Решение по дело №1167/2019 на Районен съд - Ловеч

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         гр.Ловеч, 27.04.2020 год.                       

          

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1167 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 116/2018 г. от 16.05.2018 г. на Началник на Митница Свищов е наложено на „В." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Д.Б." № ********, представлявано от Р.П.Ц., ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.75, ал.4 от ППЗАДС, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.126а, ал.1 и чл.128, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове – имуществена санкция в размер на 500 лева, за неизпълнени задължения по чл.75, ал.4 от ППЗАДС, а именно : не разграничавал акцизните стоки облепени с български бандерол от тези които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол във водената от него материална отчетност, деяние представляващо административно нарушение, наказуемо по чл.126а, ал.1 от ЗАДС.

Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, които чрез адвокат Н.Б. от САК, упълномощена от изпълнителния директор Р. Ц., са го обжалвали, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата е изтъкнато, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, не е бил установен състава на вмененото административно нарушение, както и че неправилно е тълкуван и приложен материалния закон – ЗАДС. Изтъква, че от описаната в НП фактическа обстановка не се установява момента на облепяне на стоките с бандерол и съответно кога е възникнало задължението за подобно разделяне на стоките. Сочи и че стоките, които са предмет на нарушението са били складирани, т.е. производствените операции за същите са приключили. По-нататък в жалбата заявява, че административнонаказателното производство е било образувано въз основа на протокол за извършена проверка по делегация, но нито в него, нито в съставения АУАН е бил отразен момента на фактическото извършване на проверката. Твърди, че проверката в данъчния склад е била извършена в периода 03.05.2017 г. – 10.05.2017 г., за която са били съставени редица протоколи, констатациите по които били обобщени с протокол от 28.06.2017 година. Докато протокола за проверката по делегация и който е послужил като основание за съставянето на АУАН не отразявал реално извършени действия на митническите служители при проверката, а само обобщавал резултатите и е направен анализ на по-рано извършени контролни действия по повод делегирани правомощия на митническите служители и че всъщност този протокол, от 31.08.2017 г. е бил съставен за целите на ревизионното производство. В тази връзка сочи, че в съставеният ревизионен доклад и издадения ревизионен акт не се съдържат констатации, свързани с посоченото в НП административно нарушение.

С оглед изложеното в протокола от 31.08.2017 г. в жалбата се сочи и е наведено възражение за изтекъл преклузивния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Изтъква, че АУАН е бил съставен след изтичането на три месеца от установяването на нарушението, тъй като регистър „Дневник складова наличност” е бил изискан и получен още при проверките на 24.02.2017 г. и 03.05.2017 г. и същият е послужил за установяване на фактическите наличности на стоки, което е било отразено и в протокол № 223/24.02.2017 година. Твърди, че ако ДСН е бил непопълнен и са липсвали реквизити за стоките, то това е щяло да бъде забелязано, констатирано и отстранено самото нарушение.

В жалбата е наведено и възражение за нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в частност, че от описанието на нарушението не са ясни датата и мястото на извършване на нарушението. Развити са подробни доводи в този смисъл. Счита, че не е налице и не е осъществен състав на административно нарушение.   

В съдебното заседание, в което е даден ход на устните прения, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Н.Б. от САК, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Изтъква, че от доказателствата по делото не се установява да е бил осъществен състава на административно нарушение на чл.75, ал.4 от ППЗАДС. Сочи, че категорично се е установило в хода на съдебното следствие, че акцизните стоки, които са били облепени с бандерол са се завеждали със самостоятелен код, отделен от този на стоките без бандерол и облепените с чуждестранен бандерол. Изтъква, че материалната и счетоводната отчетност на данъчния склад позволява във всеки един момент да се проследи движението на стоките, а що се отнася до посочените в АУАН първични документи, то същите са вътрешнозаводски и никъде няма императивно изискване как да бъда направено това разграничаване. Сочи, че в случая от дружеството са избрали този начин на разграничаване, а именно : чрез отделни кодове за всяка от стоките. Изцяло процесуалния представител на жалбоподателя поддържа представените при предходното разглеждане на делото писмени бележки по казуса.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Я.Я.. Същият пледира да бъде оставена жалбата без уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно издадено. Оспорва наведените от жалбоподателя възражения и излага доводи в подкрепа на тезата си. Счита, че контролните органи по безспорен начин са установили състава на нарушението на разпоредбата на чл.75, ал.4 от ППЗАДС. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че разграничаването на стоките може да се проследи чрез въведените вътрешнозаводски кодове, като счита, че с тези кодове не се изпълняват изискванията на чл.75, ал.4 от ППЗАДС. Изтъква, че за част от операциите, извършвани с този алкохол липсва посочване изобщо на бандеролите, а от друга страна законът и правилника за приложението му изискват посочването на бутилките с български, чужд или без бандерол да става на отделни места. 

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П.Х.Д. и Н.Н.В., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

„В." АД бил лицензиран складодържател по смисъла на чл.4, т.2 от ЗАДС, т.е. лице, което в съответствие с разпоредбите на ЗАДС имало лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. Идентификационният номер на лицензиран складодържател на дружеството бил BGNCA********* и към момента на проверката от митническите органи притежавало валиден лиценз № 128/2006 г., издаден от директора на Агенция „Митници" на 27.06.2006 г. и връчен на дружеството на 09.08.2006 година.

Съгласно даданият лиценз, разрешените за осъществяване операции в данъчния склад са били : ферментация, купажиране и отлежаване на вина от грозде и плодове, изваряване на виноматериали, вино и плодови каши, производство, отлежаване и купажиране на ракии от грозде и плодове, производство на водка и джин, производство на дестилати и междинни продукти от вино и плодове, производство на бренди, вермути и ликьори, получаване на смеси от ароматични вещества и екстракти от плодове и билки, които ще се влагат в производството на ароматизирани вина - бели, червени и розе.

Във връзка с извършването на ревизия, която била възложена със заповед за възлагане на ревизия № BG005800-PK24-P1/18.04.2017 г. на началник Митница Столична било направено искане за извършване на проверка по делегация № ВО005800-РК24-ИПДЗ/25.04.2017 г. за извършване проверка на физическите наличности на акцизните стоки в данъчен склад на „В." АД с ИНДС BGNCA00046001. В искането на Митница Столична за извършване на проверка по делегация било изискано, при проверката на наличните акцизни стоки, установяването на количествата да се извърши, както при реална температура, така и приравнени към сравнителна температура от 20°С, като се посочи и метода за определяне на обемите.

Проверката по делегация била извършена от служители на Митница Свищов, част от които били и свидетелките П.Д. и Н.В.. Състояла се в периода от 03.05.2017 г. до 10.05.2017 година. Резултатите от проверките на наличностите на акцизни стоки в данъчния склад били документирани с протоколи за извършена проверка (ПИП) №№ 492/03.05.2017 г., 503/04.05.2017 г., 510/05.05.2017 г., 516/09.05.2017 г. и 523/10.05.2017 г. – л.92-115 от н.а.х.д.№ 619/2018 г. на РС Ловеч.

В хода на проверката било установено, че съставените в данъчния склад нареждания за експедиране на МЗ от бутилковия цех към търговския склад и складовите разписки за приемане на МЗ от търговски склад са част от материалната отчетност на данъчния склад. Тези документи са били осчетоводени в сметка 303 „Готова продукция", за всеки календарен месец, респективно данъчен период. Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 от ППЗАДС «В данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки материалната отчетност за складираните стоки е обособена от материалната отчетност, свързана с производствения процес.». При проверката е било установено, че е изпълнено това изискване, а именно : съставяните първични документи за производство като актове за купаж, актове за произведените в отделението за бутилиране и предадени в склада за експедиция бутилирани напитки, както и актове за произведени и измерени количества готова продукция и отпадъци, като първични документи се осчетоводявали в сметка 611 „Разходи за основна дейност" за всеки месец, респективно данъчен период.

С оглед на тези констатации било прието от проверяващите митничиски служители, че не е била спазена разпоредбата на чл.75, ал.4 от ППЗАДС, съгласно която „Акцизни стоки, облепени с бандерол, се посочват в материалната отчетност отделно от тези, които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол".

При проверката било установено още и че в съставяните първични документи, а именно : нареждания за експедиране на МЗ от Бутилков цех към Търговски склад  и складови разписки за приемане на МЗ от Търговски склад, в които са били вписвани високоалкохолните акцизни стоки, не са били разделяни облепените с бандерол от тези без бандерол или облепени с чуждестранен бандерол. Установено е, че тези документи са били посочвани като основание за извеждане и поставяне на акцизни стоки в „Дневник на складовата наличност" и са счетоводно отчетени в счетоводната система на „В." АД, съгласно разпоредбата на чл.88, ал.5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). В следствие на това, данните за облепените и необлепени с бандерол високоалкохолни акцизни стоки не са намерили отражение и в регистър „Дневник на складовата наличност" (ДСН).

Пак в рамките на тази проверка е било констатирано от проверяващите митнически служители, че при извеждане на стоки от данъчния склад (напр. продажби от данъчния склад на високоалкохолни акцизни стоки на местни юридически лица; извеждане на високоалкохолни акцизни стоки за търговски обект и т.н.) върху документа за експедиция от Търговския склад на ръка са били вписвани номерата на бандеролите, облепени върху реализираните бутилирани високоалкохолни акцизни стоки. Проверяващите приели обаче, че тази вътрешнофирмена организация не изпълва състава на нормата на чл.75, ал.4 от ППЗАДС.

При проверката е била установена повтаряемост на тези действия и бездействия от страна на дружеството държател на лицензирания данъчен склад за целия период, който проверката обхващал – от 01.01.2012 г. до 03.05.2017 година.

С протокол № BG004300-BG005800-PK24-8/28.06.2017 г. били обобщени установените за периода от 03.05.2017 г. до 10.05.2017 г. наличности на акцизни стоки в данъчния склад, документирани с горепосочените  протоколи (ПИП №№ 492/03.05.2017 г., 503/04.05.2017 г., 510/05.05.2017 г., 516/09.05.2017 г. и 523/10.05.2017 г), след което били съпоставени с данните от предоставената разпечатка от регистър „Дневник на складовата наличност" към 03.05.2017 г., т.е. преди   започване   на   проверката.

Така съставеният протокол № BG004300-BG005800-PK24-8/28.06.2017 г. за установените наличности и липси на акцизни стоки в данъчния склад бил връчен на представляващия дружеството на 30.06.2017 година.

С писмо-покана peг.№ 32-305112 от 01.11.2017 г. до „В." АД, представлявано от Р.П.Ц., била отправена
покана за явяване на 15.11.2017 г. в Митницеско бюро гр.Ловеч, за съставяне на АУАН по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Поканата била изпратена на адреса по седалище на дружеството : гр.С., бул.„Д.Б." № ********, на адреса на данъчния склад в гр.Ловеч, ул.„А.К." № **, както и на електронна поща vinal-ad@vinal.biz.

На 20.11.2017 г. в МБ Ловеч се е явило лицето А. И. Т., който представил пълномощно peг.№ 11835/18.09.2017 г., съгласно което същият е бил упълномощен да представлява „В." АД. В негово присъствие свидетелката П.Д. съставила на „В." АД АУАН № 151/20.11.2017 г. /л.15-17 от н.а.х.д.№ 619/18 г. на РС Ловеч/.

В акта Д. посочила, че „В." АД, в качеството си на лицензиран складодържател, са извършили за периода 01.09.2015 г. - 03.05.2017 г. повтарящо се нарушение на адреса на данъчния склад в гр.Ловеч, ул.„А.К." № **, като не са били разграничавани акцизните стоки облепени с български бандерол от тези които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол във водената от дружеството материална отчетност, като по този начин не са изпълнили изискванията на чл.75, ал.4 от ППЗАДС.

Актосъставителката посочила също така, че нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка по делегация № BG004300-BG005800-PK24-ПП14 от 31.08.2017 г. /л.22-76 от н.а.х.д.№ 619/18 г. на РС Ловеч и л.7-8 от настоящето дело/. Квалифицирала описаното в обстоятелствената част на акта неизпълнение изискванията на чл.75, ал.4 от ППЗАДС като административно нарушение по смисъла на чл. 126а, ал.1 от ЗАДС.

Като свидетел по акта се подписала Н.В. – Р.. Пълномощникът А. Т. подписал акта и получил препис от него /л.18 от н.а.х.д.№ 619/18 г. на РС Ловеч/. Посочил е, че допълнително ще представи възражения.

По делото липсват данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от «В.» АД да са депозирали писмени възражения по установените обстоятелства и факти, отразени в АУАН № 151/20.11.2017 година.

На 16.05.2018 г. наказващият митнически орган издал обжалваното наказателно постановление № 116/2018 година. В него изцяло възприел описаните в АУАН № 151/20.11.2017 г. обстоятелства, като от доказателствата по извършената проверка приел, че «В.» АД, в качеството си на лицензиран складодържател са извършили повтарящо се за периода на проверката, в т.ч. от 01.09.2015 г. до 03.05.2017 г. нарушение на адреса на данъчния склад в гр.Ловеч, ул.„А.К." № **, като не разграничили акцизните стоки облепени с български бандерол от тези които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол във водената от дружеството материална отчетност, като по този начин не са изпълнили изискванията на чл.75, ал.4 от ППЗАДС и което деяние представлява административно нарушение по смисъла на чл.126а, ал.1 от ЗАДС.

Наказващият орган също приел, че описаното нарушение е констатирано с Протокол за извършена проверка по делегация № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017 година.

Определил на дружеството административно наказание "имуществена санкция" в размер, ориентиран към минимума на предвиденото за това нарушение, съгласно разпоредбата на чл.126а, ал.1 от ЗАДС, а именно : 500 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.

Наказателното постановление обаче е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо срока за съставянето на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Като задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на административнонаказателното производство е същото да бъде инициирано в рамките на законовия тримесечен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението, съгласно нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Тези срокове, както и този по чл.34, ал.3 от ЗАНН са давностни, в какъвто смисъл е и ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Предвидени са като санкция срещу процесуално бездействие на контролните и наказващи органи и неспазването им обуславя цялостна отмяна на санкционния акт, тъй като с изтичането им се погасява възможността за откриване на административнонаказателно производство, респективно, за реализация на правомощието на държавата да накаже дееца. В случая това не е направено, тъй като АУАН е съставен на дружеството след изтичане на три месеца от откриване на нарушителя и в тази връзка съдът изцяло споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя.

Както в съставеният АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че вмененото на дружеството нарушение е било установено от протокол за извършена проверка по делегация № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017 година. От съдържанието на същия обаче става ясно, че е съставен на база информацията за резултатите от проверката обективирани с протоколи №№ 492/03.05.2017 г., 503/04.05.2017 г., 510/05.05.2017 г., 516/09.05.2017 г. и 523/10.05.2017 г., както и на основание обобщен протокол от проверката №  BG004300-BG005800-PK24-8/28.06.2017 г. /л.22 на гърба и л.23 по н.а.х.д.№ 619/18 г. на РС Ловеч/. Последният е бил връчен на дружеството на 30.06.2017 година. Това именно е протокола обобщил данните от извършената в периода 03.05.2017 г. - 10.05.2017 г. проверка и на практика към този момент тя е приключила. Ето защо съдът приема и в този смисъл доводите на процесуалния представител на жалбоподателя са основателни, че към този момент вмененото на дружеството нарушение е било установено, т.е. известно на проверяващите органи, известен е бил и нарушителят – «В.» АД. Затова и от този момент следва да се брои тримесечния давностен срок от установяване на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН, в който е следвало да се състави АУАН и който не е бил спазен. Срокът е изтекъл на 28.09.2017 г., докато АУАН предмет на настоящето производство е бил съставен на 20.11.2017 година. Изводите, че нарушението е било установено още в хода на проверката и най-късно с обобщаване на резултатите от нея с протокол №  BG004300-BG005800-PK24-8/28.06.2017 г., съдът основа на данните съдържащи се в саммите протоколи, изготвени съответно за дните от проверката. Така например, в ПИП № 492/03.05.2017 г., на л.115 от н.а.х.д.№ 619/18 г. на РС Ловеч са посочени изисканите и представени в хода на проверката документи, като един от тях е дневника складова наличност (ДСН). В ПИП № 516/09.05.2017 г. на гърба на л.105 и на л.106 е отразено, че «Към дата 09.05.2017 г. наличните акцизни бандероли в данъчния склад са 500 броя с номера и алкохолно съдържание, съгласно Приемо-предавателен протокол № BG0043300/52-00016/05.05.2017 г.” и като доказателства са били събрани справка на ВАН в Търговски склад с бандерол, копие от цитирания приемо-предавателен протокол, складови разписки, нареждания за експедиция. В ПИП № 523/10.05.2017 г. /л.95 на гърба и л.96/ е отразено, че „По отношение на наличните поставени бандероли върху потребителски опаковки в Търговски склад, от дружеството е представена справка към 09.05.2017 г., за наличностите на същите, заверена вярно с оригинала, която е приложена към настоящия протокол за извършена проверка – 5 броя листи.”.

Всички така цитирани констатации идват да покажат, че в хода на проверката са били установени данни и информация относно стоките облепени с акцизен бандерол и тези които не са били, както и данни, че при отчетността им не са били спазвани и изпълнени изискванията на чл.75, ал.4 от ППЗАДС. Всички тези данни, в обобщен вид, за целия проверяван период са били отразени в протокол № BG004300-BG005800-PK24-8 от 28.06.2017 година. Че именно този протокол е бил обобщаващият констатацийте от проверката може да се съди и от информацията съдържаща се в протокол № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017 г. /л.24 от н.а.х.д.№ 619/18 г. на РС Ловеч/, от която става ясно, че след съставянето на протокол № BG004300-BG005800-PK24-8 от 28.06.2017 г., въз основа на данните от него са били съставени 4 броя АУАН на дружеството, съответно от датите 26.07.2017 г. и 24.08.2017 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Пак в тази връзка, не без значение е и обстоятелството, че актосъставителката П.Д. и свидетелката Н.В. са участвали непосредственно в проверката и в съставянето на цитираните по-горе протоколи, с която резултатите от нея са били обективирани. Не е било необходимо да се чака изготвянето на протокол № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017 г. (на който се позовават в АУАН и в обжалваното НП), тъй като информацията и доказателствата касаещи тук обсъжданото нарушение са им били известни още със съставянето на протокол № BG004300-BG005800-PK24-8 от 28.06.2017 година. Протокол № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017 г. също е обобщаващ резулататите от проверката, но е изготвен за нуждите на ревизионното производство, като в следствие на него е бил издаден и ревизионен акт на дружеството.

Съставянето на протокол от извършената проверка не е задължителна предпоставка за съставянето на АУАН, при положение, че нарушението е било установено и е ясен авторът му. Както се посочи и по-горе в изложението, че не са били разделяни стоките по бандероли е станало ясно още в хода на проверката от 03.05. до 10.05.2017 г., а на практика най-късно до обобщаване резултатите от нея с протокола от 28.06.2017 година, тъй като дотогава са и изисквани допълнителни материали свързани с проверката.

Предвид на така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че към датата 28.06.2017 г., на митническите контролни органи е било известно нарушението на разпоредбата на чл.126а, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.75, ал.4 от ППЗАДС и че то е било извършено от „В.” АД, в качеството му на лицензиран складодържател по чл.4, т.2 от ЗАДС. При това положение и в съответствие с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е следвало да му бъде съставен АУАН в тримесечен срок, считано от 28.06.2017 година. След като не е било сторено това в указания от закона давностен срок и е била нарушена тази норма от ЗАНН, се е била преклудирана възможността административнонаказващият орган законосъобразно да ангажира  административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него нарушение.

Във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Целите на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и при трите й алинеи, са именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало положение на несигурност в правния мир. Иначе казано, неспазването на указаните в закона срокове за иницииране на производство по налагане на административно наказание и налагането на същото, е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт.

В ЗАНН няма предвидена възможност за спиране и прекъсване на давността, поради което същата е абсолютна и с изтичане на определените в закона срокове, възможността да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя винаги се погасява.

Предвид изложеното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът счита, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ето защо, поради наличието на тази формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление, настоящия състав намира, че е безпредметно обсъждането на наведените доводи по същество на спора.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът         

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 116/2018 г. от 16.05.2018 г. на Началник на Митница Свищов, с което е наложено на „В." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Д.Б." № ********, представлявано от Р.П.Ц., ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.75, ал.4 от ППЗАДС, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.126а, ал.1 и чл.128, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове – имуществена санкция в размер на 500 лева, за неизпълнени задължения по чл.75, ал.4 от ППЗАДС, а именно : не разграничавал акцизните стоки облепени с български бандерол от тези които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол във водената от него материална отчетност, деяние представляващо административно нарушение, наказуемо по чл.126а, ал.1 от ЗАДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :