Определение по дело №77/2020 на Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ …………..

 

гр.Плевен, 14.02.2020год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :  СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ :   ТАТЯНА БЕТОВА 

                                                                                СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ……   . … ……………………….………………..в присъствието на

прокурора……  ……………….…..……………………………………като разгледа

докладваното от съдията……….. ТАТЯНА БЕТОВА…..Ч.гр..д. N 77 по описа за 2020год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид :

 

                     Производство по чл.435, ал.2 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Г.И.Г. от гр.Никопол, представляван от адв. А.П.К.-З. против действия на ЧСИ И.М. по изп.дело № 20108170400029 – постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 20.11.2019г., в частта му с която е отказал да присъди в полза на длъжника направените по делото разноски. Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, в атакуваната му част.  Позовава се на това, че искането за разноски е направено своевременно, с искането за прекратяване на производството, съпроводено е с доказателства за направени разноски за адв. възнаграждение и списък по чл.80 от ГПК.  Счита, че по аргумент от противното – чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, има право на разноски при прекратяване на производството по делото, на основание чл. 433 ГПК.Разглежда изпълнителният процес като продължение на исковия процес и счита, че в него са приложими субсидиарно и нормите от исковия процес, в т.ч. и чл.78, ал.4 от ГПК. Доводите са изложени подробно в жалбата. Жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 20.11.2019г., в частта му с която ЧСИ е отказал да присъди в полза на длъжника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

          Ответникът по жалбата – взискателят „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД гр.София, представлявано от изп.директор И.Г.Д.-М. и прокуриста Е.Д.К., чрез пълномощникът им юрисконсулт С.Р.З., е взело становище, че жалбата е недопустима, тъй като постановлението за прекратяване на производството, съдържащо отказ да се присъдят разноски в полза на длъжника, не съставлява постановление за разноски по см. на чл.435, ал.2 от ГПК.По същество счита, че тя е неоснователна, тъй като чл.79, ал.1 от ГПК не дава основание за търсена на разноски по изпълнителното делото от страна на длъжника. Доводите са развити подробно в писменото възражение, приложено на л.41 и сл. от изпълнителното дело.Моли да бъде отхвърлена жалбата като недопустима и евентуално/ако съда не приеме това становище/, да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.   

В мотивите си ЧСИ И.М. е изложил своето становище, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваните действия – резолюцията, с която е отказал да присъди разноски, не е постановление за разноски. Посочил е и, че жалбата е неосноватена по същество, тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателна компетентност и не може да присъжда разноски в полза на длъжника. Разпоредбата на чл.79 от ГПК се отнася единствено за разноските по изпълнението, на които има право взискателя.  

          Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в жалбата, прецени мотивите на ЧСИ и становището на взискателя, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено  следното :                               

          Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, но същата е недопустима по арг. от 435 ал.2 ГПК, поради което не следва да бъде разглеждана по същество.  

Видно от приложеното изпълнително дело 20108170400029 по описа на ЧСИ И.М., същото е образувано по молба на „БАНКА ДСК”ЕАДгр.София срещу длъжника Г.И.Г.. На 18.11.2019г. длъжника е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и за присъждане на разноски, направени за адвокатско възнаграждение, във връзка със защитата му по изпълнителното дело. Взискателят е взел становище, че молбата за прекратяване е основателна, като е поискал връщане на изпълнителния лист, но е оспорил искането за присъждане на разноски. На 20.11.2020г. ЧСИ е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като е отказал присъждане на разноски в полза на длъжника.   

 Окръжният съд, в настоящия си състав счита, че подадената от длъжника жалба срещу постановлението на ЧСИ М. за прекратяване на изпълнителното производство, в частта му с която е отказал да присъди в полза на длъжника направените по делото разноски, е недопустима. Съгласно чл.435 ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.  Постановление за разноски по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК  са актовете на съдебния изпълнител, издавани в приложение на уредената в чл.79 от ГПК отговорност за разноски, т.е. актовете, с които той осъществява компетентността си за възлагане на дължимите в изпълнителното производство разноски от взискателя върху длъжника. Постановлението на ЧСИ от 20.11.2019 г. не съставлява постановление за разноските по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, тъй като не обективира акт на съдебния изпълнител по възлагане върху длъжника или отказ да бъдат възложени върху него сторени от взискателя разноски по изпълнението. В тази връзка следва да се има предвид приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г по тълк. д. № 3/2015 на ОСГТК на ВКС, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, с които се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. С други думи, указанията се отнасят до актовете на СИ, с които се произнася по отношение на задълженията на длъжника и не касаят вземания на длъжника за разноски.

Поради изложеното, не следва да бъдат разглеждани по същество наведените в жалбата доводи за наличие на основания за възлагане върху взискателя на направени от длъжника разноски. Доколкото отказът да бъдат присъдени разноски в полза на длъжника не представлява действие, попадащо сред лимитативно изброените в ГПК действия на съдебен изпълнител, подлежащи на обжалване, подадената против него жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Длъжникът няма право на жалба, независимо от степента на засягане на неговите интереси.

При този изход на делото, на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаградждение в размер на 50лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

                Водим от горното, Окръжният съд        

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима жалбата на Г.И.Г. от гр.Никопол, представляван от адв. А.П.К.-З. против действия на ЧСИ И.М. по изп.дело № 20108170400029 – постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 20.11.2019г., в частта му с която е отказал да присъди в полза на длъжника направените по делото разноски.

  ОСЪЖДА Г.И.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „***“, бул.“***“, № *, ет.*, представлявано от изп.директор И.Г.Д.-М. и прокуриста Е.Д.К., сумата 50лв., представляваща разноски по делото пред Плевенски ОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Великотърновски АС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :