Р Е Ш Е
Н И Е
№ 287
гр.
Горна Оряховица, 07.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА,
трети състав, в публично съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря
Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1831 по
описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.П.Е. чрез адв. П.
против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к.
„Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров” № 1, представлявано от изпълнителните
директори Р. М., Б.И. и Ж. К., с предмет: чл.498,ал.3 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 18.04.2018г., е
съставен АУАН № 932114/18.04.2018г., 17.04.2018г. съгласно Констативен протокол
за ПТП от 18.05.2018г., при управление на лек автомобил марка „Фиат”, модел
„Стило”, с peг. № ВТ **** **, в Община
Стражица, на път /Копривец - Водица/ - Камен - Драганово - Долна Оряховица -
Горна Оряховица - Велико Търново, между село Сушица и село Драганово, в посока
град Горна Оряховица, в 01.29 часа, при движение с несъобразена скорост спрямо
пътните условия, на ляв завой, водачът на лекия автомобил Й.С.Г., притежаващ
СУМПС № *********, загубил управлението над автомобила, като се блъска в
мантинелата и реализира ПТП с материални щети.
В лекия автомобил пътувала К.П.Е. и пострадала при неговото сблъскване с
мантинелата. В резултат на ПТП същата получила телесна повреда - мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма. Оказана ѝ била първа медицинска помощ от екип на ЦСМП, Филиал - Г. Оряховица. Насочена била за консулт с неврохирург и откарана в ЦСМП - Велико Търново.Видно от издадената епикриза от МОБАЛ „Д-р С. *** Е. получила телесна повреда - мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма. Дадени ѝ били препоръки и указания за диета и режим, било ѝ назначено медикаментозно лечение, проследяване на състоянието и при необходимост консултиране със съответен специалист.Сочи
се, че в резултата на ПТП ищцата преживяла силна уплаха и емоционален стрес.
След инцидента имала проблеми със съня и била под непрекъснато напрежение,
което се отразявало на нормалното ѝ житейско ежедневие и на процеса на обучение в училище, което наложило да потърси помощ от
лекар-специалист по нервни болести. Същият бил посетен на 04.12.2018г., като
при прегледа било установено, че в резултат на претърпяното ПТП Е. е получила
почти ежедневно главоболие и често забравяне, не можела да спи добре,
непрекъснато мислела за събитието. Същата плачела през цялото време, докато
споделяла, оплаквала се от несигурност. След инцидента не излизала често сама.
Изпитвала страх от повторение на произшествието. На 04.12.2018г. била извършена
електроенцефалография и ѝ било предписано медикаментозно лечение, което ищцата изпълнила изцяло.Същата изпитвала и други здравословни проблеми - тъпо, постоянно главоболие, общо неразположение.Потърсила помощ ѝ от специалист по физикална и рехабилитационна медицина на 12.11.2018 г.
Твърди се, че лечението и възстановяването на ищцата не е приключило и
същото продължавало. Описаните и изживени телесни и психически увреждания
причинили на ищцата неудобства и страдания за продължителен период от време.
Сочи се, че в резултат на причинените телесни увреждания от датата на
инцидента за дълъг период от време ищцата била затруднена в ежедневието си –
изпитвала главоболие, общо неразположение, често забравяне и др. Наред с
физическите травми изживяла и душевни такива. Почувствала основателен страх и
заплаха за живота си. Стресът дал отражение в ежедневието ѝ. Продължавала да преживява отново случилото се. То се било закрепило трайно в съзнанието ѝ и споменът за него не отшумявал.
Твърди се, че преди ПТП и получените в резултат на него увреждания на
здравето, че ищцата била в много добро здраве, нямала оплаквания и водела
изключително активен начин на живот, включващ и активни спортни занимания и
танци. Изживяла и продължава да изживявала сериозен стрес от инцидента.
Емоционалните тревоги ѝ причинили постоянно състояние на безсъние и трайно понижен жизнен тонус.
За претърпените неимуществени вреди ищцата счита, че следва да бъде
обезщетена от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За справедлив размер на дължимото ѝ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в получена и все още не преодоляна психологическа травма - трайни, негативни психически изживявания и емоционален стрес, преживени физически болки и страдания, нарушен и ограничен нормален житейски ритъм ищцата счита сумата в
размер на 9000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2019г. - датата
на депозиране на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение.Твърди
се, че след пътния инцидент при ответника била образувана ликвидационна
преписка по щета № 0801-001206/2019-01, след предявена застрахователна
претенция от името на ищцата, във връзка със задължението ѝ по чл. 380 от КЗ.Застрахователната претенцията на ищцата не била уважена, за което получила уведомление
изх. № 2539/05.07.2019 г. от ЗЕК при застрахователното дружество, като били
изложени подробни доводи и съображения за отказа. Ищцата счита, че е налице
правото ѝ на иск, тъй като тя е изпълнила абсолютната процесуална предпоставка, уредена в чл. 498, ал. 3 от КЗ - предявила е застрахователна
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и застрахователя не е
изплатил застрахователно обезщетение в срока по чл. 496 КЗ, респективно е
отказал да заплати такова застрахователно обезщетение.Моли се съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати
на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на
9000 лева от претърпяното ПТП, ведно с обезщетение за забавено плащане на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от 9000 лева, за времето от
датата на депозиране на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение
- 26.03.2019г. до окончателното погасяване на вземането. Претендират се и
сторените в производството разноски.На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случай
че ответната страна бъде осъдена да заплати разноски по делото, се моли съдът
да присъди възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ -
адвокат Л. Ангелов П. от Великотърновска адвокатска колегия, определеното от
съда адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с
ал. 1 от същия текст, във връзка с чл. 36 от ЗА и във връзка с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Посочва се банкова сметка ***
К.П.Е., разкрита в Банка „ДСК” ЕАД, а именно: IBAN: ***; BIC: Постъпил
писмен отговор на исковата молба от пълномощника на ответника юрисконсулт Д.С.,
в който счита искът за допустим, но неоснователенен.
Считат се предявените искове за неоснователни, необосновани и недоказани,
прекомерно завишени по размер.
Твърди се, че на 18.04.2018г., около 01:29 часа на път между село Сушица и
село Драганово, при управление на застрахованото в „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД МПС, марка „Фиат”, модел „Стило”, с peг.
№ ВТ **** **, водачът Й.С.Г. не бил нарушил императивните разпоредби на Закона
за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не бил
причинил процесното ПТП, както било описано в исковата молба. Липсвал основният
обективен елемент от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД - противоправно поведение. Счита се, че
процесното ПТП не е настъпило по вина на водача Й.С.Г.. Твърди се, че същият е
бил поставен в невъзможност да формира субективно отношение към заобикалящата
го обективна фактическа обстановка и последната не се е отразила в неговото
съзнание, както и че не са протекли съответните оценъчни процеси, за да могат
обективните елементи от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, да бъдат оценени, осъзнати и осмислени от лицето и последното да може да
формира укоримо от правно гледище субективно отношение към заобикалящата го
обективна действителност.При условията на евентуалност, се твърди, че Й.Г. не
носи изключителната вина за настъпилите увреждания вследствие на ПТП от
18.04.2018 г. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице К.П.Е., тъй като същата, в качеството си на пътник,
не е била с поставен колан, вследствие на което настъпила травма на главата.
Поведението на ищцата се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с настъпилите от процесното ПТП вредоносни последици. Счита се, че
следва при определяне справедливия размер на дължимото от страна на ответното
дружество застрахователно обезщетение, ищцовото поведение, представляващо по
своя характер съпричиняване на вредоносния резултат, да бъде отчетено и
размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.Признава се за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и собственика на МПС марка „Фиат”, модел „Стило” с peг. № ВТ **** **,
по силата на Застрахователна полица № BG/30/117002066474.Оспорва се, че на
18.04.2018г., по път между село Сушица и село Драганово, при управление на
застрахованото в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг; Живот и
Здраве” АД МПС марка „Фиат”, модел „Стило”, с peг. № ВТ **** **, Й.С.Г. да е
причинил процесното ПТП, както е описано в исковата молба. В издаденият
протокол за ПТП с пострадали лица на 18.05.2018г., във връзка с установяване
механизма на ПТП, било записано, че същото е настъпило на 17.04.2018г.
Протоколът бил издаден повече от един месец след настъпване на ПТП и не бил
съобразен с чл. 3, ал. 2 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. Описаните факти не са били възприети непосредствено от съставителя
на акта, в какъвто смисъл е константната практиката на ВКС. Счита се, че
отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение не е възникнала,
поради липса на основния елемент от фактическия състав на деликта -
противоправно поведение.Фактическите твърдения на ищцата се считат за
несъответстващи на действителното положение при реализираното пътнотранспортно
произшествие. Налице са обстоятелства, изключващи вината на Й.С.Г., в
качеството му на водач на застрахованото при ответника МПС. Твърди се, че в
случая поведението на водача Г. разкрива белезите на случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК. Не са представени доказателства относно твърденията, че
водачът Г. не е съобразил своето поведение с конкретната пътна обстановка и не
е съобразил скоростта с релефа на местността и състоянието на пътя, поради
което са налице всички предпоставки за изключване на вината му за настъпилото
ПТП, както и за последствията от него.
Счита се претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за необосновано прекомерно завишен.
Счита се, че исковете са неоснователни и в пълния предявен размер. Не са
съобразени с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на
причинените телесни увреждания от процесното ПТП и надвишават значително
справедливото и достатъчно да компенсира вредите ѝ обезщетение. Не са съобразени и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Оспорва се медикобиологичният характер на всички описани като настъпили
увреждания при ищцата, във връзка с които се твърди да търпи неимуществени
вреди. Оспорва се тяхната продължителност.
Оспорва се твърдението, че вследствие на ПТП от 18.04.2018 г. ищцата да е
получила телесна повреда-мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
В представения АУАН серия Г № 932114 от 18.04.2018 г. било записано,
че произшествието е настъпило в 01:29ч.,
а съгласно Епикриза от Неврохирургично отделение на МОБАЛ” Д-р Ст. Черкезов” АД
- Велико Търново ищцата е приета в 00:15 ч., поради което се счита, че
уврежданията, получени от ищцата не са от процесното ПТП.
Оспорва се твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищцата е имала
проблеми със съня и нормалното житейско ежедневие.
Оспорва се същата да е изпитала психологични травми в по-голяма степен от
обичайните за подобен род събития.
Оспорва се твърдението, че оздравителният процес по отношение на
претъпените от К.Е. травми не е завършил. Посочено е, че младата възраст на
ищцата предполага по-бързото и пълно възстановяване, без оставане на
последствия.
Оспорват се направените констатации в Амбулаторен лист № 005289 от
04.12.2018 г., че ищцата е била в безсъзнателно състояние за около 2 часа, като
изцяло противоречащи на действителността и на останалите доказателства.
Описаната анамнеза в същия лист била снета единствено по данни на ищцата и по
същество представлява субективни твърдения. Счита се, че ако твърдените
главоболие и често забравяне се дължат на травми, получени от произшествието от
18.04.2019 г., ищцата е щяла да потърси лекарска помощ в много по-ранен момент,
а не осем месеца след настъпването на травмата.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва по аргументи за
неоснователност на главния иск, както и размера на претендираните лихви и
началния момент, от който същите се претендират. Счита се, че следва да намерят
приложение специалните норми от глава 47 Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, където е специалната разпоредба на чл. 497 от КЗ. Законодателят е приел, че лихва следва да се начислява в един още по-късен
момент в сравнение с общите правила - едва след изтичането на съответен срок, в
който застрахователят има възможност да се запознае с всички относими към
случая доказателства и да определи надлежно обезщетение.
В условията евентуалност, се твърди наличие на съпричиняване от страна на
ищцата. Последната е нарушила разпоредбите на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че ищцата се е придвижвала в
превозното средство без да постави предпазен колан. Непоставянето на
обезопасителния колан е допринесло за свободното движение на тялото ѝ в купето на автомобила (съответно удар в твърдите части на купето на автомобила) и за настъпилите от това травми.
Поддържа се становището, че ако ищцата е спазила законовото си задължение
за поставяне на обезопасителен колан е нямало да получи описаните телесни
увреждания. Счита се, че тези нарушения на Закона за движение по пътищата се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици
от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция,
обезщетението следва да бъде значително намалено заради наличието на принос.
Счита се, че ако се приеме, че оздравителният процес не е завършил, че това
се дължи само и единствено на действията на ищцата. При адекватно проведено
болнично лечение не биха настъпили негативни последици за здравословно ѝ състояние или същите биха били значително по-малки. Счита се, че предвид липсата на представени доказателства, че ищцата не е посетила лекар за указаните ѝ два прегледа, както и че при наличие на твърдените от нея продължаващи оплаквания същата не е предприела мерки и не е посетила съответните специалисти в продължение осем месеца след процесното ПТП.
Твърди се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно завишено и не кореспондира с реално претърпените болки и страдания
от страна на ищцата. Възразява се срещу пълния размер на неимуществената
претенция.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме за установено, че се дължи
обезщетение от ответното дружество, да се имат предвид възраженията за
съпричиняване и дължимото обезщетение да бъде намалено с процент, съответстващ
на процента на съпричиняването.
Моли се да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. В
случай, че се намери за основателен, същият да не бъде уважен в пълния
претендиран размер, като се съобрази размера на обезщетението с направените
възражения за прекомерност на същото и наличието на съпричиняване при
настъпването на ПТП от 18.04.2019г.
Претендират се направените разноски в настоящото производство, включително
и за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема от
фактическа страна.
Видно от изготвен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 18.05.2018 г., на 17 април около 23.00 часа на път III, км .19 .000 е настъпило
ПТП с водач Й.С.Г. описани щети по ППС, пострадали К.П.Е.. Изготвен е АУАН № 932114 от 18.04.2018 г. на Й.С.Г..
Видно от предсатвен фиш за спешна медицинска помощ от 17.04.2018 г. на ЦСМП -
Велико Търново, Филиал - Горна Оряховица, К.Е. е насочена за консулт с невролог
ш гр. В.Търново. Видно от епикриза - №
6300/2018г., издадена от МОБАЛ „Д-р С. ***, диагноза –средно тежка черепно
мозъчна травма, липсват общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика,
предписано медикаментозно лечение и диета. Видно от амбулаторен лист № 005289
от 04.12.2018 г.,издаден от д-р В. – диагностицирано хронично посттравматично
главоболие, изписано медикаментозно лечение.Представени са рецептурна бланка от 21.04.2018 г.,
рецептурна бланка от 04.12.2018 г., фискален бон от 21.04.2018 г., фискален бон
от 05.05.2018 г. Представена е застрахователна
претенция от 26.03.2019г., писмо изх. № 1328 от 15. 04. 2019 г., писмо изх. №
2539 от 05.07.2019г., справка за IBAN ***
„ДСК” ЕАД. Видно от застрахователната полица №
BG/30/117002066474, задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите № BG/30/117002066474,срока
на валидност на застраховка‚ Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
лек автомобил е с период
25.07.2017г.-25.07.2018г.
По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от вещо лице д-р К.Г.. След травматичното събитие, ищцата е изпаднала в остра стресова реакция. Острото
стрес разстройство е психично състояние, което може да възникне веднага след
травматично събитие. То предизвиква редица симптоми и без правилна диагноза и лечение
може да доведе до посттравматично стресово разстройство. Съществува тясна
връзка между острото стресово разстройство и посттравматичного стресово
разстройство. Всеки реагира по различен начин на травматичните събития, но е
важно да се знае за потенциалните физически и психологични ефекти, които могат
да възникнат след това. Симптомите на остра стресова реакция са: Симптоми на
смущение. Това се случва, когато човек не може да спре да преразглежда
травматично събитие чрез спомени и мисли. Отрицателно настроение. Човек изпитва
негативни мисли, тъга и лошо настроение. Дисоциативни симптоми. Те включват
променено чувство за реалност, липса на осъзнаване на околния свят и неспособност да се
запомнят някои части от травматичното събитие. Умишлено избягване. Болните с
тези симптоми целенасочено избягват мисли, чувства, хора или места, които
свързват с травматичното събитие.Симптоми на психична възбуда. Те могат да
включват безсъние и други нарушения на съня, затруднено концентриране,
раздразнителност или агресия, които могат да бъдат както вербални, така и
физически. Болният обикновено се чувства напрегнат, нащрек е и може да се
изплаши много лесно. Симптомите на тревожност включват:чувство за предстояща
смърт, прекомерно притеснение, трудно концентриране, умора,
безпокойство,състезателни мисли. Симптомите на депресия включват: постоянни
чувства на безнадеждност и тъга, умора, неочакван и безпричинен плач, загуба на
интерес към дейности, които някога са били приятни, промени в апетита или
телесното тегло,мисли за самоубийство или само нараняване. След шест месеца на
продължаващи симптоми, състоянието се класифицира като Посттравматично стресово
разстройство. Симптоматиката е подобна. Повторно изживяване на травматично
събитие и появата на „flash
back", както в действителност, така и в сънищата. Избягване
на всички неща, които приличат на травматично събитие. Промени в мисленето и
емоционалното възприятие - дистанциране от другите, безволие, недоволство,
проблеми с концентрацията, вниманието и паметта. Повишена раздразнителност -
повишено изпотяване, повишено кръвно налягане, тахикардия, разстройство на съня
и постоянно чувство на психическа и физическа умора.Както острата стресова
реакция, така и ПТСР се определят като лека телесна повреда. Прогнозата в
случая е благоприятна, дори без лечение симптомите ще премиинват с времето
Споменът за травмата ще остане за целия живот. За съжаление, не може да се даде
точна оценка на степента на страданието, тъй като всеки в различна степен
преживява емоционалните травми. Все пак в момента след травмата, базирано на
реакцията, може да се даде оценка на силен интензитет на емоциите, който в
последствие е намалял. Ищцата е успяла да се вгради в обществото, завършила е
училище успешно и в момента е студентка.Непосредствено след инцидента, ищцата е
била в състояние в остра стресова реакция.Характера на емоциите в началото
интензитета е бил голям, в последствие е намалял.Придобити са страхове и
кошмари.Интензитетът на травматичните изживявания към настоящия момент може да
се определи като нисък, но травматичните изживявания не са отзвучали
напълно.Очаква се в прогностично отношение преодоляване на последиците от
травмата, след колко време не може да се определи, може да остане неприятен спомен за
изживяното, а емоцията да намалее.Не е възможно
пълно заличаване на спомена от травмата и е възможна неговата
репродукция в сходна ситуация.
Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от д-р С. Д., се касае за травма на главата с последващо мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма, получена при директен механизъм-
удар в твърд предмет в купето, довело до хоспитализация в НХО В.Търново,
последващо лечение и КАТ на главата, без огнищна неврологична симптоматика.
Проведен консултатитвен преглед в Неврологичен кабинет поради оплаквания от
ежедневно главоболие и често забравяне. Предписана адекватна терапия. Към
момента на изготвяне на СМЕ отново съобщава за оплаквания от хронично
посттравматично главоболие.Възможно е травмите да са получени по описания в
исковата молба начин. Възстановяването е поне година, касае е за леко мозъчно
сътресение .Ком момента на прегледа ищцата има все още проблеми с главоболието.
Тази травма на главата, която има и последствията от нея, няма как да се
установят по някакъв начин - не е счупване, не е фрактура, не е нещо, което да
е обективно. Това са субективни оплаквания, които имат не точно такъв аспект, а по-точно функционален.
Функционалният аспект, макар и да е правена компютърна томография да се видят
анатомичните изменения, които са били, при първия етап не се вижда нищо. На
втория етап се прави ЕЕГ на мозъка, това е като кардиограма на сърцето, като
рентген на мускулите, на нерва, при което също не се установява някакви
симптоматики, при което продължават съответно нейните оплаквания към този
момент. По отношение на травмите - има
пътнотранспортното произшествие. При това ПТП ударът е вляво, при което К. стои
зад водача на МПС, при което, най-вероятно при това положение, тръгва напред
тялото, главата също се движи и се удря встрани, в твърд предмет е,
най-вероятно в стъкло, в колонка, в тилниците, които са зад главата на шофьора.
Възможно е в тези три неща да си е ударила главата. Възможно е травмите да са
причинени по описания в исковата молба начин. Тя е приета в неврохирургично
отделение с мозъчно сътресение, без открита вътрешно черепна травма. Което е
написано, че са ѝ изписали 1200 мг Луцетам, това е за успокоение, като Диазепам, като Лексотан, от този род, дали са го за успокоение, мозъкът да не се възбужда и са ѝ направили вливания, видно от
заключение, дадено при изписването от Неврохирургично отделение – Велико
Търново. Нормален КТ на главния мозък, - компютърен томограф, известен още като
скенер. Изписана е терапия, Луцетам, започнали са вливания с рингеров разтвор.
В епикризата се описва , че поради изчезване на общо мозъчната симптоматика
пациентката е изписани три дена по-късно с ясно съзнание, адекватна,
ориентирана, без общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Изписана е за
домашно лечение от неврохирургично отделение - Ноотропил. Той има свойството да
успокоява центровете на възбуждение на мозъка, затова се изписва или в таблетка
или в ампули. Продължило е лечението около 10-20 дни, въпреки което поради
симптоматика от нейна страна, тя посещава вече неврологичния кабинет. Тогава ѝ е изписано лечение – Талопам 100 мг. Това е
от рода пак на Диазепама, Луцетам, за успокоение по една таблетка вечер. При
прегледа съобщава в неврологичния кабинет за главоболие, често забравяне,
безсъние. Целта на това е лекарство е също седативен ефект върху централната
нервна система. Д-р В. не открива някакви проблеми, патологично отклонение,
сетивността без особености, координация и сетивност без особености, липсват
парези, мускулният тонус е в норма. В такива случаи се прави ЕЕГ на главния
мозък, при което не се открива патологична активност на главния мозък - ЕЕГ в
норма. ЕЕГ значи електроенцефалограма. Предписва именно тава лекарство Талопам.
Счита, че лечението е било адекватно, както в неврохирургично отделение, така и
от невролога. В по-късен етап няма данни за преглед. Има травма, болка. При
прегледа съобщава за болка в областта на травмата, в главата, описано е в
епикризата на нервно-хирургичното отделение. Осем месеца след травмата отново
има оплаквания. Поне година е продължило възстановяването. Към този момент също
има оплаквания, но няма обективната находка, за да се установи. Функцията на
главният мозък е фактически запазена, както и неговата анатомична цялост, без
огнищна симптоматика, значи няма огнищни лезии, нямаме огнищни възпаления на
главния мозък. Не са записали при изписването в епикризата на неврохирургичното
отделение, че травмата налага някакви ограничения на двигателния режим.
Записано е при прегледа, че момичето не съобщава за провеждана рехабилитация. Това е много леко
мозъчно сътресение. В рамките на приемането съобщава за травма, световъртеж,
гадене, без точен спомен за случилото се. Това си е Има малко страх,
напрежение, безсънието дават психическата основа на нещата. Затова това лечение,
което е предписано, е в тази насока да се потиснат центровете на възбуждение в
мозъка. Няма как да се обективизират с нещо - със снимка, с изследвания, те ги
имат вътрешно. Няма анатомични промени по отношение на главата. При
компютърната томография не се откриват изменения в главния мозък и церебелума,
описано е в епикризата. Към месец декември 2018 г. ходи при д-р В. със
симптоматиката, която има. При прегледа от вещото лице на 03.06.2020 г. все още
има проблеми, провежда се лечение със седативни средства, които да успокояват
не толкова болката, колкото напрежението в мозъка, не е аналгин, не е аспирин,
от този род, които са със зелена рецепта. Има удар, при което тялото тръгва
напред, главата също може да се удари напред. Тя няма възглавница, която да
еърбег, която да я спре отпред, макар и с колан, главата може да тръгне наляво,
надясно, напред, но при всеки случай се удря в твърд предмет.
Видно от изготвена съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена от вещо лице А. данните, събрани в делото са категорични по отношение
мястото на удара, районът е на километър 19+000 на път III - о 14, от път
Копривец/Водица - Камен - с.Сушица-Драганово- Д.Оряховица-Г.Оряховица-В.Търново.
Л.а. марка „ Фиат", модел „ Стилорег’’ BT 9158 ВН се движи в посока от
изток към запад, от път Копривец/ Водица -
Камен - с. Сушица-Драганово-Д.Оряховица-Г.Оряховица- В. Търново по път III
-514. Към момента на удара, водачът с управлявания от него автомобил „Фиат" е
бил в процес на занасяне след преминаване по крива с провисване на
22м/22см, определяща радиус 275дм. Лекият автомобил марка „Фиат", модел
„Стило", рег. NBT 9158 ВН, управляван от
правоспособния водач Й.С.Г. се е движил в посока от изток към запад, на път Копривец/Водица - Камен -
с. Сушица-Драганово- Д.Оряховица-Г.Оряховица-В.Търново по път III -514, в района на км 19+000, извън
населено място, в тъмната част на денонощието, при дъждовалеж, със
скорост не по-малка от 84,6km. Водачът
допуска занасяне, напускане на платното за движение в северна посока, въпреки,
че се движил със скорост по-ниска от критичната за преодоляване на крива с радиус 275дм (провисване на 22м/22см без вираж) без
занасяне.
Автомобилът се удря в разположената южно от платното за движение еластична
преграда, мантинела, преминава през нея и през северния банкет,
където се откъсва след ротация по посока на часовниковата стрелка гледано отгоре по
вертикалната ос и транслация в посока изток изразходвал цялата си кинетична
енергия се установява в южната част на пътя, където е намерен при огледа.От удара са
нанесени щети на лекия автомобил и има пострадал, возещ се на задната
седалка. Опасността за водача на Фиат възниква във всеки един момент, в който той е
имал възможност да възприеме твърдения от него автомобил с
неустановени светлини в кривата с определения радиус, да предприеме намаляване скоростта
без да намалява радиуса на завоя, и като следва кривата да продължи
движението върху платното за движение без занасяне и без да го напуска. С тези
свои действия водачът е имал техническа възможност, при правилно
боравене с органите за управление, спирачка и волан, да не допусне
занасяне, преминало по-нататък в нарушаване устойчивостта на
автомобила, напускане на платното за движение и удара в мантинелата с произтичащите по- нататък резултати.
Максимално възможната скорост на движение на лекия автомобил
„Фиат" в завоя при запазване на траекторията на масовия център
с радиус на кривината 275,1м е 118,2 км/ч. Скоростта, с която
се е
движил л.а. е 84,5км/ч, която е по- ниска от критичната. Това означава,
че със скоростта, с която се е движил, при правилно боравене с
органите за управление на автомобила, водачът е имал техническа възможност
да преодолее кривата без занасяне. За да се стигне до занасяне на л.а.,
със скоростта с която се е движил, водачът на л.а. е намалил радиуса под възможния за
преодоляване на кривата без занасяне. За да се
стигне до занасяне на л.а., със скоростта с която се е движил, водачът на л.а. е намалил радиуса под възможния за
преодоляване на кривата. Като не намалява радиуса на кривата, която преодолява
водачът с управлявания от него автомобил и без да натиска спирачка до
граничната на блокиране на колелата, водачът е има техническа възможност да не
допусне занасяне и с това да предотврати произшествието.
Пътното покритие е от асфалтова смес със стандартна
средно зърнеста структура. Установено е, че към момента на произшествието то е
било мокро, без замърсявания, дупки и други повреди. Широчината на платното за
движение е б м, разделено с начертана бяла добре видима непрекъсната разделителна
линия .От двете страни на пътя са изградени банкет, затревени, като в север е
изградена бетонна канавка след банкета и еластична предпазна ограда, мантинела.
Такава е изградена и в южната част на пътя на разстояние от двете страни на
разглеждания пътен участък попада в района на общ. Стражица.Липсват
достатъчно изходни данни за определяне скоростта на движение на
автомобила в разглеждания случай, изчислена е по формула 84, 6 км/ч.Автомобилът
е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани. Ударът е настъпил върху
северния банкет,на километър 19 +000, установяващо се от показанията на
свидетелите и щетите по автомобила. Вследствие на удара, настъпват инерционни
сили в посока напред и наляво. Тялото на пострадалата извършва пъровначално
движение напред към предната част, а в последствие надясно. При условие, че
ищцата е била с предпазен колан, същият ще ограничи интензитета на инерционните
сили , коланът не ограничава движението на тялото от кръста странично. След
като движението на пострадалата извършва движение първоначално наляво и напред,
а в последствие надясно, може да се приеме, че ищцата е имала съприкосновение с лявата страна на автомобила и пред
пътника.В съдебно заседание посочва, че възможните увреждания могат да се
получат , както с поставен , така и без поставен колан, тъй като движението на
тялото от кръста на горе може да бъде възпрепятствано единствено когато ударът
е челен, с много малък ъгъл. Такива травматични увреждания и удар в предната
част на седалка, на друго място, в лявата част на колонката на автомобила е
възможно да се получат, както с предпазен, така и без предпазен колан.
По делото са събрани гласни доказателства. Св.П. Е..
Баща на ищцата, посочва, че вечерта на инцидента К. се е прибрала неадекватна,
треперейки. Извикана е Бърза помощ, установено е сътресение на мозъка и е
приета в неврохирургично отделение с пет дена болничен престой.К. се е променила
психологически и емоционално. Оплаква се от често главоболие, не може да спи.
Започна да е по-нервна. Често изпада без видима причина в лошо състояние, в
лошо настроение, плаче доста. Изпитва страх от пътуване в лек автомобил Не
успява психически да преудолее инцидента.Водена е при специалисти невролози.
Преди К. е била лъчезарно дете,
контактна, общителна, нямала е проблеми с общуването с други хора, сега нещата
не са точно така, тя обича да се самоизолира.
Свидетелят Д.Й. си
спомня за ПТП на 18.04.2018 г. дежурен по пътен контрол, на
разположение. При получен сигнал в РУ - Стражица за настъпило ПТП на път № 514,
в района на 19 км, с неяснота дали е на територията на община Стражица или в
района на община Горна Оряховица е изпратен да посети ПТП-то и да уточни
точните координати. При пристигане
установява, че ПТП се намира в обслужвания район на община Стражица, а именно
на километър 19, както е отразено в
акта. На място е установен лек автомобил „Фиат Стило”, сив,
с две врати, който се намира отляво на пътно платно, в банкета. Двигателят и
скоростната кутия се намирали в десния банкет, в дясната канавка. По пътното
платно е имало други части от
автомобила. Дежурният в РУ - Стражица е получил сигнала. При пристигане на
място, е установен само автомобил без лица, пътници, водач. Установен автомобил
и разпилени части на пътното платно, в канавката двигател и скоростна кутия.
При извършената справка, е установена
собствеността. На мястото, в което става ПТП-то, няма обхват мобилния телефон,
радиостанцията на служебния автомобил,
Установено е, че лицата са били три - две момчета и едно момиче.
Откарани били от случаен минувач с някакъв микробус до болницата в Горна
Оряховица за преглед. Не ги е вземала линейка, случаен превоз е. ПТП е
обработено по административен ред, съставен е акт, протокол. На собственика на
автомобила е извършена проба за употреба на алкохол. Майката и бащата на водача
дойдоха на място с колата. Записаният час - 1,29 на 18.04.2018 г. е когато е
съставен акта, пореди обективните факти с телефонното покритие. За да се
регистрира ПТП на таблета, е необходим
обхват. Проблемът там е с обхвата. В момента, в който полицейския служител
пристига на място, няма дъжд, не вали, но асфалтът е мокър,. Водачът дава
обяснения как е протекло ПТП-то. На ляв завой водачът губи контрол, челно се
удря в мантинелата, оттам автомобилът се завърта, в дясната канавка двигателят
и скоростната кутия се откъсват, автомобилът се завърта по самото платно, без
да има преобръщания, автомобилът със завъртане се спира в лявото пътно платно,
в банкета. Предницата е отнесена, без
фарове, броня двигател, всичко по пътя и в канавката.. Липсва пукнатина на
предното стъкло, вратите се отварят и затварят съвсем спокойно, както автомобил
без удар, от това е констатирано, че самата скорост, с която е станал първият
удар, който е бил в мантинелата, не е била много над разрешената. Скоростта е
била несъобразена спрямо пътните условия, така е записано от свидетеля.
Св.Й. Г.: Приятел на К.. Пътували са през нощта около
10,30 часа, при валеж от дъжд, като
шофьор на процесния автомобил се разминава с кола, която го ослепява с включени
светлини, не успява да премине безпрепятствено през завоя и се блъска в мантинелата. От ПТП-то е пострадала К..Тя е била с
поставен обезопасителен колан, на мястото зад шофьора. На място е липсвал телефонен обхват. К. е получила главоболие, не помни много от
инцидента. К. преди инцидента е с
поставен колан. След инцидента К. не е в
добро състояние, заведена е от родителите си
в Бърза помощ след това.
Свидетелят е подал сигнал за инцидента в полицията в Горна Оряховица,
защото на място на ПТП няма обхват. К. е
получила главоболие, не помни много от инцидента. К. преди инцидента беше с
поставен колан. Преди инцидента К. е била общителна, разговаряла е, обичала е да
се шегува, всичко е било наред След инцидента се е чувствала объркана и уплашена, станала е мълчалива,
плашлива, по-рядко излиза с приятели, не иска да се качва на лек автомобил известно време след
инцидента.
Св. П.Е., майка
на ищцата,посочва, че на 17.04.2018г. дъщеря й се прибира в неадекватно
състояние, като дрогирана или пияна повтаряла, че я боли главата. В като
дрогирана или пияна е направен скенер на главата.От резултатите на скенера е приета в Неврохирургично отделение под
наблюдение.Поради неадекватното си състояние, майката остава с дъщеря си в
болницата. К. не помнила случилото се, задавала е постоянно въпроси. Главата при изписването продължи да я боли,
назначиха ѝ хапчета сутрин и вечер в продължение на месец. Забранено и е да ползва телефон,
компютър, ярки светлини, защото ще ѝ причиняват дискомфорт. Започна да изпитва страх да спи на тъмно и
искаше да спи на отворени врати. Има проблем със записването. Поради честото
главоболие е посетен невролог, изписани са медикаменти. К. не се среща с
приятели, станала е по-затворена, не при всеки се качва в кола. С баща си се
чувства спокойна, но не ако трябва да хване такси или да отиде някъде на
почивка. Остава често в къщи. Главоболието
е често, поради което пие
болкоуспокоителни. Има тремор на очите, единият клепач се затваря
по-бавно.
С оглед представените писмени
доказателства за отхвърляне на претенцията пред застрахователя, искът се явява
допустим, а преценен по същество- основателен и доказан, но предявен в завишен
размер. Отговорността на застрахователя се претендира на
основание договор за застраховка по силата на застрахователната полица №
BG/30/117002066474, което обстоятелство не се оспорва от застрахователя. Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр.
с чл.380 КЗ, предвижда като специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на „ГО“ на виновния водач на МПС,
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищцата по реда на чл.380 КЗ . Образувана щета №
0801-001206/2019-01. Ответникът не е правил възражения
за липса на уведомяване за вредите съгласно чл.380 КЗ както с отговора, така и
в хода на производството. Не твърди, че е изплатил обезщетение на увреденото
лице.Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл.498, ал.3 КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до изовод за допустимост
на предявения пряк иск
по чл.432 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване изискванията
на чл.380 КЗ.
Ищцата е увредено лица по смисъла
на чл.478 КЗ. Съгласно чл.493 КЗ застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по
пътищата/, вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесни увреждания или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати
ползи – пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направени
разноски, вкл. съдебни разноски както и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
Съгласно последната разпоредба, се дължат лихвите за забава когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице по ал.3 –
заплащат се в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или
по-ранната от двете дати на уведомяване или предявяване на претенциите от увредените
лица.
За да уважи предявеният пряк
осъдителен иск на увредените лица спрямо застрахователя по застраховка „ГО“,
съдът следва да установи предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден
договор за застраховка с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените
изисквания по чл.380 КЗ, както и всички предпоставки от значение при определяне
размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
Съобразно събраните по делото
доказателства се установява извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е.обхваща
предпоставките по чл.45 ЗЗД относно деликвента.
Не се
оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с
деликвента по застраховка „ГО“ към
момента на ПТП. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, тъй като не била с поставен предпазен колан .
От изслушаната по делото САТЕ се установи
механизма на ПТП, а страните не оспориха заключението. Този механизъм се
установя и от показанията на разпитаните по делото свидетели.Разпитаните по
делото свидетели установяват причината за изготвяне на АУАН и Констативен
протокол в деня след ПТП.
Спорен е също размера на
претендираното обезщетение.
Съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи
обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения,
начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на
претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.
Разликата до пълния размер на иска - 9 000 лв., съдът отхвърля като
неоснователен и недоказан.
По отношение на акцесорната претенцич. Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена
от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за
деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл. 429 от новия КЗ относно
съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска
отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното
ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна
лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера
на претенцията за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната
сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на
законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента,
нейният размера вече не е част от застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди
на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение е от дата
28.03.2019г. като първа възможна дата от която може да се приеме, че е
предявена застрахователната претенция от увреденото лице. Тази дата се извлича
от единственото представено доказателство в тази насока, а именно – предвид
липсата на известие за доставяне обратна разписка- от поставения входящ номер
при застрахователя. При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в
отношенията между застрахования и застрахователя.
При това положение, съдът намира, че
ответникът е изпаднал в забава спрямо ищеца на 28.03.2019 г.Над сумата от
6 000 лв. и за времето 26.03.-28.03.2019 г. искът трябва да се отхвърли.
При този изход от спора, ищцата има право на разноски на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от иска. Тя е освободена от
заплащане на такси и разноски по делото, което означава,че единствените
разноски, които й се следват са за платено адв. възнаграждение. Видно от
договора за правна защита и съдействие е
ангажирана адвокатска защита при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
За присъждането на разноски
в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв., следва да
бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените
основания в чл.38, ал.1 ЗАдв. Когато е
представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна
правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., за процесуално представителство по
граждански дела с определен интерес, възнаграждението се определя с оглед
уважената част на иска (по арг. от чл.38, ал.2, изр.1 ГПК, т.е. ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски) на основание
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр.41 от 2017 г.). В конкретния случай,
дължимото адвокатско възнаграждение с процесуално представителство се определя
по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. и е в размер на 520 лева,
адвокатското възнаграждение не се дължи върху целия заявен по делото материален
интерес, тъй като възнаграждение не се
дължи при отхвърляне на предявените искове /арг. от чл.78, ал.1 ГПК, а обратният извод ще
доведе до неоснователно обогатяване за сметка на страната, която успешно е
провела своята защита срещу иска.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК,
ищцата дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска,в
посочения смисъл съдът определя възнаграждение за юрисконсулт 250 лв. ,
претендират се и допълнително общо 230 лв./ депозити за вещи лица и свидетели/,
или претенцията на ответника следва да се уважи в размер на 160лв. от общо
480 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление –гр.
София, район Изгрев, Ж.К“ Дианабад“ул.“Г.М.Димитров“№1, ЕИК- *********, представлявано заедно от Б.Г.И., Р. В.
М. и Ж. С. К., да заплати на К.П.Е., с
ЕГН-********** и адрес: *** А , сумата 6 000
лева /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- претърпени болки и страдания от настъпило ПТП на 18.04.2018г ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя -28.03.2019г до окончателното изплащане, като отхвърля като
неоснователни- исковата претенция
чл.498,ал.3 КЗ вр. с чл.45 ,ал.1 ЗЗД
за разликата над сумата от 6 000 лв.
до претендираните 9000 лв. и претенция
по чл. 86 ЗЗД за времето 26.03.-28.03.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: