Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №16681 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД от „Ю.Б.”
АД срещу И.С.Т. и Р.З.Т. за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца следните суми, дължими по Договор за
потребителски кредит №HL33684/19.02.2008г.
: сумата от 12 550.39 швейцарски франка, представляваща дължима главница
за периода 10.05.2015г. до 27.02.2018г.; сумата от 2 729.36 швейцарски
франка, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 10.05.2015г. до
07.11.2017г.; сумата от 746.97 швейцарски франка, представляваща мораторна
лихва за периода 10.06.2015г. до 27.02.2018г.; сумата от 207.99 швейцарски
франка, представляваща дължими такси за периода 12.05.2015г. до 27.02.2018г.;
сумата от 126.69 швейцарски франка, представляваща застраховки за периода
21.03.2016г. до 27.02.2018г., сумата от 155.81 лева, представляваща разноски по
договора за периода 22.01.2018г. до 27.02.2018г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска-01.03.2018г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че И.Т. е ползвал банков кредит, съгласно
сключен с „Ю.Б.” АД Договор за
потребителски кредит №HL33684/19.02.2008г.,
съгласно който банката му предоставила кредит в размер на равностойността на
швейцарски франкове на 8000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро
на „Ю.Б.” АД в деня на усвояване на кредита. Усвояването на кредита се
извършило посредством банкова сметка. *** №1 към Договора от 19.02.2008г.
същата дата била потвърдена като дата на усвояване на кредита. Крайният срок за
издължаване на кредита, съгласно чл.5,ал.1 от Договора бил 240 месеца, считано
от датата на усвояването му. Договорът за кредит бил подписан и от Р.Т. в
качеството й на кредитополучател. Към Договора било подписано и Допълнително
споразумение от 19.02.2008г. Съгласно чл.4, т.2 от договора кредитополучателите
дължали такси за управление в размер на 103.44 шв.
франка и 104.55 шв. франка за просрочие,
начислени ежемесечно за периода 12.05.2015г. до 26.10.2016г. На основание
чл.10, т.3 вр. с чл.14 от Договора същите дължали и
разноски за сключени застраховки на недвижимия имот, служещ за обезпечение на
кредита в размер на 126.69 шв. франка за периода
21.03.2016г/ до 27.02.2018г., представляваща три застрахователни премии. На
основание чл.10, т.3 и чл.13,ал.2 от договора дължали и сумата от 155.81 лева
за разноски за подновяване на договорната ипотека, което било направено на
22.01.2018г.
С Договор за цесия от 09.04.2008г., сключен между „Юробанк
и Еф Джи България“ АД и „БългериънРитейлСървисиз“ АД
банката прехвърлила на „БългериънРитейлСървисиз“ АД вземанията по договора за
кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности. С допълнително
споразумение към договора за кредит от 09.09.2009г.,
подписано между страните същите предоговорили условията по договора за кредит
като констатирали просрочените плащания и бил въведен период за облекчено
погасяване на общия дълг. Съгласно т.IV
от Допълнителното споразумение кредиторът упражнил правото си със съгласието на
кредитополучателя да преоформи сумата на съществуващите просрочия / за главница
и лихва/ чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. С
Допълнително споразумение от 08.10.2010г. условията по договора за кредит били
отново предоговорени като били констатирани просрочените плащания и бил въведен
12-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг посредством фиксирани
месечни намалени равни вноски при фиксирана годишна лихва от 5.44 %. С Анекс
към договора за кредит от 18.10.2010г. страните се съгласили по коя сметка ще
бъде обслужван кредита. С Допълнително споразумение от 14.04.2011г. били
предоговорени условията по договора за кредит като било прекратено действието
на въведеното облекчено погасяване, считано от датата на подписване на
споразумението. Страните се съгласили, че върху дълга се натрупва начислената,
но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. Считано от датата на
подписване на споразумението върху общия размер
на дълга се начислявала годишна лихва, равна на договорената между
страните за периода след изтичането на действащия период за облекчено
погасяване на дълга. С Допълнително споразумение от 27.04.2011г. отново били
предоговорени условията по договора за кредит като били констатирани
просрочените плащания и бил въведен нов 6-месечен период за облекчено
погасяване на общия дълг. Съгласно чл.3,ал.1 от Допълнителното споразумение
кредиторът упражнил със съгласието на кредитополучателя правото си да преоформи
сумата на съществуващите просрочия / за главница, лихва и такси/ чрез
натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. С Допълнително споразумение от 30.11.2011г.
били констатирани просрочените плащания и бил въведен нов период на облекчено
плащане. Съгласно чл.3,ал.1 от Допълнителното споразумение кредиторът упражнил
със съгласието на кредитополучателя правото си да преоформи сумата на
съществуващите просрочия / за главница, лихва и такси/ чрез натрупването им към
усвоената редовна главница по кредита.
Същото било извършени и с Допълнителни споразумения от 22.06.2012г. и
03.12.2012г. С Договор за цесия от 25.10.2017г. „БългериънРитейлСървисиз“
АД прехвърлило обратно на „Юробанк и Еф Джи България“
АД всички вземания, произтичащи от процесния договор за кредит, заедно с всички
обезпечения и принадлежности, за което ответниците били уведомени.
Поради преоформянията с допълнителните споразумения се формирала
главница по-голяма от посочения размер на усвоения кредит. Поради забава в
плащанията на 34 вноски за главница, считано от 10.05.2015г. и 34 погасителни
вноски за лихви, считано от 10.05.2015г. на основание чл.18,ал.1 от Договора на
07.11.2017г. вземанията на банката били обявени за предсрочно изискуеми. С
покани връчени от ЧСИ С.Д. длъжниците били уведомени за предсрочната изискуемост и им
бил даден седмодневен срок за погасяване на вземанията по договора.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който
са изразили становище за неоснователност на исковете.
Твърдят, че
не са надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорват
вземането по договора да е станало предсрочно изискуемо. Сочат, че в исковата
молба се претендира забава в плащането на 34 вноски, а в извлечението,
приложено към нея, както и в приложената покана броя на вноските бил посочен на 30. Твърди се, че поради неизпълнението
договорът за кредит бил прекратен-развален от 10.07.2015г. и от този момент не
се дължала договорна лихва. Сочат също, че изискуемостта била настъпила на
10.07.2015г. Излагат, че крайният срок на договора не е настъпил.
Оспорват претенцията по основание и размер. Твърдят, че договорът и допълнителните споразумения са недействителни поради противоречие със Закона за потребителския кредит и поради противоречие с добрите нрави и нормите на чл.143, т.3, т.5 и т.10 от ЗЗП. Сочат, че на основание чл.3,ал.1 вр.ал.5 от договора кредиторът бил променяла многократно лихвения процент по кредита като под страх от искова претенция по чл.55 ЗЗД бил привиквал длъжниците за разговори за предоговаряне на вземането, за да може да узакони едностранната промяна на лихвения процент и да капитализира сума, което било недопустимо в отношенията, които не се развивали между две страни търговци.
Сочат, че клаузите на договора за кредит били уговорени във вреда на длъжника и не отговаряли на изискванията за добросъвестност, което водело до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжниците като неизпълнението на задълженията се поставяло в зависимост от условие, чието изпълнение зависело единствено от волята на кредитора. Клаузите на договора противоречали на Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Сочат за неравноправна клаузата на чл.3,ал.5 от договора, като твърдят, че още с подписване на договора банката имала за цел да постави длъжника в положение на пълно подчинение по отношение на самоволното начисляване на лихви, такси и разноски. Излагат, че в допълнителните споразумения било записано, че кредитополучателят изпитва временни затруднения и въпреки това било видно, че длъжниците били редовни платци и не били налице сериозни просрочия, които да налагат „облекчен ред“ на погасяване, който всъщност не бил такъв.
Твърдят, че клаузата на чл.3,ал.5 от Договора е нищожна, тъй като в нея било посочено, че БЛП на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за евро не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Клаузата не била договорена индивидуално, а била наложена от банката в ущърб на длъжника и го поставяла в зависимост от волята на банката.
Твърдят, че клаузата на чл.3,ал.3 от Договора, уреждаща дължимата наказателна лихва, е неравноправна, тъй като задължавала длъжниците при неизпълнение на задълженията да заплатят необосновано високо обезщетение, посредством което се стигало до обогатяване на банката без правно основание.
Твърдят, че неравноправна спрямо тях е и клаузата за дължимите такси. Банката самоцелно и без възможност за договаряне ги натоварила с такси, които по своята същност били недължими.
Оспорват клаузата по чл.6 от договора, който предвиждал заплащането на равни анюитетни вноски съгласно погасителен план, който не бил приложен. Това било умишлено действие на кредитора във вреда на длъжниците, като в него не бил озаписано какъв е размера на анюитетната вноска и не можело да се направи преценка дали уговорките в договора са били спазени.
Твърдят нищожност на чл.12 от договора. С него длъжникът бил поставен в зависимост от волята на банката, която можела самостоятелно да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните.
Твърдят, че са нищожни и клаузите на чл.14, 15 и 20 от договора. Същите били уговорени изцяло в полза на банката и във вреда на длъжника, не отговаряли на изискванията за добросъвестност, водели до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжника, като изпълнението на задълженията на кредитоискателя било поставено изцяло в зависимост от волята на банката.
Твърдят нищожност на чл.3,ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12 и чл.24 от Договора. Тези клаузи касаели възможността банката да направи едностранна корекция на БЛП без възможност за договаряне, едностранна промяна на Тарифата на банката за условията, лихвите, таксите и комисионните, които кредиторът прилагал при операциите си като решението за размера на изменението било поставено изцяло в избор на банката без дори да е обвързано от ясни и предварително фиксирани критерии за това кога и какъв размер може да се изменят вноски, лихви и такси. Твърди се, че тези клаузи са били предварително подготвени и че кредиторът не преговаря с клиентите си респ., че длъжниците не са имали възможност предварително да ги обсъдят. Процесните клаузи били неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като липсвали условия, които да обусловят изменение на условията до определени граници и по този начин потребителят не можел да бъде сигурен дали увеличението съответства на предварително договорени между страните параметри и дали изобщо е в съответствие с договора, което го поставяло в изключително неравноправно положение. Клаузите били неравноправни и по смисъла на чл.143,т.12 ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази, която дава правото на търговеца или доставчика да увеличава цената без потребителя да има право да се откаже от договора в тези случаи, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора. Сочат, че лихвата се е завишавала многократно следствие и на сключените допълнителни споразумения и не била договорена възможност за длъжниците да се откажат от договора.Клаузите били неравноправни и по смисъла на чл.146,ал.2 ЗЗП, тъй като не били индивидуално договорени. Сочат, че договорът за кредит е финансова услуга по смисъла на чл.144 ЗЗП вр. с §13, т.12, б.“б“ от ДР на ЗЗП, като нормата била взаимствана от чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Клаузите били неравноправно по смисъла на действащите норми и по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД се явявали нищожни. В чл.24,ал.1 от договора било изразено съгласие от потребителя да поеме всички рискове и вреди, включително пропуснати ползи от промени и повишаване на курс купува и/или продава на швейцарския франк, което поставяло потребителя в изключително неравностойно положение. Банката била предоставила равностойност на 30 000 лева в швейцарски франкове като поради непълнота на договора не можело да бъде установено точно колко франка са били към него момент. Независимо от стойността на швейцарския франк първоначалната стойност на имуществото не се била изменила, което било изключително увреждащо за потребителя да поеме изцяло разликата в стойността на швейцарските франкове,които е можело да се закупят за сумата в евро към различни моменти на договора, тъй като нестабилността на финансовия пазар не може да се влияе от поведението на потребителя, който не следва да понася изключително нестабилността за тази нестабилност. Посочените норми противоречали на закона и като такива не пораждали задължения за длъжните и не били основание за възникване на права в полза на кредитора, още повече, че кредитополучателите били заплатили не малка сума до този момент, а задължението не било намаляло, а се увеличило след сключване на седемте допълнителни споразумения, които само влошавали икономическото им положение и довели до невъзможност за редовно погасяване на задължението.
Твърдят, че са нищожни и идентичните по съдържанието си клаузи, които се съдържат във всички допълнителни споразумения – чл.2 , с който се капитализират суми към общия размер на дълга – главницата нараства с изтекли лихви и такси, които се олихвяват отново и чл.5, съгласно който по време на периодите на облекчено погасяване длъжниците заплащат само част от редовната лихва, остатъкът по която на основание чл.6 след изтичане на срока на облекчено погасяване се натрупва върху дълга. Сочат за нищожен и чл.7 от Допълнителните споразумения, защото в него не се посочвало какъв е размера на БЛП към момента на сключване на всяко споразумение поотделно.
Оспорва се допълнителните споразумения да са били сключени поради временни финансови затруднения на кредитополучателите. Намеренията на кредитора били очевидно недобросъвестни, а изправността на длъжниците личала от сключените допълнителни споразумения. В споразуменията от 22.06.2012г. и 03.12.2012г. ясно личало, че целта им не е налице, защото съгласно чл.2 от тях просрочените суми не били налице, като до този момент кредитополучателите били изправни в погасяването. В ДС от 08.10.2010г. и 30.11.2011г. съгласно чл.2, т.1 не била налице просрочена главница, а тази т ДС от 27.04.2011г. била в минимален размер от 29.67 шв.фр.
Твърди се, че всички допълнителни споразумения са нищожни, защото били сключени с цесионера „БългериънРитейлСървисиз“ АД, който не бил банкова институция, а частна фирма, която няма право да се занимава с банкова дейност.
Излага се също, че кредитът не е усвоен в швейцарски франкове, а в лева. От Приложение №1 от 19.02.2008г. не било видно каква сума в български лева е отпуснал кредиторът, не била посочена датата на усвояване на кредита, полетата в чл.2 били празни. Кредитът пък бил усвоен в евро, а не в швейцарски франкове,а според чл.6,ал.2 от договора кредитът се погасявал във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, което не било вярно, тъй като бил усвоен в евро.
Твърдят, че кредиторът не бил предоставил никаква друга възможност за сключване на договора, освен същият да е „франков“.
Оспорват да са били уведомени надлежно за сключените две цесии.
Твърдят, че са останали неинформирани за начина, по който промяната на валутния курс може да повлияе на задълженията им.
Не били представени доказателства, че органите на банката са направили конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Оспорва се с договора за цесия от 09.04.2008г. да е прехвърлен договора за кредит.
Твърди се, че не са спазени изискванията на чл.58,ал.1 ЗКИ, които били в сила към момента на сключване на договора.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Съгласно чл.1/1/ от Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД е
предоставила на И.С.Т. и Р.З.Т.
потребителски кредит за текущи нужди
в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове
на 8 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на
кредита. Съобразно чл.1/2/ в деня на усвояване на кредита страните подписват
Приложение №1, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за
швейцарския франк на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, както и определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В чл.2 от договора
е вписано, че разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя като същият се превалутира служебно
в евро по търговски курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по същата банкова сметка ***. Крайният срок за
погасяване на кредита е 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита
/чл.5(1)/. Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва с размер на всяка вноска съгласно погасителен план –
Приложение №2 /чл.6(1)/. Погасяването се извършва във валута,в която същият е разрешен и
усвоен- швейцарски франкове /чл.6(2)/. Падежът на месечната вноска е не е
посочен в чл.7.(1). Съобразно чл.12 от договора Банката запазва правото си по
време на действие на договора да променя Тарифата за условията, таксите,
лихвите и комисионните, както и приложимите лихви, като измененията влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по договора.
Страните са подписали
Приложение №1 към Договора за кредит на 19.02.2008г., в което като дата на
усвояване на кредита е не е посочена, не е посочен и приложимият курс „купува“ за швейцарски
франк.
На 09.04.2008г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит между „Юробанк и Еф Джи България“
АД и „БългериънРитейлСървисиз“
АД, съобразно който „Юробанк и Еф Джи България“ АД прехвърля на „БългериънРитейлСървисиз“
АД всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити и др., описани в приложения към договора,
сред които е вземането по процесния договор за кредит към ответниците.
На 19.02.2008г. е подписано
Допълнително споразумение, с което
в Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г. се добавя чл.31, с който кредитополучателят заявява, че е
уведомен и дава своето съгласие и оправомощава
Банката в случай на предсрочна изискуемост на кредита да направи предсрочно
изискуеми всички останали отпуснати му от „Юробанк и
Еф Джи България“ АД кредити, като Банката има право чрез реализация на
предоставените й обезпечения по предвидения от закона ред да погасява с
получените средства задълженията по всички отпуснати от „Юробанк
и Еф Джи България“ АД кредити.
На 09.09.2009г. е
подписано Допълнително споразумение, с „БългериънРитейлСървисиз“ АД, с което е констатирано, че към датата на
сключването му задълженията на кредитополучателите по Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г. са в размер на 13 804 шв.
франка, от които 77.56 шв. франка –просрочена
главница; 240.83 шв. франка – просрочена лихва;
12 730.44 шв.франка –редовна главница и 35.47 шв. франка- редовна лихва. Съобразно т.II
от споразумението се въвежда облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания по Договора за кредит , като : кредитополучателят се задължава да
внесе еднократно сумата от 54 шв. франка, което е
основание за влизане в сила на споразумението; кредитополучателят се съгласява
сумата, представляваща разлика между погасената сума от 54 шв.
франка и общия сбор на просрочената
главница и лихва да бъде преоформена чрез натрупване
към редовната главница от 12 730.44 шв. франка,
за което се оправомощава Кредитора да извърши
служебно всички небходими действия по преоформяне на задълженията; след изпълнение на последното
кредитополучателят ще се ползва от дванадесет месечен период на облекчено
погасяване на Общия дълг, считано от датата на влизане в сила на
споразумението, като през този период ще погасява общия дълг на равни месечни
погасителни вноски като конкретният размер
се определя в двустранно подписан погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит, анексите и допълнителните споразумения и
при облекчени лихвени условия, като за периода Общия дълг ще се олихвява с
фиксирана годишна лихва в размер на 4.99%; след изтичане на периода на облекчено
погасяване на Общия дълг, кредитополучателят се задължава да погасява Общия
дълг на равни месечни анюитетни вноски, като размерът
им се определя с погасителен план, считано от датата на изтичането на периода
на облекчено погасяване, непогасеният остатък от Общия дълг ще се олихвява с
годишна лихва в размер, равен на действащия към същата Базов лихвен процент на
Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 0.85 пункта; уговорено е, че в случай, че в рамките на уговорения
облекчен период, кредитополучателят не заплати две поредни дължими месечни
погасителни вноски съгласно погасителен план, същият губи право да се ползва от
облекчените условия и в този случай Кредиторът едностранно и незабавно без да е
необходимо каквото и да било изявление прекратява действието на облекчените
условия за погасяване на Общия дълг и подготвя нов погасителен план, с който
определя размера на дължимите месечни погасителни вноски, като
кредитополучателят се задължава да погасява Общия дълг по схемата, въведена с
погасителния план, считано от месеца, следващ месеца, в който кредиторът е
прекратил едностранно действието на предоставените с допълнителното
споразумение облекчени условия; уговорено е кредитополучателят да заплаща на
Банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава
в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, в размер, определен
съгласно действащата към настъпване на забавата Тарифа на Банката, която такса
служи за покриване на административни разходи на Банката, свързани с действия
по събиране на изискуемите просрочени плащания/ вкл., но не само – телефонни
обаждания, изпращане на напомнителни писма/ и се
дължи до пълното им погасяване.
На 08.10.2010г. е подписано Допълнително споразумение, с „БългериънРитейлСървисиз“
АД, с което е констатирано, че към
датата на сключването му задълженията на кредитополучателите по Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г. са в размер както следва :
няма просрочена главница; 54 шв. франка –
просрочена лихва; 5.42 шв. франка- просрочени такси;
няма просрочени плащания по застраховки; 13 022.77 шв.франка
–редовна главница. Освен тези задължения страните са се съгласили, че кредитополучателят дължи редовна лихва, която
ще бъде начислена за периода от датата на падежа, следващ датата на
Допълнителното споразумение , но към
датата на Допълнителното споразумение все още не е изискуема. С подписване на
допълнителното споразумение кредитополучателят се е задължил да заплати
еднократно по сметка на банката сумата от 59.46 шв.
франка , която е задължително условие за влизане на споразумението в сила и
започване на периода на облекчено погасяване на дълга, която сума кредиторът ще
използва като служебно извършва пълно или частично погасяване на просрочените
към датата на внасяне на сумата задължения по договора за кредит в поредността на погасяване, указана в договора за кредит.
Страните са се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита на
просрочените лихва и такси след приспадане на сумата от 59.46 шв. франка се преоформят служебно от кредитора на датата на
допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните са се
съгласили, че кредитополучателят ще ползва дванадесет месечен период на
облекчено погасяване на дълга само и единствено след изпълнение на условието за
внасяне на сумата от 59.46 шв. франка . През
периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 5.44 %, като през периода на облекчено погасяване
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер
на 59 шв. франка на месец, съгласно Погасителния
план. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху Дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху общи размер на дълга след
натрупване на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата датаБазов лихвен процент на
кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 1.27 пункта, като след изтичане на периода на облекчено
погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски,
свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни
вноски, съгласно погасителния план. Действащият БЛП на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни от страните, като кредиторът уведомява кредитополучателя
за новия новия размер на БЛП в съответната валута и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони, като договорените надбавки не се променят. Плащането на падеж на всяка
от вноските по погасителния план през периода на облекчено погасяване е
задължително условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга,
като при непогасяване на една или частично две последователни две дължими
месечни вноски, кредитополучателят губи правото да погасява дълга при условията
на намелена фиксирана лихва, като в този
случай Кредиторът едностранно и незабавно, без да е необходимо каквото и да
било изявление прекратява действието на облекчените условия за погасяване на
Общия дълг, преоформя служебно дълга, като считано от
датата на първия следващ падеж, кредитополучателят е длъжен да заплаща дълга по
изготвен нов погасителен план, с който се определя размер на дължимите месечни
погасителни вноски.
На 14.04.2011г. е подписано Допълнително споразумение, с „БългериънРитейлСървисиз“
АД, с което страните са се съгласили да
прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на Общия дълг, считано
от датата на подписване на споразумението.
С това споразумение е уговорено върху дълга да се натрупва начислената,
но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва и върху него да се
начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след
изтичане на действащия към момента на период за облекчено погасяване на дълга.
Кредиторът изготвя нов погасителен план. Страните са се съгласили, че
подписването на допълнителното споразумение се явява условие за разглеждането
на молбата за предоставяне на нов период за облекчено погасяване на дълга.
На 27.04.2011г. е подписано Допълнително
споразумение, с „БългериънРитейлСървисиз“ АД,
с което е констатирано, че към датата на
сключването му задълженията на кредитополучателите по Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г.са в размери както
следва : 29.07 шв. франка – просрочена главница; 209.22 шв. франка- просрочена лихва; 63.44 шв.
франка- просрочени такси; 13 022 шв. франка.
Посочено е, че освен описаните
задължения, кредитополучателят дължи редовна лихва, която ще бъде
начислена от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение
до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към
датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните са се
съгласили, че всички плащания във връзка с кредита, описани като просрочени
задължения се преоформят служебно към редовна усвоена
и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Уговорено
е кредитополучателят да ползва шест месечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж, през който
върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3.35 %,
като през този период дълга се погасява на равни месечни погасителни вноски в
размер на 37 шв.франка на месец съгласно погасителния
план. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, след нтрупването на която се начислява годишна лихва в
размер равен на сбора на действащия към
същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 1.44 пункта. Посочено е , че действащият
БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни от страните, като
кредиторът уведомява кредитополучателя за новия новия
размер на БЛП в съответната валута и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони, като договорените надбавки не
се променят. Плащането на падеж на всяка от вноските по погасителния план през
периода на облекчено погасяване е задължително условие за начисляване на
намалената фиксирана лихва върху дълга, като при непогасяване на една или
частично две последователни две дължими месечни вноски, кредитополучателят губи
правото да погасява дълга при условията на намелена фиксирана лихва, като в този случай Кредиторът едностранно и
незабавно, без да е необходимо каквото и да било изявление прекратява
действието на облекчените условия за погасяване на Общия дълг, преоформя служебно дълга, като считано от датата на първия
следващ падеж, кредитополучателят е длъжен да заплаща дълга по изготвен нов
погасителен план, с който се определя размер на дължимите месечни погасителни
вноски.
На 30.11.2011г. е подписано Допълнително
споразумение, с „БългериънРитейлСървисиз“ АД,
с което е констатирано, че към датата на
сключването му задълженията на кредитополучателите по Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г. са в размери както
следва : няма – просрочена главница; 37 шв. франка-
просрочена лихва; 5.68 шв. франка- просрочени такси; 13 382.19 шв. франка- редовна главница. Посочено е, че освен
описаните задължения, кредитополучателят
дължи редовна лихва, която ще бъде начислена от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все
още не е изискуема. Страните са се съгласили, че всички плащания във връзка с
кредита, описани като просрочени задължения се преоформят
служебно към редовна усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Уговорено е кредитополучателят да ползва шест месечен
период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през който върху дълга се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 5.72 %, като през този период дълга се погасява на равни
месечни погасителни вноски в размер на 64 шв.франка
на месец съгласно погасителния план. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва, след нтрупването на която
се начислява годишна лихва в размер
равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.68
пункта. Посочено е , че действащият БЛП
на кредитора за жилищни кредити в съответната валута не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни от страните, като кредиторът
уведомява кредитополучателя за новия новия размер на
БЛП в съответната валута и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони, като договорените надбавки не се променят.
Плащането на падеж на всяка от вноските по погасителния план през периода на
облекчено погасяване е задължително условие за начисляване на намалената
фиксирана лихва върху дълга, като при непогасяване на една или частично две
последователни две дължими месечни вноски, кредитополучателят губи правото да
погасява дълга при условията на намелена фиксирана лихва, като в този случай Кредиторът едностранно и
незабавно, без да е необходимо каквото и да било изявление прекратява
действието на облекчените условия за погасяване на Общия дълг, преоформя служебно дълга, като считано от датата на първия
следващ падеж, кредитополучателят е длъжен да заплаща дълга по изготвен нов
погасителен план, с който се определя размер на дължимите месечни погасителни
вноски.
На 22.06.2012г. е подписано Допълнително
споразумение, с „БългериънРитейлСървисиз“ АД,
с което е констатирано, че към датата на
сключването му задълженията на кредитополучателите по Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г. са в размери както
следва : няма – просрочена главница; няма- просрочена лихва; няма- просрочени такси; 13 378.83 шв. франка –
редовна главница . Посочено е, че освен описаните задължения, кредитополучателят дължи редовна
лихва, която ще бъде начислена от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все
още не е изискуема. Страните са се съгласили, че всички плащания във връзка с
кредита, описани като просрочени задължения се преоформят
служебно към редовна усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Уговорено е кредитополучателят да ползва три месечен
период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през
който върху дълга се начислява фиксирана
годишна лихва в размер на 1.19 %, като през този период дълга се погасява на
равни месечни погасителни вноски в размер на 67 шв.франка
на месец съгласно погасителния план. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва, след нтрупването на която
се начислява годишна лихва в размер
равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.8
пункта. Посочено е, че към датата на подписване на споразумението БЛП на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в шв.франка е 7.2 %. При промяна в годишния лихвен процент
вследствие на увеличаването му кредитополучателят има право в рамките на три
месеца, считано от датата на влизане в сила на новия БЛП да погаси изцяло или
частично кредита, без да дължи такси.
Плащането на падеж на всяка от вноските по погасителния план през
периода на облекчено погасяване е задължително условие за начисляване на
намалената фиксирана лихва върху дълга, като при непогасяване на една или
частично две последователни две дължими месечни вноски, кредитополучателят губи
правото да погасява дълга при условията на намелена фиксирана лихва, като в този случай Кредиторът едностранно и
незабавно, без да е необходимо каквото и да било изявление прекратява
действието на облекчените условия за погасяване на Общия дълг, преоформя служебно дълга, като считано от датата на първия
следващ падеж, кредитополучателят е длъжен да заплаща дълга по изготвен нов
погасителен план, с който се определя размер на дължимите месечни погасителни
вноски.
На 03.12.2012г. е подписано Допълнително споразумение, с „БългериънРитейлСървисиз“
АД, с което е констатирано, че към
датата на сключването му задълженията на кредитополучателите по Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г. са в размери както
следва : няма – просрочена главница; няма- просрочена лихва; няма- просрочени такси;
13 402.25шв. франка – редовна главница . Посочено е, че освен
описаните задължения, кредитополучателят
дължи редовна лихва, която ще бъде начислена от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все
още не е изискуема. Страните са се съгласили, че всички плащания във връзка с
кредита, описани като просрочени задължения се преоформят
служебно към редовна усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Уговорено е кредитополучателят да ползва шест месечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж, през който
върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 0.97 %,
като през този период дълга се погасява на равни месечни погасителни вноски в
размер на 67 шв.франка на месец съгласно погасителния
план. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, след
натрупването на която се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 2.04 пункта. Посочено е, че към датата на подписване на
споразумението БЛП на „Юробанк и Еф Джи България“ АД
за жилищни кредити в шв.франка е 6.95 %. При промяна
в годишния лихвен процент вследствие на увеличаването му кредитополучателят има
право в рамките на три месеца, считано от датата на влизане в сила на новия БЛП
да погаси изцяло или частично кредита, без да дължи такси. Плащането на падеж на всяка от вноските по
погасителния план през периода на облекчено погасяване е задължително условие
за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга, като при непогасяване
на една или частично две последователни две дължими месечни вноски,
кредитополучателят губи правото да погасява дълга при условията на намелена
фиксирана лихва, като в този случай
Кредиторът едностранно и незабавно, без да е необходимо каквото и да било
изявление прекратява действието на облекчените условия за погасяване на Общия
дълг, преоформя служебно дълга, като считано от
датата на първия следващ падеж, кредитополучателят е длъжен да заплаща дълга по
изготвен нов погасителен план, с който се определя размер на дължимите месечни
погасителни вноски.
На
25.10.2017г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит, съобразно който „БългериънРитейлСървисиз“ АД е прехвърлило на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания по договори за ипотечни
кредити , изброени в приложения към договора, сред които е и вземането по
процесния договор.
Представени са два броя покани за изпълнение до
ответниците и обявяване на предсрочна изискуемост, изпратени за връчване чрез
ЧСИ №718-Станимира Данова, като същите са връчени чрез залепване на уведомление
поради неоткриване на адресатите.
Представени са промените в нивата на БЛП за
ипотечни кредити на Пощенска банка за периода 01.01.2006г.
до 2013г.
Представени са и искане за усвояване на суми по
договора за кредит от И.С.Т. от
26.02.2018г. за 13 203 шв.франка; молби за
реструктуриране на ипотечния кредит и намаляване на размера на договорната
лихва.
По делото е изготвена ССчЕ.
Съобразно заключението на вещото лице по поставените задачи се установява
следното : кредитът е отпуснат по банковата сметка на ответниците на
26.02.2008г. в размер на 13 204 шв.франка. На
тази дата от страна банката е събрана комисионна такса за управление на
кредита в размер на 198.06 шв.франка, а останалата сума в размер на 13 005.94 шв.франка е превалутирана в евро
и по сметката с титуляр И.С.Т. са получени 7 880.56 евро. От
предоставената в табличен вид информация от вещото лице се установява, че е
налице промяна в лихвения процент по кредита, като същият е бил в размер на 6.15 % към датата на отпускане на кредита
– 26.02.2008г. и за периода 10.06.2013г. до 17.02.2019г. е възлизал в размер на
8.99 % - променен от банката. Промяната в лихвения процент е правена от банката
съобразно решение на Комитета по управление на активите и пасивите. Общо по
кредита са погасени 7 907.71 шв.франка, като с
тази сума са погасени следните задължения : 1 359.69 шв.франка-
главница; 5 732.10 шв.франка – редовна договорна
лихва; 9.55 шв.франка- маказателна
лихва върху просрочена главница; 536.69 шв.франка-
такси и 269.72 шв.франка- застраховки и е спазен реда
за погасяване на задълженията, уговорен в чл.127 от договора. Последното
плащане е извършено на 10.11.2015г. В табличен вид е представена информация за
промяната на курса към швейцарския франк към лева за периода 26.02.2008г. до
07.11.2017г., съобразно който е налице увеличение на размера на главницата от
6 652.04 лева,а за редовната лихва е 3 468.88 лева. С подписване на
допълнителните споразумения главницата по кредита е увеличена с 706.03 шв.франка. Стойността на дължимата редовна договорна лихва
по договора е в размер на 8 949.82 шв.франка,
като по погасителен план към 07.11.2017г. е в размер на 6 689.23 шв.франка. Към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост – 07.11.2017г. задълженията по процесния договор възлизат в размер
на 12 550.38 шв.франка за главница;
2 729.36 шв.франка за редовна договорна лихва;
322.21 шв.франка – наказателна лихва върху
просрочената главница за периода 10.05.2015г. до 07.11.2017г.; 175.38 шв.франка- такси за периода 12.05.2012г. до 26.02.2018г. ;
93.43 шв.франка за застраховки.Към датата
28.02.2018г. задълженията по процесния
договор възлизат в размер на 12 550.38 шв.франка
за главница; 2 729.36 шв.франка за редовна
договорна лихва; 736.97шв.франка – наказателна лихва върху просрочената
главница за периода 10.05.2015г. до 07.11.2017г.; 207.99шв.франка- такси за
периода 12.05.2012г. до 26.02.2018г. ; 126.69шв.франка за застраховки; 155.81
лева за разноски за нотариални такси и платени суми на АВ за подновяване на
ипотека. По представеното допълнително заключение вещото лице е изследвало
въпросите относно размера на дължимата договорна лихва за периода 10.05.2015г.
до 07.11.2017г. и дължимата главница при
съобразяване на договорените от страните условия в договора за кредит и след
съобразяване на платените суми от ответниците с и без измененията, въведени със
сключените допълнителни споразумения.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Дефиницията за договор за банков кредит е
уредена от разпоредбата на чл. 430 ТЗ,
съобразно която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като се
задължава да плаща лихва по кредита, уговорена с
банката.
Ответниците не оспорват
наличието на кредитно правоотношение с банката, обективирано
в Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г.
По делото безспорно се установява,
че ответниците имат качеството на
потребители по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, а банката, предоставила
кредита е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
От събраните по делото
доказателства се установява, че по силата на Договор за кредит №HL33684
от 19.02.2008г. „Юробанк и
Еф Джи България“ АД е отпуснала кредит на ответниците, като сумата
от 13204 шв.франка е преведена по банковата
сметка на И.Т. в швейцарски франкове на
26.02.2008г. Съгласно чл.1 от договора сумата е предоставена в швейцарски
франкове в размер на равностойността им в евро. Сметката, по която е преведена
тази сума е била блокирана т.е. ответниците
не са могли да боравят със сумата в отпуснатата валута шв.франк. Швейцарските франкове от блокираната сметка са
служебно превалутирани в евро преди усвояването им и
реалното усвояване на кредита е в евро. Усвоената сума в евро е в размер на
7 880.56 евро след служебно събиране на такса за усвояване на кредита от
198.06 шв.франка. Равностойността на кредита в евро е 8000.
Съгласно клаузата на чл.23,ал.1 от
процесния договор за кредит кредитополучателят поема за своя сметка риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на шв. франк към
евро или лева, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като съобразно ал.2 на
същия член декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на
клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
С Решение №295/22.02.2019г., постановено по
т.д. №3539/2015г., II т.о. на ВКС,
съобразено със задължителната практика на СЕС / С-119/17; С-186/16; С-415/11/,
постановено по идентичен с настоящия казус е прието, че неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключване на договора и когато при проверката й за неравноправност бъде
констатирано, че въпреки изискванията за недобросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144,ал.3 ЗЗП.
Както и в казуса разглеждан във ВКС, така и в
настоящия такъв се установява, че клаузата на чл.23,ал.1 от договора прехвърля
изцяло валутния риск върху кредитополучателя, като същият като по-слаба страна
в правоотношението не е разполагал с информация какви са очакваните прогнози в
промяната на курса на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс, с каквато информация банката би следвало да разполага, тъй като
е неизменна част от професионалната й дейност. В тази хипотеза банката е
следвало да предостави такава информация на кредитополучателя, за да може той
да минимализира валутния риск вкл. чрез застраховане
или чрез използване на други финансови инструменти. Липсват
доказателства към датата на сключване на
договора банката да е уведомила ответниците за възможната промяна на курса на шв. франк, при което същите не са могли да преценят потенциалните
икономически последици върху задълженията си по договора от възникващия още със
сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна национална
валута. По тези причини с клаузата на чл.23,ал.1 от договора валутният риск е
прехвърлен върху ответниците изцяло в
тяхна вреда, с което е създадено значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора
съобразно чл.143, т.19 ЗЗП, поради което клаузата се явява нищожна на основание
чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД. Заплатените за процесния период суми по кредита по курс
на швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен с договора към
датата на усвояване на кредита при фиксиран курс на лева към еврото, следва да се съобразят, с оглед на направените вече изводи, при определяне
на размера на задълженията по процесния договор.
Установява се, че ответниците
са предоговаряли условията по договора с допълнителни
споразумения от 09.09.2009г., 08.10.2010г.,
14.04.2011г., 27.04.2011г., 30.11.2011г. и 22.06.2012г., сключени с „БългериънРитейлСървисиз“ АД, което в този период е било
носител на вземанията по процесния
договор, придобити с договор за цесия от 09.08.2008г. Съобразно тези
допълнителни споразумения е въвеждан фиксиран период на облекчено погасяване на
кредита със заплащане на по-нисък процент договорна лихва, а част от дължимата
просрочена договорна лихва е отнасяна към размера на главницата. С оглед
даденото разрешение в Решение №66/29.07.2019г., постановено по т.д.
№1504/2018г. ВКС, II т.о. уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ, съдът намира, че договорките в сключените
допълнителни споразумения за увеличаване на главницата чрез прибавяне на
изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с
чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, поради
и което тези договорки не следва да се съобразяват при извеждане на извода за
дължим размер на главницата, респ. договорната лихва.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в процесния период
е променян БЛП, а оттам и договорения годишен лихвен процент на възнаградителната лихва по договора за кредит. Клаузите,
които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без
потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, т.12 от Закона за защита на потребителите. В разпоредбата на
чл.143, ал.3, т.1 от ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това
правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията
не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този
критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен
и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗПП/. Потребителят следва предварително
да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин – в
този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21
март 2013 г. по дело С-92/11.
По отношение на приложимостта на
чл. 146, ал.1 във връзка с чл. 143 ЗЗП към процесните
клаузи съдът намира, че са изпълнени условията за прилагане на института на
неравноправните клаузи. Не се установи приетата от банката методология за
промяна на БЛП да е предоставяна на ответниците преди сключване на договора за
кредит. Освен това възприетата от банката методология, е твърде обща, не е
достатъчно ясно определена, нито в самите правила, установени от банката, нито
е определяема по някакъв точен начин и в крайна сметка не дава възможност да се
предвиди кой точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на
БЛП и таксите. Предвидените в методологията за промяна на БЛП фактори са както
такива, които са обективни и стоят извън волята на банката, така и определяеми
от банката и зависещи от решение на Комитета по управление на активите и
пасивите на банката. Това създава възможност банката да определя абсолютно
произволно по какъв начин ще изчисли базовия си лихвен процент и така
едностранно да определи съдържанието на договора.
Съгласно чл. 143, т.10 ЗЗП такава
клауза за определяне на лихвата по банков кредит е неравноправна: тя отговаря
на всички посочени изисквания на чл. 143 ЗЗП - тя е във вреда на потребителя
(дава право на едностранно изменение на договора от страна на банката), не
отговаря на изискванията за добросъвестност (въвежда едно понятие, без да го
дефинира с очевидната цел да облагодетелства страната, предложила договорната
клауза), и води до неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите на страните в зависимост от определянето на
съдържанието на едно понятие само от една от тях), а освен това е изрично
посочена в неизчерпателния списък от забранени клаузи по чл. 143 ЗЗП (в
цитираната т.10).Така механизмът за определяне на лихвата, в методологията за
промяна на БЛП /която не е била предоставена на ищците при сключване на
договора за кредит/ е нищожен, поради което и нищожна е и разпоредбата чл.12 от договора. Ищците остават обвързани
само с първоначално определената лихва в размер на 6.15
%. В този смисъл са и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-92/11г. и
С-472/10 г., които са задължително за всички съдилища и учреждения съгласно чл. 633 от ГПК, както и практиката на ВКС относно неравноправността на
клаузите в договорите за кредит и как следва да бъде преценявано наличието на
такива – решение №424/ 02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, IV гр.о., решение №77/ 22.04.2015г. по
гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, III гр.о., определение №98/ 09.02.2016г. по т.д. №
1273/2015г. на ВКС, II т.о.,
определение №169/ 23.02.2016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о. и др.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора към дата 07.11.2017г. Настъпване на
предсрочна изискуемост е уговорено в чл.18, ал.2 от договора, съобразно който
при неиздължаване на три последователни погасителни месечни вноски изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска без да е необходимо каквото и
да е изявление на страните.
Предсрочната изискуемост на кредита по
смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва
автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а необходимо
нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до
знанието на кредитополучателя. Представени са два броя покани за изпълнение до
двамата кредитополучатели, в които е обективирано изявлението
на банката, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем, считано от
07.11.2017г. Поканите са връчени от ЧСИ чрез залепване на уведомление на адреса
на длъжниците. Съдът намира връчването
за нередовно, тъй като към датата на връчването е съществувало задължение за
връчване и чрез работодател, което условие не е изпълнено. Предвид изложеното
съдът намира, че предсрочна изискуемост към датата на предявяване на иска не е
настъпила. Доколкото са изпълнение условията на чл.18,ал.2 от договора –
неплащане на три последователни месечни погасителни вноски по кредита към
датата на исковата молба, то предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с
връчване на препис от исковата молба на ответниците на дата 15.05.2018г., към
която дата волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е достигнало до тях.
Липсват твърдения от
страна на ответниците да са заплатили дължимите суми по кредита. От
заключението на вещото лице се установява, че плащанията по кредита са
преустановени на 10.05.2015г. Неизпълнението в срок на задължението за
плащане има за последица дължимост на уговорената
в чл.3,ал.3 от договора наказателна надбавка.
Установява се и дължимостта
на извършените разноски от банката за нотариални такси и платени суми към
Агенцията по вписванията за подновяване на договорна ипотека, задължението за
плащане на които е уредено в чл.13 от договора, както и дължимостта
за застрахователни вноски за имота, който служи за обезпечение по кредита
съобразно чл.14 от договора и заплащането на такси за управление.
Съобразно всичко изложеното
задълженията на ответниците по процесния договор за кредит следва да бъдат
определени за дължими по пера и размер с оглед на договореното в договора, при
съобразяване на размера на усвоената главницата
и размера на договорната лихва към датата на сключването му и след приспадане на извършените плащания при
тази договореност, във варианта изложен от вещото лице по допълнителното
заключение – оформено в табличен вид в Приложение 1. Така задълженията възлизат
: в размер на 5 781.76 евро за главница; 436.89 евро за договорна лихва за
периода 26.08.2016г. до 07.11.2017.г., 47.83 евро за периода от 26.08.2016г. до
07.11.2017 г. 16.75 евро за такса за управление и администриране на просрочен
кредит и 155.81 лева за подновяване на ипотека и 126.69 шв.
франка за застраховки. Горните сумите в швейцарски франкове при отчитане на
курса на евро към швейцарски франк съобразно информацията на сайта на БНБ към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост 15.05.2018г. възлизат на
6 886.10 шв.франка за главница; 520.34
швейцарски франка за договорна лихва, 56.97 швейцарски франка за наказателна
лихва и 19.98 швейцарски франка за такси.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете както следва: сумата от 524.20 лева заплатена д.т.; 211.59 лева за заплатен
депозит за ССчЕ и 770.82 лева за адвокатско възнаграждение .
В полза на ответниците следва да бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете : в размер на 238.42
лева за заплатен депозит за ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН: ********** и Р.З.Т.,ЕГН: ********** ***
да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление *** 886.10/шест
хиляди осемстотин осемдесет и шест и десет/
швейцарски франка, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №HL33684/19.02.2008г., ;ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
до 12 550.39 швейцарски франка.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН: ********** и Р.З.Т.,ЕГН: ********** ***
да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление ***/петстотин
и двадесет и тридесет и четири/ швейцарски франка, представляваща дължима
договорна лихва по Договор за потребителски кредит №HL33684/19.02.2008г.за периода 26.08.2016.г. до
07.11.2017г., на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
до 2 729.36 швейцарски франка и за
периода 10.05.2105г. до 25.08.2016г.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН: ********** и Р.З.Т.,ЕГН: ********** ***
да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление ***.97/петдесет
и шест и деветдесет и седем/ швейцарски
франка, представляваща дължима мораторна
лихва по Договор за потребителски кредит №HL33684/19.02.2008г.за периода 26.08.2016.г. до
07.11.2017г., на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
до 746.97 швейцарски франка и за периода
10.05.2105г. до 25.08.2016г.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН: ********** и Р.З.Т.,ЕГН: ********** ***
да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление ***/деветнадесет
и деветдесет и осем/ швейцарски франка,
представляваща дължими такси по Договор
за потребителски кредит №HL33684/19.02.2008г. за периода 26.02.2017г. до
27.02.2018г., на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
до 207.99 швейцарски франка и за периода
12.05.2015г. до 25.02.2016г.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН: ********** и Р.З.Т.,ЕГН: ********** *** да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 126.69/сто
двадесет и шест и шестдесет и девет/
швейцарски франка, представляваща дължими застраховки за имота,
послужил за обезпечение на
задълженията по Договор за
потребителски кредит №HL33684/19.02.2008г.,
съобразно чл.14 от договора, на
основание чл.79,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН: ********** и Р.З.Т.,ЕГН: ********** *** да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 155.81/сто петдесет и пет лева и осемдесет и една ст./ лева, представляваща заплатени от банката и дължими от ответниците разноски за подновяване на договорна ипотека, съобразно чл.13 от Договор за потребителски кредит №HL33684/19.02.2008г., на основание чл.79,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН: ********** и Р.З.Т.,ЕГН: ********** ***
да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление *** сумата от 1506.61/хиляда петстотин и шест лева и шестдесет и една ст./ лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание ал.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.С.Т., ЕГН: ********** и Р.З.Т.,ЕГН: ********** ***
сумата от 238.42/двеста тридесет и осем
лева и четиридесет и две ст./ лева, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: