РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Благоевград, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210201346 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Л. М. с местоживеене в гр.Р , против
НП№24-7852-000583/25.04.2024г., издадено от Началника на 02 РУ на
ОДМВР – Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., във връзка с
нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.
Твърди се също, че наложеното административно наказание е необосновано и
завишено такова. Иска се отмяна на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не се явява
и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо
с преписката до съда се изразява становище за неоснователност на жалбата и
се прави искане за потвърждаване на обжалваното НП.
Районна прокуратура –Благоевград, редовно призована, не ангажира
1
представител и не изразява становище по делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след
като анализира, събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, установи следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това
в срока по ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима./НП е
връчено на жалбоподателя на 08.10.2024г., а жалбата срещу него е подадена на
15.10.20234./
Разгледана по същество, жалбата е основателна при следните
аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че на 12.03.2024г., жалбоподателят е управлявал МПС/ лек автомобил с марка
и модел “Н “ с рег.№ /, собственост на А Л. М., като се движел с него в гр.С по
ул.“П “, с посока на движение от пътен възел С към с.Г . На това място,
водача И. М. бил спрян за проверка от страна на свидетелите А. А. и С. Н.,
двамата полицейски служители при санкционния орган. В хода на тази
проверка, свидетелите констатирали, че жалбоподателят управлява
автомобила със СУМПС, издадено му от В , т.е. не е издадено от държава –
членка на ЕС или друга държава по споразумението за европейското
икономическо пространство , или от К . Наред с това, при направена справка с
ОДЧ при 02 РУ“Полиция“ при ОДМВР-Благоевград,свидетелите установили,
че водача е влязъл в РБългария на 30.07.2023г. през ГКПП-И и е изминал срок
повече от 3 месеца, след влизането му в страната. Това описано деяние за
жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл.162,
ал.1 от ЗДвП и за него св.А., в присъствието на св.Н., е издал срещу
жалбоподателя процесния АУАН№177253 на 12.03.2024г. Акта е връчен лично
на водача на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 25.04.2024г., Началника на 02 РУ“Полиция“
при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №24-7852-000583, с което
за описаното в акта нарушение, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е
наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на
2
300.00лв. НП е връчено надлежно на жалбоподателя на 08.10.2024г. и за това
няма спор между страните.
След извършената проверка, на 12.03.2024г., била издадена на
жалбоподателя от страна на св. А. и ЗПАМ№24-7852-00032,с която именно за
нарушението по чл. 162, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.22 от ЗАНН, вр. с чл.
171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, е отнето СРМПС , както и 2-те регистрационни табели
за процесния автомобил.Наред с това със същата заповед е и прекратена
регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца. Тази заповед между
страните не е спорно, че е била и изпълнена именно за 6-месечен срок, през
който процесният автомобил е бил без регистрационните си табели и не е
управляван нито от жалбоподателя, нито от неговия брат и собственик .
Изложената фактическа обстановка се обосновава с разпита на
свидетелите по акта А. и Н. , които потвърждават, че лично възприели водача
да управлява посоченото в НП превозно средство при извършената му от тях
проверка, а след проверката му съставили и връчили на място и процесният
АУАН. В подкрепа на показанията на свидетелите по акта е и официално
изисканата информация от ОДМВР и Главна дирекция“Гранична полиция“,
представена до съда чрез нарочни писма по делото от 12.02.2025г., респ. от
27.02.2025г. и от 13.03.2025г. С тези писма съда е информиран, че според
данните, съдържащи се в „Автоматизираната информационна система на
МВР“, извлечение от която също е приложена към едно от писмата, за
периода от 30.06.2023г. до 12.03.2024г. включително, няма запис, че през
ГКПП на страната е преминало МПС с рег.№ .
По искане на жалбоподателя, в процеса е разпитан като свидетел
неговият брат -А Л. М.. Същият потвърждава, че е бил собственик на
процесния автомобил към датата на извършената в казуса проверка на
жалбоподателя, докато именно последният е управлявал автомобила. Св.М.
твърди, че инициирал издаването на СУМПС от А за автомобила си, защото
често пътувал до тази държава с брат си, но считал за „безсмислено“ да сменя
това свидетелство с българско такова при всяко влизане или излизане от
РБългария и по този начин потвърждава, че то не е било сменено с българско
СУМПС включително и към процесната дата. Св.М. поддържа, че пътувал с
този автомобил и през м.12.2023г., за което обаче не бяха представени
доказателства различни, от официалните такива на граничните власти в
3
страната.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО И ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за
административно нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен орган по ЗДвП и в тази
насока няма спор между страните .
НП и АУАН са изготвени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на жалбоподателя.
В НП и в АУАН се съдържат и всички задължителни и изискуеми се
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,в това число : дата и място на съставянето
им, орган, който ги издава, дата и място на твърдяното нарушение,
фактически обстоятелства свързани с извършването на нарушението, негова
правна квалификация и доказателства, с които се установява. В НП е посочена
и конкретна санкционна норма, кореспондираща с квалификацията на
твърдяното нарушение по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения при издаването на НП.
От друга страна обаче съдебният състав счита, че със събраните по
делото доказателства, не се доказа от обективна страна извършването на
твърдяното нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от К , в
срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Законодателят е
имал предвид обаче при формулиране на тази законова норма, че срокът от 3
месеца касае не водачите, които може и да не са собственици на едно МПС
/както е и в конкретния казус/, а влизането в страната на самото МПС, което се
управлява с чуждестранно свидетелство. Вменяването на жалбоподателя
4
деяние като нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП, заради това, че той е
управлявал процесното МПС към момента на извършената му проверка на
12.03.2024г., с издадено във В свидетелство, след като е изминал 3-месецен
срок от влизането в РБългария на самият И. М. е незаконосъобразно, тъй
като това не е нарушение по цитираната законова норма, а напрактика
несъставномерно деяние. /За приложението на нормата на чл.162, ал.1 от
ЗДвП, е абсолютно ирелевантно кога водача на МПС, управлявано с издадено
от В СУМПС, е влизал или излизал през границата на страната сам по себе
си, включително и без конкретното МПС и не такова преминаване на
границата на страната ни от водачите се санкционира от законодателя по този
законов текст./
Като е направил обратния извод и издал обжалваното НП на
жалбоподателя за вменено му несъставомерно деяние, санкционният орган е
издал материално незаконосъобразен акт, който като такъв следва да се
отмени.
Наред с горното съдът констатира и следното:
ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНАТА САНКЦИЯ
Съгласно приложената санкционна норма по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, се
наказва с глоба от 100 до 300 лв, който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.
157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Същевременно съдът установи, че в разгледаният казус на процесната
дата, на жалбоподателя е била издадена и ЗПАМ№24-7852-00032
/12.03.2024г., от страна на св.А.. С нея и именно за нарушението по чл. 162,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.22 от ЗАНН, вр. с чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, е
отнето СРМПС за процесния автомобил, както и 2-те му регистрационни
табели като е прекратена и неговата регистрация за срок от 6 месеца. /Тази
заповед между страните не е спорно и се установи, че е била и изпълнена
5
именно за 6-месечен срок, през който процесният автомобил е бил без
регистрационните си табели и не е управляван нито от жалбоподателя, нито
то неговия брат и собственик./ В такава хипотеза, в практиката на
съдилищата се приема, че е налице така нар. кумулиране на санкции при
нарушаване на принципа „non bis in idem“, визиран в чл.17 на ЗАНН. По този
повод, СЕС в своята практика /Решение от 04.05.2023г., постановено по дело
ECLI:EU:C:2023:317/ приема, че по принцип приложената ПАМ в рамките на
производство по констатиране на административно нарушение, с оглед вида и
естеството си, тежестта и преследваните с нея цели /възпиране извършване на
нарушение и превенция /, има репресивен характер и по естеството си е
санкция, която дублира предвидената аналогична санкция в нах делата /
в случая по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП./ Наред с това при прилагането на такава
повтаряща се с наложената санкция ПАМ, чрез автоматичното й въвеждане от
законодателя и без условия за преценка на компетентният орган за прилагане и
преустановяване и едновременно с предвидената санкция за самото
нарушение, СЕС счита за нарушение на принципа „non bis in idem“ и чл. 50
от Хартата за правата на човека, които не допускат национална правна
уредба, за едно и също неизпълнение на задължение и след провеждане на
отделни и самостоятелни производства /по ЗПАМ по АПК и
административно-наказателно по ЗАНН в казуса/ на едно и също лице,
да може да се наложи едновременно и административна санкция и
принудителна мярка с един и същи за него негативен резултат и засягане
или ограничаване на права, още повече, че всеки приложен алтернативен
ред за санкциониране подлежи и на обжалване пред различни съдилища и по
различни процедури. Такова кумулиране на санкции СЕС посочва, че не
позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В този смисъл СЕС
приема, че така кумулирани като тежест тези санкции /принудителна мярка и
административна санкция/, не кореспондират с процесуална
законосъобразност, с тежестта на нарушението и принципа за
пропорционалност на санкцията и целите, преследвани със самата
санкция / превенция, преустановяване на нарушението за в бъдеще./ В
тази насока е и съдебната практика – Решение №2202/20.11.2023г.,
постановено по кнахд№541/2023г. по описа на БлАС./
Предвид изложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени и
6
защото с налагане на жалбоподателя и на санкцията «Глоба» за нарушение по
чл.162, ал.1 от ЗДвП, след като вече е била приложена ПАМ по издадената му
и ЗПАМ, във връзка със същото /едно и също/ административно нарушение,
съгласно цитираната практика на СЕС, е в противоречие на принципа «non bis
in idem“ по чл.17 от ЗАНН и в разрез с чл.50 от Европейската харта за
правата на човека. Такава напрактика „двойна санкция“ спрямо
жалбоподателя за едно и също вменено му нарушение, се явява несъразмерна
тежка и непропорционална, още повече, че наложеното ограничение със
ЗПАМ се явява и по-тежко такова от санкцията „Глоба“, отмерена на
жалбоподателя с обжалваното НП и така кумулираният санкционен резултат
от двете ограничения /в правото за управление на МПС и имуществото на
жалбоподателя/, категорично не кореспондира в този си обем и
интензитет, с целите на самата административна санкция в
административно-наказателното производство и по чл.12 от ЗАНН.
Изложеното мотивира отмяната на НП поради неговата материална
незаконосъобразност и непропорционалност на наложената с него санкция,
заради което и на основание чл. 63, ал.3,т.1, вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№24-7852-000583/25.04.2024г., издадено от Началника на 02 РУ на ОДМВР –
Благоевград, с което на И. Л. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр.Р , ул.“Н “№,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв./триста
лева/, във връзка с нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок , считано от съобщаването за изготвянето му на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7