Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260019/12.2.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари,
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Юлия Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 447/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от Ж.Д. *** срещу решение № 260369/18.08.2020 г. по гр.д.№
823/19 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска, предявен от
„Възраждане 2004“ ЕЕОД – Варна за заплащане от ответницата на сумата от
41317.95 лева, представляваща припадащата й се част от стойността на
направените от ищеца разноски за съхраняването, поддържането и възстановяването
на описания в диспозитива на решението съсобствен недвижим имот, ведно със
законната лихва, на основание чл.41 от ЗС и чл.86 от ЗЗД и са присъдени
разноските по делото. Оплакванията са за недопустимост, незаконосъобразност и
необоснованост поради нарушение на материалния и на процесуалния закон.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощниците на въззиваемото дружество
оспорват въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд прирема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30 ал.3 ЗС от „Възраждане 2004“ ЕООД, представлявано от Светослав И.Ч., срещу Ж.Д.К. за заплащане на
сумата от 41317,95 лв., представляваща припадащата й се част от разноски за
съхраняването, поддържането и възстановяването на съсобствен недижими имот,
подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва.
Оспорвайки иска, ответницата твърди недопустимост, евентуално – неоснователност
на иска с твърдения, че извършените дейности били извършени без нейно съгласие
и при противопоставянето й; че те не представляват необходими разноски; оспорва, че описаните СМР са извършени въз основа на приложените договори и че сумите по тях са
действително изплатени; твърди, че стойността на извършените СМР не съответства на
претендираните суми, които са завишени.
Не се спори
по делото, че страните са съсобственици на недвижим имот с идентификатор
10135.1507.544 по КК от 2008 г., находящ се в гр.Варна, ул.„Архимандрит
Филарет" №15, с площ 309 кв.м при квоти 1/3 ид.ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за
ответницата. В построена сграда с идентификатор 10135.1507.544.1 ищецът
притежава обекти с идентификатор 10135.1507.544.1.1 и с идентификатор
10135.1507.544.1.2, а ответницата - жилище, представляващо втори и трети /тавански/
етаж, заедно с принадлежащите им избено антре с входно стълбище и изба.
Въз основа
на приложените като доказателства протокол No 0-1/28.02.2018 г., констативен
протокол No 12/07.11.2017 г., констативен протокол No 13/01.12.2017 г.,
протокол от 04.01.2018 г. е издадена Заповед No 137/16.05.2018 г. на Кмета на
Район “Одесос“, с която е наредено на осн.чл.195 ал.1, ал.7 от ЗУТ вр. с чл.196
ал.3 от ЗУТ в 5-месечен срок от получаването й, да се извършат описаните в нея
СМР в процесната жилищната сграда, а изпълнението на заповедта е възложено на съсобствениците.
С
нотариална покана от 28.05.20218 г., връчена на 26.07.2018 г. по реда на чл.47
от ГПК, ищецът е поканил ответницата да участва в СМР в изпълнение на
издадената заповед.
Като
доказателства са приложени:
Договор от
20.08.2018 г., сключен между ищеца, като възложител и „Ренед“ ООД – като
изпълнител, за извършване на ремонтни и строителни работи от 20.08.2018 г., описани
в Приложение No 2; протокол акт обр.19 за извършените по договора СМР на обща
стойност от 7916,28 лв., заплатена от ищеца с фактура No **********/01.10.2018 г.;
Договор от
20.09.2018 г. между ищеца и „Фисон Билд“ ООД за извършени СМР, описани в
Приложение No 1 към договора, за които е съставен протокол акт обр. 19 No 2/18.03.2019
г. Общцата стойност на СМР по този договор от 27398,76лв. е заплтена с фактури
№№ 55/21.09.2018 г., 64/14.11.2018 г. и 74/18.03.2019 г.;
Фактури за
закупени строителни материали - л.44 - л.198.
Безспорно
е, че в отговор на нотариалната покана, на 10.07.2018 г. ответницата е изразила
готовност да осигури изпълнител за СМР, но след като бъде изработен подробен
архитектурен и конструктивен проект за необходимия основен ремонт.
С писмо от
7.03.2018 г. е поискала от район „Одесос“ да укаже, че проектирането и ремонтът
следва да се извършат от избрани от нея изпълнители; с възражение до ищеца и
копие до кмета на район „Одесос“ от 10.09.2018 г. се е противопоставила на
действията на ищеца по организиране и заплащане на СМР.
С писмо от 20.09.2018
г. кметът на район „Одесос“ е уведомил страните по делото и Началника на РДНСК,
че при извършената по повод жалбата на ответницата проверка, не са констатирани
нарушения, а извършваните СМР са в изпълнение на заповед No 137/16.05.2018 г.
на кмета на район „Одесос“, която е влязла в сила.
Заключението
на назначената ССЕ установява, че представените с исковата молба 159 бр.
фактури за закупуване на строителни материали са платени по банков път от
ищцовото дружество или с фискален бон и са в общ размер на 61976.93 лв.,
осчетоводени по сметка 401 „Доставчици"
Заключението
на назначената СТЕ, оспорено от ответницата установява, че описаните в
договорите дейности са извършени и отчетени от изпълнителите с протоколи акт
обр.19; че извършените СМР са били необходими за съхраняване, поддържане и
възстановяване на процесния имот и за осъществяване предписанията на Заповед
№137/16.05.2018 г. на кмета на р-н Одесос; не разделя разходите на необходими и
полезни, тъй като приема, че по-голямата част са както полезни, така и
необходими.
Заключението
на тройната СТЕ установява, че претендираните СМР са извършени и пазарната им
стойност е в размер на 48536,61 лв.; всички извършени СМР са били необходими за
съхраняване, поддържане и възстановяване на процесния имот и за осъществяване
предписанията на Заповед №137/16.05.2018 г. на кмета на р-н Одесос; относно
характера на извършените СМР вещите лица представят два варианта; макар, че част
от извършените дейности са полезни, при всички случаи те необходими.
Допълнителното
заключение на СТЕ установява, че съобразно самостоятелните им обекти в
сградата, ищецът притежава 28,8996% ид.ч. от общите части, а ответницата –
71,1004%.
Показанията на свид.Св.Николчева и Ед.Тороманов установяват, че състоянието на сградата преди
ремонта отговоряло на констатациите в заповедта на кмета на район „Одесос“,
претендираните СМР са извършени от ищеца, а ответницата не е съдействала при
извършването им и не е осигурявала достъп през нейните обекти в сградата.
Въз основа на изложените в исковата молба твърдения, правилно съдът е
опредили правната квалификация на предявения иск. Предвид факта, че страните
притежават четири самостоятелни обекта в триетажната жилищна сграда в режим на
съсобственост, отношенията им се уреждат съобразно чл. 41 от ЗС - всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в
полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Правилен е изводът на съда, че претендираните разноски са били необходими
за съхраняването на сградата, за извършването им са били издадени задължителни
предписания от кмета на район „Одесос“ и реално са изпълнени на място, който
извод е въз основа на заключенията на единичната и на тройната СТЕ и на
събраните гласни доказателства. Макар част от СМР да
увеличават стойността на имота, те не са с характеристиката на полезни разноски.
Състоянието на имота преди ремонта е било изключително лошо, което понижава
оценката му, а извършването на каквито и да е ремонтни дейности в него би
увеличило тази стойност.
Предвид характеристиката на процесните СМР на необходими разноски,
извършването им за поддържането на общата вещ не изисква съгласието на останалите собственици, които дължат възстановяване на
действително изразходваните средства съобразно дела
в общите части на конкретния съсобственик.
С оглед доказания размер на направените от ищеца разходи за запазване на
вещта в размер на 61796.93 лева /извършени СМР и закупени строителни
материали/, припадащата се част на ответницата част според притежавания от нея
процент от общите части на сградата – 71.004%, е в размер на 41317.95 лева,
поради което искът е доказан по основание и по размер.
Постановеното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като въззивницата бъде осъдена
да заплати на въззиваемото дружество сумата от 1770.00 лева – разноски за
настоящата инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като е претендиран минималният размер по
Наредба № 1/2004 г.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260369/18.08.2020 г. по гр.д.№
823/19 г. на Окръжен съд – Варна,
ОСЪЖДА Ж.Д.К., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Възраждане 2004“ ЕООД, сумата от 1770.00 /хиляда седемстотин и седемдесет/
лева, разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.