РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Етрополе, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20211830100090 по описа за 2021 година
Ищецът „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“, С. А. Париж, рег. №
*********, чрез “БНБ Париба Пърсънъл Файненс, клон България, ЕИК
*********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк сгр. 14, е предявил
иск за признаване за установено, че ответникът С. С. И., ЕГН**********, с
адрес гр.**********************, дължи сумата от 2765.38 лв., от които
1575.26 лв. – главница, дължима по револвиращ кредит №CARD- 12457528,
сумата от 737.62 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена
върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до 13.11.2017 г., сумата от 452.
50 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 13.11.2017 г. до 23.10.20 г., ведно със законната лихва считано от
постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение №172 от
04.12.20 г., по ч. гр. д. № 316/2020 г. по описа на РС- Етрополе.
Твърди се в исковата молба, че ответникът e сключил с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД /чийто универсален правоприемник е ищецът/
договор за кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS 11263280
1
на 29.04.2015 г. Съгласно клаузите на договора, той е произвел действие от
датата на първата транзакция с издадената карта CARD 12457528, а именно
на 31.03.2016 г. Ответникът е следвало да плаща минимална месечна
погасителна вноска, изчислена в месечно извлечение съобразно размера на
усвоената сума. Ответникът преустановил плащането на вноски на 01.07.2016
г., след което картата била блокирана, като на 16.11.2017 г. на ответника му
била връчена покана за доброволно изпълнение.
Ищецът претендира да му се присъдят разноските в заповедното и
исковото производство.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 240
ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД.
Извън срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете и моли
за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД, който предявен в срок и е процесуално допустим. Основателността му е
предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
сключен договор за потребителски кредит, предоставяне на заема,
изискуемост на вземането. По акцесорния иск съществуването и размера на
главния дълг, изпадането на ищеца в забава и размера на обезщетението за
забава.
Установява се от представения договор за кредит, че на 29.04.2015
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен
договор № PLUS 11263280 за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта. В договора е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален лимит 10 000 лв., като всички задължения свързани с
ползването на картата ще възникнат само след активирането й от датата на
първата транзакция. Към договора се съдържа приложение относно условията
на кредита по договора CARD 12457528, като първоначално предоставения на
ответника лимит е 1500 лв. Уговореният ГПР е 44.90%, а лихвата - 35%.
Визирани са и месечните такси за обслужване и таксите за теглене на пари с
картата. Минималната месечна погасителна вноска е определена в зависимост
от стойността на усвоения кредит, платима на първо число от месеца следващ
издаването на извлечението, което става до 15-то число на месеца.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства,
дружеството- кредитор – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е
2
прекратено считано от 24.04.2018 г., поради вливане в дружество „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. Франция. С оглед настъпилото универсално
правоприемство, ищецът е носител на вземанията на прекратеното дружество
кредитор.
От представеното известие за доставяне се установява, че ответникът е
получил издадената от ищеца кредитна карта на 25.03.2016 г.
При така събраните по делото доказателства се установява, че между
праводателя на ищеца и ответникът е сключен договор за потребителски
кредит под формата на овърдрафт посредством използване на кредитна карта.
Тъй като договорът има характера на такъв за потребителски кредит, като
условие за неговата действителност намират приложение императивните
изисквания уредени в Закона за потребителския кредит, а именно договорът
се сключва в писмена форма и следва да съдържа посочените в закона
реквизити. При проверка на договора, съдът установи, че е сключен в
изискуемите от ЗПК писмена форма и съдържание /чл. 10-чл. 12 ЗПК/.
Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не противоречи на
разпоредбата на ЗПК /чл. 19, ал. 4/, тъй като не надвишава петкратния размер
на законната лихва. Клаузите относно основното съдържание на договора
съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата,
ГПР, минимална вноска, като потребителят се е съгласил със същите при
подписването на договора.
Получаването на заемната сума се установява от приетата по делото
експертиза, от която е видно усвояването на кредитния лимит и обслужването
му, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на ответника в
тази насока. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с писмените
доказателства по делото, се изяснява, че чрез картата с нея са усвоени суми в
размер на 1575.26 лв.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК неплатени са
главница в размер на 1575.26 лв., сумата от 737.62 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016г./дата на преустановяване
обслужването на кредита/ до 17.11.2017 г.
Следователно, в тежест на ответника е възникнало задължение за
връщане на усвоената сума, което не е погасено за размера от 2312.88 лв.
В случая не се касае до разсрочено задължение за погасяване на
предоставен заем, а за задължения за връщане на конкретно изтеглени с
картата суми, т.е. задължения за конкретно падежирали суми за конкретно
извършени транзакции. Ето защо картодържателят дължи връщане само на
това, което е изтеглил по картата, която величина е различна за всеки отделен
месец. Всяко теглене от картата се дължи отделно, без да е налице
периодичен характер и плащане на вноски от едно общо задължение.
Съгласно общите условия, за дата на падежа се счита 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението. В този смисъл и предвид
3
обстоятелството, че последното обслужване на картата е било на 01.07.2016
г., то е падежирало цялото процесно вземане и не се касае до предсрочна
изискуемост.
При съобразяване на горните изводи и тъй като ответникът не доказа
положителния факт на плащане, дължима е сумата за главница от 1575.26 лв.,
както и за сумата от 737.62 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2016г./дата на преустановяване обслужването на кредита/ до
13.11.2017 г. за които искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението.
По отношение на предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, за сумата от
452. 50 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.20 г., първоинстанционният съд, счита
същия за неоснователен. По делото не е приложено доказателство, че
ответникът е бил уведомен надлежно, за да се счете, че същият е бил
изпаднал в забава. Приложената покана за доброволно изпълнение не е
достигнала до знанието на длъжника, поради което исковата претенция в тази
и част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски е
основателна съобразно уважения размер на исковите претенции, поради което
следва да му се присъдят 631.76 лева, представляващи сторени разноски в
заповедното и исковото производство, изчислена по следния начин- 2312.88 х
755,37/ 2765.38.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс“, С. А. Париж, рег. № *********, чрез “БНБ Париба
Пърсънъл Файненс, клон България, ЕИК *********, с адрес гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк сгр. 14, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 86
ЗЗД, че С. С. И., ЕГН**********, с адрес гр. *****************, дължи
сумата от 2312.88 лв., от които сумата от 1575.26 лв. – главница, дължима по
револвиращ кредит №CARD- 12457528, както и сумата от 737.62 лева,
представляваща възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.07.2016 г. до 13.11.2017 г., ведно със законна лихва от
28.10.2020 г. до изплащане на вземането, присъдено със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 316/20 г. на
ЕРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2312.88 лв. до пълния претендиран
размер от 2765.38 лв.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН**********, с адрес гр.
*********************, да заплати на БНБ Париба Пърсънъл Файненс“, С.
А. Париж, рег. № *********, чрез “БНБ Париба Пърсънъл Файненс, клон
4
България, ЕИК *********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк сгр.
14, сумата от 631.76 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5