежеланието на децата да тръгнат с майка си и при срещата им на площада в
гр. Годец на 08.05.2022г., които от своя страна кореспондират на тези на свид. П.
/таксиметровия шофьор/.
Твърденията на свид. Р.Й., че подсъдимият е уведомявал социалната служба в случаите, в
които бил на почивка с децата, намират подкрепа в кореспонденцията, водена между самата
тъжителка и социалната служба, в която службата уведомила С. за този факт.
Първостепенният съд е наравил задълбочен анализ на показанията на непълнолетния
свидетел А. П.а, към който настоящата инстанция се присъединява изцяло. Правилно в тази
насока съдът съобразил, че показанията на свидетелката са вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи на останалия, събран по делото доказателствен материал. Видно е, че
свидетелката пресъздава и мнението на своя брат, доколкото двамата са разговаряли за
ситуацията, в която са попаднали.
Въз основа на показанията на А. П.а законосъобразно първата инстанция е направила
извод за осъществяането на срещи между децата и майката във времето включително и през
2022г. Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, се довери на свид. А. П.а,
включително и за начина, по който се е развила срещата между децата и С. в центъра на гр.
Годеч, като свидетелката е категорична, че тя и брат й са отказали да отидат заедно с майка
си, въпреки, че багажът им бил приготвен за това. Няма пречка съдът да се довери на
свидетелката и за това, че баща му не ги е спирал да се виждат с майката и не ги е спирал да
бъдат с нея, доколкото същите се намират в корелация с показанията на коментираните по-
горе свидетели и с обясненията на баща й.
Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен състав не намери основание да
дискредитира обясненията на подсъдимия, като съобрази, че същите намират подкрепа в
останалите гласни доказателствени средства, а така също и в писмените доказателства,
събрани по делото.
Показанията на разглежданите до тук свидетели, намират подкрепа и в приобщените по
делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните.
Въз основа на приобщените съдебни и административни актове, съдът нарави изводи
относно предходен брак между страните по делото; раждането на двете им деца в резултат
на него; последвалия развод; постигнатото споразумение пред СГС относно родителските
7
права и режим на контакти между бащата и децата; активността на двамата родители по
заявяване на социални услуги и взаимодействието им с компетентните държавни
институции по повод отношенията между майката и децата.
Няма пречка да бъдат кредитирани приобщените доклади на социалните служби, видно
от които са формулирани изводи за предпочитанията на децата към бащата, нежеланието на
децата да отидат с майката в релевантния период.
Като цяло, настоящата инстанция, както и районният съд преди това, кредитира изцяло
писмените доказателства, подброно изброени в мотивите на СРС.
Изводи относно съдебното минало на подсъдимия /неосъджа/ СГС направи на база
присъда на РС – Костинброд /л. 394 от съд.дело/, видно от която по отношение на него е бил
приложен еднокатно института на чл. 78а НК.
При така установената фактическа обстановка, СРС е направил обоснован и
законосъобразен извод от правна страна за недоказаност на повдигнатото срещу подс. П.
обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК в нито една от
двете му форми.
Настоящият съдебен състав споделя разсъжданията на първата инстанция в теоретичен
план, свързани със състава престъплението по чл. 182, ал. 2 НК от обективната и субективна
страна, поради което няма да ги повтаря.
Безспорно се установява по делото, а и не е спорно между страните, че подс. П. П. и
тъжителката С. са родители на двете деца А. и Й., както и не се спори, че съгласно
сключената пред СГС спогодба по възз.гр. дело №5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри
въззивен брачен състав, отглеждането и възпитанието на децата е било предоставено на
майката, като е определен режим на лични контакти между бащата и децата.
Не се спори също така, а и от доказателствата по делото се установява, че известно време
след сключване на спогодбата, децата са започнали да живеят при бащата, който не ги е
върнал на майката след осъществен контакт с тях, което е явно противоправно поведение.
Последният факт, обаче, не е от съществено значение относно изхода на настоящото
дело, тъй като безспорно също така се установява, че, след като децата са започнали да
живеят при баща си, страните по делото са инициирали множество граждански дела именно
във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични контакти между
децата и другия родител.
Отделно от това, безспорно е, че майката във връзка със службените си ангажименти е
започнала преимуществено да живее в чужбина, като срещата между нея и децата са били
спорадични, което от своя страна е довело до т.нар. родителско отчуждаване и нежелание на
самите деца да се срещат с нея.
Съдът единствено, не се съгласява с доводите на първата инстанция, че предявен иск по
чл. 59, ал. 9 СК прекъсва действието на постигнатата преди това спогодба по възз.гр. дело
№5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, тъй като подобна
процесуална хипотеза не е предвидена в гражданските закони. Това, обаче, е без значение и
не води до извод относно крайния изход на настоящото дело, различен от този, до който е
достигнала първата инстанция, а именно невиновност на подсъдимия.
В тази насока съдът съобрази, че преди инкриминрания период упражняването на
родителски права реално са били изпълнявани от подсъдимия в продължение на седем
години, именно в рамките на които е настъпило и т.нар. родителско отчуждаване.
Правилно в тази насока СРС е отбелязал, че "синдромът на родителско отчуждение"
може да се дължи не само на преднамерени действия от страна на родителя, упражняващ
родителските права в момента или негови близки, но и на непълноценни отношения с
майката, които да са породени не само от нейни конкретни действия, но и от
8
индивидуалните характеристики на развитието на личността на детето. Този въпрос, обаче,
не е предмет на изследване по настоящото дело, поради което и правилно първата инстанция
не е събирала доказателства в тази насока и не го е отчела при преценка съставомерността
на вмененото престъпление.
От друга страна, родителското отчуждение явно е довело до необходимост от
предприемане на мерки, чрез които последното да бъде преодоляно, като децата бъдат
подготвени за предаване на майката именно с оглед изпълнение на постигната преди години
спогодба.
В тази връзка следва да бъде отчетен факта на действащи привременни мерки издадени
по гр. дело №272/2020г. на РС- Костинброд във връзка с предявен от подсъдимия П. иск с
основание чл. 59, ал.9 от СК, които са били изпълнявани от подсъдимия.
Отделно от горното, от така събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че в самия инкриминиран период подс. П. е направил всичко обективно възможно да
осигурява присъствието на децата на срещи с тяхната майка, като причина за това част от
тях да не се състоят, е било или невъзможност самите родители да постигнат съгласие
относно мястото на срещата /което, обаче, не може да се вмени във вина на подсъдимия/, или
поради нежеланието на самите деца да се срещнат с майка си, въпреки усисилията на бащата
да ги убеди за небоходимоста да се видят с нея. Доказателтвата по делото, обаче, сочат, че
принципно такива срещи са се състояли, като продължителноста им е зависела преди всичко
от желанието на децата.
Правилно първата инстанция е преценила, че по делото не са събрани доказателства,
подкрепящи тезата на тъжителката, като не се установява подсъдимият да е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото деяние.
Фактът, че тъжителката не е виждала и взимала децата си за част от утвърдения със
съдебен акт режим в инкриминирания период, но явно е осъщствявала срещи макар и извън
него, води до извод, отглеждащият родител е полагал усилия за организирането на срещи
между децата и майка им, извън посочените от съда дни и дати, което от своя страна води до
изво, че явно П. не се е опитвал да ограничи контактите на майката с децата.
Отделно от горнато, съдът споделя изводите на първата инстанция относно всяка
отделна инкриминирана дата.
Така, относно датата 05.05.2022г. в приобщената информация от Агенция за социално
подпомагане е посочено, че на тази дата не е осъществяван разговор с г-жа С. и няма
съставен протокол за това, поради което не се доказва подъдимият да е бил уведомяван от
страна на службата за желание на тъжителката за среща с децата на посочената дата.
По аналогичен начин стоят нещата и по отношение датата 07.05.2022г., като видно от
проведената комуникация между страните по делото, същият ден подсъдимият е писал на
тъжителката и е предложил да се видят с децата на другия ден 08.05.2022г., като е
предложил няколко възможни места за среща, включиелно и в центъра на Годеч, за което и е
постигнато съгласие. Такава среща е била осъществена. От доказателствата по делото се
установява, че децата били с подготвен багаж, за да тръгнат с майката, но самите те решили,
че не желаят. Т.е., липсва виновно поведение на подсъдимия, което да доведе до ангажиране
на наказателната му атговорност във връзка с визираните дати – 07.05.2022г. и 08.05.2022г.
Следващата дата - 10.05.2022г. се установява ,че подсъдимият П. бил на работа, именно
поради което и предложил на С. след училище да се види с децата като по нейно желание
това следвало да се случи в Търговски център „МОЛ България“ - бул. „България“ №69, но
предвид водената комуникация между двамата и неразбирателството им за мястото на
срещата, същата останала неуговорена, а подсъдимия предложил да осъществят среща с
посредничестовото на социалната служба. При така установеното правилни са изводите на
първата инстанция за липса на осъществени от страна на подъдимия действия, които да се
9
субсумират под нормата на чл. 182 НК и относно тази дата.
Относно датата 11.05.2022г. с поискана среща в 16.00 часа, настоящата инстанция
споделя изводите на СРС, че долкото подсъдимят не е бил уведомен своевременно за часа на
срещата, то явно е, че същият е бил и в обективна невъзможност да осигури децата за
виждане с майка си /П. видял изпратеното съобщение в 17.07 ч., което било почти час след
определеното време за срещата/.
Относно датата 12.05.2022г., по делото безспорно се установява, че причината за липса
на проведена среща между децата и майката след училище, и липсата на възможност същата
да ги вземе от училище, не се намира в поведението на самия баща. Това е така, тъй като
действията на училищния персонал за законосъобразни и правилни предвид наложените от
РС Костинброд привременни мерки, като служителите на училището правилно не
позволили майката да вземе децата, а се обадили на бащата и той дошъл и ги взел. Отделно,
обстоятелството, че молбата на тъжителката за провеждане на среща с децата на посочената
дата в МОЛ или в ДСП Младост, останала неудовлетворена, тъй като подсъдимият поискал
това да стане чрез съдействие с ДСП Своге, която била и компетентната социална
институция, също не следва да се вменява във негова вида и не води до съставомерност на
деянието по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК.
Правилно първата инстанция е приела ,че този случай не следва да се квалифицира като
престъпно деяние за подсъдимия предвид посочените привременни мерки, нещо повече този
състав на съда намира, че тъжителката е нарушила съдебното Определение от 28.09.2020г. с
искането си да вземе децата от училището им.
Твърденията в тъжбата относно датата 14.05.2022г. /събота/, че тъжителката се обадила
на П., за да си уговори среща с децата през този ден, но той отказал, не намира подкрепа в
събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото се установява, че предвид
молбата на г-ж С. към ДСП Своге за среща с децата А. и Й., от службата се свързали с
подсъдимия П. и определили срещата да се проведе на 15.08.2022г., когато тя не дошла.
Когато той и децата били на мястото в социалната служба С. се обадила и поискала срещата
да бъде на другия ден- 16.08.2022г., в дома на децата в с. Мургаш, общ. Годеч. П. се
съгласил и писмено уведомил социалната служба за съгласието си. На следващия ден г-жа С.
написала писмо до П. и отдела, че няма да дойде на така уговорената среща на 16.08.2022г.
Видно от копие на писмо Изх. №Сл/ДСо- Св/81-1102 от 22.08.2022г., (л. 165), ДСП Своге
информирала г-жа С. , че службата е била уведомена от бащата на децата отосно факта на
заминаването им на почика на 18.08.2022г., поради което твърдението в тъжбата, че на
18.08.2022г. подсъдимият П. отказал да даде информация на тъжителката къде са децата и не
й позволил да се срещне, остават опровергани. Отделно, подсъдимият П. заявява
категорично, че не е получавал покана за среща на 18.08.2022г., на което правилно първата
инстанция е дала вяра.
По отношение на посоченото последно деяние, вменено на подсъдимия от тъжителката,
а миенно на 12.09.2022г. подсъдимият да е попречил на тъжителката да запише децата в
ново училище и да ги предаде на майката, също не намират подкрепа в събраните
доказателства. В тази насока съдът съорази, че бащата, записвайки децата в училище
„ЕСПА“, на практика е изпълнил привременните мерки, постановени от РС- Костинброд. Не
се установява, тъжителката да е поискала от съда да измени посочените привременни мерки,
за да може да запише децата в друго, различно от посоченото в Определението на съда
училище, поради което соченото в тъжбата деяние не се покрива от състава на чл. 182, ал. 2
НК
В заключение, по делото се утановява по безспорен начина, че тъжителката е имала
срещи с децата си, както и че подсъдимият е съдействал на институциите за организирането
на срещи между тях и за изпълнението на въведените от съда привременни мерки за
отглеждането, възпитанието и срещите с майката– тъжителка с децата А. и Й. П.и.
10
Липсата на доказаност на обвинението от обективна страна, прави безпредметно
обсъждането на субективната такава.
При все това съдът ще отбележи, че от субективна страна престъплението се
характеризира с пряк умисъл - деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските
права или правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да
предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като
съзнателно иска или допуска това.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява виновно
поведение под формата на изискуемия пряк умисъл от страна на подсъдимия П., поради
което деянието се явява несъставомерно и от субективна страна.
С оглед на всичко изложено, законосъобразно на осн. чл. 304 от НПК, съдът е признал
подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При този изход на делото направените от подсъдимия разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение правилно на основание чл. 190, ал. 1 НПК са били възложени в
тежест на тъжителката. Съдът, обаче, неправилно е определил размера на разноските. Видно
от приложените по първоинстанционното дело договори за правна помощ /л. 139 и л. 438 от
съд.дело/, във връзка с първия от тях е договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева, а във връзка с второто – 2000,00 лева. Т.е., общата
сума, която е заплатена от подсъдимия за адвокатско възнаграждение, е в размер на 3000,00
лева. С оглед на това, присъдата в посочената част следва да бъде изменена, като на
подсъдимия бъдат присъдени разноски в размер на 3000,00 лева. Настоящият съдебен състав
принципно не споделя възражението на повереника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. В тази насока съдът съобрази, че се касае за повдигнато
обвинение при условията на продължавано престълпение, в което се включени общо девет
деяния. Делото е продължитело в значителен период от време, проведени са 14 заседания, в
които е била осъществена активна защита.
Съдът констатира, че първата инстанция е допусната техническа грешка при изписване
основанието, на което е осъдила тъжителката да заплати направените по делото разноски в
размер на 220,00 лева – възнаграджение за вещо лице психолог, която сума е дължима по
сметка на СРС. Съдът е посочил като основание чл. 189, ал. 3 НПК, докато правилната
норма е чл. 190, ал. 1 НПК. Волята на съда, обаче, е ясна и същата съответна на
предписаното от закона в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК с оглед крайния изход на
делото. Няма пречка в случай на необходимост и затруднения в тази насока техническата
грешка да бъде отстранена от първата инстанция по реда на тълкуването – чл. 414, ал. 1, т. 1
НПК/.
С оглед крайния изход на производството тъжителката следва да бъде осъдена да заплати
на подсъдимия на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените от него разноски пред възивния
съд за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева. Видно от
приложения договор за правна защита във връзка с въззивното производство /л. 67 от
възз.дело/, подсъдимият е заплатил адвокатско възнаграждение в брой – 2000,00 лева, които
следва да му бъдат присъдени в цялост.
Настоящият съдебен състав намира възражението повереника за прекомерност за
претендираното адвокатско възнаграждение за въззивното производство за неоснователно.
Както беше посочено и по-горе, касае се за обвинение по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1
НК /продължавано престъпление/, в което са включени общо девет деяния. Това определя
делото като такова с по-голяма фактическа сложност. Във въззивното произвоство са
проведени две съдебни заседания, на които адвокатът е участвал, като в процесуалната
защита е включено и изготвянето на отговор на въззивната жалба. С оглед на това, и като
11
съобрази, че минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа /чл. 13, ал. 1, т. 2/, е в размер на 1000,00 лева за една
инстанция, то фактическата сложност на конкретното повдигнато обвинение води до извод
за липса на прекомерност на довореното и заплатено адвокатско възнаграждение във връзка
с осъществяването на защита във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 23.01.2025г., постановена по НЧХД № 15191/2022г., по описа на
Софийски районен съд, НО, 93 състав, в частта, с която Р. С. е осъдена да заплати на П. А.
П. направените в първоинстанционното производство разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, като намалява определения размер от 4000,00 лева /четири хиляди лева/
на 3000,00 лева /три хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА Р. С. ЕГН ********** да заплати на П. А. П. ЕГН ********** сумата от
2000,00 лева /две хиляди лева/, представляваща направени във въззивното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението е окончател но и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12