О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ………… 15.10.2020
г.
град К.
К. РАЙОНЕН
СЪД II
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година
В закрито съдебно заседание в
следния състав:
Председател: С.Г.
като
разгледа докладваното от съдията Г. гражданско дело № 886 по описа за 2020 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „Т.С.” ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор А. А., с адрес:, против Л. ЕООД, представлявано от управителя В.И.Л.,
с правно основание чл. 422 от ГПК.
Отправеното до съда искане е да бъде
признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането за
сумата от 102.66 лева главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 11.2016г. до 04.2019г., лихва 17.81 лева за периода от 31.12.2016 г.
до 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2019 г.
до окончателното й изплащане, за дялово разпределение 37.36 лева – главница за
периода от 11.2016г. до 04.2019г. и 5.97 лева – лихва за периода 30.12.2016 до
28.11.2019г. и разноски в размер на 75 лева, за изпълнението, на което
задължение е издадена заповед №290/21.02.2020г. по частно гражданско дело
№222/2020г. по описа на Районен съд – К.
В т.9 и т.12 в подаденото по реда на
чл.410 от ГПК заявление са наведени твърдения, че длъжникът има качеството си
на потребител по §1, т.43 от ДР на Закона за енергетиката, който купува топлинна енергия, като
за процесния период на адреса на потребление от страна на ищцовото дружество му
е било доставено количество топлоенергия за сумата от 102.66 лева., останала
незаплатена. Едновременно с твърдението за липса на договорна връзка е
направено и изложение за приложението спрямо ответника на Общите условия към
договора за продажба на топлинна енергия, както и за качеството му на
потребител.
С разпореждане от №4943/21.08.2020г.
съдът е оставил без движение исковата молба като е указал ищеца в едноседмичен
срок от съобщението, с препис за другата страна, да отстрани следните нередовности на исковата
молба: да посочи правно основание на предявения
иск, да посочи обстоятелствата, на които
се основава иска, да уточни петитума на исковата молба, а именно дали
доставената енергия е доставена по силата на договорно отношение между страните
или е потребена без между тях да има такова.
В законноустановения едноседмичен срок е постъпила молба от ищеца, в която сочи,
че ответникът не бил сключил договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди в качеството му на собственик
на процесния имот. Претендира заплащане на процесните суми, тъй като ответникът
се обогатил неоснователна за сметка на ищцовото дружество. Ищецът изрично
заявява, че сумите се претендират като
неоснователно обогатяване.
Съдът е предоставил възможност на
ответната страна да вземе становище по уточняващата молба, но такава не е постъпило в определения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се счита
предявен с подаване на заявлението, то той при предявяването му в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се основана на същите факти, посочени в
заявлението и отразени в заповедта за изпълнение. Посочването на нови факти, от
които произтича вземането е изменение на претенцията по нейното основание по
смисъла на чл. 214 от ГПК,
което е недопустимо съгласно т.11 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случай, че заявителят в исковата
молба посочи ново основание на претенциите си, не съответстващи на заповедта за
изпълнение, това означава, че не предявява установителен иск за вземанията по
заповедното производство.
Съдът като съобрази изложените
фактически твърдения в заявлението по чл. 410 от ГПК
и подадената искова молба, намира, че липсва идентичност между фактите сочени,
като основание на претенциите в заповедното производство и тези отразени, в
обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум.
Съобразно наведените твърдения в
заявлението по чл. 410 от ГПК
ищецът е претендирал сумите на основание договор за покупка на топлинна
енергия, като е посочил, че длъжникът има качеството на потребител, който
купува топлинна енергия на адреса на потребление, посочено е индивидуализация
на партидата и номера на абоната. Заявителят не е изложил никакви фактически
твърдения, които да водят до друго основание на претендираните суми, като
следва да се отбележи, че търсената стойност за главница, включва в себе си и
печалбата на дружеството, с която длъжникът няма как да се обогати.
Използването само на израза "неоснователно обогатил се" при липса на
посочени факти за това, не може да предпостави квалифицирането на претенцията
по чл. 59 от ЗЗД.
Следователно въведеното ново основание
за неоснователно обогатяване с исковата молба и поддържано с уточняващите молби
има за резултат недопустимо изменение и липса предявен иск за вземането,
предмет на заповедта.
Ето защо съдът намира, че предявеният
от ищеца иск е недопустим. Поради това исковата молба следва да му бъде
върната, а образуваното за разглеждането й производство по настоящото дело
прекратено на основание чл.130, изр.1 от ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ВРЪЩА
искова молба вх. № 5079/22.05.2020
г. по описа на Районен съд – Казанлък и приложенията й на ищеца „Т.С.” ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор А. А., с адрес:, поради недопустимост
на предявения с нея иск с правно основание чл.422 от ГПК против ответника „Л.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***. представлявано от управителя В.И.Л.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
гражданско дело № 886/2020 г. по описа на Районен съд – К.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване
от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд –
С.
Районен съдия: