Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260042 30.07.2020 година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На двадесет
и трети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ДРАГАНОВ
Секретар Стела Й.
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 10 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.Е.П., гражданин на Н. , чрез адв. С.С., против Наказателно постановление №
19-1292-002263/06.12.2019 г. на Началник група при Сектор Пътна полиция към ОД
на МВР - Търговище, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева на осн. чл. 183,
ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП. В жалбата се оспорват фактическите
констатации по акта, като се изтъкват и нарушения на процесуалните правила, свързани
най – вече с правото на превод на език, достъпен за жалбоподателя. В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв.В.
Д., като поддържат жалбата.
Ответника по жалбата се представлява от гл. ю. к.
Л. Ж. . Същата поддържа тезата за неоснователност на жалбата и моли съда да
остави в сила наказателното постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е
допустима. По същество жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят
А.Е.П. е гражданин на Н. със статут на постоянно пребиваващ в Р.
България, като по собствените му твърдения живее в България вече ** години. На 21.10.2019
г., около 23.01 ч., в гр. Търговище, жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил м. “Пежо” с рег. № * ** ** **в гр. Търговище, по ул. „П. “ в посока
ул. „К. “. По същото време на ул. „К. “, срещу бензиностанция „Ю. “ на
около 20 метра от кръстовището с ул. „П. “, дежурен автопатрул
в състав свидетелите Т.Д. и Т.Т. осъществявал контрол
на движението по пътищата. На кръстовището жалбоподателят не спазил знак Б-2
(Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство), като без да спре излязъл от
ул. „П. “ с маневра завой наляво и се насочил по ул. „К. “ в посока ул. „В. Л. “
Свидетелите забелязали, че жалбоподателят не спрял на знак „стоп“, поради което
св. Т. му подал сигнал със стоп палка.
След като жалбоподателят спрял, свидетелят му обяснил на български език за
какво нарушение го спира, поискал му документите и на място съставил АУАН с. GA №
112013 за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил
подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и жалбоподателят, като копие от
същия бил връчен на последния. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят
депозирал писмени възражения, в които изложил твърденията си, че е бил спрял на
кръстовището, а полицейските служители от мястото на нарушението нямали
видимост към кръстовището, за да установят възражението си. Освен това във
възражението изложил мнението си, че „бележката е невалидна защото няма
преводач. По повод възражението била
извършена проверка и депозирани докладни записки, вследствие на което
възражението било прието за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН
Началник група при Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Търговище, издал атакуваното Наказателно
постановление № 19-1292-002263/06.12.2019 г., с което за констатираното
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева на осн. чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за доказана след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал – обясненията на жалбоподателя,
показанията на разпитаните свидетели и материалите по административно
наказателната преписка. По изрично желание на жалбоподателя в съдебно заседание
бяха снети негови обяснения. В тях той обстойно излага обстоятелства около
проверката, като твърди, че се опитал да
обясни на полицейските служители, че не разбира български език, но те му
написали акт. Когато отказал да го подпише, го заплашили да му отнемат
документите, затова той и подписал акта. Все пак разбрал, че говорели за знак
стоп, но той бил сигурен, че е спрял. Доколкото чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите
на НПК за производство пред съда по обжалване на НП, то съдът задължително
следва да отчита двойнствения характер на обясненията
на жалбоподателя – те представляват едновременно доказателствено
средство и средство за защита. Предвид на това тяхната достоверност следва да
се преценява с оглед всички други доказателства по делото. В процесния случай обясненията на жалбоподателят не се
подкрепят от останалите доказателства по делото, противоречат на формалната
логика, и в известна степен са наивни и
банални. На практика жалбоподателят не отрича, че е разбрал за какво нарушение
му е съставен акт, а буди недоумение обяснението му, че въпреки че твърди че не
говори български език, е разбрал, че ако не подпише акта ще му отнемат
документите. Свидетелите Т.Д. и Т.Т. потвърждават изцяло
констатациите по акта, като показанията им са ясни, последователни, логични и
напълно кореспондират помежду си. В тях не са налице съществени противоречи
относно факти, значими за предмета на доказване по делото, каквито доводи се
излагат от защитника на жалбоподателя. И двамата свидетели са категорични, че
жалбоподателя не е спрял на кръстовището, както и че предварително са се били
позиционирали така, че да имат видимост към кръстовището. И двамата твърдят, че
по време на проверката достатъчно ясно са се разбирали с него на български
език, на какъвто език му е бил прочетен и съставения акт. Съдът изцяло
кредитира техните показания, които кореспондират и с останалите доказателства
по делото, а в случая не са налице данни същите по някакъв начин да са
предубедени или тенденциозни спрямо жалбоподателя. Жалбоподателят сам твърди,
че живее вече 13 години в България, което само по себе си говори, че поне
говоримо разбира български език, независимо че за съдебното заседание изрично
желае преводач. На съда е ноторно известно
кръстовището ул. „П. “ и ул. „К. “,
както и мястото, на което са били позиционирани полицейските служители. Затова
и съдът отхвърли искането за извършване на следствен експеримент и изцяло
възприе показанията на свидетелите по отношение на обективната им възможност да
видят дали жалбоподателят е спрял на кръстовището.
При така установеното от фактическа страна, разгледана по същество, жалбата
е неоснователна. В
хода на делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което
му е наложена санкцията.
АУАН е издаден от упълномощено за
това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички
изискуеми от закона реквизити. Неоснователно е възражението на защитата, че
копието на АУАН, връчено на жалбоподателя, е нечетливо и не може да се види
какво точно нарушение му е вменено. Освен, че копието е възможно да е
избледняло с течение на времето, при всички случаи жалбоподателят е имал
възможност да поиска да му бъде издадено четливо такова. От възраженията, които
е депозирал по акта обаче става ясно, че жалбоподателят съвсем ясно е разбрал
какво нарушение му е вменено. Наказателното постановление е издадено в
съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със
съответната материална компетентност за това.
По
преписката има доказателства, че по повод писмените възражения на жалбоподателя
наказващия орган е извършил разследване на спорните обстоятелства и е приел
същите за неоснователни. Освен това ЗАНН не определя задължителна форма, в
каквато наказващия орган да изпълни правомощията си по чл. 52, ал. 4 от закона,
поради което възраженията в тази насока са несъстоятелни.
Размера
на наложеното наказание е фиксиран еднозначно в санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, а броят на отнетите
контролни точки е твърдо определен в Наредба № Із -2539/2012 г. и не може да
бъде изменян, а съгласно трайната съдебна практика не представлява
административно наказание и не подлежи на контрол.
Безспорно
е, че нарушителят е гражданин на Н. , от което следва че не разбира най –
малкото добре български език. Правото на безплатен превод на разбираем за
обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б.
"е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл.
21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че
лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или
от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която
обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за
привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за
неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.
е. няма за предмет извършване на престъпление, а в ЗАНН, който регламентира
производството по установяване и санкциониране на административните нарушения,
каквото е процесното, не се предвижда задължително
участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси
не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са
приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред
съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, с която в
българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите,
когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред съд. Няма спор, че при установяване на нарушението и съставянето
на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно
с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже
преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В
случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при
връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално
нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на
факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото
на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се
разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона,
отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните
права на ЕС, доколкото последната се явява приложима, предвид упражняването на
правото на свободно движение на нидерландския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление
нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието
на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение"
по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на
всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria
mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото
на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се
съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на
Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация
в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции
за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т. е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес. В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства
може да се направи извода, че жалбоподателят, макар и гражданин на Н. , е
разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и
защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова настоящата
касационна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаните
свидетели, които категорично заявяват, че са се разбирали добре на български
език, на който е било обяснено какво нарушение е извършил за какво ще му бъде
съставен акт. Горното се установява и от приложеното към АНП възражение срещу
акта (също на български език.). Както вече бе посочено нарушението, което е
извършил водача, му е било съвсем ясно още в момента на проверката и на
съставяне на АУАН, което той сам признава в обясненията си, поради което
нарушено право на защита не е налице.
Извън
изложеното дотук съдът счита за необходимо да отбележи, че към делото е
приложено АНД № 213/2015 г. по описа на Районен съд – Попово, с решението по
което съдът е отменил наказателно постановление, с което на жалбоподателя са
наложени санкции за нарушения по ЗДвП. По това дело жалбоподателят не е изявил
желание да му бъде назначен преводач, но съдът на формално основание, че
жалбоподателят не владее български език, е отменил НП. Настоящия съдебен състав
счита, че именно решението по това дело е дало основание на жалбоподателя да
счита, че може да не се съобразява с правилата за движение по пътищата в Р.
България и да оспорва всеки акт, с който е санкциониран за такива нарушения
независимо дали обективно е извършил нарушението и дали разбира поне говоримо
български език.
Административно
наказващия орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т.
3, предл. 1 от ЗДвП, където размера на наложеното наказание
е фиксиран еднозначно.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното
по настоящото дело наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-1292-002263/06.12.2019
г. на Началник група при Сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Търговище, с
което на А.Е.П., гражданин на Н. , ЛНЧ **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева на осн. чл. 183,
ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: