Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №19
гр.Враца,11.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
публичното заседание на 31.01.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N115 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№6295 от 12.07.2019 г.В.Н.Г. ЕГН********** *** чрез адвокат Г.Й.,член
на САК е предявила срещу ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София,БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори,иск
за сумата в размер на 40000 лв.-главница,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от
нея при ПТП от 27.11.2018 г.,ведно със законната лихва върху присъдената сума
от датата на завеждане на поканата при ответника-23.01.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
При уважаване на исковете моли за
присъждане на деловодни разноски -адвокатско възнаграждение определено по реда
на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Поддържа се в исковата
молба,че на 27.11.2018 г., около 12:20
часа, в общ. Враца, на път VRC км. 0+100, вдясно от разклона за с.Лиляче,посока
на движение гр.Враца - гр. Криводол, е настъпил пътен инцидент при който МПС
марка “Пежо”, модел "406", с peг. № ВР *** ВТ, управляван от П.М.К.,
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска правомерно движещия се л.а.
марка “Дачия”, модел “Сендеро”, с peг. № ВР *** СВ, управляван от П.П..
Ищцата твърди,че при пътния
инцидент е пострадала ,тъй като е бил пътник в л.а."Дачия", на предна
дясна седалка с поставен обезопасителен колан.
Сочи,че за пътния инцидент е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.№967000-14897/ 30.11.2018г.
, по описа на ОД на МВР гр. Враца, като е образувано ДП № 1478/2018 г., по
описа на РУ-Враца, което е прекратено е Постановление от 07.03.2019 г.
Твърди,че е откарана по
спешност в МБАЛ “Христо Ботев” - АД, където след като била прегледана, лекарите
установили, че е получила следните травматични увреждания:
-comotio cerebri (мозъчно
сътресение със загуба на съзнание); contusio capitis (контузия на главата);
-множество малки порезни рани
с размери 0,5-1 см., париетално вляво;
-контузия на гръдния кош;подкожни
кръвоизливи в областта на гръдния кош в хода на 11 ляво ребро, достигащи до
аксиларна линия;Фрактура на 11 ребро вляво;
-разкъсно-контузна рана с
хематом в задната част на лявото ходило;
Постъпила в болничното
заведение със симптоми на замайване, главоболие, прилошаване и гадене, като
престояла от 27.11.2018 г. до 30.11.2018 г. Поради получената тежка
разкъсно-контузна рана в областта на лявото ходило, на 27.11.2018 г., по
спешност и е била поставена гипсова имобилизация. През болничния престой за нея
се грижили близките.
Поддържа,че поради получените
травми по цялото тяло, първите дни след инцидента не можела да помръдне в
леглото. Не можела да се изправя, да се храни и да говори. Цялото й тяло е било
превързано и обездвижено. Поради тежката травма в областта на главата,изпитвала
непоносимо главоболие, била неконтактна, не разпознавала близките си, говорела
несвързано.
След изписването й от
болничното заведение,продължила лечението и възстановяването си в домашни
условия.Твърди,че поради тежките травми, които получила , първите месеци за
битовите и ежедневните й нужди била подпомагана от близките й, които й помагали
да се облича, обува, да се изправя от седнало или легнало положение.
Поддържа,че възстановителният
период и към настоящия момент продължава.
В областта на увредения ляв крак изпитва чести болки и слабост.Лекарите не се
ангажират със становище колко време ще продължи възстановяването и дали тя ще
може да води предишния си начин на живот. Поради получената фрактура на 11
ребро и травма на гръдния кош, към настоящия момент трудно извършва каквито и
да било движения. Всяко нейно движение е свързано с неимоверни болки. Изпитва
постоянни болки при дишане, поради силния болков синдром.Твърди,че от
получената травма в областта на главата,изпитва често главоболие придружено със
световъртеж,страда от загуба на памет, често извършва некоординирани действия.
Оплаква се от невъзможност да запомни и възпроизведе информация, което я прави
нервна на моменти апатична.
Твърди,че пътният инцидент се
отразил върху психиката й. Към настоящия момент тя страда от повишена
тревожност, чувство за безпомощност, ниска самооценка, страх, напрежение,
блокиране на емоциите,отчуждаване от околните.Поддържа,че е получила
посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване
на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.
Позовава се на представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с peг.№ 967000-14897/30.11.2018 г.. по описа
на ОД на МВР гр. Враца,в който е отразено,че МПС марка "Пежо", модел
"406”, с peг.№ ВР *** ВТ, към датата на пътния инцидент 27.11.2018 г.,няма
валидна застраховка “Гражданска отговорност”.
Твърди,че е изпълнила
изискването на КЗ и с молба с Вх. № 24-01-60/23.01.2019 г., и предявила претенция
срещу ответника, с която е поискала да й бъде изплатено застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.Предвидения в КЗ
тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция изтекъл на
23.04.2019 г.,но към датата на предявяване на иска й, ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение.
С горепосоченото е обосновала правен
интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди пряко от "Гаранционен Фонд".
На основание чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, на страната се оказва безплатна адвокатска помощ.Сезира
съда с искане по чл.38 ал.2 от ЗА , в случай че ответната страна бъде осъдена
за разноски, съдът да определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ,
при условията на същия законов текст, адвокатско възнаграждение.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и по делото в
срока по чл.367 ал.1 ГПК е постъпил отговор.
С
отговора са направени две възражения:
1.Ответникът
счита,като се позовава на нормата на чл.108,ал.1 от ГПК,че тъй като е
юридическо лице със седалище в гр.София,делото не е подсъдно на Окръжен съд
-гр.Враца,следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски
градски съд.
2.Възразява
спорът да се разглежда по реда на глава 32 от ГПК и поддържа,че разглеждането
му следва да е по общия ред,тъй като не е налице спор свързан с търговска
сделка.
По
тези възражения съдът се е произнесъл с определение
№718/12.8.2019г.,като е оставил същите без уважение и определението на съда е
влязло в законна сила.
Ответникът
оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер.
Признава обстоятелството,че е бил сезиран с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП и била образуваната
щета №19-210052/ 23.01.2019г.Ответникът уведомил ищцата, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата
на чл.557, ал.1, т. 2, б."а", от КЗ.
Поддържа,че Постановлението за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 1478/2018 по описа на РУ Враца и преписка
№2871/2018 по описа на РП - Враца,е от 07.03.2019г., т.е. към датата на
завеждане на претенцията на ищцата,то е
съществувало и не е представено на ответника.
Поддържа,че ГФ е бил поставен в обективната
невъзможност да се произнесе по предявената претенция. С писмо с изх. №24-01-
60/12.04.2019г. е уведомил ищцата, че следва да представи необходимите
доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение,
които не били представени, а ищцата сезирала съда с искането си.
Поддържа,че ищцата е имала възможност да
предяви нова претенция с приложено нововъзникнало доказателство
-постановлението за прекратяване на досъдебното производство, след което УС на
ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение.
Оспорва
размера на предявената претенция от 40 000 лева за неимуществени вреди.Счита
същия за изключително завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата
на ПТП - 27.11.2018 г.
Позовава се на Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД,която е в смисъл ,че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, при съобразяване на
указаните в постановлението общи критерии. Счита,че
предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на
съдилищата , нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в
страната и стандарта на живот.
Счита, че задължителната
извънсъдебна административна процедура пред Гаранционен Фонд не се изчерпва с
бланкетното подаване на молби от пострадалите лица, с която се цели бърз отказ
от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно
предявяване на искова молба пред съда
Оспорва началната дата на
претенцията за лихва, считано от 23.01.2019 г.,тъй като не е ясно как е
определена-претенцията на ищцата е входирана на 23.01.2019г. при
ответника.Счита,че дължи законна лихва след изтичане на срока за отговор или от
23.04.2019г.
Твърди,че е бил поставен от
ищцата в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията,като определи и
изплати обезщетение.Посочва,че е представила единствено Констативен протокол за
ПТП,но не е представила никакви доказателства, установяващи обстоятелствата,
при които е настъпило събитието и участниците в него.
Указано е било да представи
допълнителни документи.Такива не са представени и предвид законоустановения
краен срок Гаранционен фонд взел решение от 12.04.2019 г., с което е отказано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради липса на доказателства
за установяване на основанието и размера.
Счита,че е направил всичко
възможно да избегне спор пред съда и ищцата недобросъвестно е осъществила една формална
процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и натрупване на лихва за по-дълъг период
.Твърди,че е в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, в размер на 30% ,като твърди,че е пътувала без предпазен колан в
нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
Препис от постъпилия по делото
отговор и приложенията към него е връчен на ищцата и по делото е постъпила
допълнителна искова молба в установения в закона срок. Поддържа подадената искова молба по аргументите изложени в нея
,тъй като същите се основават на трайната съдебна практика на ВКС.Сочи,че
относно посочените обстоятелства, в хода на процеса ще ангажира доказателства,
за които са направени съответните доказателствени искания.
Взела е становище по
възражението на ответника,че делото не е подсъдно на Врачански окръжен
съд.Счита същото за неоснователно.
Оспорва твърдението на
ответника за липса на проявено съдействие от страна на ищцата по отношение на
заведената извънсъдебна претенция.Твърди се,че ищцата е представила освен
нужните документи и удостоверение за банкова сметка, ***ото от него
обезщетение.
Счита за неоснователно
твърдението на Гаранционен фонд, че ищцата не била представила постановлението
за прекратяване на досъдебното производство и поради това ,ответникът не се
произнесъл по претенцията.
Позовава се на чл. 107, ал. 1
от КЗ.
Сочи,че към момента на
предявяване на доброволната претенция ищцата е представила на ответника всички
писмени документи, с които разполага относно претърпения от нея пътен инцидент.Ответникът
е имал достатъчно време да се снабди с необходимата информация, за да се
произнесе по преписката.
Ответникът не е упражнил правомощията си дадени
му в чл.107 от КЗ,постановил отказ и с писмо
с изх. № 24-01-60/12.04.2019 г. указал на пострадалата,че може да насочи претенцията си
към съда, което е и сторила.
Оспорва твърдението на
ответника, че представеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не
бил достатъчен, за да се направи извод за механизма на настъпване на
произшествието.Посочва,че е официален документ, удостоверяващ факта, че на
посочената в него дата се е състояло процесното ПТП с участници посочени в
протокола. Относно противоправността на процесното деяние, съдът е
компетентният орган, който трябва да прецени дали действията на водача на л.а.
„Пежо“, модел „206“ , са противоправни такива.
Счита за неоснователно
възражението относно размера на иска за
неимуществени вреди.Посочва ,че е ангажирал доказателства за установяване на
размера на обезщетението за неимуществени в вреди.
Като анализира ,тенденцията за
пълно компенсиране на вредите по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,счита че претенцията е
съобразена със съдебната практика.Позовава се на чл. 492, т. 1 от КЗ,в който е уреден лимитът
на отговорността, по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Счита, че претендираният с
исковата молба размер на претенцията за неимуществени вреди е справедлив и
напълно съответства на претърпените от ищцата болки и страдания и заложеният в
чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост при обезщетение на претърпени неимуществени
вреди.
Оспорва възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,като
поддържа,че към момента на настъпването на процесното ПТП, ищцата се е намирала
на предната седалка, до шофьора с поставен обезопасителен колан. Посочва,че ответното дружество носи
доказателствена тежест да докаже възраженията си при условията на пълно и
главно доказване.
Препис от постъпилата
допълнителна искова молба е връчен на ответника и в срока по чл.373 ал.1 от ГПК
по делото е постъпил отговор на допълнителна искова молба от ответника . Поддържа отговора на исковата молбата,възраженията
си и оспорванията направени с отговора.
С определение №
823/18.9.2019г.съдът допусна привличане и конституира ,на основание чл.219 ал.1 ГПК,като трето лице-помагач П.М.К. ЕГН**********,с адрес ***,в процеса на
страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД .
Изложените от ищцата фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.558,ал.5 КЗ/в сила от 01.01.2016 г./във вр. с чл.557 ал.1,т.2 буква"б" КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Исковете са допустимо
предявени.Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са
предявени от надлежна страна против надлежна страна.Ищцата е спазила разпоредбата на чл. чл.558,ал.5 КЗ,като е предявила пред ответника
искане да й бъде заплатено обезщетение.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
Страните не спорят относно
обстоятелството,че МПС марка “Пежо”, модел "406", с peг. № ВР ***
ВТ, управляван от П.М.К., не е бил застрахован.
Страните спорят,относно наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия, размера и основателността на иска за
присъждане на обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.
Постановлението отразява мнението на разследващите органи и не обвързва гражданския съд,разглеждащ иска на пострадалия
Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Ответникът носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и останалите си възражения.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
От фактическа страна
Като доказателство по делото е
представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.№967000-14897/
30.11.2018г. , по описа на ОД на МВР гр.
В него е отразено,че на 27.11.2018
г., около 12:20 часа, в общ. Враца, на път VRC км. 0+100, вдясно от разклона за
с.Лиляче,посока на движение гр.Враца - гр. Криводол, е настъпил пътен инцидент между
МПС марка “Пежо”, модел "406", с peг. № ВР *** ВТ, управляван от П.М.К.
***. марка “Дачия”, модел “Сендеро”, с peг. № ВР *** СВ, управляван от П.С.П. ***.
И двамата водачи са били с валидни СУМПС към датата на пътния инцидент,не
са употребили алкохол.
Констатирана е липсата на застраховка "Гражданска отговорност"по
отношение на МПС марка “Пежо”, модел "406", с peг. № ВР *** ВТ, управляван
от П.М.К. *** и наличие на такава в ЗД"Лев Инс" по отношение на л.а.
марка “Дачия”, модел “Сендеро”, с peг. № ВР *** СВ, управляван от П.С.П. ***.
Като пострадали/ранени/ лица
са посочени:В.Н.Г. ЕГН********** ***
,пътник в л.а."Дачия", на предна дясна седалка ,получила фрактури на
лява глезенна става и ребро,която била прегледена в МБАЛ"Христо Ботев
"-гр.Враца,обслужена и освободена без опасност за живота и Д.В.Т. от гр.Враца,пътник на задна дясна
седалка в л.а."Дачия",получил рана на главата и комоцио,който бил
прегледан в МБАЛ"Христо Ботев"гр.Враца,настанен в ХО-без опасност за
живота.
Отразено е ,че причините за
ПТП се изясняват,както и образуването на ДП № 1478/2018 г., по описа на РУ-Враца.
От представеното по делото Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 07.03.2019г.издадено от Районна
прокуратура-гр.Враца се установява,че образуваното наказателно производство по ДП
№ 1478/2018 г. по описа на РУ-Враца и Прокурорска преписка №2871/2018г. по
описа на РП-Враца образувано и водено за престъпление по чл.343,ал.1,б."б"
във вр. с чл.342,ал.1 от НК е прекратено на основание чл.199 и
чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1
от НПК.
В мотивите е посочено,че
уврежданията на пострадалите покриват
медико-биологичните признаци на лека
телесна повреда,която не попада като обект на защита от нормата на
чл.343,ал.1,б."а" от НК.
От
показанията на разпитаните свидетели се установява следното:
Свидетелят П.П.,свидетел на ищцата и
водач на автомобила,в който тя е
пътувала установява,че на 27.11.2018г.тръгнал от центъра на с.Лиляче за гр.Враца,като с него пътували ищцата В. и едно момче Д.,с които са от едно село.Той уравлявал автомобил
"Дачия Сандеро". Излезли от селото и преди разклона, на около
100 метра посока за Враца, насреща на завоя срещу него влязла кола, която
му вязла в платното.Видял какво става и
казал на ищцата, тоя какво прави в
моето платно.Спрял колата и той го ударил челно. Излязъл от колата и
видял, че шофьора на отсрещната кола също е от тяхното село.В. не можала да слезе,
защото имало канал.Издърпали я,тъй като тя се оплаквала, че я боли
крак, кръст. Обадили се на телефон
112, за да дойде Бърза помощ. През това време давали салфетки на момчето, защото кървяло. Минали хора от
селото през това време и натоварили В. за Спешното. След това дошла линейката и
натоварили момчето за
Бърза помощ. Свидетелят останал да чака полицаите. Установява,че не се е движел с
повече от 40 км/ч, карал леко, тъй като пътят там е лош. Колата,
която го ударила карала с не по-малко от 60-70 км/ч. Шофьорът
казал, че си е изпуснал телефона и въобще го е видял. В. седяла до него на предна
дясна седалка и била с поставен предпазен колан.
От показанията на свидетелката П.Т. се установява,че са съседки с пострадалата,която живее на около 100 м от нея. Срещали се често, ходели си на
гости, помагали си. Разбрала за инцидента от нейната внучка, която
се обадила, че баба й е претърпяла инцидент. Веднага с една от нейните дъщери с кола отишли в
болницата. Това било края на ноември 2018 г. Отишли,в болницата
в Хирургично отделение, видяла я на на легло с гипсиран
ляв крак. Не можела да говори, била си прехапала езика. По лицето й имало следи,
кървави рани от стъкло, не можела да се обръща, не можела да се
изправи сама, виело й се свят. Била в общо безпомощно състояние.
В болницата за ищцата се грижела нейната внучка,тъй като В. била на подлога, не можела сама да се храни, ядяла само течни
храни.
Когато я изписали, я докарала на село внучката й, с мъжа си с кола на Лиляче. Тъй като В. живеела сама и други близки нямала,освен внучка
си,която е ангажирана, работи, има и малко дете, свидетелката се грижела за нея.Зимния период й палела печка, носила всеки ден храна, тя я къпала,
помагала . С една проходилка се опитвала да става,
водела я до тоалетна. С проходилката я водела и до банята.Помагала й след това да се облече,слагала я да легне. За ищцата това бил някакъв страшен психически шок, защото
тази жена на толкова години била страшно жизнена, работлива.В един момент
останала на легло и някой трябвало да се грижи за нея. Болките й били големи.
Гърдите я болели, не можела да диша, кракът я болял и се подувал, не можела да го свали от леглото. Сама било немислимо
да се изправи и да се придвижи дори на 2 метра. С гипс била около 2
седмици, може би.След свалянето на гипса продължавала да не може
да стъпи на крака, да не може да се движи. Свидетелката й помагала,като състоянието й
се подобрило може би месец и половина след това. През 2019 г. към
януари месец започнала леко с бастунче да се придвижва, като с това бастунче
ходила до м. май. Без бастунчето не можела да изкачи стълбите за къщата. От м. май
започнала куцукайки да оставя бастунчето и да се придвижва. Употребявала е
обезболяващи лекарства.
Според свидетелката В. не се е възстановила физически на 100 %, защото не е подвижна както е била преди инцидента, куцука с този крак, изморява се, по-дълги разстояния не може да изминава.
Преди катастрофата била за годините си много жизнен и работлив човек.
Психологически не се е възстановила напълно, защото като си говорят, неминуемо
този разговор излиза като тема на разговор за катастрофата и тя споменава
винаги, че е на толкова години и за пръв път й се случва и няма да го забрави
никога. Когато ще се вози в кола се страхува, за да не стане пак нещо.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и им дава вяра,тъй като те не
противоречат на останалите събрани в производството по делото доказателства.
От заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска
експертиза,които не се оспориха от страните и са приети от съда като обективно
и вярно изготвени се установява следното:
ПТП-то е станало на общински път VRC км.
0+100,отклонение от път III-101, вдясно от разклона за с.Лиляче,посока на движение гр.Враца
- гр. Криводол,в светлата част на денонощието при облачно време с валеж на
дъжд,мокра пътна настилка и нормална видимост за тези условия,на прав участък
от пътя с наклон на изкачване в посока с.Лиляче до около 3%.Движението в този
участък е двупосочно.Платното за движение на ППС се състои от две ленти,без
видима разделителна линия между тях и е с обща ширина 6,6 метра.пътното
покритие е от дребнозърнеста асфалтова смес.От двете страни на платното за
движение на ППС се намират затревени банкети на нивото на пътя.няма данни за
наличие на вертикална и хоризонтална маркировки.Допустимата скорост на движение
е 90 км/ч.
Реализиран е челен удар за лек
автомобил марка “Пежо”, модел "406", с peг. № ВР *** ВТ, управляван
от П.М.К. *** и кос под ъгъл от около 30 градуса за л.а. марка “Дачия”, модел
“Сендеро”, с peг. № ВР *** СВ, управляван от П.С.П. ***,в областта му на преден
ляв калник.
Лек автомобил марка “Пежо”, модел "406", с peг. № ВР *** ВТ,след
преминаване през Т-образно кръстовище с маневра завиване на дясно е продължил
движението си в посока с.Лиляче правия участък от път VRC с лек наклон на
изкачване със скорост на движение от около 69 км/ч към момента на удара.В един
момент водачът му по субективни причини,обръщане назад,губи контрол върху
траекторията на движение на автомобила,при което автомобила се отклонява на
ляво под ъгъл от около 20-25 градуса,навлиза в лента за насрещно движение и при
достигане на мястото на удара с предна челна част удря движещият се срещу него
в полагащата му се лента за движение л.а “Дачия”, модел “Сендеро”, с peг. № ВР ***
СВ, управляван от П.С.П. *** в областта на преден ляв калник.Същият се е движил
в полагащата му се дясна лента за движение със скорост към момента на удара от
около 40 км.ч.В един момент е видял и възприел насрещно движещият се
автомобил"Пежо" да навлиза в лентата му за движение срещу
него,реагирал е с аварийно спиране с едновременно навиване на волана на
дясно,навлязъл е с десните си колела на автомобила върху банкета,но поради
липса на време и разстояние за предотвратяване на ПТ,при достигане до мястото е
ударен косо в преден десен калник от челната част на л.а"Пежо".От
удара и получените инициални ударни импулси ,л.а "Дачия" с преден мост
се е завъртял леко в посока на часовниковата стрелка,а л.а "Пежо" в
посока обратна на часовниковата стрелка,след което двата автомобила се
установили в покой на място отразено в скицата изготвена от експерта.
В момента на удара и двата
автомобила са били разположени с целите си габарити в полагащата се лента за
движение на л.а"Дачия Сендеро"-лена за движение на ППС в посока
гр.Враца.
Определено графоаналитично,мястото на инициалният удар в надлъжно
направление е на разстояние около 59,5 от линията на ориентира,гледано в посока
на оглед,посока с.Лиляче и в напречно направление спрямо левият ръб на платното
за движение на ППС на около 1-1,8м. в ляво от него.
От техническа гледна точка,причината за настъпилото ПТП е внезапно
навлизане на лек автомобил "Пежо"
в лентата за движение на ППС,вследствие субективни действия на водача му-
отклоняване на вниманието от траекторията на движение на автомобила и реализиране на удара между двата леки
автомобила в лентата полагаща се за движение на л.а"Дачия".Вещото лице
е дало заключение,че реализираното на процесното ПТП е поради действията
на водача на л.а"Пежо".
Вещото лице е дало заключение и относно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.Посочва,че
л.а."Дачия Сандеро",в който е пътувала пострадалата е фабрично оборудван
с фабрично заводски монтирани триточкови инерционни колани.Същите не
предпазват посоката и движението на
главата на пътника и неговите крайници в
долната половина на долни крайници.С оглед характера и степента на уврежданията
няма данни от техническо естество за свободно инерционно движение в купето на
автомобила на тялото на ищцата В.Г..Няма наранявания по тялото от удари в
купето на места защитени от предпазните колани.При настъпилия инициален
удар,инерционната сила действаща върху тялото на пострадалата е била с насоченост напред и в
ляво под ъгъл от около 20-30 градуса,а в последствие е получен така наречения
камшичен удар,при което подколянната част на долен крайник,необезопасена от предпазен колан е приведен в свободно
движение.Вещото лице е заключило,че пострадалата,возеща се на предна дясна
седалка е била с поставен предпазен колан,който е изпълнил предназначението си ,като е задържал тялото
й на седалката.
В този смисъл е заключението й на експерта съдебен лекар.Същият
установява,че пострадалата е получила травматични увреждания:счупване на 11-то
ляво ребро,порезни рани в областта на главата,кръвонасядания в областта на
тялото/подкожни кръвоизливи по хода на 11-то ляво ребро достигащи до предна
подмишнична линия,кръвонасядания на ляв хълбок/и ляв горен крайник,оток на ляво
коляно,които могат да бъдат получени в условията на ПТП-травма в купето на лек
автомобил,като кръвонасяданията по хода на ляво ребро и тези на ляв хълбок с
достатъчна категоричност,сочат на това,че пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан при придаденото инерционно движение на тялото.
От заключението на назначената
комплексна съдебно-медицинска
експертиза,с вещи лица травматолог и хирург и представените по делото писмени
доказателства Епикриза издадена от МБАЛ"Христо
Ботев"АД-гр.Враца,ХО се установява,че ищцата е приета на 27.11.2018г.в
15.44ч. и е изписана на 30.11.2018г. в 09ч.30мин.Вещите лица потвърждават
изложеното в исковата молба и епикризата,че ищцата е претърпяла:comotio cerebri
(мозъчно сътресение със загуба на съзнание); contusio capitis (контузия на
главата);множество малки порезни рани с размери 0,5-1 см., париетално вляво;контузия
на гръдния кош;подкожни кръвоизливи в областта на гръдния кош в хода на 11 ляво
ребро, достигащи до аксиларна линия;Фрактура на 11 ребро вляво;разкъсно-контузна
рана с хематом в задната част на лявото ходило; Постъпила
в болничното заведение със симптоми на замайване, главоболие, прилошаване и
гадене и без ясен спомен за станалото.
Всички увреждания са причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота с период на възстановяване
около 2 месеца,като при направеният й преглед
са отшумели.Усложнения не са документирани.Уврежданията са получени при
процесното ПТП.Не са установени трайни белези по тялото и лицето на
пострадалата.Оперативни интервенции не са извършени.Получените от ищцата
множество малки порезни рани с р.р до 0,5-1 см. в париеталната област в ляво са
зараснали вторично чрез превръзки.Изпитвала е болки и страдания характерни за
този вид травми.Болката,която е имала е от счупеното ребро,което не е било
разместено и болката е била умерена.
Лечението,което е било
проведено е медикаментозно-аналгетик,кръвоспиращи,осмодиуретик,инфузия.
След преминаване на периода за
възстановяване/30-45 дена/ не би трябвало да има болки.Към момента на
прегледите извършени на ищцата от травматолог и хирург и за в бъдеще ищцата не
би трябвало да има болки.Последствията от травмата е възможно да бъдат 30-45
дена след травмата,но не и година след това.Това се отнася и за травмата на
главата и гръдния кош.През посочения възстановителен период реброто
конолидира/зараства/ и отшумяват симптомите на мозъчното сътресение.
Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства-установява се настъпването на ПТП на сочената дата,причинено
виновно от водача на незастрахования автомобил, настъпването на вреди за ищцата,както и причинно-следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът
на процесното ПТП е установен от приетия констативен протокол,ползващ се с
обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР
действия и изявления,както й от приетата по делото автотехническа
експертиза,която съдът изцяло кредитира,като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните.
Установява се настъпването на
вреди за ищцата,както и причинно- следствената връзка между виновното поведение
на водача и вредоносния резултат.От заключението на комплексната СМЕ, и от
показанията на разпитания свидетел по делото се установява,че в резултат на
инцидента ищцата е претърпяла болки,страдания и неудобства,окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди.Същите са в причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на незастрахования лек автомобил,тъй
като се установи,че ищцата е пострадала именно при посочения
инцидент.Осъществени са следователно предпоставките,ангажиращи отговорността на
ответника и според разпоредбата на чл.558,ал.5 КЗ/в
сила от 01.01.2016 г./във вр. с чл.557 ал.1,т.2 буква"б" КЗ вр. с
чл.45 и чл.52 ЗЗД увреденият,спрямо който незастрахованият водач е
отговорен има право да иска обезщетението пряко от ответника.
Преценката за размера на дължимото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се извършва от съда за всеки конкретен случай по
справедливост и вътрешно убеждение,като понятието справедливост не е
абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички специфични за конкретното
дело обстоятелства и доказателства.С оглед определяне на справедлив размер на дължимото в случая
обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде съобразена възрастта на
ищеца,характера,степента и продължителността на търпените от него болки и страдания
от причинените от ПТП травми,прогнозата за здравословното му състояние,както и
наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на дължимото обезщетение
следва да се отчитат и конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на
обезщетението-настъпилото ПТП.
Ищцата е възстановена от
претърпените травми в сравнително кратък период от време.Вещите лица от назначената
комплексна СМЕ,са прегледали ищцата и заключават,че последиците от
травматичните увреждания са отшумели,като определят травмите като временно
разстройство неопасно за живота.
Налице е влошаване на
психо-емоционалното й състояние,но
симптомите са отшумели.
При обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 11.08.2018г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10420000лв.,независимо от броя на
пострадалите лица.
По гореизложените съображения,съдът намира за справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди за причинените на ищцата телесни
увреждания:сomotio cerebri (мозъчно сътресение със загуба на съзнание); contusio
capitis (контузия на главата);множество малки порезни рани с размери 0,5-1 см.,
париетално вляво;контузия на гръдния кош;подкожни кръвоизливи в областта на
гръдния кош в хода на 11 ляво ребро, достигащи до аксиларна линия;Фрактура на
11 ребро вляво;разкъсно-контузна рана с хематом в задната част на лявото
ходило;сума в размер на 20000лв.
При този правен извод ,съдът дължи произнасяне по
своевременно въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване от страна на ищцата,която е била без предпазен колан.
Установи се по безспорен начин,че ищцата е била с предпазен
колан,поради което съдът приема възражението за неоснователно.
Предвид
основателността на главната претенция,като основателна следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
Съгласно
чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,към
която препраща чл.558 ал.1 от КЗ,застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение,ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по чл.496,ал.1,освен в случаите,когато
увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя по
реда на чл.106,ал.3.
В случая ищцата е предявила по реда на чл.558 от КЗ срещу ответника
претенция,видно от щемпела върху искането й-23.01.2019г.,вх.№24-01-60,като е
приложила:Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег.№967000-14897/30.11.2018г. и Епикриза с ИЗ №12493/2018г. издадена от
МБАЛ"Христо Ботев"АД и удостоверение за банкова сметка.
***.№24-01-60.1/30.01.2019г. ответникът е изискал от ищцата
да представи допълнително подробно описани материали от образуваното ДП
№1478/2018г. по описа на МВР Враца.След като не са представени такива ответникът
се е произнесъл по искането,като е отказал изплащане на обезщетение с отговор
изх.№24-01-60/12.04.2019г./стр.33 и 34/.Към този момент видно от материалите
съдържащи се в досъдебното производство,една част от допълнително изисканите
документи не са били изготвени,поради което ищцата не е била в състояние да ги
представи.На основание чл.496 ал.4 от КЗ ответникът също е разполагал с
възможност да изиска документи,които е считал,че са му необходими.Наред с това
представените на ответника документи са били достатъчни ,за да се произнесе по
претенцията,с която е бил сезиран.
С оглед горното,съдът приема,че обезщетението следва да бъде
изплатено ведно със законна лихва считано от 13.02.2019г.,когато са изтекли 15
работни дни от представянето на всички доказателства.
По
разноските:
При този изход на спора,на
основание чл.78,ал.1 ГПК ищцата има
право на разноски съобразно уважената част от иска.Ищцата е освободена от
внасяне на д.такса и от разноски при
условията на чл.83 ал.2 от ГПК и е защитаван безплатно от адвокат на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на адв.Г.Й. вписан
в САК,със съдебен адрес ***,определено по реда чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата- 1130лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-гр.Враца държавна такса в размер на 800
лв.,както и сумата 800 лв. изплатена от бюджета на съда за вещи лица.
Ответникът прави искане за
присъждане на разноски-внесени суми за възнаграждения на вещи лица и такива
следва да му бъдат присъдени в размер на 225 лв.,съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Г. ЕГН********** *** по посочената по делото банкова сметка ***./двадесет хиляди лева/,на основание чл.558,ал.5 КЗ/в сила от
01.01.2016 г./във вр. с чл.557 ал.1,т.2 буква"б" КЗ във вр. с
чл.477,ал.1 от КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,обезщетение за претърпените
неимуществени вреди,вследствие на ПТП от 27.11.2018г.,които неимуществени вреди
се изразяват във физически болки,страдания и неудобства,претърпени от ищцата
ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 13.02.2019 г.до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата чу част над сумата от 20000лв.до
заявеният размер от 40 000 лв.,както и искането за присъждане на законна лихва
считано от 23.01.2019г.до 13.02.2019г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори на основание
чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ адвокатско
възнаграждение на адв. адв.Г.Й.
вписан в САК,със съдебен адрес ***,определено по реда чл.7, ал.2,т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
сумата- 1130лв./хиляда сто и тридесет
лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата.
ОСЪЖДА В.Н.Г. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на сумата 225лв. внесена за разноски по поисканите експертизи.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори. ДА ЗАПЛАТИ вр. с чл.83 от ГПК,в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца сумата в размер
на 800лв./осемстотин лева/,представляваща
държавна такса от 4%съобразно уважената част от исковете и изплатените суми за
възнаграждения на вещи лица в размер на сумата 800лв./осемстотин лева/изплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П.М.К. ЕГН**********,с адрес *** ТРЕТО
ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ в процеса на страната на ОТВЕТНИКА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните и трето лице помагач.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: