МОТИВИ
към присъда по НОХД 1790/2018г. по описа на СГС, НО, 10 състав
От Софийска
градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на К.А.Б. за
извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В” , вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на
21.06.2017г. около 09:30ч. в гр. С. при управляване на лек автомобил – марка
„Опел”, модел „Корса”, с peг. № ****, по пътното платно на бул. „Тодор
Александров“ с посока на движение от ул. „Опълченска“, към бул. „Константин
Величков“, при маневра завой на ляво за навлизане по пътното платно на ул. „Одрин“,
нарушил правилата регламентирани в Закона за движение по пътищата: чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл. 20 от ЗДвП (1)
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“, (2) „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случайна
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“; чл. 25,
ал.2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента“; чл. 37, ал.1 от ЗДвП: „При завИ.е наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило
помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства“, като не
пропуснала насрещно движещият се в средната лента за насрещно движение на бул.
„Тодор Александров“ мотоциклет марка „Ямаха” , модел ,,ФЗ 6 Фазер” с peг. ****,
управляван от В.Н.Г. ЕГН:********** ***, към ул. „Опълченска“ и реализирала
ПТП, като по непредпазливост причинила смъртта на водача на мотоциклет – марка
„Ямаха” , модел „ФЗ 6 Фазер” с peг. ****, управляван от В.Н.Г. ЕГН:**********.
В производството
пред съда подсъдимата Б. е депозирала искане делото да се разгледа по реда,
предвиден в гл. ХХVІІ от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК е направила
самопризнания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е изразила съгласие да не се събират доказателства за тях. Подсъдимата е
заявила, че е наясно с правата си, както и
с последиците на самопризнанието, предвидени в чл. 372, ал.1 и чл.373, ал.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението срещу подсъдимата Б.. Изразява становище, че с оглед
самопризнанията на подсъдимата и правилата на Глава 27 от НПК фактите и
обстоятелствата, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, са
безспорно установени. Предвид санкционната част на разпоредбата, регламентираща
процесното престъпление, за което е повдигнато обвинение и с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца, добрите характеристични данни за
подсъдимата и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, предлага на
последната да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ под минималния
размер, определен в НК, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за съответния
период.
Защитникът
на подсъдимата – адв. Д. се солидаризира с изложеното от представителя на СГП.
Застъпва становище, че описаната в обвинението фактическа обстановка е
безспорно установена, като изразява несъгласие с някои от вменените на
подсъдимата нарушения на Закона за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.2,
чл. 20 и чл. 25, ал.1 и 2, които според защитата са посочени от обвинението с
цел презастраховане, без в действителност да са извършени от подзащитната му. В
подкрепа на твърденията си посочва, че видно от ангажираните по делото
доказателства подсъдимата е контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС,
като видно от заключението на приетата по делото АТЕ не е имала възможност да
спре, предвид малките разстояния между двете превозни средства. По повод
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, защитата заявява, че се
съгласява с предложението на прокуратурата, като счита, че не са налице отегчаващи
вината обстоятелства, както и че определящото в случая е не само поведението на
подсъдимата, което е довело до вредоносния резултат, но и фактът, че другото
участващо в произшествието МПС се е движело в лявата активна лента за движение,
със скорост значително надвишаваща допустимата. В заключение моли на
подсъдимата да се определи наказание „лишаване от свобода“ под предвидения в
закона минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено на основание
чл. 66 от НК.
Подсъдимата Б.
в правото си на лична защита заявява, че много съжалява за случилото се. В
последната си дума, видимо разстроена, посочва, че не е искала да предизвика процесния инцидент.
Във връзка с
изявленията на подсъдимата и нейния защитник, както и на основание чл.370, ал.2
от НПК съдът е разгледал по същество искането за предварително изслушване.
Съдът е изразил становище, че самопризнанията на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от доказателствата по делото, като в свое протоколно
определение по чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че ще ползва така направените
самопризнания при постановяване на присъда, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след
като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото, които обсъди по
отделно и в съвкупност, стигна до следните изводи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата К.А.Б. е българска гражданка,
родена на ***г. в с. ****, неосъждана, с висше образование, живуща ***, с ЕГН **********.
В производството по гл. ХХVІІ от НПК подсъдимата е признала следните факти, а
именно: на 21.06.2017г. около 09:30ч., в светлата част на денонощието, при топло
и ясно време, по бул. „Тодор Александров“ в гр. С. се движел мотоциклет „Ямаха”
с peг. № ***** с водач В.Н.Г., със скорост от порядъка на 78 км./ч. в посока от
бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“.
В същото време в обратна посока се е движил
лек автомобил марка „Опел Корса“ с peг. № ****с водач К.А.Б., която достигайки
кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с ул. „Одрин“ предприела маневра завой
на ляво за навлизане в ул. „Одрин“, със скорост на движение на автомобила от
порядъка на 22 км/ч.
В момента, в който автомобилът, управляван от
Б. започнал да навлиза в лявата лента на платното за движение в посока ул.
„Одрин“ последвал удар между предната дясна част на автомобила, в областта на
преден десен калник и предна дясна гума и предната част на мотоциклета, управляван
от Г.. В резултат на удара, автомобилът на Б. се е завъртял под въздействието
на ударния импулс в посока обратна на часовниковата стрелка, около вертикалната
си ос и се спрял на мястото, на което е бил установен. Мотоциклетът в резултат
от удара се е завъртял около вертикалната си ос в посока на часовниковата
стрелка, като задната му част освен в тази посока се е повдигнала и нагоре с
отделяне на задната гума от пътната настилка. В този момент тялото на
мотоциклетиста политнало напред и в дясно спрямо посоката на движение и се е
установило на разстояние от порядъка на 7,70 м.
В резултат от настъпилото ПТП на водача на
мотоциклета – Г. били причинени закрита черепно мозъчна травма, закрита гръдна
травма, закрита коремна травма, травма на опорно двигателния апарат, обезкървяване
на вътрешните органи, несъвместими с живота.
Съгласно заключенията на изготвените СМЕ на
труп и КМАТЕ причината за смъртта на Г. е съчетаната черепно-мозъчна и
гръдно-коремна травма с тежки включително и несъвместими с живота увреждания на
вътрешните органи и масивна кръвозагуба, които се дължат на високоенергийни
ударни въздействия и тангенциални/коси/ въздействия на твърди и тъпи предмети.
На процесната дата, около 10:35ч. бил
извършен оглед на местопроизшествието, като за посока на огледа била приета
тази по бул. „Тодор Александров“ от улица „Опълченска“ към бул. „Константин
Величков“, а за ориентир – пресечната точка на левия край на платното за
движение и първия ъгъл на ул. „Одрин“. Видно от протокола за оглед и
изготвената към него скица към момента на осъществилото се ПТП „Тодор Александров “ бил предназначен за
двупосочно движение (с по едно платно за всяка посока). Пътното платно на бул.
„Тодор Александров“ (по посока на огледа) било с три ленти за движение,
разделени надлъжна пътна маркировка M1 (Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП
– „Единична непрекъсната линия“ М1 представлява надлъжната пътна маркировка,
като на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С
единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за
движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници
– „BUS“ лента. Символът „BUS“ се изписва в началото на лентата и след всяко
кръстовище.) Пътното платно, обратно на посоката на огледа, било с три ленти за
движение, разделени с надлъжна пътна маркировка пътна маркировка „M3“
(Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП
„Единична прекъсната линия“ - M3 представлява надлъжната пътна маркировка, като
на пътните превозни средства е разрешено да я пресичат. Когато линията очертава
границата между съседни пътни ленти, тя се изпълнява с дължина на „интервала“,
различна от тази на „чертата“, а когато очертава пътя с предимство в зоната на
кръстовища и пътни възли без шлюзове, траекторията на пътните превозни средства
при преминаване през кръстовище или специализирана лента за движение, дължината
на „интервала“ е равна на дължината на „чертата“). Всяка една от лентите за движение била с
широчина 3,00 метра. Пътното платно по бул. „Тодор Александров“ било сухо,
покрито от дребнозърнест асфалт, без дупки и неравности. На 6,50м. преди
ориентира и на 1,00 м. в дясно от десния край на платното за движение се намерил
метален стълб с трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим.
Видно от заключението на назначената и
изготвената в хода на досъдебното производство комплексна медико-автотехническа
експертиза:
Ударът между двете превозни средства се е
осъществил по широчината на пътното платно на 6,0-6,5 метра в дясно от левия
край на платното за движение на бул. „Тодор Александров“, считано в посока на
огледа и по дължината на пътното платно на 5,5 -6,0 метра след линията на
ориентира, считано в същата посока.
Опасната зона за спиране на мотоциклета
„Ямаха“ при скорост на движение 78 км/ч при конкретната пътна обстановка и
условия е била около 68,82 метра.
Отстоянието на мотоциклета от мястото на
удара в момента в който лекият автомобил навлязъл в лявата лента на платното за
движение на мотоциклета било около 16,49 м. т.е. водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстремно
спиране, дори и при движение със скорост от 50 км/ч. Тази възможност би била
налице ако водачът на мотоциклета се е движил със скорост от порядъка на 28
км/ч.
Според процесното експертното заключение
подсъдимата Б. е имала техническа възможност да предотврати произшествието, ако е
била спряла на границата на платното за движение на бул. „Тодор Александров“ в
посока от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“, за да пропусне
движещия се направо в посока център мотоциклетист.
Съгласно протокол за съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта на К.Б., изследваните проби кръв и урина, взети от К.А.Б.,
не съдържат алкохол или други упойващи/наркотични вещества.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът счете, че описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка се установява въз основа на самопризнанието на
подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК, подкрепени от доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство. В досъдебното производство подсъдимата е бил
разпитана в качеството си на обвиняема, като не се е признала за виновна и
упражнила правото си да откаже да дава обяснения (л.54, л.55 от ДП). Самопризнанието
на подсъдимата Б. по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от показанията на
свидетелите: В.Д.С.– очевидец (л.15, л.16 от ДП), А.Т.Н.– очевидец – (л.17,
л.18 от ДП), К.П.П.– очевидец (л.19, л.20 от ДП), А.О.Н.– очевидец (л. 21, л.22
от ДП), както и от показанията на наследницата на пострадалото лице – С.И.Г. (л.25,
л. 26 от ДП). Съдът прецени наличието и
на други обвинителни доказателства, събрани в досъдебното производство, които
подкрепят самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК. Такива са заключения на
експертизите, както следва: СМЕ на труп, която е установила, че причината за
смъртта на Г. е съчетаната черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма с тежки
включително и несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи и масивна
кръвозагуба, които се дължат на високоенергийни ударни въздействия и
тангенциални/коси/ въздействия на твърди и тъпи предмети (л.67 – л.72 от ДП),
съдебно – химическа (токсикологична) експертиза, която не е установила
наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта и урината на подсъдимата (л.58
- л.60 от ДП); съдебно-химически експертизи, която не е установила наличието на алкохол
или упойващи вещества в кръвта и урината, взети от трупа на В.Г. (л.73, л.74 от
ДП); комплексна медико-автотехническа експертиза (л.28 - л.53 от ДП), изготвена
с участието на вещите лица М.Г., С.Д.и И.Т..
В подкрепа на обвинителната теза са и събраните
писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица
(л.4 – л.7 от ДП); фотоалбум (л.10 - л.14); протокол за медицинско изследване
за
употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество (л.62, л.63 от ДП); талон за
медицинско изследване (л.64 от ДП); справка от столична община относно режима
на работа на светофарната уредба (л. 75- 81 от ДП), отговор от „Консорциум Ю Ти
Ай ГРУП“ относно режима на светофарната уредба на кръстовище бул. „Тодор
Александров“ и ул. „Иван И.“ (л.82 от ДП); отговор от Столична община относно
хоризонталната и вертикалната пътна сигнализация на бул. „Тодор Александров“ (л.83-л.84
от ДП); препис извлечение от акта за смъртта на В.Г. (л.100 и л.141 от ДП); копие
на удостоверение за наследници (л.140 от ДП); копие на удостоверение за
техническа изправност на ППС – мотоциклет, модел „Ямаха“ (л.101 – л.104 от ДП);
преписка образувана в ДЗИ – общо застраховане (л.106 – л. 107 от ДП);
удостоверение от Столична с искане за предоставяне на видеозапис от
кръстовищата (л.108 от ДП); искане до директора на управление и анализ на
трафика да бъдат снети видеозаписите (л.111 от ДП); искане до директора на
дирекция „Транспортна инфраструктура“ за предоставяне на циклограмата на светофарната
секция (л.137 от ДП); искане до директора на дирекция „Транспортна
инфраструктура“ да се установи как е било организирано движението по бул. „Тодор Александров към
инкриминираната дата – 21.06.2017 г. (л.138 от ДП; удостоверение, предоставено от Дирекция
„Национална система 112“ (л. 139 от ДП), констативен протокол K-412 (л.157 - л.160
от ДП), свидетелство за съдимост на подсъдимата (л.43 от СП), характеристика на
подсъдимата (л.44 от СП), служебна бележка (л.45 от СП), препоръка – 2бр. (л.46 и л.47 от СП).
За да постанови определението си по чл.372,
ал.4 от НПК, което съдържа констатация, че самопризнанията на подсъдимата по
чл.371, т. 2 от НПК се подкрепят от събраните в ДП доказателства, съдът отчете,
че липсват противоречия относно травматичния
характер на инкриминираните телесни увреждания. Липсват такива и в
доказателствения материал, относим към изясняването на въпроса дали
съществува причинно-следствена връзка
между инициалния удар, причинен от автомобила на подсъдимата и съставомерния
общественоопасен резултат. По несъмнен начин е установен генезисът на
уврежданията от настъпилото ПТП, както и участието на подсъдимата в деянието.
По делото са събрани непротиворечиви доказателства относно състоянието на пътната обстановка,
както и относно съпътстващите деянието обстоятелства.
Обвинителни доказателства са и заключенията
на експертизите, в т.ч. съдебно -
медицинска експертиза на труп, която е установила, че причина за смъртта на В.Н.Г. е съчетаната
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма с тежки включително и несъвместими с
живота увреждания на вътрешните органи и масивна кръвозагуба. Посочено е, че
описаните травматични увреждания се държат на високоенергийни ударни
въздействия и тангенциални/коси/ въздействия на твърди и тъпи предмети, както и
че могат да се получат в условията на пътно-транспортно произшествие.
В подкрепа на обвинението е и заключението на
изготвената комплексна медико-автотехническа експертиза, която кореспондира с първоначално
формулираното експертно заключение, че смъртта на В.Н.Г. е в
непосредствена причинно-следствена връзка с получените при възникналото пътно-транспортно
произшествие травматични увреждания. Експертните заключения кореспондират и с
показанията на свидетелите – очевидци.
Съдът прие за установено, че доказателствата
в досъдебното производство подкрепят направеното от подсъдимата самопризнание,
като отдаде самостоятелното значение на показанията, дадени от свидетелите
очевидци на процесния инцидент – В.Д.С., А.Т.Н., К.П.П., А.О.Н.. Съдът установи
синхрон между тази група свидетелски показания относно времето, мястото и
механизма на осъществилото се пътно-транспортно произшествие, както констатира
и наличие на еднопосочност между разказа на очевидците в частта, в която
последните са възпроизвели информация за състоянието на пътната обстановка по
време на инцидента, в т.ч. и за състоянието на пътната настилка.
От показанията на св. В.С.се установява
пътната обстановка към момента на деянието, а именно хубаво топло време, с
добра видимост, суха пътна настилка, с умерено движение. Именно тази фактология
е възприета в обстоятелствената част на обвинителния акт, като същата намира
опора в показанията на останалите свидетели – очевидци. Съдът приема
за установено, че този свидетел е разполагал с отлична видимост към мястото на инцидента,
с оглед твърдението му, че се е движел пеша на мястото, отредено за пешеходци,
в посока от центъра към кв. „Люлин“. Отделно от това показанията на свидетеля се
установява, че последният се е намирал в непосредствена близост до мястото на
инцидента, като е бил обърнат с лице към мястото от пътното платено, на което се
е осъществило процесното ПТП (на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и ул.
„Одрин“) с участници лек автомобил „Опел“ модел „Корса“ и мотоциклет. Съдът
дава вяра на този свидетел и на описания от него механизъм на удара, при който мотоциклетът,
управляван от В.Г.,***, е бил блъснат от автомобила на подсъдимата, предприел на
кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и ул. „Одрин“ маневра завой наляво, за да навлезе по улица
„Одрин“, вследствие на който удар тялото на мотоциклетиста излетяло нагоре от
мотора и след като се превъртяло паднало отстрани в близост до дясната предна
гума на автомобила. В показанията си свидетеля дава сведения и относно тежкото
здравословно състояние, в което се намирал мотоциклетиста, вследствие на
инцидента.
Изцяло в съответствие с показанията на
свидетеля Стоянов е и изложеното от св. К.П.. Пред орган на разследването
свидетелката описва по сходен начин механизма на осъществилото се ПТП,
потвърждавайки факта, че е възприела как на кръстовището на бул. „Тодор
Александров“ и ул. „Одрин“ сива кола, искаща да направи ляв завой наляво, навлязла в кръстовището с цел да
продължи по ул. „Одрин“, след което чула звук от удар и поглеждайки към кръстовището
възприела прилитащ човек над навлезлия в кръстовището сив лек автомобил.
Съдът кредитира така разгледаните показания,
доколкото последните се отличават с вътрешна подреденост, логичност,
непротиворечивост и обстоятелственост, като кореспондират и с останалия ангажиран
по делото доказателствен материал – протоколи за оглед на местопроизшествие,
ведно със скица и фоталбум (от които се установяват обективните находки
непосредствено след ПТП на съответния пътен участък), както и със заключенията
на СМЕ и КМАТЕ експертизи, като прие, че процесните гласни доказателствени
средства отразяват достоверно стеклите се обстоятелства на инкриминираната дата
и час.
Показанията на останалите свидетели също възприели
част от процесния инцидент – А.Н.и А.Н.(получили единствено звуково възприятие
по отношение на осъществилия се удар между процесните моторни превозни средства,
но даващи пряка доказателствена информация относно възприетото на
местопроизшествието непосредствено след осъществилия се сблъсък), съдът
кредитира с доверие, като прецени, че същите са логични, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
като не намира основания да поставя под съмнение достоверността им, както и
обективността и добросъвестността на депозиралите ги лица.
Съдът кредитира и изложеното от майката пострадалото
лице С.Г., от показанията на която се потвърждава факта, че смъртта на сина
ѝ е била в резултат на участието му в пътен инцидент на бул. „Тодор
Александров“.
Писмените
доказателства (цитирани по-горе), приети в хода на съдебното следствие, съдът
кредитира изцяло като прецени, че същите кореспондират по категоричен
начин с останалите доказателства по делото и ги оценява като подкрепящи
повдигнатото обвинение и направеното от подсъдимата самопризнание. При служебната
проверка на изброените по-горе такива, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането им, които да обосновават изключването им
от доказателствения материал по делото, като възприема за достоверни данните,
съдържащи се в тях, доколкото по делото липсват други доказателствени
източници, които да ги оборват и/или опровергават.
Единствените
доказателства, които не са взети предвид от обвинението към момента на внасяне
на обвинителния акт, тъй като са депозирани от защитата в съдебното
производство, са характеристика на подсъдимата, служебна бележка,
удостоверяваща трудова ангажираност на подсъдимата Б. (като учител в 30-то СУ „Братя Миладинови“ –
гр. С.) и 2 бр. препоръки за подсъдимото лице. Последните са ангажирани от защитата,
за да установят допълнителни обстоятелства, свързани с личността на подсъдимата
и относими, както при определяне на обществената опасност на деянието и дееца,
така и при решаване на въпроса относно справедливостта на наказанието.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимата към датата на деянието, съдът направи въз
основа на приложената и приета по делото справка за съдимост на подсъдимото
лице.
В
заключение настоящият съдебен състав счита, че по основните факти в доказателствения материал липсват
противоречия, поради което не се налага отделното обсъждане на всички експертни
заключения. Следва само да се посочи, че от заключението на КМАТЕ, което съдът
приема за добросъвестно и обективно (както и останалите експертни заключения), се
установява конкретния механизъм на настъпване на произшествието, скоростта на
участниците в него, както и мястото на осъществилия се удар между тях. На второ
място, заключението на тази експертиза е от значение, тъй като установява, че
подсъдимата е разполагала с техническа възможност да предотврати произшествието
– ако е била спряла на границата на платното за движение на бул. „Тодор
Александров“ в посока от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“, за да
пропусне движещия се направо в посока център мотоциклетист. Предвид горното
съдът счита, че самопризнанието на подсъдимата е подкрепено убедително от
събраните в досъдебното производство доказателства и не са били налице
основания за отказ от провеждане на диференцирана процедура по гл. ХХVІІ от
НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз
основа на изложената по-горе фактическа обстановка, която е призната изцяло по
реда на чл.371, т.2 от НПК и доказателствата по делото е установено, че подс. Б.
от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „В” , вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на
21.06.2017г. около 09:30ч. в гр. С. при управляване на лек автомобил – марка
„Опел”, модел „Корса”, с peг. № ****, по пътното платно на бул. Тодор
Александров с посока на движение от ул. „Опълченска“, към бул. „Константин
Величков“, при маневра завой на ляво за навлизане по пътното платно на ул.
„Одрин“, нарушил правилата регламентирани в Закона за движение по пътищата:
чл.
5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“;
чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“,
чл.
20. от ЗДвП (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и (2) Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случайна необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;
чл.
25, ал.1 от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“;
чл.
25, ал.2 от ЗДвП: При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.“;
чл. 37 ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото
правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства“,
като не пропуснала насрещно движещият се в средната лента за насрещно движение
на бул. „Тодор Александров“ мотоциклет марка „Ямаха” , модел ,,ФЗ 6 Фазер” с
peг. ****, управляван от В.Н.Г. ЕГН:********** ***, към ул. „Опълченска“ и
реализирала ПТП, като по непредпазливост причинила смъртта на водача на
мотоциклет – марка „Ямаха” , модел „ФЗ 6 Фазер” с peг. **** управляван от В.Н.Г.
ЕГН:**********.
От
обективна страна настъпилото пътно-транспортно произшествие е в пряка
причинно-следствена връзка с неправомерните действия на подсъдимата Б.. Същата
е управлявала лекия автомобил в нарушение на цитираните по-горе правила за
движение по пътищата и това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат – смъртта на водача на мотоциклета – В.Г.. В
подкрепа на горния извод се явява кредитираното от съда заключение на
комплексната медико-автотехническа експертиза, според което спазвайки правилата
за движение и най-вече правилото на чл. 37 ал.1 от ЗДвП („При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства), спирайки на границата
на платното за движение на бул. „Т. Александров“ в посока от бул. „Константин
Величков“ към ул. „Опълченска“ и пропускайки движещия се направо мотоциклетист,
подсъдимата е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
Безспорно
по делото е установено също така, че смъртта на Г. е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени от него при процесния пътен инцидент.
Аргумент в подкрепа на горния извод са заключенията на вещите лица, изготвили
съдебно-медицинската експертиза на труп и комплексната медико-автотехническа
експертиза, според които причина за смъртта на В.Н.Г. е съчетаната
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма с тежки включително и несъвместими с
живота увреждания на вътрешните органи и масивна кръвозагуба, които се дължат
на високоенергийни ударни въздействия и тангенциални/коси/ въздействия на
твърди и тъпи предмети, и каквито могат да се получат при ПТП.
Настоящият
съдебен състав, противно на доводите на защитата, застъпени в хода на съдебните
прения, счита, че категорично липсват каквито и да е данни водачът Г. да е
съпричинил настъпването на общественоопасния резултат, независимо от
установената превишена скорост, с която последният е управлявал мотоциклета си,
а именно 78 км/ч, при ограничение 50 км/ч. В подкрепа на горния извод съдът
съобрази заключението на комплексната медико-автатехническа експертиза, според
която отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента в който лекият
автомобил е навлязъл в лявата лента на платното за движение на мотоциклета е било
около 16,49 метра, с оглед на което според експертите водачът на мотоциклета не
е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстремно
спиране, дори и при движение със скорост от 50 км/ч.
От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на вина небрежност,
по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е искала настъпването им, но
като правоспособен водач на МПС, е била длъжна и е могла да предвиди, че при
движение в нарушение на нормативните изисквания, изразяващо се най-вече в
непропускане при предприемане на маневра „завой на ляво“ на направо движещите
се пътни превозни средства, съществува опасност от настъпване на ПТП, при което
могат да пострадат и дори да загинат хора.
Съдът
счита, че не са налице предпоставките по чл. 15 от НК, за да бъде прието
процесното ПТП, като случайно събитие. По експертен път е установено, че ударът
би могъл да бъде предотвратен от страна
на подсъдимата чрез предприемане на спиране на границата на платното за движение и
пропускане на движещия се направо мотоциклетист. Предвид горното, ако
подсъдимата беше изпълнила стриктно задълженията си по ЗДвП, удар несъмнено не
би настъпил.
ПРИ
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата,
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до шест години.
Съгласно
действащия към момента на деянието закон и с оглед доводите на защитата и прокуратурата за налагане на наказание
под законовия минимум, съдът следва да изследва дали са налице основанията за
приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Анализирайки
релевантните за индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата фактори настоящият съдебен състав счита, че не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да налагат прилагането на чл. 55, ал.1 от НК.
Съгласно
изискванията на т.8.1. от ТР 1 /06.04.2009г. на ОСНК на ВКС формалното
изявление по чл.371, т.2 от НПК не следва да се разглежда, като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като същото вече е взето предвид от
законодателя за смекчаване на наказателната отговорност. Същевременно в
досъдебното производство не се констатира такова процесуално поведение на
подсъдимата, което съществено да е подпомогнало работата на органите на ДП по
разкриване на обективната истина, доколкото в разпит от 25.01.2018г.,
подсъдимата не е коментирала въпроса за свое виновно участие в престъплението,
като е отказала да даде обяснения.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите
характеристични данни (с оглед представените пред съда един брой характеристика
и 2 бр. препоръки), трудовата
ѝ ангажираност, видно от представеното пред съда удостоверение за сключен
трудов договор с 30-то СУ „Братя Миладинов” – гр. С.. Посочените обстоятелства обаче не са многобройни, нямат и
изключителен характер. Фактът, че подсъдимата не е избягала от
местопроизшествието също не следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство
с изключителен характер, още повече, че при подобно усложнение на фактическата
обстановка се реализира друг елемент от квалифициран състав на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК. По изложените
съображения съдът счете, че не са налице основания за индивидуализация на
наказанието при условията на чл.58а, ал.4 от НК с оглед приложението на чл.55
от НК.
Отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства не се констатираха от съда.
Настъпилите съставомерни последици (смъртта на мотоциклетиста) са отчетени от
законодателя при определяне на наказанието при осъществен състав на
престъплението. Те обуславят по-тежката правна квалификация и не могат да
влошат допълнително положението на подсъдимата разглеждани повторно, но вече
като отегчаващо обстоятелство. С оглед на това, при условията на чл. 54 от НК,
съдът наложи на подсъдимата Б. наказание „лишаване от свобода” в рамките на
минималния, предвиден от закона размер, а именно – две години, което след
приложението на чл.58а, ал.1 НК и редуцирането му с 1/3, е окончателно
определено на една година и четири месеца.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимата Б. са налице формалните предпоставки за
приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал. 1 от НК,
доколкото последната не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, а наложеното ѝ наказание е в рамките на лимитативно
определения срок на лишаване от свобода. Предвид горното и след като съдът
прецени обществената опасност на извършеното, доколкото се касае за
престъпление с тежък съставомерен резултат, в съвкупност с всичко установено в
производството за личността на подсъдимата и нейното социално поведение,
достигна до извода, че за постигане на целите на наказанието и поправянето на
дееца, не е наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното ѝ с
присъдата наказание „лишаване от свобода“.
Констатираните от съда смекчаващи
отговорността обстоятелства, разгледани в контекста на отношението на
подсъдимото лице към извършеното от него деяние и последиците му, както и с
оглед процесуалното поведение на подсъдимата, дават основание на съда да
направи извод, че съответните положителни промени в съзнанието на подсъдимата и
превъзпитаването ѝ към спазване на законите и добрите нрави, не изисква
отделянето ѝ от социалната ѝ среда и изолирането ѝ от
обществото.
Според съда
в разглеждания случай обективно липсва необходимост подсъдимата да се изолира
от обществото, за да се въздейства положително върху нея. Видно от ангажираните
по делото доказателства подсъдимата Б. не е лице със завишена степен на
обществена опасност, като извършеното от нея непредпазливо престъпление се
явява изолиран случай в живота ѝ. Действително ръстът на престъпления по
транспорта е висок, като нараства ежедневно, но според съда решаващият критерий
за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя именно от обстоятелството
дали е обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на
подсъдимата и за постигане целите на наказанието, тя реално да го изтърпи. В
конкретния случай видно от изразеното искрено съжаление и признаването на
вината си пред съда подсъдимата е
осъзнала тежестта на последиците от стореното, към което има действително
критично отношение. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
самият факт на обвинението, на водения наказателния процес, по време на който
на подсъдимата е била наложена и мярка за неотклонение „подписка“, заедно с
последващото ѝ осъждане и налагане на определено наказание, са от
естество да окажат върху последната и върху останалите членове на обществото
достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие.
Следва да се посочи, че условното осъждане, от своя страна, притежава и този
специфичен предупредителен момент, доколкото запазва възможността за привеждане
в изпълнение на наказанието в случай, че осъденото лице в изпитателния срок
извърши ново престъпление – обстоятелство, което безспорно указва върху него
положително мотивационно въздействие.
Предвид
изложеното, съдът отложи на основание чл. 66 от НК, изпълнението на наложеното
на подсъдимата наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
изпитателния срок, съдът взе предвид факта, че НК изрично подчертава за преобладаващото значение на задачата за
поправяне на подсъдимото лице при приложение на института на условното
осъждане, като прие, че така определеният отлагателен срок ще окаже интензивно
поправително въздействие върху подсъдимата Б. и върху останалите членове на
обществото.
На основание
чл.343г от НК съдът определи подсъдимата К.А.Б. да бъде лишена от правото да
управлява МПС за срок от две години. Лишаването от право е задължително,
съгласно чл. 343г от НК, като съдът следва да наложи това наказание при
осъждане за извършено престъпление по чл. 343 НК. По арг. от чл.49, ал.3 от НК
срокът на лишаване от права не може да бъде по-малък от срока на наказанието
„лишаване от свобода”, когато лишаването от право се налага заедно с наказание
„лишаване от свобода”.
Предвид
високата обществена опасност на деянието, с оглед тежкия вредоносен резултат –
загубата на човешки живот, справедливо би било продължително отнемане на
възможността на подсъдимата да е водач на МПС, с оглед на което съдът определи
срок в размер от 2 /две/ години. Така определенията сравнително продължителен
период от време, през който подсъдимата ще бъде лишена от правото да управлява
МПС, ще способства последната да преосмисли поведението си като участник в движението
си по пътищата, като ще я стимулира за в бъдеще да спазва стриктно нормативните
изисквания на Закона за движението по пътищата.
С оглед
изхода на делото неизбежна последица е възлагането в тежест на подсъдимата на
направените по делото разноски, на основание чл.189, ал.3 от НПК, поради което
съдът осъди подсъдимата К.А.Б. да заплати разноските по делото, както следва:
сумата от 1214.58 лева – разноски от досъдебното производство – по сметка на
СДВР и сумата от 93.84 лева – разноски от съдебното производство – по сметка на
СГС. На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимата Б. да заплати
сумата от по пет лева са всеки служебно издаден 1 бр. изпълнителен лист.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: