Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 21.05.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на десети април

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова и                             в присъствието на

прокурора                                                     като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                                 гр. дело № 16593 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба подадена от В.Й.С., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Д.В.Й. и И.В.Й. *** искане за заплащане на главница в размер на 208 615,28 лв., представляваща обезщетение за нанесените му вреди от съдебното му отстраняване за част от имота, с който е бил обезщетен неговия наследодател от ответника с влязла в сила Заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./ от 16.01.1995 г. за отчужден през 1974 г. имот на неговия наследодател, както и за сумата от 108 500 лв.-мораторна лихва за забава.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на своя баща Й.С. Х.. Твърди се, че със Заповед № ИК-4654 от 02.12.1974 г. на Председателя на ИК на СГНС е отчужден за обществени нужди, съгласно ЗТСУ /отм./ недвижим имот, собственост на Й.С. Х., находящ се в гр. София, Горна Баня, местността „Лозище“. Поддържа се, че със Заповед № РД-41-5/16.01.1995 г. на кмета на СГО, влязла в сила на 01.02.1995 г. на наследодателя на ищеца и в обезщетение за отчуждения му имот е даден равностоен имот, представляващ парцел VІІІ-48,1774 от кв.47 по плана на Горна Баня с площ от 1000 кв.м. Твърди се, че след влизане в сила на заповедта се установило, че част от този имот /от дадения в обезщетение/ се владее от наемател, който отказал да освободи частта от имота. Поддържа се, че Й.С. Х. завел ревандикационен иск срещу наемателката и наемодателката, последната реституирана по реда на ЗСПЗЗ собственица, въз основа на който е образувано гр.д. № 7349/1996 г. по описа на СРС, 44 състав. Междувременно било образувано и гр.дело № 8852/1996 г. по описа на СРС, 48 състав, с предмет: положителен установителен иск за собственост на реституираните по реда на ЗСПЗЗ собственици С. К.П.и В.М.попова против наследодателя на ищеца и настоящия ответник Столична община. Поддържа се, че като краен резултат от водените дела било признато, че трето лице, а именно С. К.П.е собственик на част от дадения на Столична община в обезщетение имот, която част е с площ от около 433 кв.м. Твърди се, че тази част е разположена така, че разделя имота целия с площ от 1000 кв.м. на две части: едната част на север с площ около 440 кв.м., а другата на юг-с площ около 130 кв.м. Поддържа се, че вследствие на отстраняването на ищеца от част от имота търпи вреди, които се изразяват в стойността на частта с площ от 433 кв.м., от която е отстранен, както и в намалената стойност на останалите две части от имота, които две части нямат обща граница помежду си. Поддържа се, че оставащата част от 440 кв.м. намираща се на север, не може да бъде обособена като самостоятелен УПИ или да се присъедини към друг имот на ищеца, а оставащата част от 130 кв.м. не може да бъде използвана.

Ищецът е предявил главни искове - главница 120 000 лв., представляваща стойността на част от недвижим имот с площ от около 433 кв.м., посочена в решение по гр.д. № 4286/2002 год. на СГС, от парцел VIII-48, 1774, в кв.47 по рег.план на Горна баня, гр.София, действащ към 1995 год. даден в обезщетение, съгласно заповед № РД-41-5/16.01.1995 год. на Кмета на СГО, по средни пазарни цени към 04.12.2008 год., мораторна лихва в размер на 65 000 лв., за периода 04.12.2008 год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, главница в размер на 36 000 лв., представляващи стойността от имот с площ около 130 кв.м., от парцел VIII-48, 1774, от кв.47 по рег.план на Горна баня, гр.София, действащ към 1995 год., по средни пазарни цени към 04.12.2008 год.,  мораторна лихва 19500 лв. за периода 04.12.2008 год. до датата завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното заплащане.

Сумите се претендират, като вреди изразяващи се в стойността на обща загубна площ от общо около 563 кв.м., по цени към 04.12.2008 год. Претендират се още главни искове за същия процесен имот главница - 50000 лв., но с площ около 440 кв.м., мораторна лихва – 24000 лв. за периода 04.12.2008 год. да завеждане на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане и главница - 2615.28 лв. разноски по водене на съдебни дела за защита на собственост върху част от имот с площ 433 кв.м., от парцел VIII-48,1774,  кв.47, м. Горна баня, по рег.план от 1995 год. даден в обезщетение по заповед №РД-41- 5/16.01.1995 год. на Кмета на СО, претендирани по изпълнително дело №20137900401727 на ЧСИ Р.М..

Ищците за същите имоти претендират евентуални искове за вреди, но по цени към 03.08.2012 год., както следва: главница 90 000лв. за 433 кв.м.от имота, мораторна лихва - 12 000 лв., за периода 03.08.2012 год. до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, главница 28000 лв. за 130 кв.м., от имота, с мораторна лихва 4000 лв. за периода 03.08.2012 год. до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, главница - 40 000 лв. за 440 кв.м. за част от имота, мораторна лихва-5000лв., за периода 03.08.2012 год. до завеждане на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претенциите са заявени евентуално с оглед датата на решение от 03.08.2012 год. по гр.д.№ 1229/2011 год. на ВКС, I ГО, ако от този момент следва да се счита, че ищците въобще не били собственици на процесния имот.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не депозира отговор.

         В съдебно заседание ищецът чрез процесуалните си представители поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира направените в процеса разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете и моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо, евентуално да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         Между страните няма спор по фактите.

         Не е спорно, а и с представените по делото писмени доказателства се установява, че първоначалният ищец В.Й.С. е син и наследник на починалия на 05.06.2008 г. Й.С. Х. /удостоверение за наследници изх. № 12/29.10.2013 г. на Община Столична, район Триадица/. Със заповед № ИК-4654/02.12.1974 г. на СГНС-Изпълнителен комитет, е отчужден в полза на държавата недвижимия имот, находящ се в кв. Горна баня, местността „Лозището“, 1000 кв.м., в гр. София, собственост на наследодателя на ищеца, за предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие СГНС-резервоар в местността „Лозището“-Горна баня. Със Заповед № РД-41-5 от 16.01.1995 г. на кмета на Столична голяма община и на основание чл.100 от ЗТСУ /отм./ е определено обезщетение на Й.С. Х. незастроен недвижим имот, представляващ парцел VІІІ-48, 1774 от кв.74 по плана на Горна баня на площ 1000 кв.м. На л.267 от делото е представено копие от Заповед№ РД-41-5 от 16.01.1995 г., на която е удостоверено, че е влязла в сила на 01.02.1995 г.

         С влязло в сила на 04.12.2008 г. Решение от 14.11.2006 г., постановено по в.гр.д. № 4286/2002 г. по описа на СГС, въззивна колегия, ІІ-В състав е признато за установено по отношение на Столична община и Й.С. Х., че С. К.П.е собственик на недвижим имот, част от имот VІІІ-48, 1774 от кв.47 по плана на гр.София, м. „Горна баня“ с площ от около 433 кв.м., т.е. признати са права на трето лице върху реална част от отстъпения в обезщетение имот на наследодателя на ищеца.

         От приетото по делото заключение на СТЕ от 08.06.2015 г. се установява, че след признаване правото на собственост на трето лице върху 433 кв.м., представляващи част от имот целия с площ от 1000 кв.м., даден в обезщетение на наследодателя на ищеца, от имота са останали две части, частта с граници по т.А-Б-В-И-З-А с площ от около 479 кв.м. без достъп до улица и частта с граници по т.Ж-Г-Д-Е-Ж /приложение № 5 към експертизата, представляващо комбинирана скица/ с площ около 129 кв.м. и лице 21 м, без достъп до улицата, т.е. същите не могат да се обособят като урегулирани поземлени имоти.

         От допълнителната СТЕ от 10.11.2015 г. на вещото лице Б. се установява, че мероприятието за което е отчужден имота на наследодателя на ищеца е реализирано. Изградени са резервоар с две камери и хлораторна станция за пречистване на водата.        

         От приетото по делото заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице М. се установява, че отчужденият от ищците имот към 04.12.2008 г. е имал справедлива пазарна стойност в размер на 112 000 лв., а към 03.08.2012 г.-91 000 лв.

         От приетото по делото заключение на тройната СТЕ се установява, че средната пазарна стойност на имота, върху който са признати права на трето лице с Решение от 14.11.2006 г., постановено по в.гр.д. № 4286/2002 г. по описа на СГС, въззивна колегия, ІІ-В състав, възлиза на сумата от 79 331 лв. към 04.12.2008 г. и на 59 898 лв. към 03.08.2012 г. Съответно стойността на частите от 130 кв.м. и 440 кв.м. извън площта от 443 кв.м. възлизат съответно на 24 846 лв. и 93174 лв. към 04.12.2008 г. и на 18 760 лв. и 70 350 лв. към 03.08.2012 г. Стойността на целия имот УПИ VІІІ-1774,48 към 2008 г. възлиза на 254 203 лв., а към 2012 г. на 191 153 лв.

При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

         На ищцовата страна бе давана многократно възможност да уточни исковата си претенция с оглед определянето на правилната правна квалификация на спора.

         Ищецът твърди, че липсват изрични норми уреждащи правата и задълженията на страните, свързани с гражданскоправните последици на отчуждаването, поради което следва да се приложат правилата на чл.5 от ГПК.

Предвид на горното ищецът претендира права въз основа на осъществената спрямо него съдебна евикция и конкретно обезщетение за вредите, които търпи от неизпълнението на задължението на ответника да прехвърли правото на собственост на ищеца върху частта от имота, за която той е отстранен.-чл.188 и чл.190 от ЗЗД.

Това е последното уточнение на исковата претенция, допуснато от съда с определение от открито съдебно заседание от 26.09.2017 г.

На така заявеното фактическо основание исковите претенции /главна и евентуална/ се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, предвид следните съображения:

За ищеца не са възникнали права, вследствие на осъществената спрямо него съдебна евикция, тъй като заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ не може да бъде приравнена по своята правна същност и природа на сключен между страните договор по смисъла на ЗЗД.

По силата на чл.8 и чл.9 от ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

От своя страна заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./ се издава в рамките на производство по отчуждаване на недвижимите имоти и по обезщетяване на правоимащите, което производство е нормативно предвиден институт и регламентиран в специален закон, който изключва приложението на нормите на ЗЗД, освен ако няма изрично препращане към тях, каквото препращане има например в нормата на чл.119, ал.3 от ЗТСУ /отм./, която препраща изрично към чл.193 и сл. от ЗЗД. В специалния закон няма препращане към нормите на чл.188 и сл. от ЗЗД, но има изрична законодателна уредба на случаите, в които правоимащият реално не е обезщетен. Чрез отчуждаването се задоволяват определени държавни и обществени интереси, като във връзка с отнемане собствеността на едно лице се предвижда обезщетение, което да възстанови в патримониума на лицето иззета имуществена стойност.

Безспорно влязлата в сила отчуждителна заповед има вещноправно действие както по отношение на отчуждавания имот, така и по отношение на отстъпения като обезщетение друг наличен обект и в този смисъл между административният орган и правоимащия възникват и вещно-правни отношения.

Т.е. изводът, който може да бъде направен от горното е, че при сключен между страните договор за покупко-продажба за продавача възниква задължението да прехвърли правото на собственост върху конкретен имот на купувача и при неизпълнение на това си задължение носи отговорност, съобразно нормите на чл.188 и сл. от ЗЗД.

При влязла в сила заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./ за административният орган възниква задължението да обезщети справедливо правоимащия, в конкретния случай реално да му предаде конкретния имот точно в този вид, местонахождение и големина, в които е определен със заповедта и като не сторил това, той е нарушил задължението си, произтичащо от закона, не от договор да предостави имот в обезщетение на отчуждения собственик, да го обезщети справедливо. Отговорността на ответника обаче в този случай може да бъде ангажирана по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, каквато претенция обаче ищецът не е заявявал, а и в писмените си бележки ищецът изрично посочва невъзможност да се защити правата си по този ред, с което настоящият съдебен състав не е съгласен.

На следващо място в отменения ЗТСУ и към правнорелевантния момент 1995 г., е била налице изрична правна регламентация в специален закон изключваща приложението на нормите на ЗЗД.

След реформата на ЗТСУ (ДВ, бр. 31/90 г.) разпоредбите на ППЗТСУ се прилагат само доколкото не противоречат на новата редакция на закона. Разпоредбата на  чл. 75 ЗТСУ препраща към Закона за собствеността не само относно отчуждаването и обезщетяването, но и относно режима за отмяна на отчуждаването. В този смисъл Решение № 399 от 29.V.1992 г. по адм. д. № 125/92 г., III г. о. Нормата на чл.270, ал.1 от ППЗСТСУ /отм./ не е била съобразена с изменението на закона през 1990 г. и тъй като същата противоречи на новата редакция на закона, безспорно приложима е била нормата на чл.102, ал.9 и ал.10 от ЗС във връзка с чл.75 от ЗТСУ /отм./

Съобразно чл.102, ал.9 /отм./ от ЗС, ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението за отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът, извършил отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота или извършва нова оценка.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съобразно която се приема, че отчуждителното производство приключва при наличието на две кумулативни изисквания – 1. влязла в сила заповед, издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ (за обезщетяване на правоимащия с конкретен имот) и 2. реално предаване на конкретното имотно обезщетение. В този смисъл Решение № 250 от 19.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 768/2017 г., IV г. о., ГК, както и практиката на административните съдилища. Това разбиране кореспондира и на нормата на чл.104. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г.) ЗС, съобразно която, собственикът се смята за обезщетен:

а) със заплащане цената на отчуждения имот;

б) с предаване на отстъпените като обезщетение недвижими имоти, включително и държавен парцел, върху който е отстъпено право на строеж.

С влизане в сила на заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ се приключва производството по отчуждаването на имота и по силата на чл.103, правоимащият придобива собствеността на имота, отреден му като имотно обезщетение по силата на самата заповед. Следва обаче и реално да бъде предадено обезщетението, за да приключи окончателно отчуждителната процедура.

В случая липсва втората предпоставка. Видно от доказателствата по делото, процесният имот не е предаден реално на наследодателя на ищеца от общината, респ. не е владян от него. Доказателства в тази насока са както признанието в исковата молба „Наемателят отказа да освободи частта от имота“, както и влязлото в сила установително решение по чл.97 ГПК /отм./. Това, че части от имота са останали свободни не означава, че общината е изпълнила задължението си да предаде имота, тъй като имотът, който е трябвало да бъде отстъпен като обезщетение е определен в заповедта конкретно по вид, местонахождение и големина и точно в този вид е следвало да бъде предаден от ответника.

С оглед на горното съдът намира, че отчуждителната процедура не е приключила.

При това положение е приложима хипотезата на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съобразно която за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността.

Съобразно чл.102, ал.9 /отм./ от ЗС, ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението за отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът, извършил отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота или извършва нова оценка.

С оглед горната правна норма, настоящият съдебен състав намира, че правото на отчуждения собственик да иска отмяна на отчуждаването или нова оценка не е обвързано с краен срок, а само с начален момент.

Следователно ищците могат да поискат да бъде направена нова оценка за отчуждения имот, като тази оценка трябва да бъде направена по реда на чл.210 от ЗУТ, т.е. по пазарни цени актуални към момента на изготвянето и от комисията по чл.210 от ЗУТ. По силата на §9, ал.3 от ПР на ЗУТ, общините са задължени ежегодно да предвиждат средства в общинските бюджети за осигуряване обезщетяването на собствениците по ал.1 на §9 от ПР на ЗУТ

С оглед на горното съдът намира, че наличието на изрична правна регламентация в специален закон изключва приложението на нормите на ЗЗД и по-конкретно тези уреждащи правните последици при съдебна евикция.

Така мотивиран настоящият съдебен състав намира, че предявените главни и евентуални искове ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни на фактическото основание, на което са заявени.

По разноските в настоящия процес:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 450 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Й.С. починал в хода на настоящия процес и заместен на основание чл.227 от ГПК от Д.В.Й., ЕГН ********** и И.В.Й., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** против Столична община, ул. „********осъдителни главни искове за заплащане на обезщетение за вредите, които търпи от неизпълнението на задължението на ответника да прехвърли правото на собственост на ищеца върху частта от имота, за която той е отстранен-чл.188 и чл.190 от ЗЗД във връзка с чл.5 от ГПК, както следва:

- главница 120 000 лв., представляваща стойността на част от недвижим имот с площ от около 433 кв.м., посочена в решение по гр.д. № 4286/2002 год. на СГС, от парцел VIII-48, 1774, в кв.47 по рег.план на Горна баня, гр.София, действащ към 1995 год. даден в обезщетение, съгласно заповед № РД-41-5/16.01.1995 год. на Кмета на СГО, по средни пазарни цени към 04.12.2008 год., мораторна лихва в размер на 65 000 лв., за периода 04.12.2008 год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, главница в размер на 36 000 лв., представляващи стойността от имот с площ около 130 кв.м., от парцел VIII-48, 1774, от кв.47 по рег.план на Горна баня, гр.София, действащ към 1995 год., по средни пазарни цени към 04.12.2008 год.,  мораторна лихва 19500 лв. за периода 04.12.2008 год. до датата завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното заплащане, както и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за вреди, но по цени към 03.08.2012 год., както следва: главница 90 000лв. за 433 кв.м.от имота, мораторна лихва - 12 000 лв., за периода 03.08.2012 год. до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, главница 28000 лв. за 130 кв.м. от имота, с мораторна лихва 4000 лв. за периода 03.08.2012 год. до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, главница - 40 000 лв. за 440 кв.м. за част от имота, мораторна лихва-5000лв., за периода 03.08.2012 год. до завеждане на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА В.Й.С. починал в хода на настоящия процес и заместен на основание чл.227 от ГПК от Д.В.Й., ЕГН ********** и И.В.Й., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Столична община, ул. „********сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: