РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Трявна, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ
при участието на секретаря В. Хр. Драгановска
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело №
20234240100060 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството е по чл.59 от ЗЗД.
Образувано по искова молба на Д. Т. И. от гр.Трявна против В. В. М.
от гр.Трявна за заплащане на сумата от 16273,46 лева, с която ищцата твърди,
че ответникът се е облагодетелствал неоснователно за нейна сметка. Заявява,
че с ответника са бивши съпрузи, като по време на брака същият е сключил
договор за финансов лизинг на МПС с остатъчна стойност, като тя и
представляваното от нея дружество „Томи ЕМ 17“ ЕООД са станали
съдлъжници по договора. Твърди, че по време на брака тя е платила със свои
лични средства по – голямата част от вноските по договора, като общият
размер на платената от нея сума е 16273,46 лева. Същевременно автомобилът
е ползван за лични нужди от бившия й съпруг, а не за нуждите на
семейството. След развода, ответникът е продал автомобила, но не й дал пари
от сделката.
Претендира и законна лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба, както и заплащане на направените разноски в
производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор, в който
1
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че посочените в
исковата молба парични вноски са правени от ищцата с негови пари, които
той й е давал за целта, тъй като поради ангажираност, не е имал възможност
да извърши плащанията лично. Заявява, че ищцата и представляваното от нея
дружество, поради липса на доходи, не са разполагали с необходимите
средства за заплащане на вноските. Отделно от това твърди, че през 90% от
времето автомобилът се е ползвал от ищцата, както и че съгласно сключеният
брачен договор, същият е следвало да бъде придобит в режим на общност.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си
представител адв.Х. поддържа исковата молба. Представя и писмени
бележки, в които излага твърдения, че е налице неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на внесените от ищцата парични суми по договора за
лизинг и са налице основанията същият да бъде осъден да й плати сумата от
16273,46 лева.
Ответникът се явява в съдебно заседание лично и с процесуалния си
представител адв.М.. Оспорва изцяло исковата претенция и счита, че не се е
облагодетелствал за сметка на ищцата и искът следва да се отхвърли изцяло.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на 30.10.2016г., който е
прекратен с влязло в сила на 08.07.2020г. решение за развод. Имат едно дете,
родено през 2014 година.
На 26.06.2018г. е сключен договор за финансов лизинг между
„Райфайзен лизинг България“ ЕООД от една страна като лизингодател и от
друга В. В. М., като лизингополучател и Д. Т. М. и „Томи ЕМ 17“ ЕООД –
съдлъжници. Предмет на договора е ползването на автомобил „КИА НИРО“ с
възможност за придобиването му. Базовата стойност на автомобила е
определена на 17431,64 евро без ДДС, която е следвало да се плаща на
определени в приложения погасителен план месечни вноски за срок от шест
години. Остатъчната стойност на автомобила в края на лизинговия период е
1743,16 евро без ДДС.
В периода от 26.06.2018г. до 27.02.2020г. по – голямата част от
плащанията по договора са извършени от ищцата, като същата е заплатила на
2
лизингодателя сума в общ размер на 16273,46 лева. За същия период
ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 2152,64 лева.
От 29.04.2020г. плащанията по договора са извършвани от ответника
до 22.01.2021г., като за този период същият е платил 3860,22 лева.
На 22.01.2021г. е сключено споразумение за заместване в дълг,
съгласно което ответникът е заместен от св. С. Й. К. като лизингополучател
по договора, а съдлъжник на същия е станало дружеството „Динамик
Салюшънс“ ЕООД. Към тази дата остатъчното задължение на
лизингополучателя по договора е било в размер на 10727,24 евро без ДДС.
Автомобилът е предаден от ответника на новия лизингополучател.
При сключване на споразумението св.К. е заплатил на ответника
сумата от 4200 лева в брой.
На 29.11.2019г. страните са сключили брачен договор, с който са
уредили имуществените си задължения. Относно договора за лизинг са
заявили съгласие след изплащане на задълженията по договора, да придобият
в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху
автомобила.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че по време
на съжителството си, което е продължило до средата на април 2020 година,
страните са ползвали съвместно лекия автомобил. След като са се разделили,
автомобилът е ползван самостоятелно от ответника до 21.01.2021г.
Изясни се, че по време на брака ответникът е работил на трудов
договор в ********, а ищцата се е занимавала с търговска дейност, чрез
търговско дружество „ **********“ ЕООД, като е стопанисвала ******в
гр.Трявна. След работно време ответникът е помагал на съпругата си в
работата по стопанисването на хотела. Изясни се, че тъй като работните места
на двамата съпрузи се намират близо едно до друго, двамата са ползвали
автомобила за придвижване заедно от дома им до работа и обратно. Със
същия автомобил са возели детето си до детската градина и обратно.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и
обясненията на страните.
Всяка от страните прилага документи за получени доходи в периода
3
на брака, като от същите не може да са направи извод за значителна разлика
между доходите на двамата съпрузи по време на процесния период.
И двамата съпрузи са имали деца от преди брака, за които са
осигурявали издръжка.
От приложеното от ищцата извлечение по сметка е видно, че
захранването на същата за нуждите на извършване на преводите към
лизинговото дружество почти винаги е извършвано чрез вноска на каса
непосредствено преди превода на сума, приблизително сходна с размера на
съответната лизингова вноска. Същевременно ответникът е представил
документи за получени от него заеми от взаимоспомагателна каса, като
първият в размер на 2500 лева е от предходния ден на сключването на
лизинговия договор и преди превеждането на първоначалната вноска по
същия. На следващия ден, след датата на заема, ищцата е внесла по сметката
си сумата от 5650 лева. Ето защо съдът счита, че ищцата не успя да докаже,
че е осигурила изцяло от лични средства сумите, които е внасяла по сметката
си за нуждите на извършване на преводите и ответникът няма принос в
осигуряването на тези суми. Това е така, тъй като не са представени данни за
произхода на парите, които са внасяни от ищцата по сметката й
непосредствено преди всеки превод към лизинговото дружество. Следва да се
отбележи, че по сметката на ищцата са налице и други постъпления, извън
вноските на каса, с част от които са погасявани отделни лизингови плащания,
но не може да се изчисли конкретен размер на сумите, които са осигурени от
всеки един от съпрузите.
Предвид наличието на съпоставими по размер доходи на двамата
съпрузи по време на брака, съдът счита, че е налице съвместен принос на
същите за изплащане на задължението по договора за лизинг.
По делото е разпитан като свидетел синът на ищцата М. И., който
първоначално заявява, че автомобилът е ползван само от ответника, но
впоследствие обяснява, че сутрин същият, заедно с майка му е карал брат му
на детска градина, след което са се придвижвали до местоработата на майка
му и след това ответникът е отивал на работа. Относно вноските за лизинга
твърди, че същите са плащани от майка му, тъй като се е притеснявала, че
ответникът няма да бъде редовен с плащанията и това може да попречи на
намерението й да купи хотела, който е стопанисвала. Съдът поставя под
4
съмнение последното твърдение на този свидетел, тъй като се касае за
обстоятелство, което същият не е възприел лично, а му е съобщено от майка
му – ищцата.
Св. Д. Д. заявява, че познава страните, откакто са се събрали да
живеят заедно. Твърди, че автомобилът "Киа“ е ползван и от двамата. Знае, че
същите са живеели в кв.“Светушка“, откъдето с автомобила са се
придвижвали до хотела, в който е работела ищцата и след това ответникът е
отивал оттам пеша на работа в сградата на Община Трявна.
Св. Р. Р. твърди, че познава ответника от 30 години и знае, че същият
се занимава с електроника, като е много добър майстор. Твърди, че по време
на брака си с ищцата, двата са купили лек автомобил „Киа“, който са
ползвали съвместно за нуждите на бизнеса. Според него двамата съпрузи
съвестно са се занимавали със стопанисването на хотела.
Показанията на тримата свидетели са непротиворечиви в частта, в
която свидетелстват, че автомобилът е ползван за нуждите и на двамата
съпрузи.
Св. К. дава показания, че е закупил автомобила „КИА Ниро“ по обява
от лизингова компания, като първоначално е встъпил в лизинговия договор на
мястото на ответника, а впоследствие го е изплатил на компанията и на
27.01.2022г. е придобил собствеността. Заявява, че при подписване на
споразумението за заместване в дълг при нотариус в гр.В.Търново е предал на
ответника сумата от 4200 лева в брой, която му е била посочена от
лизинговата компания. Посочва, че е платил тези пари на ответника, тъй като
така му е казано от представителя на лизинговата фирма пред нотариуса.
Св. К. К., която има две деца от ответника, дава показания, че откакто
са разделени – от 2009 или 2010г. същият й плаща издръжка в размер на ¼ от
минималната работна заплата за всяко от децата. Такава издръжка й е плащал
и по времето, през което е живеел с ищцата.
Страните в обясненията си дават сведения за произхода на
получаваните от тях доходи по време на брака им и разходите, които са
покривали с тях.
Въз основа на изброените доказателства, съдът счита, че
автомобилът, предмет на лизинговия договор е ползван за нуждите на цялото
5
семейство, докато страните са живеели заедно, а не еднолично от ответника.
Изясни се, че ответникът ежедневно е возел с колата съпругата си до
местоработата й и малолетното им дете до детската градина и обратно. Не са
налице данни автомобилът да е ползван преимуществено за лични нужди на
ответника. Предвид изложеното съдът счита, че не е налице неоснователно
облагодетелстване на същия чрез ползването на автомобила по време на
брака.
След раздялата на съпрузите, ответникът е ползвал самостоятелно
колата, но е и заплащал лизинговите вноски за този период.
Същият обаче се е облагодетелствал неправомерно при сключване на
споразумението за заместване в дълг на 22.01.2021г., когато е получил при
връщането на автомобила сумата от 4200 лева от св.К., която е задържал
изцяло за себе си. Доколкото се установи, че плащанията по лизинговия
договор са осъществени със съвместен принос на двамата съпрузи, тази сума
е следвало да се подели по равно между тях. Като не е дал половината от
парите на бившата си съпруга, ответникът се е облагодетелствал
неоснователно за нейна сметка.
Предвид изложеното искът следва да се уважи частично за сумата от
2100 лева, представляващи половината от парите, получени от ответника при
прекратяване на лизинговото правоотношение и връщане на автомобила. В
останалата си част до пълния претендиран размер от 16273,46 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Следва да се уважи претенцията за заплащане на законна лихва върху
уважения размер на иска, считано от датата на подаване на исковата молба -
30.03.2023г.
По отношение на разноските съдът приема следното:
Ищцата претендира заплащане на направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, платена държавна такса и разноски за
призоваване на свидетели в общ размер на 2881 лева, съгласно представения
в съдебно заседание списък на разноските.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1600 лева.
При този изход на делото ищцата би следвало да бъде осъдена да плати
6
на ответника съдебни разноски в размер на 1000 лева съобразно
съотношението между уважената и отхвърлената част на исковата претенция.
Съдът обаче приема, че ответникът е проявил недобросъвестност, като не е
уведомил бившата си съпруга за размера на получената сума при
прекратяване на лизинговото правоотношение. Същият е прикрил тази
информация и в рамките на процеса, поради което ищцата е била поставена в
затруднение да формулира точния размер на исковата си претенция. Ето защо
съдът счита, че в конкретния случай и двете страни не са спазили
задължението си по чл.3 от ГПК да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави и да изнасят
пред съда само истината. По този начин взаимно са допринесли в рамките на
процеса да бъдат направени разноски в завишен размер, поради което всеки
от тях следва да понесе негативните последици от недобросъвестното си
поведение и разноските по делото да останат за страните така, както са
направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. М., с ЕГН: ********** и адрес в гр. ********, ул.“
*********************“ № ** да плати на Д. Т. И., с ЕГН: ********** и
адрес в гр. *********, ул.“ ***********“, № **, вх.*, ет.* СУМАТА от 2100
лева, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, ведно със
законната лихва за времето от 30.03.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част предявения иск от Д. Т. И., с ЕГН:
********** и адрес в гр. *********, ул.“ ************“, № **, вх.*, ет.*
срещу В. В. М., с ЕГН: ********** и адрес в гр. *********,
ул.“***************“ № за горницата над сумата от 2100 лева до пълния
претендиран размер от 16273,46 лева.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за присъждане на съдебни
разноски, направени в хода на настоящото производство.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
8