Решение по дело №1488/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260110
Дата: 27 октомври 2020 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20204430201488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                           

                                                                        гр. Плевен, 27.10.2020 г.

 

                                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  трети  наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и  шести октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ МИТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА НАХ дело номер 1488 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от Административно процесуалния кодекс във вр. чл.63, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и касае искане да допълване на съдебен акт в частта за разноските.

 

Съдебното производство е образувано по жалба на Н.И.П. ,***НА „***“ ЕООД срещу  ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ  установен с тех.средство серия К№ 3670927. н.О.н.М.

В хода на съдебното производство оспорващата страна е била представлявана от процесуален представител в качеството му на адвокат, видно от пълномощно на л.6 от делото.

Пълномощникът в жалбата си е направил изявление за присъждане на разноски, което е валидно, допустимо и годно да постигне търсения правен резултат по присъждане на направените разходи в тежест на ответната страна.

С решение №260081 от 08.10.2020г., постановено по НАХД №1488/2020г. Плевенски районен съд е отменил ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ  установен с тех.средство серия К№ 3670927. н.О.н.М. с което е наложено на основание чл189,ал4във вр . с ал 2т3от ЗДвП на Н.И.П. ,***НА „***“ ЕООД административно наказание глоба в размер на 100 лв., като незаконосъобразно, но е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски.

В срока за оспорване на постановеното решение е постъпила молба за допълване на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на   жалбоподателят Н.И.П. ,***НА „***“ ЕООД разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор, ответната страна не е възразила срещу искането за допълване.

Като прецени доводите на жалбоподателя и насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Районен съд - Плевен установи следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК (т.е. в срока за обжалване на съдебния акт), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следните съображения:

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая жаллбоподателят е направил разноски в размер на 350лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3  от същата наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. В случая се касае за административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 100 лева. При това положение разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички оставали случаи извън изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, е неприложима, тъй като тя е относима единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с наложени други по вид административни наказания, освен имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. 

С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от жалбоподателя Маринов, не е прекомерно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.144 АПК „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“. В конкретния случай се касае за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съдът счита за доказана и обоснована.

Поради изложеното, искането на жалбоподателя за допълване на решение №260081 от 08.10.2020г., постановено по НАХД №1488/2020г. по описа на РС-Плевен, като в същото бъде постановен осъдителен по отношение на административнонаказващия орган диспозитив за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН, Районен съд-Плевен

 

                                                                                         Р  Е  Ш  И :

ДОПЪЛВА Решение  №260081 от 08.10.2020г., постановено по НАХД №1488/2020г. по описа на РС-Плевен в частта за разноските, като ОСЪЖДА  О.н.М. ***  да заплати на жалбоподателя Н.И.П. ,***НА „***“ ЕООД  направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

                Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за неговото изготвяне пред Административен Съд - Плевен.

                                                                             

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: