№ 154
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Е. Б. Найденова
в присъствието на прокурора Е. Анг. С.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600559 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава 33 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД № 12948/2023 г. на Районен съд – София, НО, 109
състав, по което с определение от 21.02.2024г. е било одобрено споразумение
за решаване на делото в съдебното производство, съгласно което
подсъдимата Д. Х. С., род. на ******** г. в гр. ***, ЕГН **********, жив.
гр. ***, ул. *** № *, настоящ адрес – гр. *** ул. „***“ № *, българка,
български гражданин, основно образование, трудово ангажирана,
неосъждана, омъжена, е призната за виновна в това, че на 03.12.2021 г. от
офиса на фирма „Адверт“ ЕООД, находящ се в сграда „Кампус Х“, сграда №
1, етаж втори на адрес гр. София, жк. „Младост 1А“, бул. „Александър
Малинов“ № 31, е отнела чужди движима вещ – един брой лаптоп, марка
„Apple-MacBook Pro“ модел А2338, със сериен номер FVFG5KNQQ05D, на
стойност 2004,30 лв. от владението на З. А., собственост на фирма „Адверт“
ЕООД, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои –
престъпление по чл.194 ал.1 НК, като на основание чл.55 ал.1 т.1 НК й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на
основание чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години.
В искането се развиват оплаквания за допуснати от съда съществени
1
нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348 ал.1
т.1 и т.2 НПК, тъй като за престъплението по чл.194 ал.1 НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години, т.е не е предвиден
специален минимум и нормата на чл.55 ал.1 т.1 НК е била неприложима, като
същевременно не е била налице и хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ НК,
защото волята на страните е била наказанието да бъде „лишаване от
свобода“, а не „пробация“. Одобрявайки споразумението, в което в
нарушение на закона е било предложено определяне на наказанието при
условията на чл.55 ал.1 НК вместо при условията на чл.54 НК, съдът е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като в тази
връзка се прави искане делото да бъде възобновено и атакуваният съдебен акт
да бъде отменен на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК като делото бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В съдебно заседание представителят на А. П. – София поддържа искането
за възобновяване и предлага да бъде уважено по изложените в него доводи.
Осъдената С. също пледира за уважаване на искането на Главния
прокурор за възобновяване на делото.
Настоящият съдебен състав, като се запозна със становищата на
страните и с приложените по делото материали, намира депозираното искане
за подадено в законоустановения срок от компетентно лице по чл.420 ал.1 вр.
чл.422 ал.1 т.5 НПК по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по
реда на Глава 33 от НПК, съгласно чл.419 ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК , поради
което същото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е
основателно по следните съображения:
Пред СРС е било образувано нохд № 12948/2023 г. по внесен
обвинителен акт срещу Д. Х. С. за извършено престъпление по чл.194 ал.1
НК.
В съдебно заседание на 21.02.2024г. съдът е одобрил постигнатото между
СРП и подсъдимата споразумение, съгласно което Д.С. се е признала
виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.194
ал.1 НК, като на основание чл.55 ал.1 т.1 НК й е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от три години.
Така постановеният съдебен акт се явява в нарушение на материалния и
процесуалния закон, по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК. С оглед
предвидената за престъплението по чл.194 ал.1 НК санкция (без посочен
специален минимум) изначално не съществува законова възможност за
приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК при санкционирането на
дееца – наказанието да бъде определено под най-ниския предел. Впрочем
размерът на наказанието, който е бил предложен от страните и одобрен от
2
съда (три месеца лишаване от свобода) се явява определен на основание чл.54
НК, което е в явно противоречие с фигуриращото в одобреното споразумение
основание по чл.55 ал.1 т.1 НК. При произнасянето си в производството по
Глава 29 от НПК, СРС е имал задължението да провери дали представеното
споразумение не противоречи на закона и морала, и съответно констатирайки
допуснатото нарушение на материалния закон да предложи на страните
промени в него на основание чл.382 ал.5 НПК, като в случай на несъгласието
им с тях е следвало да откаже одобряването му. Като не е процедирал по
този начин съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, одобрявайки постигнатото между страните споразумение в разрез с
изискванията по чл.382 ал.7 НПК.
Наред с това САС констатира, че приложената на основание чл.381 ал.6
НПК декларация към постигнатото между страните споразумение, изхожда
от друго лице (Т. Г. К.), с различни лични данни от тези на подсъдимата Д. С.
(виж л.37 нохд № 12948/2023г.), което обстоятелство също е останало извън
вниманието на СРС.
В контекста на изложеното САС споделя доводите изложени в
искането на Главния прокурор на Република България като намира, че следва
да упражни правомощията си по чл.425 ал.1 т.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК,
поради което
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 12948/2023 г. на Районен
съд – София, НО, 109 състав.
ОТМЕНЯ определение от 21.02.2024г. по същото дело, с което е било
одобрено споразумение за решаването му в съдебното производство.
ВРЪЩА делото на ново разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3