РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. гр. Хасково, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200480 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ж. А. М. срещу Наказателно постановление
№ 426 от 18.03.2022 г. на Директора на Главна дирекция „Национална
полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 75, ал. 2 от Закона
частната охранителна дейност на жалбоподателя, в качеството му на
управител на „Секюрити Хасково СОТ” ООД, град Хасково е наложена глоба
в размер на 100 лева за нарушение по чл. 50, ал. 5, т. 3 от Закона за частната
охранителна дейност /ЗЧОД/; на основание чл. 75, ал. 2 от ЗЧОД му е
наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 50, ал. 5, т. 4 от
същия закон; на основание чл. 75, ал. 2 от ЗЧОД му е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение по чл. 50, ал. 5, т. 5 от същия закон; на основание
чл. 75, ал. 2 от ЗЧОД му е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение
по чл. 50, ал. 5, т. 6 от ЗЧОД; на основание чл. 75, ал. 2 от ЗЧОД му е
наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 50, ал. 5, т. 7 от
същия закон и на на основание чл. 82 от ЗЧОД му е наложена глоба в размер
1
на 200 лева за нарушение по чл. 50, ал. 7 от ЗЧОД. В подадената жалба се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, което било издадени при допуснати съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се от жалбоподателя, че били нарушени императивните изисквания на
чл. 34, чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН. Не били спазени и не били приложени
разпоредбите на чл. 41 и чл. 42 от ЗАНН и нормите на ЗЧОД, като се излагат
конкретни съображения в тази насока. Не било осъществено описаното в
наказателното постановление нарушение. Жалбоподателят счита, че
наказващия орган не бил направил и дължимата преценка по чл. 28 от ЗАНН,
каквато хипотеза била налице. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят Ж.
А. М., редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото
представител - адв. Р.Ц. от АК - Бургас заявява, че поддържа подадената
жалба на основанията, посочени в нея. В хода по същество развива
аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като навежда и доводи за наличие на маловажен случай.
Административнонаказващият орган – Директорът на Главна дирекция
„Национална полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В депозирани писмени бележки от гл. юрисконсулт Р. П.
заявява становище по подадената жалба и развива конкретни съображения за
неоснователност на подадената жалба и моли атакуваното с нея наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното
На 19.08.2021 г., съгласно Заповед № 3286з-2867/17.08.2021 г. на
Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, град София била
2
извършена от комисия в състав: Б. Х. Б., на длъжност „Началник Сектор
„.*****“ в ГДНП,В. В. Ц., на длъжност „****.“в „*****“ в ГДНП и А. М. З.,
на длъжност „***“ в „****“ в ГДНП, всички разпитани в качеството на
свидетели в хода на съдебното производство, проверка на място в офиса на
„Секюрити Хасково СОТ“ ООД, град Хасково, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, ул. „******“ № **** представлявано от
жалбоподателя Ж. А. М., в качеството му на управител на дружеството,
разполагащо с Лиценз за извършване на частна охранителна дейност №
2267/30.08.2012 г. по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД /отм./ - „охрана на имуществото
на физически и юридически лица“, издаден от Заместник – директор на
Главна дирекция „Национална полиция“, София и Лиценз № 2966 от
03.05.2016 г., по чл.. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД /отм./ - „охрана на мероприятия“. В
хода на проверката на документите, съхранявани в офиса били изискани
такива по чл. 50, ал. 5 от Закона за частната охранителна дейност за
определените ръководители, съответно изпълнители на охранителната
дейност лица, сред които и Н. П. А., назначен с Трудов договор № ***,
сключен на 30.07.2021 г. в град Хасково на длъжността „****“ в „Секюрити
Хасково СОТ“ ООД, град Хасково, представлявано от управителя Ж. А. М. на
обект „*******“, офис Хасково. В хода на проверката, извършена от органите
на ГДНП било установено, че за лицето Н. П. А. били представени:
Свидетелство за съдимост № 2695, издадено от РС – Хасково на 03.08.2021 г.;
Удостоверение № 1445/2021 г., издадено от ОП – Хасково на 02.08.2021 г.;
Медицинско удостоверение № 1668 от 02.08.2021 г., издадено от Център за
психично здраве – Хасково“ ЕООД, град Хасково. Въз основа на тези
констатации, контролните органи достигнали до извод, че при сключване на
дата 30.07.2021 г. на трудовия договор с лицето Н. П. А. не били изискани,
съответно представени свидетелство за съдимост, служебна бележка от
окръжната или Софийска градска прокуратура по постоянен адрес на лицето,
че не е привлечен в качеството на обвиняем а умишлено престъпление от общ
характер, медицинско удостоверение, че не страда от психично заболяване,
издадено след преглед от психиатър, медицинско удостоверение за
физическото му клинично здраве; документ за професионална квалификация
по професия „охранител“ или з успешно преминат курс в случаите по ал. 4,
издаден от институция от системата на професионалното образование и
обучение, както и декларация, че не е привлечен като обвиняем за умишлено
3
престъпление от общ характер. Оттам, достигнали и до извод за извършено
нарушение на разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност.
С оглед на това, до жалбоподателя Ж. М. А. е изпратена призовка за
явяване в Главна дирекция „Национална полиция“, град София на 22.10.2021
г. във връзка с извършената проверка в офиса на „Секюрити Хасково СОТ“, в
качеството му на управител на дружеството, която не била връчена, поради
факта, че адресатът заявил след проведен разговор с него от служител на ОД
на МВР- Хасково, че е в продължителен болничен, поради което, след като
преценили, че са налице условията по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, срещу
жалбоподателя, на 01.11.2021 г., срещу жалбоподателя, в негово отсъствие,
бил съставен от свид. Б. Х. Б. Акт за установяване на административно
нарушение № 426 за нарушения по чл. 50, ал. 5, т. 3 – 7 и чл. 50, ал. 7 от
Закона за частната охранителна дейност, който впоследствие бил изпратен за
предявяване от служител на ОД на МВР – Хасково на лицето, посочено в него
като нарушител, станало на 20.12.2021 г., според отразеното в приложената
разписка. Актът за установяване на административно нарушение бил
подписан от Ж. М. А. без да впише възражения в съответната предвидена за
това графа, като е посочено, че ще представи в писмен вид. Такива не са били
депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване
на процесния акт за установяване на административно нарушение, което
действие било допълнително предприето и извършено на дата 04.03.2022 г.,
видно от приложената кореспонденция между ГДНП и ОД на МВР – Хасково,
като в разписката било вписано 04.03.2021 г.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и на основание чл. 75, ал. 2 ЗЧОД, съответно чл. 82 ЗЧОД наложил
процесните административни наказания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. Х. Б., В. В. Ц. и А.
М. З. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на
извършване на процесната проверка и констатациите, до които достигнали в
4
хода на същата, както и тези, свързани със съставяне на процесния акт за
установяване на административно нарушение като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни
при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от Закона за частната
охранителна дейност, преди сключването на трудовия договор физическото
лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на
търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, изисква от лицето по ал. 1 и 2
да представи: 1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1; 2.
документ за завършено образование; 3. свидетелство за съдимост; 4.
служебна бележка от окръжната или Софийската градска прокуратура по
постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер; 5. медицинско удостоверение, че не страда от
психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър; 6.
медицинско удостоверение за физическото му клинично здраве; 7. документ
за професионална квалификация по професия „****“ или за успешно
преминат курс – в случаите по ал. 4, издаден от институция от системата на
професионалното образование и обучение, а според ал. 7 на цитираната
разпоредба, документите по ал. 5, т. 3 – 6 и ал. 6 трябва да са издадени не по-
рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор, а при сключване на
договора лицето представя декларация, че не е привлечено като обвиняем за
умишлено престъпление от общ характер. По силата на чл. 75, ал. 2 от ЗЧОД,
физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен
орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, което преди сключването на
трудов договор с лице от охранителния състав на едноличния търговец или
юридическото лице не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 5, се наказва с
глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение. Съгласно чл. 82 от
ЗЧОД, за неизпълнение на друго задължение, произтичащо от този закон и
подзаконовите нормативни актове, регламентиращи частната охранителна
дейност, физическото лице се наказва с глоба, съответно на юридическо лице
и едноличен търговец се налага имуществена санкция, в размер от 200 до 500
лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи на по-тежко наказание.
5
Следователно, всяко от деянията, за които е наложена глоба на
жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание.
Съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на
АУАН на жалбоподателя в негово отсъствие, след като са установени
предпоставките за това по ал. 2 на цитираната норма. На същия все пак е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, след като актът му е бил надлежно предявен и
подписан от него. Изпълнено е и другото изискване със самостоятелно правно
значение, а именно екземпляр от него да бъде връчен, сторено допълнително,
макар и това действие да не е било прецизно удостоверено. Спазен е и
давностният срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение преди изричане на три месеца от откриване на
нарушителя, предвид датата на извършване на проверката на място в офиса на
представляваното от жалбоподателя дружество за спазване на изискванията
на Закона за частната охранителна дейност, като доводите в подадената
жалба в обратна насока, освен бланкетни, са лишени от каквато и да е
фактическа и доказателствена основа. На следващо място, АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено
длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от
представените като писмени доказателства Заповед № 812у-284 от 11.03.2022
г. на Министъра на вътрешните работи, в кръга на техните правомощия, като
АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно изискуемите се
реквизити и конкретно на т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба, като
изискването за пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение,
макар и лаконично, е изпълнено в необходимата степен, за да бъде постигната
целта на закона – да се гарантира правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност в пълен обем, както и
възможността на съдебен контрол. По отношение на НП – спазени са формата
и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като доводите на
жалбоподателя в обратна насока следва да се възприемат за неоснователни
От материалноправна страна, действително от събраните
6
доказателствени средства, се установява по недвусмислен и категоричен
начин, че на 30.07.2021 г. в град Хасково е сключен между „Секюрити
Хасково СОТ“ ООД, град Хасково, представлявано от управителя Ж. А. М. и
Н. П. А. Трудов договор № *** за длъжността „*****“ в на обект „******“,
офис Хасково, като Свидетелство за съдимост № 2695, издадено от РС –
Хасково на 03.08.2021 г.; Удостоверение № 1445/2021 г., издадено от ОП –
Хасково на 02.08.2021 г.; Медицинско удостоверение № 1668 от 02.08.2021 г.,
издадено от Център за психично здраве – Хасково“ ЕООД, град Хасково
очевидно са издадени след момента на сключване на трудовия договор, а
медицинско удостоверение относно физическото му клинично му здраве
документ за професионална квалификация по професия „охранител“ или за
успешно преминат курс в случаите по ал. 4, издаден от институция от
системата на професионалното образование и обучение, въобще не са
представени. Въз основа на тези констатации, обосновано контролните
органи са достигнали до извод, че при сключване на дата 30.07.2021 г. на
трудовия договор с лицето Н. П. А. не били изискани, съответно представени
свидетелство за съдимост, служебна бележка от окръжната или Софийска
градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечен в
качеството на обвиняем а умишлено престъпление от общ характер,
медицинско удостоверение, че не страда от психично заболяване, издадено
след преглед от психиатър, медицинско удостоверение за физическото му
клинично здраве; документ за професионална квалификация по професия
„*****“ или з успешно преминат курс в случаите по ал. 4, издаден от
институция от системата на професионалното образование и обучение, което
съставлява нарушение по отделните точки на чл. 50, ал. 5 от Закона за
частната охранителна дейност – съответно т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от
цитираната разпоредба, всяко от тях наказуемо като отделно нарушение по
чл. 75, ал. 2 от ЗЧОД. Задължението по чл. 50, ал. 5 от ЗЧОД е не просто да
бъдат изискани, изброените в цитираната норма, документи в момент най –
късно до, тоест непосредствено преди сключване на трудовия договор за
длъжността „*****“, но и същите да бъдат представени, като с
неизпълнението на това задължение, нарушението е довършено на датата на
сключване на трудовия договор и съставомерно именно по чл. 75, ал. 2 от
ЗЧОД, подбрана в съответствие с твърденията в акта за установяване на
административно нарушение и в обстоятелствената част на НП и в
7
съответствие с доказателствата по делото за всеки отделен случай.
Санкционният акт в частта относно деянията, описани по т.1, т. 2, т. 3, т. 4 и т.
5 от него е правилен и издаден в съответствие с доказателствата по делото и
материалния закон, като в приложение на принципа по чл. 18 от ЗАНН и този
по специалния текст на санкционната норма е определена санкция за всяко
отделно деяние и това е станало при спазване на чл. 27 от ЗАНН при
индивидуализацията в минимален размер за всеки отделен случай, поради
което не е налице пропуск на наказващия орган и в този аспект на дейността,
който да налага нейното ревизиране от съда при осъществяване на съдебен
контрол за законосъобразност.
Изложеното дотук обосновава извод за осъществяване от обективна
страна признаците на състав на административно нарушението и по чл. 50, ал.
7 от ЗЧОД, както деянието по пункт 6 от НП правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Жалбоподателят, като законен
представител на дружество, осъществяващо дейност, попадаща в обхвата на
регламентация по закона за частната охранителна дейност е следвало да
осигури спазването на изискването на цитираната норма и да следи дали при
сключване на договора лицето представя декларация, че не е привлечено като
обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Нещо, което не е
изпълнено и това обосновава съставомерно поведение по субсидирано
приложимия текст на чл. 82 от ЗЧОД, обосновано и законосъобразно
приложен относно деянието по пункт 6 от НП. Санкцията за това нарушение,
индивидуализирана съобразно установения специален минимум, е в
съответствие с установения по делото комплекс от обстоятелства, от значение
за преценката относно размера на глобата.
По отношение на възражението на жалбоподателя за наличие на
хипотеза на маловажност на деянието и приложение на чл. 28 ЗАНН, следва
да се отбележи, че преценката е по същество и не само няма пречка, но
съществува и конкретно основание съдът да я осъществи. В конкретната
хипотеза всяко едно от шестте санкционирани деяния е формално по своя
характер и за да бъде осъществено, респ. довършено от обективна страна не
се изисква настъпване на определен съставомерен резултат. В случая обаче,
освен с краткия срок на представяне на част от изискуемите се документи
след сключване на процесния трудов договор, тоест след извършване на
деянието, жалбоподателят по никакъв на начин не навежда, още по – малко
8
установява други факти, въз основа на които да може да се възприеме, че за
всяко едно от деянията липсва, респ. всички или което и да е от тях е с по –
ниска степен на обществената опасност спрямо други такива, обичайни от
същия вид, тоест съставлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Такива
обстоятелства и съдът не установи при упражняване на принципа на
служебното начало.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление –
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските, необходимо е да се отбележи, че искане
за присъждане на такива е отправено само от една страните, с оглед новелата
на чл. 63д от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., с която такава възможност е
предвидена, но с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат в
полза на жалбоподателя, а искане от другата страна не е формулирано, като
според утвърденото в съдебната практика виждане, в този случай, не е
необходимо произнасяне с изричен диспозитив. Такъв се дължи само при
присъждане на разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 426 от
18.03.2022 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9