№ 387
гр. Б., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201390 по описа за 2025 година
Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „А.-К. П. С.“ ООД с ЕИК ... със
седалище в гр.Б. представлявано от управителя И. П. Й. с ЕГН ********** и съдебен адрес в
гр.Б., чрез адв.С. А. АК-П. срещу наказателно постановление №02-2500084/26.03.2025г
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“–Б., с което за нарушение на
чл.62 ал.3 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 414 ал.7 от Кодекса на труда на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърди се, че констатацията на АНО за наличие на трудово
правоотношение, за което да има налично уведомление по чл.62 ал.3 от КТ не се подкрепя от
събраните доказателства. Счита се, че нито АУАН, нито НП са издадени от компетентни
органи. При условията на евентуалност се моли да се счете нарушението за маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Претендират се разноски. Сочат се нови гласни и
писмени доказатества.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се
представлява от упълномощен адвокат.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който оспорва жалбата.
Моли да се потвърди наказателното постановление. Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване от легитимирано лице и се
явява процесуално допустима. Жалбата е подадена пред материално и териториално
1
компетентен съд, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите от закона
реквизити. Производството пред съда е редовно образувано.
След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива
в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира
установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2025г, в 11,00 часа, свидетелите Д. С. и А. Д. и двете на длъжност
инспектори в Д„ИТ“–Б. посетили строителен обект-многофамилна жилищна сграда,
находяща се в УПИ І, кв.52, ПИ 67800.502.523 по плана на гр.С., на територията на който
полагали труд работници и служители на „А.-К. П. С.“ ООД с ЕИК ... и седалище в гр.Б.
като подизпълнител на „Д.“ ЕООД –Б. съгласно договор с подизпълнител за СМР от
20.01.2025г.(лист 20-23 от делото). При влизане в обекта двете свидетелки установили три
лица, които извършвали трудова дейност–приготвяли замазка за поставяне на изолация
отвън на фасадата на сградата. Трите лица заявили на свидетелките, че работят в
дружеството –жалбоподател. Когато свидетелите–инспектори от Д“ИТ“–Б. се легитимирали,
две от лицата напуснали обекта. На лицето, което останало свидетелят С. му дала списък на
работещите, в който лицето с имената А. А. Ю. собственоръчно декларирал, че работи като
общ работник в същия ден с работно мвреме от 08,00 до 17,00 часа и с трудово
възнаграждение от 100 лева на ден (лист 19 от делото). В декларацията отбелязъл, че от
същия ден -22.01.2025г е на работа в този обект и в това дружество. По време на проверката
не присъствал управителят на дружеството-жалбоподател, нито техническият ръвководител
на обекта. Свидетелите установили контакт с управителя по телефона. Последният заявил,
че се намирал в гр.Б. и в същия ден, около 15,00 часа свидетелите се срещнали с него и му
връчили призовка за явяване в Д“ИТ“ –Б. за представяне на документи.
На 13.02.2025г при прегледа на представените от управитела на дружеството-
жалбоподател документи в Дирекция „Инспекция на труда“–Б., в това число трудов договор
№5/22.01.2025г, справка от НАП по чл.62 ал.5 от КТ с изх.№30Е001806858/22.01.2025г от
12:07:43 часа и други, било установено, че „А.-К. П. С.“ ООД, в качеството се на
роботодател е допуснал до работа на 22.01.2025г в 11,00 часа лицето А. А. Ю. с ЕГН
********** на длъжност „работник строителство“ в строителен обект многофамилна
жилищна сграда, находяща се в УПИ І, кв.52, ПИ 67800.502.523 по плана на гр.С., преди да
му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда заверено в ТД на
НАП.
Свидетелката Д. С. счела, че дружеството–жалбоподател е нарушило чл.63 ал.2 от КТ
и съставила акт за установяване на административно нарушение №02-2500084 на
13.02.2025г (лист 12 и 13 от делото).
Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството-работодател,
който го подписал без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени писмени възражения. Вместо това
дружеството представило проект на споразумение, което било одобрено то представител на
2
Д“ИТ“-Б. и изпратено за одобрение в ИА „ГИТ“ –София , където с решение изпълнителният
директор не го одобрил, като приел, че спорзумението не отговаря на изискванията на
чл.415г ал.6 т.2 от КТ, затова че нарушението е системно. Въз основа на акта и на
останалите писмени доказателства и като е взел предвид и решението, с което не е било
одобрено споразумението, на 26.03.2025г административнонаказващият орган
издал атакуваното понастоящем наказателно постановление №02-2500084 (лист 10 и 11 от
делото), в което дословно е възпроизведено съдържанието на акта като описание на
фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение. Същото е квалифицирано
като такова по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.9 от Кодекса на труда
на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
20 000 (двадесет хиляди) лева.
След съставяне на наказателното постановлание административнонаказващият орган
пристъпил към връчване му на дружеството-нарушител. Наказателното постановление било
връчено лично на управителя на 27.03.2025г (лист 11 от делото).
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Д. С. и А. Д..
Показанията им потвърждават описаната в акта и в наказателното постановление
фактическа обстановка. Съдът ги кредитира като безпристрастни и изчерпателни. По молба
на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетели и А. Х. и С. И.. Съдът не
кредитира техните показания като ги намира за предубедени. Двамата свидетели изграждат
поддържаната в жалбата версия, че лицето А. Ю. другите две лица с него не са полагали
труд на обекта и са били дори извън границите му. Освен това дружеството–жалбоподател
представи и съдът прие заверени копия от два трудови договора №10 и №9 и двата от
22.01.2025 сключени между „А.-К. П. С.“ ООД и свидетелите И. и Х., както и справка по
чл.62 ал.5 от КТ (лист 53,54 и 55 от делото). Показданията на Х. и И. също бяха
опровергани от свидетеля С., която възрази, че е искала личните карти на обекта на което и
да е лице, тъй като няма това право, както и че извън очертанията на обекта не подлежат на
проверка лица, както и че по това време такива не е имало. В представените книги за
инструктаж и в присъствените форми приети като доказатества от
административнонаказателната преписка няма лица с имената Х. и И..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните (в
посочения по-горе смисъл) и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство.
Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
в кръга на техните правомощия, по закон по аргумент на Заповед №ЧР-218 от 28.02.2025г
(лист 16 от делото). От формална страна са спазени изискванията на чл.42 чл.57 от ЗАНН. И
двата акта са издадени в сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството –жалбоподател е доказано по
несъмнен начин. Направеното възражение, че липсвало полагане на труд и съответно
трудовото правоотношение съдът не кредитира.
3
По несъмнен начин се доказва извършеното от дружеството административно
нарушение. Съгласно чл.63 ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от
КТ. Това уведомление отразява вписването на данни в регистъра по заетостта в НАП и се
извършва до три дни след сключване на трудовия договор. От представеното писмено
доказатества на лист на лист 26 от делото това вписване е станало в 11:47:04 часа в ТД на
НАП–Б., т.е. след извършената проверка и установяване на трудова дайност от лицето Ю. в
дружеството–жалбоподател. От представените писмени доказатества –влезли в сила 3 на
брой НП (лист 37-42 от зделото) е видно че за същото по вид нарушение на КТ дружеството
–жалбоподател е било вече наказвано. Съгласно разпоредбата на чл.419 ал.9 от КТ
„системно нарушение“ е налице ако са извършени 3 или повече нарушения от същия вид с
влезли в сила НП. Съгласно чл.414 ал.7 от КТ за системно нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на
ЮЛ работодател се налага имуществена снакция в размер от 20 000 до 30 000 лева.
Определената санкция в размер на 20 000 лева е в минималния размер и съдът я намира за
справедлива, като по този начин с нея могат се постигат целите на закона визирани в чл.12
ЗАНН.
Настоящата инстанция е на мнение, че е отчетена обществената опасност на деянието
и размерът на наложената санкция е съобразен с това. Съдът не счита, че деянието
представлява маловажен случай. Таково изключение и законодателят не е предвидил в КТ.
Обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
С огледа изхода на спора следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Д
„ИТ“–Б. ЮК възнаграждение, което според чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да бъде в размер от 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
постановление №02-2500084/26.03.2025г издадено от Директора на Дирекция “Инспекция
по труда“–Б., с което на „А.-К. П. С.“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. представлявано от
управителя И. П. Й. с ЕГН ********** и съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.С. А. АК-П. за
нарушение на чл.62 ал.3 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 414 ал.7 от Кодекса на
труда на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 20 000
(двадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „А.-К. П. С.“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. представлявано от
управителя И. П. Й. с ЕГН ********** да заплати в полза на Д„ИТ“–Б. ЮК възнаграждение
4
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Б. в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5