Решение по дело №807/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260179
Дата: 11 август 2020 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20203101000807
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ …………/……….….……..2020 год.,

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                           

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                                         мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ 

                                             

като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов

въззивно търговско дело № 807 по описа на съда за 2020 год.,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. рег. № 23398/26.03.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Т.Д.Л., срещу Решение № 1209/06.03.2020 г. по гражданско дело № 13261/2018 г. на РС Варна, с което, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Т.Д.Л. дължи на ищеца „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, сумата от 2682,16 лева, от която главница 1454.75 лева за периода от м. 10.2015 г. до м. 05.2016 г. вкл., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 288.28 лева за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., главница 426.96 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 50.75 лева за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., главница 19.44 лева за месец 08.2017 г. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 1.14 лева за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г., главница 434.72 лева за периода от м. 10.2017 г. до м. 03.2018 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 6.12 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4434/07.06.2018 г., постановена по ч. гр. дело № 8911/2018 г. на РС Варна, както и са отхвърлени предявените от Т.Д.Л. *** ЕАД насрещни искове за осъждане на последния да заплати сумата от  2332.14 лева - заплатени без основание от ответника – ищец по насрещните искове, за два отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, а в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и евентуално предявения иск за връщане на същата сума на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124 ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.

В жалбата е застъпено становище за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост. Поддържа се, че в процесните периоди не са съществували облигационни отношения с дружеството – въззиваем. Твърди се, че средството – абонатна станция, чрез което се предоставя услугата не отговаря на европейските стандарти. Посочено е, че експертизата изготвена в първоинстанционното производство не отговаря на въпроса дали процесната абонатна станция е годно средство за определяне на изразходваната топлинна енергия. Изтъква се, че в първоинстанционното решение не е обсъдено представеното по делото удостоверение за качество на абонатната станция, както и обстоятелството, че същото се отнася до друга станция, различна от процесната. Твърди се и че не са обсъдени представените по делото доказателства за съставянето на документи с невярно съдържание от дружеството – въззиваем, касаещи последните два процесни отоплителни сезона. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените от „Веолия Енерджи Варна” ЕАД против въззивника искове да бъдат отхвърлени, а насрещните искове предявени от въззивника срещу дружеството да бъдат уважени. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок отговор на жалбата не е подаден.

В съдебното заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

          За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази следното:

          В исковата молба се излагат твърдения, че страните са обвързани по договор за доставка на топлоенергия на адрес на потребление в гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик бл.217, вх.1, ап.34. Посочва се, че сградата, в която се намира имотът собственост на ответника е присъединена към топлопреносната система на ищеца, при което последният в качеството му на ползвател на топлинна енергия през целия процесен период дължи стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия.

          В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца. Посочва, че незаконосъобразно се начислява такса сградна инсталация, предвид това, че в общите части на сградата не съществуват отоплителни тела, а в жилището на ищеца, намиращо се на 9-ти етаж от сградата, се намират три тръби от ½ цола, които целогодишно са студени. Посочва, че радиаторите в жилището са демонтирани. В евентуалност намира, че договор от 07.11.2015г. е нищожен предвид това, че съдържа единствено задължения за потребителя без наличието на права на последния.

          В срока по чл. 211, ал.1 ГПК са предявени насрещни осъдителни искове от Т.Д.Л. ЕГН ********** с адрес *** срещу „Веолия енерджи варна” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на уравнение гр. Варна, ул. Янош Хуняди №5 за осъждане на ответника да заплати сумата от:

          1) 2332.14 лева, заплатени без основание от ответника – ищец по насрещните искове за два отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; В условията на евентуалност за връщане на същата сума на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;

2) Иск за заплащане на сумата от 2699 лева, представляваща претърпени от ответника – ищец по насрещните искове вреди от прекратяването (развалянето) на договорните отношения с доставчика „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД за отоплителен сезон 2015/2016г., които вреди се изразяват в това, че ответникът – ищец по насрещните искове, е бил принуден да намери алтернативно отопление, заместващо неполучената престация, с оглед развалянето на неизпълнения от доставчика договор – иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК от ищеца – ответник по насрещните искове е депозиран писмен отговор, в който се посочва, че предявените искове са недопустими, а условията на евентуалност намира същите за неоснователни. По отношение на първия иск за осъждане на страната да заплати сумата от 2332 лева намира, че е налице недопустимост на претенцията предвид обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебно решение по гр. дело № 2116/2016г. на ВРС. В условията на евентуалност по същество релевира възражение за погасяване на претенцията по давност, на осн. чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По отношение на втория иск излага възражения, че ответникът по насрещните искове не е осъществявал действия или бездействия, които да причинят настъпване на посочените от страната имуществени вреди.

 

          Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Представен по делото е договор  от 25.06.2013г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е обективиран в нотариален акт № 40/2013 г. от В. А., нотариус с РД РС Варна, с който Т.Л. е прехвърлил на З. В. Ц. недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик” № 217, ет. 9, ап. 34, като пожизнено е запазил правото на ползване върху имота.

На 07.11.2015 г. въззиникът е сключил с дружеството – въззиваем договор за ползване на топлинна енергия за отопление за отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г.

На 06.04.2016 г. въззивникът е сключил с дружеството – въззиваем договор за обновявне на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоподаване и за вода за питейно-битови нужди, като въззивникът в качеството си на възложител по договора се е задължил да заплати дължимата за обновяването цена в размер от 275 лева на дванадесет равни месечни вноски с краен срок на 30.04.2017 г. В тази връзка е издадена фактура, в която след начисляване на ДДС сумата е определена в размер от 330 лева.

От представените констативни протоколи е видно, че през м. 12.2015 г. служители на дружеството – въззиваем са констатирали „бълбукане“ в радиаторите, поради което последните са били обезвъздушени.

Представени са два броя гаранционни карти от 2016 и 2017 за закупени климатици от въззивника.

          По делото са представени два броя документи от 2015 г. и 2018 г. наименувани рекламация, подадени от въззивника до въззиваемия с оплаквания за влошаване качеството на услугите, предоставяни от последния.

          Представено е извлечение от електронна поща, от което е видно, че на 07.03.2016 г. въззивникът е изпратил до въззиваемия съобщение, с което го уведомява, че в края на месец март, ще преустанови ползването на радиаторите и ще счита сключения между тях договор за предоставяне на отоплителни услуги за прекратен.

          В първоинстанционното производство е прието заключение по възложена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че абонатната станция на процесната сграда е сертифицирана съгласно международните стандарти за контрол на качеството и отговаря на Наредба № 2 на МРРБ, поради което липсва основание за съмнение във функционалните качества на абонатната станция. Установява се, че процесното количество топлинна енергия се отнася за отопление – отдадена от отоплителните радиатори и от сградната инсталация, за затопляне на водата за битово водоснабдяване, за загряване на топлоносители – при допълване на вътрешносградната инсталация, като и за незаплатени услуги за дялово разпределение на топлинната енергия. Отопляемата кубатура на жилищния блок, в който се намира имотът на ищеца, възлиза на 6417м3, като в общите части на сградата няма монтирани отоплителни радиатори, общата мощност на работещите отоплителни радиатори възлиза на 147,742кВ. Отопляемият обем на жилището на въззивника възлиза на 163 м3, а мощността на радиаторите му - на 4,921 кВ. До сградата се осъществява доставка на топлинна енергия за битови нужди. Установява се, че топломерът в абонатната станция е проверен от оправомощено лице за периода 21.02.2015 г. - 28.10.2016 г., при което са спазени сроковете за извършване на последващи проверки на СТИ на доставяната топлоенергия. Осъществено е пропорционално отнасяне на обема топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, към  обема на жилището на ищеца, при което се извежда заключение, че дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост е направено правилно. Установява се, че дължимите суми за отопление, топла вода и извършване на услугата „Топлинно счетоводство“ са начислени правилно. Установява се, че дължимите суми за периода 10.2015г. – 30.04.2018г. под формата на главница за партида №1132 възлиза на 2005,87 лева, а лихвата за забава е в размер на 300,99 лева. Констатира се, че дължимите лихви са правилно начислени. Стойността на начислената сума от 330 лева за услугата подмяна на вертикална тръба на системата за битово – горещо водоснабдяване и за вода за питейни нужди, е в резултат от сключен на 06.04.2016г. договор между страните, като е уговорено и разсрочено плащане на 12 вноски от по 27,50 лева. Върху дължимата сума е начислена и мораторна лихва за забава в размер на 45,30 лева.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 8911/2018 г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 45 от ГПК. Искът е предявен в хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

            Според изречение второ на посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.

Според чл.149 и чл.150 от ЗЕ продажба на топлинна енергия за битови нужди се основавана на правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмената форма не е форма за действителност, а за доказване на договора. Легалното определение за купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди, т.е. “битов клиент“, се съдържа в т.2а от §1 ДР на ЗЕ и това е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съобразно чл.153 , ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В този смисъл предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по подразбиране. В качество си на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбено правоотношение с топлопреносното предприятие, с предмет-доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. От доказателствата по делото се установи, че въззивникът е носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, като този имот се намира в сграда в режим на етажна собственост и е присъединен към топлопреносната мрежа, като е сключен Договор за доставка на топлинна енергия през 2000г. и допълнително споразумение между Етажната собственост и доставчика. 

Исковата претенция произтича от ползвани от въззнивника топлинна енергия, отдадена от отоплителните радиатори и от сградната инсталация, за затопляне на водата за битово водоснабдяване, за загряване на топлоносители – при допълване на вътрешносградната инсталация, за незаплатени услуги за дялово разпределение на топлинната енергия, както и за обновявне на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоподаване и за вода за питейно-битови нужди. Във въззивната жалба са наведени твърдения, че за процесните периоди между страните по делото не са съществували облигационни отношения. Тези твърдения се опровергават, както от представеното по делото извлечение от ел. съобщение (л. 94) до въззиваемия, в което въззивникът е направил признание, че е ползвал радиаторите, находящи се в процесния обект през 2015 г. и 2016 г., така и от експертното заключение, в което е посочено, че радиаторите са ползвани през целия период с малки изключения – от м.02.2017 г. до м.11.2017 г.

Според чл.153 ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид посочената законова разпоредба, единственият способ въззивникът да загуби качеството си клиент на топлинна енергия е да прехвърли своите вещни права върху процесният обект или всички собственици в Етажната собственост да декларират, че не желаят да ползват услугите на дружеството – въззиваем. Монтираните отоплителни тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и именно те имат задължение да ги поддържат в годно за експлоатация състояние, поради което от отказа да се ползва отопление на имота не може да се черпи довод за липса на изпълнение на договора за топлонсабдяване, вкл. досежно отдаваната от сградната инсталация топлоенергия. Относно топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, въз основа на експертното заключение се установява, че процесният обект се намира на последения етаж от топлоснабдената сграда, поради което отдадената от сграданата инсталация топлоенергия е по-малко, тъй като греещата вода в щранговете идва значително охладена. Отдадената от щранговете топлоенергия е слаба, тъй като за имотите от последните етажи има винаги топлинни загуби – освен през външните стени и дограма, така и от тавана. При изключени радиатори на последния етаж, както е в случая, циркулация на грееща вода през щранговете може и да няма тъй като циркулационният контур се затваря пред радиаторите на по-долните етажи и водата избира път на най-малкото съпротивление. Според заключението, тези детайли не се отчитат от приложимата Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради ЕС. Разпределението на топлинната енергия в такава сграда е проблем, възложен за решаване от етажните собственици, а не на фирмата, извършваща топлинното счетоводство, които са длъжни да прилагат методиката.

В разглеждания случай от заключението се установява, че общият топломер в абонатната станция на процесната сграда е отчитан ежемесечно, като отдадена от сградната инсталация топлинна енергия е начислена правилно. Според експертното заключение  дяловото разпределение на топлинната енергия в етажната собственост също е извършено правилно, като дължимите суми са изчислени коректно и съответстват на цените на топлоенергията, приети от ДКЕВР. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението наведено във въззивната жалба, че процесната абонатна станция не отговаря на европейските стандарти, като заявено за първи път пред въззивна иснтанция, се явява преклудирано, а освен това се опровергава от заключението на вещите лица, според което абонатната станция на процесната сграда е сертифицирана съгласно международните стандарти за контрол на качеството и отговаря на Наредба № 2 на МРРБ, поради което липсва основание за съмнение във функционалните качества на абонатната станция.

Не се оспорва, а и от писмените доказатеслтва по делото се установява, че дружеството - въззиваем е извършило обновявне на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоподаване и за вода за питейно-битови нужди, за което въззивникът дължи сумата от 330 лева.

С оглед гореизложеното и предвид заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ относно правилното определяне на потреблението на топлоенергия, съответно на нейната стойност, следва изводът, че претенциите на ищеца се явяват основателни и доказани.

Като акцесорна, основателна се явява и претенцията за лихва за забава, считано от падежа на съответното месечно задължение, който съобразно ОУ към договора за продажба на топлинна енергия, настъпва след изтичане на 30-дневен срок след края на периода, за който се отнасят. Предвид факта, че ответникът – въззивник в настоящото производство, не е изпълнил задължението си за заплащане на топлинна енергия на падежа, същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, която съгласно заключението напълно съответства на заявената с исковата молба претенция.

          По отношение на предявените насрещни осъдителни искове:

По първия главен иск по чл. чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД ответникът, респ. ищец по насрещните искове следва да установи, че е предал определена сума, както и нейният размер, а в тежест на насрещната страна е да установи, че е получила сумата на правно основание. По делото е установено, че ищецът по насрещните искове притежава ограничено вещно правно на ползване върху процесния обект, че последният е част от сграда в режим на Етажна собственост, до която е доставяна топлинна енергия през процесния период, включително е ползвана топлинна енергия отдадена от ползваните радиатори. Предвид посоченото твърденията, че претендираната сума е заплатена при липсваща договорна обвързаност се опровергават и следователно този иск е неоснователен.

Изводът за неоснователност на главния иск за заплащане на претендираната сума, като заплатена на ответника по насрещните искове при липса на договорна обвързаност налага да бъде разгледано евентуално въведеното основание на същия иск – за заплащане на същата при нищожно (неравноправно) на договорена доставка. В ищецът по насрещните искове не е изтъкнал по какви причини смята, че облигационната връзка е нищожна, респ. неравноправно договорена. По делото е безспорно установено наличието на договорно правоотношение между страните, а при извършване на проверка, която съдът е длъжен да осъществи служебно не бяха установени законово признати основания за нищожност на договор или наличие на неравноправни клаузи. По изложените съображения, главният иск е неоснователен и на евентуално заявеното основание.

Доколкото главният иск е неоснователен следва да бъде разгледан евентуално съединения с него иск по чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. По този иск ищецът по насрещните искове следва да установи наличието на твърдяното правоотношение с ответника по насрещните искове, неизпълнение (в случая, че изпълнението е толкова лошо, че е равносилно на неизпълнение) от страна на последния, надлежно разваляне на процесния договор, заплащане на суми по разваления договор и техния размер.  Във връзка с този иск не бяха ангажирани доказателства, от които да бъде установено, че потребителя се е отказал от услугата топлоснабдяване, поради некачествена услуга предоставена от доставчика. Отказът от услугата е колективно решение на притежаващите индивидуални обекти в сградата и нейното доставяне не може да бъде преустановено чрез индивидуалното изявление на отделен собственик или ползвател. При тези съображения и евентуалния иск е неоснователен.

По втория главен иск по чл. 88 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД ищецът по насрещните искове следва да установи твърдяното разваляне на процесния договор, вследствие което същият е претърпял вреди, изразяващи се в извършени разходи за закупуване на алтернативно отопление. По делото не бяха представени доказателства, от които да бъде установено твърдяното разваляне, поради изпълнение от страна на ответника по насрещните искове, което е толкова лошо, че представлява липса на изпълнение. По делото е установено, че в даден момент потребителя е преустановил ползването на отоплителната енергия отдавана от радиаторите, но както бе изтъкнато по-горе това обстоятелство не води до загуба на качеството потребител, а той остава задължен за заплащане на останалата топлинна енергия извън отдадената от радиаторите. По тези съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.

Предвид съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          С оглед липсата на подаден отговор на въззивната жалба, съдържащ искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на въззиваемия, такива не следва да се присъждат.

 

С оглед изложените съображения, настоящият състав          

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1209/06.03.2020 г. по гражданско дело № 13261/2018 г. на РС Варна.

 

           Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

ЧЛЕНОВЕ:  

    1 .                     

 

 

    2 .