№ 535
гр. Русе, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201474 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат С.М. от АК-Русе, в качеството му на
упълномощен процесуален представител на П. М. Н., от с.Добри дял,
обл.Велико Търново, до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 38-0001697/17.06.2021г. на Директора на Регионална
дирекция “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по
чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България /Наредба №33/1999г./ и на
осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ на Н. било
наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – пълна нечетливост на съдържанието на акта, поради
липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението, както и
поради наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, деянието да бъде
оценено като маловажен случай..
За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява
упълномощен или законен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
1
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощеният процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление на основанията посочени в жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 14.05.2021г., около 11.30ч., по път гр.Русе-гр.София, в района на
КПП „Приста“, свид.Г.Д. и К.Ц. – инспектори в РД“Автомобилна
администрация”-Русе спрели за проверка товарен автомобил „МАН“ с рег.№
ВТ 9001 КМ, собственост на „Мат Метал“ЕООД гр.Лясковец, управляван от
жалб.П.Н.. Въз основа на представените от водача документи за автомобила и
превоза, проверяващите приели, че с процесното превозно средство се
извършва обществен превоз на товари от гр.Лясковец за гр.Тутракан, без
товар.
В хода на проверката жалб.Н. представил карта за квалификация на
водач, чиито срок на валидност бил изтекъл на 07.08.2020г. Н. обяснил на
проверяващите, че е преминал курса на обучение и има издадено
удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на
товари от 14.08.2020г., но не е получил картата си за квалификация на водач.
С оглед установеното свид.Д. приел, че жалб.П.Н. е извършил
нарушение по чл.89, т.4 от Наредба №33/1999г. на МТ, за което му съставил
акт.
Впоследствие, при извършена служебна проверка в информационната
система на ИА“Автомобилна администрация“, се установило, че П.Н. има
издадена на 07.06.2021г. Карта за квалификация на водач, валидна до
14.08.2025г., както и че предходната му такава карта е със срок на валидност
до 07.08.2020г.
Въз основа на този акт и посочените по-горе факти, Директорът на РД
“Автомобилна администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното
постановление, като приел, че извършеното нарушение е по чл.87, т.3 от
Наредба №33/1999г. на МТ, изменил квалификацията дадена с АУАН и на
осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр наложил на П.Н. наказание “Глоба” в размер на
2000.00лв.
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за
това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
Съдът намира възражението за пълна нечетливост на акта за
установяване на нарушението за неоснователно, доколкото и при бегъл
преглед на неговото съдържание се установява, че ръкописният текст в
бланката е изпълнен с достатъчно ясен, грамотен и четлив почерк, даващ
възможност без затруднение да бъдат възприети изложените факти и
обстоятелства .
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че съставът на нарушението по чл.87, т.3 от Наредба
№33/1999г. на МТ е осъществен виновно от жалб.П.Н..
Съобразно цитираната правна норма, водачът на автомобил за
обществен превоз на товари трябва да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за
автомобилните превози /Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация/.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1/изм./ Наредба № 41/04.08.2008г.,
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1,
C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва
да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта
за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач
3
на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
Задължението е за водача и именно той следва да притежава карта за
квалификация към момента на осъществяване на всеки един превоз, като това
задължение е императивно въведено с цел да бъде възможно
удостоверяването на придобитата от него професионална компетентност.
В настоящият случай безспорно бе установено, че към момента на
проверката, жалб.П.Н., като водач на товарен автомобил, извършващ
обществен превоз на товари, не е притежавал карта за квалификация на
водача за придобитите от него категории С и СЕ. Установява се
действително, че жалб.Н. имал издадено удостоверение за професионална
компетентност от 14.08.2020г. В такава насока са както неговото изявление
пред проверяващите, отразено и в писменото му възражение в акта, така и
данните за издадената впоследствие на жалбоподателя карта за квалификация
на водача. От представената справка от информационната система на
ИА“АА“ става ясно, че издадената на 27.05.2021г. /след проверката на
14.05.2021г./ карта за квалификация на водач на МПС кат.С и СЕ е валидна до
14.08.2025г . Тъй като законово е установена вадилдността на картата - 5
години, посочения срок на валидност очевидно отчита датата на издаване на
удостоверението за квалификация – 14.08.2020г., която дата съвпада и с
изложеното от жалбоподателя пред проверяващите.
В същото време обаче, наличието на удостоверение за професионална
компетентност не изпълнява изискванията на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008
г. на МТ за притежаване на карта за квалификация, а е предпоставка за
нейното издаване. В конкретния случай се касае за нарушение на въведено
изискване към водачите и то на ниво Европейски съюз, което цели не само да
се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на
водачите, а има за цел взаимно признаване на различните удостоверение за
професионална квалификация, в контекста на целите на Директива
2003/59/ЕО. Т.е. притежаването на удостоверение за професионална
компетентност не е достатъчно за извършването на обществен превоз на
товари, тъй като то е само доказателство за притежаването на умения и
познания, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит и е
предпоставка за издаването на нормативноизискуемата карта за
квалификация на водача, но няма същите удостоверителни функции като нея.
Изрично в чл.2, ал.2 /изм/ от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. е посочено, че карта
4
за квалификация на водача (приложение № 1) се издава на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2),
удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на
водача. Следователно единственият нормативнопризнат документ за
удостоверяване на професионална компетентност е картата за квалификация
на водача, а не удостоверението за професионална компетентност, аргумент
за което е и разпоредбата на чл.10 от Директива 2003/59/ЕО. Тази карта
съдържа хармонизирания код на Общността и отговаря на по-големи
изисквания за сигурност с оглед на важността на правата, които дава за
пътната безопасност и равните условия на конкуренция, поради което не
може да бъде заместена от друг удостоверителен документ. Удостоверението
за професионална компетентност е доказателство единствено и само за
придобита начална квалификация или преминато периодично обучение от
водача и това изрично е записано в самия образец на удостоверението
съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 41/04.08.2008г.,
поради което притежаването му не е равнозначно на притежаването на карта
за квалификация на водача.
Поради това, правилно АНО е приел, че е налице извършено от
жалб.П.Н. нарушение на чл.87, т.3 от Наредба №33/1999г. на МТ.
В същото време, при изследване причините и последиците от
извършеното от жалб.Н., както и тежестта на нарушението, неговата
обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността,
установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от
правото, Съдът достига до извода, че с деянието си наказаното лице макар и
формално да е осъществило признаците на предвиденото административно
нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и
смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на
обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, респ. АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от
ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме
случая за маловажен са налице:
На първо място, както бе посочено по-горе, установява се, че към
момента на проверката, жалб.П.Н. имал издадено удостоверение за
5
професионална компетентност, което е придобил като е преминал
необходимото обучение, притежавал е познанията, придобити чрез
посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Несъмнено, по
- важното условие, което е от значение за упражняване на съответния вид
дейност и за безопасността на превоза и товара, е притежаването на знания и
умения, получени по предвидения в закона ред и начин. В конкретният
случай, това условие бил изпълнено от жалб.Н., който притежавал
удостоверение, потвърждаващо неговите знания.
На второ място, още преди издаване на наказателното постановление
жалбоподателя се снабдил и с карта за квалификация, както става ясно от
справката на ИА“АА“, приложена по делото.
На трето място, предвид обстоятелството, че в административно-
наказателната преписка липсват данни за предходни нарушения по ЗАПр и
подзаконовите нормативни актове, следва де се приеме че нарушението
извършено от жалб.П.Н. е първо до настоящия момент.
И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на
Н. да са настъпили други вредни последици извън съставомерните.
Безспорно, картата за квалификация е необходима, щом е изискуема по
закон и Директива, но доколкото се касае за първо нарушение и тя се явява
само едно обективиране на изпълнението на условията за нейното
притежаване, то АНО е следвало да предупреди водача Н., че при следващо
констатиране на нарушение ще понесе съответната санкция. Освен това,
предвидената по закон санкция е висока и затова следва да бъде преценявано
много внимателно и с оглед конкретните обстоятелства нейното прилагане.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с
оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност,
респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар
предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., на ВКС.
С оглед на това неправилно и в нарушение на материалния закон е
санкциониран П.Н. за извършено от него нарушение по чл.87, т.3 от Наредба
6
№33/1999г. на МТ, поради което, като материално незаконосъобразно,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001697/17.06.2021г. на
Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр.Русе, с
което за нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на П. М. Н., от
с.Добри дол, обл.Велико Търново, ЕГН-********** било наложено наказание
“Глоба” в размер на 2000.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7