Р Е Ш Е Н И Е
№ 73 17.06.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На осми юни година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 119 по описа за 2021
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 54а и чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на Д.К.Д.
ЕГН ********** ***, чрез а.. К. П. *** съдебен адрес:*** против Решение №
1040-25-12/ 31.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което е
потвърдено разпореждане № 251-00-2525-3/ 24.02.2021 г. на гл. експерт по
осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с което е разпореден на основание чл.
54ж, ал. 1 от КСО и във вр. с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент
(ЕО) № 883/ 2004 г. отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица
(ПОБ) на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита процесното решение
за незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материално-правни
разпоредби, с приложимите норми от правото на ЕС и несъответствие с целта на
закона.
В
с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с а.. К.П. ***,
която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на процесното решение. Пледира
за присъждане на разноски по делото. В дадения от съда срок представя подробна
писмена защита.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
не се явява и не се представлява.От същия е постъпило писмено становище за
неоснователност на подадената жалба и потвърждаване на процесното решение като
правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят към настоящия момент е безработно лице регистрирано в Д“БТ“ гр.
Търговище (стр. 29 и 30 от делото), и е работил като осигурено лице в Обединено
Кралство Великобритания 38 седмици до 14.12.2020 г. според представения
документ Р 45 част 1 до част 3 (стр. 3 до 12 от преписката), издаден от
Кралската агенция по приходите и митниците.
На 17.12.2020 г. жалбоподателят е подал заявление за
отпускане на ПОБ чрез директора на Д“Бюро по труда“ гр. Търговище до директора
на ТП на НОИ – Търговище (стр. 62 от преписка), в което посочил, че е
упражнявал трудова дейност в Обединено Кралство Великобритания от 25.04.2016 г.
до 14.12.2020 г.
На 08.01.2021 г. на жалбоподателя е било изпратено
писмо изх. № 1049-25-89 (стр. 59 от преписката), в което е било посочено, че
жалбоподателят следва да представи в 15-дневен срок заявление за удостоверяване
на осигурителни периоди в друга държава-членка (ДЧ) на ЕС със СЕД U 002 и U 004 –
Великобритания; 2. Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, 3. Други документи от Великобритания
– копия.
Писмото е получено от жалбоподателя на 08.01.2021 г.
(стр. 59 от преписката), чрез
пълномощник.
На 11.01.2021 г. жалбоподателят Д. е представил
декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65,
§ 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. (стр. 41 от преписката).
На 12.01.2021 г. жалбоподателят е подал до директора
на Д“ЕРМД“ при ЦУ на НОИ гр. София заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга ДЧ на ЕС със СЕД U 002 за
удостоверяване на осигурителни периоди във Великобритания за периода от 24.04.2016
г. до 17.12.2020 г. (стр. 40 от преписката).
На 26.01.2021 г. ръководителят по осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Търговище е издал Разпореждане № 251-00-2525-1
(стр. 38 от преписката) с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО спрял
производството по отпускане на ПОБ по заявлението подадено от жалбоподателя Д..
На 24.02.2021 г. ръководителят по осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Търговище е издал Разпореждане № 251-00-2525-3
(стр. 25 от преписката), с което е оказал отпускането на ПОБ по чл. 54а от КСО.
Като мотиви за отказа е посочено, че във връзка с приетото заявление за
отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО е изпратено запитване до КИ на
Великобритания за уточняване на държавата на пребиваване или престой, за
прилагане на разпоредбите на чл. 65, §5 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004. Получен
е отговор чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна
информация EESSI, като е установена държава
на пребиваване – Великобритания. Съгласно чл. 65, §5, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за
социална сигурност, напълно безработно лице, което по врема на последната си
дейност, като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в ДЧ,
различна от компетентната ДЧ получава ПОБ в съответствие със законодателството
на ДЧ по пребиваване. В получения СЕД Н 006, компетентната институция
потвърждава пребиваването на лицето във Великобритания, по време на последната
трудова заетост. Поради което компетентна по отношение на ПОБ е институцията на
Великобритания.
На 11.03.2021 г. жалбоподателят Д. е подал жалба (стр.
17 от преписката) против Разпореждане № 251-00-2525-3/ 24.02.2021 г. на ръководителя по осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Търговище пред директора на ТП на НОИ – Търговище, като е
представил документ, удостоверяващ смяната на адреса на жителство от
Великобритания в Р. България (стр. 18 от преписката).
На 31.03.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище се
произнесъл с оспореното Решение № 1040-25-12 (стр. 15 и 16 от преписка), с
което потвърдил Разпореждане № 251-00-2525-3/ 24.02.2021 г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 54ж,
ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) №
883/ 2004 е постановен отказ за отпускане на ПОБ на жалбоподателя Д.. Решението
е получено на 14.04.2021 г. от жалбоподателя според представеното ИД на стр. 14
от преписката.
По делото е представено удостоверение за раждане на
лицето В. И. И.(стр. 14 от делото), от което е видно, че негова майка е
жалбоподателят Д.К.Д..
По делото са представени удостоверения за постоянен и
настоящ адрес на жалбоподателя Д. ***, от които е видно че същата ги е заявила
от 22.01.2018 г. (стр. 15 и 16 от делото).
По делото е представено удостоверение изх. №
363000-10641/ 15.04.2021 г. на ОД на МВР – Търговище (стр. 17 от делото), от
което е видно, че жалбоподателят Д. е влизала и излизала многократно от
пределите на Р. България през периода 02.12.2015 г. до 13.12.2020 г.
По делото е представен и НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 52, том1, рег. № 346, дело № 43 от 18.02.2021 г., от който е
видно, че жалбоподателят Д. е закупил недвижим имот в гр. Перник (стр. 18 от
делото).
По делото са разпитани в качеството им на свидетели
лицата Кр. Д. Хр.(баща на жалбоподателя,
но желае за свидетелства) и Н. Й. Ц..
Според показанията на св. Хр.:
Д. първоначално е заминала във Великобритания през м. декември 2015 г., за
да подаде документи за работа. Работа е започнала през 2016 г., като периодът,
когато е била там е от 2016 г. (по трудово-правни отношения) до м. декември
2020 г. През този период ежегодно си била идвала по 2-3 пъти. Когато се е прибирала
в България през този период, минимум всеки един престой е бил от 20 дни до
месец и половина. Във Великобритания тя е работила при един работодател през
цялото време на пребиваването. Не е била споделяла да има отново намерение да
се връща във Великобритания. Искала е единствено тук да се прибере и да си
гледа детето. Никога не е било ставало въпрос за оставане за постоянно във
Великобритания. Единствената и цел е била да се прибере тук, да си закупи
жилище и да си остане в България. Докато е била във Великобритания не е имала
намерение трайно да се устрои там. Единствената и цел беше по-скоро да си дойде
в България при детето. Тя докато е работела във Великобритания, детето е било
при него и при съпругата му в България. Тук е учело. Д. си е идвала тук през
3-4 месеца и се е грижела за него. Тя не работела в момента. Единственото и
занимание е било да гледа детето и да му помага в училище. Детето е било родено
през 2010 г., на 10 години е. Ученик е в 4-ти клас. Дъщеря му е поддържала
постоянни връзки тук, както с тях като родители, така и с роднини и с приятели.
Имала е била приятели тук, имала сестра. Постоянно са поддържали връзка, даже
жилището, което тя закупи тази година е в града, в който е живеела и сестра и,
за да са заедно. Искали били да са заедно.
Според показанията на св. Ц.: Познавала Д. от около 15 години. Излизали са
били заедно и са били в приятелски отношения. Когато е в България всеки ден са
били заедно, когато е в Англия се чували и си пишели, ако не всеки ден, то през ден.
Във Великобритания тя е била мисли от
пролетта на 2016 г до м. декември 2020 г., като през това време е работела в
пицария. Докато е работела във Великобритания през този период тя се е прибирала
в България за Великден, за Коледа, за рождения ден на детето. Всяко идване е
било почти за месец, даже понякога и за повече от месец. Обсъждали са били, че
иска да си остане в България и няма намерение да се връща във Великобритания.
Искала е била да си отглежда детето тук. Докато е била там, никога не е имала
намерение да се устройва там. През цялото време е била споделяла, че иска да се
върне в България, и че със сигурност не иска да си отглежда детето там, даже
много пъти преди да се прибере е говорила как няма търпение да си дойде. В
момента са поддържали отношения с нея в България. Тя не работела. Отглеждала
детето си. След училище са учели заедно. С него тя си била прекарвала времето.
Освен със свиделката тя поддържала постоянни контакти с родителите си, и със
сестра си. Доста често се виждали. Сестра и сега е била в гр. Перник, но се
виждали и освен това тя имала още няколко приятелки, с които се била виждала
тук, в града.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели
като правдиви, последователни и обективни, и непротиворечащи на събраните по
делото писмени доказателства, при което ги приобщава към последните.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 1040-25-12/ 31.03.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „б“ от КСО. Решението е мотивирано и напълно съответства на
изискванията за форма на писмен адм. акт съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са
изложени както в адм. акт, така и в адм. преписка.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
По
делото няма спор по фактите. Спорът е от правен характер и е свързан с отговор
на въпроса коя е компетентната държава по изплащането на ПОБ за периода, през който оспорващият е работил по
трудово правоотношение на територията на Обединено Кралство Великобритания.
Ръководителят
на осигуряването за безработица, а след него и директорът на ТП на НОИ са
приели, че жалбоподателят не пребивава на територията на страната по смисъла на
регламентите в областта на социалната осигуреност, а компетентна да извърши
преценка на неговото искане за отпускане на обезщетение за безработица е
държавата по последна трудова заетост, която според осигурителните органи е и
държава по обичайното му пребиваване. Тези изводи съдът намира за неправилни,
постановени при неправилна преценка на събраните в хода на административното
производство доказателства и неправилно тълкуване на приложимите нормативни
разпоредби.
Република България, като част от
ЕС, е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за
социална сигурност на държавите членки на Съюза, при съобразяване общите
правила и принципи, съдържащи се в Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за
координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както
и в Регламент (ЕО)
№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Разписаните в регламентите правила са пряко приложими във
всички държави и са задължителни за спазване от националните органи и
администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат
приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните
законодателства. Съгласно чл. 3
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички
законодателства (по см. на чл. 1, § "л") относно посочените клонове
на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за
безработица (чл. 3, § 1, б. "з").
С Регламент (ЕО) №
883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в
сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите
членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ
и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа:
определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на
периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По
отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото
законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да
принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е
заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от
общия принцип, че ДЧ по последна заетост като компетентна
държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са
регламентирани в чл.
65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Жалбоподателят Д. е гражданин на Р. България, респективно е гражданин на ДЧ на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира
приложение Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента).
От 31 януари 2020 г. до 31 декември
2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.
В случая правният спор е свързан с
тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Съгласно легалната
дефиниция на понятието "пребиваване", съдържаща се в чл.
1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., това е мястото,
където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на
лицето) се определя, съгласно чл.
11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането), с оглед
центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на
наличната информация относно релевантните факти - продължителността и
непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави - членки,
семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко
постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на
упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и
продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се
упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е
намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства,
особено причините за преместването на лицето.
В чл.
1, букви й) и к)
от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между
"пребиваване" и "престой", като изясняване на понятията
"обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и
"престой" се прави и в изготвения одобрен от Административната комисия
за координация на системите за социална сигурност Практически наръчник относно
законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо
пространство (ЕИП) и Швейцария. Тези определения,
посочени в законодателството на ЕС са необходими, за да се установи коя
държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по
социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни
държави членки. Съгласно правото на ЕС може да има само едно обичайно място на
пребиваване и съответно само една ДЧ,
която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми,
отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на
условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните
(напр. пенсионери, студенти) - в ДЧ по
обичайно пребиваване. Определянето на ДЧ по
обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят
в повече от една държава членка. В наръчника се разглеждат специфичните
критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото
на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и
роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в
съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално
мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният й
характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на
неплатена дейност; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата
членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на
лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни
доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.
В случая съдът намира, че е неправилна
преценката на административния орган при определяне мястото на обичайното
пребиваване на оспорващия. В периода на заетост 24.04.2016 г. до 17.12.2020 г. Д. действително е била на територията на Обединено Кралство
Великобритания, но това пребиваване не покрива критериите, въз основа на които
се обосновава извод за „обичайно пребиваване“.
Това е така, тъй като времетраенето и/на
пребиваване във Великобритания/ е било обусловено преимуществено от неговото
трудово правоотношение с местен работодател. След прекратяване на трудовото
правоотношение Д. се е върнала на територията на България с намерение да остане
да живее на територията на България, като отглежда детето си на нейната територия,
закупува недвижим имот, което се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира.
Следователно, в оспорваното решение и в
разпореждането незаконосъобразно и неправилно е позоваването на
чл.65 параграф 2 от Регламент /ЕО/ №883/2004, съгласно който напълно безработно
лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно
заето лице е пребивавало в ДЧ, различна от
компетентната ДЧ, и което продължава да
пребивава в тази ДЧ или се върне в тази ДЧ, се поставя на разположение на службите по
заетостта в ДЧ по пребиваване. Безработно
лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата ДЧ по пребиваване, се поставя на разположение на
службите по заетостта на ДЧ, чието
законодателство за последно е било подчинено.
Не е спорно, че жалбоподателят е безработно лице и е пребивавал за времето на
трудовата си заетост в ДЧ, различна от
компетентната ДЧ, а именно във
Великобритания. Безспорно установено е обаче, че оспорващият не продължава да
пребивава в тази ДЧ, нито се е върнал в тази ДЧ (т.е. във Великобритания), на чието законодателство за последно е бил
подчинен, за това същият не се е регистрирал (т.е. не се е поставил на разположение) в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване (за времето на трудова заетост) във Великобритания, а се регистрира в България,
където той се е върнал и всъщност обичайно пребивава.
Приложимото законодателство в настоящия казус
е това на ДЧ по обичайното
местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и единствен гражданин, а
именно - законодателството на Република България. Обезщетението за безработица,
претендирано от Д., следва да бъде поискано
именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в
съответствие с приложимите европейски регламенти за това.
В този смисъл е т.3 от Решение №U3 от
12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за
социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е
трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с
ДЧ на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено
или срокът му е изтекъл), то се
разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от
посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по
местопребиваване.
Ето защо и по изложените съображения, съдът
намира, че оспореното Решение на директора на ТП на НОИ - Търговище и
потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на
закона, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява
делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по заявлението на Д.Д. при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
При
изхода от оспорването съдът счита, че следва да бъде уважена претенцията за
разноски на жалбоподателя в размер на 910 лв. съставляващи, внесена ДТ и
възнаграждението за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1040-25-12/31.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с
което е потвърдено Разпореждане №251-00-2525-3/24.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ-Търговище за отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица по Заявление вх. № 251-00-2525 от 17.12.2020
г. на Д.К.Д. ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Търговище за ново произнасяне по
направеното пред него искане по Заявление вх. № 251-00-2525 от 17.12.2020
г. на Д.К.Д. ЕГН ********** ***, съобразно даденото в мотивите на настоящото
съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Търговище да заплати на Д.К.Д. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 910
лв. съставляващи внесена ДТ и а.. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.119, във вр.с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: