№ 729
гр. Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100500861 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 21805/22.03.2023 г., подадена от "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК
*********, чрез пълномощник адв. Е. Ц., против Решение № 455/13.02.2023
г., постановено по гр.д. № 10181/2022 г. по описа на РС-Варна, с което е
прогласена за нищожна като неравноправна клаузата на чл.6 от Договор за
потребителски кредит № 202202040834170005/04.02.2022 г., на основание чл.
146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, по иска на Т. А. В., ЕГН **********, от
гр. Варна, срещу "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалноправните норми и
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че уговорената
между страните неустойка практически се начислява на ден. Оспорва
изводите на ВРС, че размерът на неустойката е необосновано висок, а
клаузата на чл.6 от договора неравноправна. Излага, че клаузата не
противоречи на добрите нрави или на императивна норма на закона. Моли за
отмяна решението и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т. А. В., ЕГН
**********, от гр. Варна, чрез пълномощник адв. М. М., е подала отговор, с
който оспорва жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на
производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за
потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
Въззивникът не изпраща представител в насроченото пред въззивния
съд открито съдебно заседание. С подадена преди съдебно заседание молба
пълномощникът адв. Е. Ц. моли за уважаване на жалбата и присъждане на
направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемия не се представлява. С подадена преди съдебно заседание молба
пълномощникът адв. М. М. моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск на Т. А. В., ЕГН
**********, от гр. Варна, срещу "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София за прогласяване за нищожна клаузата на чл.6 от Договор
за потребителски кредит № 202202040834170005/04.02.2022 г. Ищецът
твърди, че на 04.02.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит с
ответника, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 800 лева при
годишен лихвен процент от 40.06 % и годишен процент на разходите от 48.29
%. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора ищецът се задължил до края на деня,
следващ деня на сключване на договора за кредит да предостави гаранция,
описана в общите условия на договора. Съгласно клаузата на чл. 6 от
договора в случай че не бъде предоставена предвидената в чл. 4, ал. 3
гаранция, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на
1104 лева. Неустойката се дължи за периоди, в които кредитът не е бил
обезпечен, като се заплаща заедно с всяка погасителна вноска. Ищецът
поддържа, че клаузата на чл. 6 от договора за потребителски кредит е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява
2
нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност
поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона, на
основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С писмен отговор ответникът оспорва иска, като излага, че е
недопустим, евентуално неоснователен. Излага, че съгласно договора ищецът
е бил задължен да предостави обезпечение чрез банкова гаранция, гаранция
от небанкова финансова институция или двама поръчители. Излага, че
ищецът е получил информация за условията на договора и размера на
евентуално дължимата неустойка още преди сключването му, като се е
съгласил с тях. Неустойката има обезпечителна функция и не води до
неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че сключвайки договора за
кредит, ищецът е поел и задължението за осигуряване на обезпечение.
Оспорва доводите на ищеца, че предвидената в чл. 6 от договора за кредит
неустойка е добавък към възнаградителната лихва. Поддържа, че ГПР по
договора отговаря на изискванията на ЗПК. Заявява, че лихвеният процент и
ГПР са описани в предоставения на ищеца Стандартен европейски формуляр
и възпроизведени в договора за кредит, като процесната неустойка не се
включва в размера на ГПР на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
От представените по делото доказателства се установява, че на
04.02.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, въз
3
основа на който на ищеца е отпусната сума в размер на 800 лева при годишен
лихвен процент от 40.06 % и годишен процент на разходите от 48.29 %.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора ищецът се задължил до края на деня,
следващ деня на сключване на договора за кредит да предостави гаранция,
съгласно реда и условията, описани в общите условия на договора. Съгласно
клаузата на чл. 6 от договора в случай че не бъде предоставена предвидената
в чл. 4, ал. 3 гаранция, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка
в размер на 1104 лева.
Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният
въпрос по делото, поставен и с въззивната жалба, валидна ли е клаузата на чл.
6 от договора
Съдът намира за необосновани доводите на търговеца, поддържани с
въззивната жалба, че уговорената между страните неустойка се начислява на
ден. Съгласно чл.6, ал.3 от договора неустойката се начислява на месец. Въз
основа на анализ на процесния договор и ОУ, като се има предвид начина на
уговаряне на неустойката (начислявана на месец от следващия ден след
сключване на договора за кредит) обосновано би могло да се приеме, че
уговорената неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на
главното задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред
заместване на обещанието за предоставяне на гаранция с оскъпяване на заема,
т.е. компенсира се риска за кредитора от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на
изискването към търговеца - доставчик на финансовата услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Клаузата на чл.6 от договора задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка – 1104
лева (при отпуснат заем 800 лева), поради което на основание чл.143, ал.1, т.5
от ЗЗП същата представлява неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. Тази уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя. Тази клауза не е
уговорена индивидуално, поради което и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е
нищожна.
4
Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно нищожността на
клаузата на чл. 6 от договора за потребителски кредит от 04.02.2022 г., като
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за
основателност на иска, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид представеното
удостоверение за регистрация по ДДС, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 492.48 лева с вкл. ДДС (410.40 лева без ДДС), на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 455/13.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 10181/2022 г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на адв. М. В. М. от АК-Пловдив, със служебен адрес ****,
сумата от 492.48 лева (четиристотин деветдесет и два лева и четиридесет и
осем стотинки) с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5