№ 1864
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110122417 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който не оспорва основанието
и размера на предявените искове. Навежда възражение за давност на вземането за ТЕ за
периода от м.май 2018г. до м.12.2018г.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД, не взима становище
по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
1
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
От приетите по делото постановление за налагане на възбрана от 11.04.2018г. и
искане за вписване на възбрана с изх. № 13723/18.02.2020г. се установява, че собственик на
½ ид.ч. по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. С. е ответницата Н. В. И.. Това се
потвърждава и от приетия по делото списък за броя на живущите по апартаменти в
жилищната сграда в ж.к. ...., както и списък на етажните собственици, изготвен от общото
събрание на етажните собственици на вх. Б. От това следва, че по силата на закона /чл.150
ЗЕ/ между ответника - потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект с абонатен № ...., без да е необходимо изричното им приемане, респ.
ответницата има качеството потребител на ТЕ за обект – апартамент № .., ж.к. ..... Доколкото
обаче се установява, че ответницата притежава ½ ид.ч. от собствеността, следва да отговаря
за ½ част от задължението.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано количество на
топлинна енергия, поради което съдът приема, че посочените от ищеца суми и обективирани
в представените писмени доказателства /фактури и изравнителни сметки/ съответстват на
реално доставеното количество топлинна енергия, възлизаща в общ размер на 1005,10 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по месечни фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Предвид това, за определяне размера на дължимата цена, съдът
ползва данните от общите фактури, в които са включени изравнителните сметки по данни от
ФДР, според които размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е на
стойност от 1005,10 лева. Ето защо, и предвид квотата на ответницата в собствеността на
процесния имот, искът за ТЕ се явява основателен за ½ част от претендирания размер, т.е. до
сумата от 502,55 лева, а за разликата над сумата от 502,55 лева до пълния предявен размер от
1005,10 лева е недоказан и неоснователен.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С.,
таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
2
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата от потребителя
цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. възлиза на
46,92 лева, като дължима от ответницата е ½ част от задължението, т.е. 23,46 лева.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. В конкретния случай, ответникът е бил в забава за плащане на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 18.01.2022г., като размерът на
обезщетението за забава, определено от съда съгласно чл. 162 ГПК върху установената в
производството главница е 77,51 лева. Предвид това, искът следва да се уважи до сумата от
77,51 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер от 181,04 лева.
По отношение на обезщетението за забава върху цената за услугата дялово
разпределение ответникът е бил в забава за плащане за периода от 31.01.2019г. до
18.01.2022г., като размерът на обезщетението за забава, определено от съда съгласно чл. 162
ГПК върху установената в производството главница е 7,06 лева. Предвид това, до размера от
5,63 лева е основателен искът и следва да се уважи, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 10,62 лева следва да се отхвърли.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответникът, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК. Същевременно
следва да се съобрази и периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който
съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
давност не е текла.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след м.10.2018г. и обхваща дължимата цена за
потребена енергия за месеците 01.11.2018г. – 30.04.2020г. от процесния период, която
възлиза на сумата от 896,97 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Вземанията за
3
останалата част от периода, претендиран с исковата молба – от м.05.2018г. до м.10.2018г.
вкл. са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. Ето защо, и съобразявайки
квотата на ответницата в собствеността на процесния имот, искът за ТЕ се явява
основателен за сумата от 448,49 лева.
По отношение на вземането за дялово разпределение, както и за обезщетение за
забава възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото посочените
вземания се претендират за период по-кратък от 3 години преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 55,79 лева за
исковото производство съразмерно уважената част от исковете (за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер 100 лева) и общо 33,47 лева за
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е сключил договор за правна защита и съдействие, с който е уговорил
безплатна правна помощ, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на адв. Ч. следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 175,55 лева за исково производство. Ответникът няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено възражение и такова
не следва да му бъде присъждано, респ. на адвоката оказал безплатна правна помощ /в този
смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т.О.,
Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О. и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Н. В. И., с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ..... на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 448,49 лева - цена на доставената на ответника
топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
25.01.2022г., сумата от 23,46 лева – цена за услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.01.2022г., сумата от 77,51 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
18.01.2022г. и сумата от 5,63 лева – лихва за забава върху главница за услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2019г. до 18.01.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена ТЕ за
сумата над 448,49 лева до пълния предявен размер от 1005,10 лева и за периода от
01.05.2018г. до 31.10.2018г. като погасен по давност, иска за дялово разпределение за сумата
над 23,46 лева до пълния предявен размер от 46,92 лева, както и иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху главница за топлинна енергия
за сумата над 77,51 лева до пълния предявен размер от 181,04 лева, както и за лихва за
забава върху главница за услугата дялово разпределение за сумата над 5,63 лева до пълния
предявен размер от 10,62 лева.
ОСЪЖДА Н. В. И., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ....., разноски в исковото производство в размер на общо
55,79 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3504/2022г. по описа на СРС,
4
176 състав в размер на общо 33,47 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ....., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с
чл. 78, ал. 3 ГПК, на адв. Д. Й. Ч., личен № **********, САК, разноски в размер на 175,55
лева.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5