Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.12.2022
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на тридесети септември, две хиляди
двадесета и втора година, в състав:
Съдия: Евгени
Георгиев
и секретар
Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 306/2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договор от 29.11.2019 г. между Г.П.Г.
и И.С.О., сключен във формата на нотариален акт № 148, том II, нотариално дело
№ 308/2019 г. на нотариус И.И.-Ж.при Софийски районен съд. С този договор Г.Г.
е прехвърлил на И.О. недвижим имот, който представлява: апартамент 22 от 60,47
кв. метра и избено помещение от 3,63 кв. метра. Апартаментът се намира в гр.
София, ж. к. „******. Неговият идентификатор е 68134.4358.71.10.1. Той се
състои от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения. Неговите съседи са имоти
с идентифокатори: на същия етаж - 68134.4358.71.10.2; над него -
68134.4358.71.10.4; под него – няма. Г.Г. е със съдебен адрес – адвокат С.С., гр.
София, ул. „******. И.О. е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.С.О. да заплати на Г.П.Г. 3 576,47 лева разноски по делото.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му. Ако И.О. подаде въззивна жалба, с нея тя следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 134,15 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] Г.Г.
заявява в искова молба от 15.10.2020 г., че е бил собственик на недвижим имот –
апартамент. На 27.11.2019 г. той е прехвърлил на ответницата И.О. собствеността
на апартамента срещу задължение за издръжка и гледане, като си е запазил
правото на ползване, докато е жив.
[5] Г.Г.
твърди, че И.О. е полагала грижи за него първите няколко месеца след
сключването на договора. Тя никога не е заплащала разходите за апартамента, не
му е закупувала храна, лекарства и хигиенни консумативи. От половин година тя е
престанала да посещава Г.Г. и не се е интересувала от нуждите му, а той е
възрастен, не може да се грижи сам за себе си и търси помощта на свои близки и
познати. Затова той моли съда да развали договора за издръжка и гледане
(исковата молба, л. 3-5 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 6-7 от делото
на СГС).
2. На ответника
[6] Ответницата
И.О. е подала писмен отговор чрез особения си представител адвокат А.. Тя е
оспорила предявения иск, като е заявила, че:
1. И.О.
е изпълнявала задълженията си по договора, но след първите няколко месеца Г.Г.
е отказал да приема нейното изпълнение;
2. Г.Г.
не е имал нужда от издръжка;
3. И.О.
не е имала задължение да поддържа и да заплаща разходите за консумативи по
процесния апартамент;
4.
въпреки възрастта си ищецът е здрав и може да се грижи за себе си;
5.
договорът е бил сключен и с оглед на предоставена издръжка преди сключването му
и затова той не може да бъде развален изцяло. Затова И.О. моли съда да отхвърли
иска. Ако съдът го уважи, тя моли съда да осъди Г.Г. да ѝ заплати това,
което тя му е предоставила като грижи и издръжка (писмения отговор, л. 30-34 от
делото на СГС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[7] Към
ноември 2019 г. Г.Г. е имал нужда от постоянни грижи за обличане, събличане,
тоалет, хранене, пазаруване и ходене на лекари (заключението на вещото лице д-р
Й., л. 94-99, и показанията ѝ в съдебно заседание, л. 108-110). На 29.11.2019
г. Г.Г. е прехвърлил на И.О. апартамент с идентификатор 68134.4358.71.10.1 в
гр. София, ж. к. ******, апартамент 22. Срещу това И.О. е поела задължението до
края на живота му да го издържа и гледа, и да полага ежедневни грижи за него,
от които се е нуждаел, включително да пазарува, готви, чисти, пере, заплаща
консумативни разноски, полага медицински грижи, закупува лекарства (нотариалния
акт, л. 6 от делото на СРС).
[8] Първоначално
И.О. е полагала грижи за Г.Г., като му е пазарувала и готвела (показанията на
свидетелите П., а В., Я.и К., л. 80-87). От 2020 г. И.О. не е полагала грижи за
Г.Г., не е заплащала консумативите му и не му е давала парична издръжка
(показанията на свидетелките Я.и К., л. 83-86). Към настоящия момент Г.Г. все
още има нужда от постоянни грижи за обличане, събличане, тоалет, хранене,
пазаруване и водене на лекари (заключението на вещото лице д-р Й., л. 94-99, и
показанията ѝ в съдебно заседание, л. 108-110).
[9] Г.Г.
е заплатил: 268,30 лева за държавна такса (л. 20 от делото на СРС); 27,00 лева
такса за вписване на искова молба (л. 18 от делото на СРС); 1 630,00 лева
за адвокат (л. 7 от делото на СРС и л. 107 от настоящото дело); 1 341,17
лева депозит за особен представител (л. 20 от настоящото дело); 10,00 лева за съдебни
удостоверения (л. 12 от делото на СРС); 300,00 лева депозит за вещо лице (л. 90
от настоящото дело). И.О. е заплатила 1 100,00 лева адвокатско
възнаграждение (л. 76).
2.
Обстоятелства, по които
се спори
[10]
Основното
спорно обстоятелство е дали И.О. се е грижила за Г.Г. и откога докога. Относно
това обстоятелство е събрана противоречива информация.
[11]
От една
страна свидетелите на ответницата – П. и В. – са заявили, че И.О. се е
грижила за Г.Г.. И двете свидетелки са заявили, че тя се е грижела за ищеца в
продължителен период от време преди той да ѝ прехвърли жилището, като
грижите са продължили и след това. Показанията на свидетелката П. съдържат
данни, противоречащи на останалите събрани по делото доказателства – тя е
заявила, че е посещавала ищеца заедно с ответницата „по миналата година“, т.е.
през 2020 г., когато Г.Г. пред свидетелката се е обадил на своите сестри и им е
заявил желанието си да прехвърли имота на И.О.. Същевременно договорът за
прехвърляне на недвижимия имот срещу издръжка и гледане е бил сключен на
29.11.2019 г. Освен това същата свидетелка е заявила, че от ноември 2019 г. И.О.
е преустановила посещенията на Г.Г. под натиск от съпругата му, а такава той
има едва от 03.09.2021 г.
[12]
От друга страна свидетелките на ищеца - Я.и К.- са заявили, че малко преди и
около прехвърлянето на жилището И.О. инцидентно е полагала грижи за Г.Г.. След
това те не са я виждали да го посещава.
[13]
При преценката си на кои показания да вярва съдът взема предвид:
-
поведението на свидетелките при разпита – свидетелките на ищеца бяха
по-спокойни и убедителни от свидетелките на ответницата;
-
свидетелките на ищеца са негови съседи и имат продължителни непосредствени
впечатления за неговия живот, докато свидетелките на ответницата имат мимолетни
впечатления от живота на ищеца, а са и близки на И.О.;
-
противоречията в показанията на свидетелите на ответницата. Затова съдът
възприема заявеното от свидетелите на ищеца, че И.О. не е полагала грижи за Г.Г.
от 2020 г.
[14]
Спорно по делото е също дали И.О. е била възпрепятствана да предоставя грижи на
Г.Г.. Съдът приема, че И.О. не е предоставяла грижи на Г.Г. от 2020 г., не
защото е била възпрепятствана да го прави, а поради собственото си неизпълнение
на договора. Съдът приема това, защото в показанията си свидетелката Я.и К.споделят
за използването от И.О. на жилището на Г.Г. за „терен“ за забава, но не и за
реално предоставяне на грижи и издръжка. Ако И.О. се е грижила за Г.Г., едва ли
той би потърсил подкрепа от настоящата си съпруга. Затова съдът приема, че И.О.
не е била възпрепятствана да се грижи за Г.Г..
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
1. По предпоставките за уважаване на
иска
[15]
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. Ако с договора са били прехвърлени, учредени, признати или
прекратени вещни права върху недвижими имоти, развалянето става по съдебен ред
(чл. 87, ал. 3 от ЗЗД). За да се допусне развалянето, неизпълнената част от
задължението следва да е значителна с оглед на интереса на кредитора (чл. 87, ал.
4 от ЗЗД).
[16]
Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. Г.Г.
да е бил страна по валиден договор за издръжка и гледане с И.О., като
задължението на И.О. да е било да гледа и издържа Г.Г. срещу задължението на
последния да ú прехвърли собствеността на имот;
2. Г.Г.
да е прехвърлил на И.О. имота;
3. И.О.
да не е осигурила на Г.Г. издръжка и гледане, като това неизпълнение да е
значително с оглед интереса на Г.Г..
[17]
Съдът установи, че Г.Г. е сключил с И.О. валиден договор за издръжка и гледане,
с който ú е прехвърлил собствеността на процесния имот срещу нейното
задължение да го издържа и гледа. Съдът установи, че И.О. не е изпълнила
задълженията си по договора и не е издържала и гледала Г.Г.. Това неизпълнение
е значително предвид: продължителността му; възрастта, здравословното състояние
и нуждите на Г.Г.. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова
съдът разваля договора.
2. По възраженията на ответницата
2.1. Г.Г. е отказал да приема изпълнение от И.О. и не е налице виновно
неизпълнение на задълженията ѝ
[18]
Съдът не установи Г.Г. да е отказал да приеме изпълнение от И.О. и възражението
е неоснователно. Нещо повече, дори той да е отказал да приеме изпълнение, отново
възражението е неоснователно, защото: когато кредиторът по договор за издръжка
и гледане отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава.
Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението
за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника.
Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в
пари, без да чака решение за трансформация (решение на ВКС 238-2015-III Г. О. по гр. д.
1 368/2015 г. и цитираната в него съдебна практика).
[19]
В случая И.О. не е изпълнявала задължението си в пари. Затова не е налице
невъзможност за изпълнение, която да не може да се вмени във вина на И.О. и възражението
ѝ е неоснователно.
2.2. Договорът е бил сключен и с оглед на предоставена издръжка преди
сключването му и затова той не може да бъде развален изцяло
[20]
Съдът не установи И.О. да е предоставяла на Г.Г. грижи и издръжка преди
сключването на договора. Нещо повече, ако такова предоставяне на грижи и
издръжка е имало, защо то не е било вписано в договора. Ето защо възражението е
неоснователно.
3. По искането на И.О. съда да осъди Г.Г. да ѝ заплати това, което тя
му е предоставила като грижи и издръжка
[21]
Искането за заплащане на предоставените грижи и издръжка по развален договор за
гледане и издръжка е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Ответникът може да
предяви такъв иск в срока за отговор на исковата молба (чл. 211, ал. 1 от ГПК).
В случая отговорът е бил подаден чрез особен представител. Той обаче, няма
представителна власт да предявява насрещен иск (определение на ВКС 98-2020-II Г. О. по ч. гр.
д. 1 286/2020 г.). Затова съдът не дължи произнасяне по това искане.
4. По разноските
[22]
Г.Г. търси разноски. Той е направил такива за 3 576,47 лева.
[23]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда И.О. да заплати на
Г.Г. 3 576,47 лева разноски по делото.
Съдия: