Решение по КНАХД №606/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 246/5.05.2025 год., постановено по анд № 20254430200195/2025 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № КГ 2573/09.01.2025 г. на Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, на „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр.чл.6, т.2, Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), като на основание чл.25, ал.2 НИКТГУРНТК вр.чл.9, Раздел III от Тарифа за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДВ, бр. 18 от 1.03.2024 п/, на „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД [ЕИК] са възложени разходи в общ размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, както следва: 40 лв. - за взимане на проба и 810 лв. - за изпитване на проба в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН, ГД ККТГ – СОФИЯ; на основание чл.63д, ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.З АПК, е осъдил „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД [ЕИК] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор паричната сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД чрез адв.Г. от САК, който счита атакуваното решение за неправилно н незаконосъобразно. Според касатора съдът е обсъдил само една част от доказателства по същество на спора, като повърхностно е приел други съществени такива като незначими и дори не ги е коментирал, макар и формално. Няма анализ и оценка на изложените експертни изводи, методите и стандартите на изпитване (световни и европейски). Съдът се е задоволил с повърхностен, при това погрешен анализ на отделни факти. Счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Независимо от обема на съдебния акт, липсват мотиви по многобройните, относими към спора възражения. Никъде в решението не са изложени мотиви, нито съображения относно сериозните нарушенията при физико-химични изпитвания на пробата от дизелово гориво. Липсва познание относно нормативните изисквания на световни и европейски стандарти, конто единствено са посочени с формално твърдение за неприложимост.

Касаторът счита за неверни съжденията, че свидетелите П. и С. като служители на „дружеството“ (касатора) са заинтересовани от изхода на делото, докато свидетелите Ц. и П. нямали подобна заинтересованост, били независими. Сочи, че Г. Ц. е служител на ГД ККТГ-ДАМТН и изпълнява задълженията на Главен инспектор в Плевен, а Е. П. е инспектор. Те са на заплата към ДАМТН и изпълняват служебни задължения, съгласно подписана от тях служебна длъжностна характеристика. Същите не биха допуснали признания за допуснати от тях пропуски, особено при съдебен разпит. Като длъжностни лица, те също са заинтересовани от изхода на делото. Сочи още, че в показанията на свидетелите Ц. и П. е налице очевиден абсурд, докато показанията на свидетелите П. и С. са логически последователни и обективни. Сочи, че разпитани, св. Ц. и П. твърдят, че съдовете, в които е взета пробата, са стъклени (предполага се с обем от 1 L, запълнени с гориво до 800 ml). Тези съдове следва да бъдат запушени с тапа и след това да бъдат обърнати с тапата надолу в продължение на поне 30 сек., с цел проверка за херметичност. Това е невъзможно, независимо дали тапата е коркова или пластмасова. Св. Ц. и П., обаче твърдят, че такова действие е извършено. Изявленията контролните органи в двата проведени разпита според касатора си противоречат. Показанията им са протоколирани изцяло при условията на буквален прочит от ползвани в с.з. писмени материали. Липсата на лични и непосредствени спомени не е преценявана от съда.

Счита, че стандартът, който въвежда в нормативната уредба на Република България изискванията и методите за изпитване на горивата за дизелови двигатели е стандарт БДС EN 590 „Автомобилни горива. Гориво за дизелови двигатели. Изисквания и методи за изпитване“. В т.З от БДС EN 590 "Вземане на проби", вземането на проби от резервоари и бензиноколонки се извършва съгласно БДС EN ISO 3170 "Течни нефтопродукти. Ръчно вземане на проби". След постъпване на пробата за изпитване в лабораторни условия, където същата се изпитва по показател „Пламна температура“ по стандарт БДС EN ISO 2719, в т. 8 от този стандарт (БДС EN ISO 2719) изрично е записано, че пробата от течно гориво, която ще се подложи на изпитване по стандартния метод на БДС EN ISO 2719, задължително трябва да е взета, спазвайки изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170. Тези изисквания, в стандарт БДС EN ISO 3170 за вземане на проба от бензиноколонки са изписани в т. 7.5. Касаторът сочи, че въззивният съд не е взел предвид този факт. Счита за неоснователен и противоречащ на закона извода на съда, че при изпитване на проби от гориво, взети в съответствие с чл. 18 от Наредбата и стандарт БДС EN 14275 това гарантира, че получените лабораторни резултати ще бъдат обективни. Сочи, че стандартите и изискванията, залегнали в нормативната уредба по отношение на контрол качеството на течните горива в България са Европейски (EN) и световни (ISO). Те действат с приоритет на територията на България и са същевременно български стандарти (БДС). Сочи, че въззивният съд не е допуснал изготвянето на експертиза от вещо лице, което е ограничило правото на защита на касатора, предвид че са необходими специални знания в области, в които съдът не притежава такива- в случая област нефтохимия, правила за изпитване, приложими стандарти и пр.

Относто твърденията за несъответствието с изискванията за качество сочи, че след посочените порочни действия при самото отбиране на пробата с дизелово гориво, подкрепени от свидетелски показания, се пристъпва към друг етап- нейното изпитване в лабораторни условия в три акредитирани лаборатории. И трите изпитвания са извършени по метода на стандарт БДС EN ISO 2719 "Определяне на пламната температура. Метод на Pensky - Martens със затворен тигел". И трите изпитвания са проведени в стационарни акредитирани лабораторни (еднакви по ранг и легитимност): тази на ДАМТН- ГД ККТГ в София, на „СИД - 1“ Нови Искър и в „Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД“ Стара Загора. Сочи, че в лабораторията на ДАМТН- ГД ККТГ на 12.09.2024 год. е установена стойност по показател „Пламна температура“ 48,0°С. Тази стойност за пламна температура показва несъответствие на горивото с изискванията за качество по показател „Пламна температура“. Твърди, че по инициатива на въззивното дружество- касатор, „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД започва процедура по оспорване на заключението за несъответствие на горивото с изискванията за качество. На 02.10.2024 год., в лабораторията на „СИД - 1“ е проведено изпитване на контролната проба, с която „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД разполага и е предоставена от проверяващите длъжностни лица. Полученият резултат от изпитването е 53,5 °С, който резултат показва съответствие на горивото с изискванията за качество, след прилагане на критериите на стандарт БДС EN ISO 4259-2. Пламната температура е в норма.От двата лабораторни резултати- на 12.09.2024 год. в Стационарната лаборатория на ДАМТН - ГД ККТГ и на 02.10.2024 год. в лабораторията на „СИД - 1“ не може да се установи дали горивото съответства на изискванията за качество по показател „Пламна температура“ или не. Според единия резултат (получения в лабораторията на ГД ККТГ) горивото не съответства на изискванията за качество, а според другия резултат (получен в друга акредитирана лаборатория „СИД - 1“) той съответства на изискванията на качество. Твърди още, че преди да се пристъпи към арбитражна процедура, методиката, съгласно действащата нормативна уредба за установяване на съответствието на едно гориво с изискванията за качество, така както е разписана в стандарт БДС EN ISO 4259-2 и следвана до момента, предвижда извършването на конкретни задължителни действия, които не са изпълнени от административно наказващия орган, а е трябвало. За да са „приемливи“ два резултата, получени в различни лаборатории в различно време, според касатора те трябва да бъдат в рамките на „възпроизводимостта“ на метода за изпитване R, в противен случай те не са приемливи и трябва да се проведат допълнителни изпитвания, за да се установи кой резултат съответства и е най- близък до действителния. В конкретния случай, разликата между наличните два резултата по показател "Пламна температура" (от изпитванията в лабораторията на ДАМТН и „СИД - 1“), които са 48,0 °С и 53,5 °С са извън границите на R, защото R в случая е равно на 3,40 °С за резултата от 48,0 °С, получен в лабораторията на ДАМТН - ГД ККТГ и 3,80 °С за резултата, получен в лабораторията на „СИД - 1“ в Нови Искър. Разликата между получените резултати в лабораторията на ДАМТН - ГД ККТГ и лабораторията на „СИД - 1“ в Нови Искър е 5,5 °С, което е повече от който и да е от двата резултата за R (съответно 3,40 °С и 3,80 °С). Прави извод, че резултатите „не са приемливи един спрямо друг“. Твърди, че Методиката за установяване на съответствието на едно гориво с изискванията за качество в случай като този е разписана в стандарт БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите. Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване.“ При изпитвания, когато два резултата се различават с повече от R и двата резултата отпадат. При такъв случай, за установяване на съответствието на едно гориво с изискванията за качество всяка лаборатория трябва да получи „най- малко нови 3 (три) други, приемливи резултата“ (в границите на повторяемостта "г" в съответната лаборатория). Това изискване на стандарт БДС EN ISO 4259-2 е записано на стр. 10 в т.4.3.1 "Приемливост на резултатите", но не е изпълнено. Изискването на стандарт БДС EN ISO 4259-2 относно провеждането на нови три изпитвания в лабораториите на ГД ККТГ и „СИД - 1“ не е спазено, видно от документите в административната преписка. Директно е стартирана процедурата по провеждане на арбитражно изпитване, без да се потърси причината, поради която наличните до момента два резултата, получени в лабораториите на ДАМТН - ГД ККТГ и „СИД - 1“ се различават с 5,5 °С. Това е съществено нарушение на императивно предвидената по закон процедура за установяване на съответствието на едно гориво с изискванията за качество. Описаното нарушение на стандарт БДС EN ISO 4259-2 относно необходимостта от провеждане на нови три изпитвания в лабораториите е самостоятелно законово основание за отмяна на НП, респективно атакувания съдебен акт на PC гр. Плевен. Според касатора РС не е обсъдил това възражение и по този начин е нарушил закона. Допускането на СХЕ е друг способ за установяване правилността и достоверността на проведените изпитвания и получените крайни резултати. Без мотиви, с кратък диспозитив в с.з. такова доказателствено средство не е допуснато.

По отношение стойността по показател „Пламна темепература“ сочи, че „Пламната температура“ на едно дизелово гориво има пряка връзка с „Цетановото число“ на горивото, неговите „Дестилационни характеристики“ и „Плътност“. Тези характеристики имат пряка и неизбежна взаимозависимост. Колкото пламната температура на горивото е по-ниска, толкова по-ниска ще бъде и стойността на Цетановото число. При така получените в лабораториите стойности за пламна температура Цетановото число ще покаже стойност, която да е в несъответствие с изискванията за качество и ще бъде по-ниска. Подобен ефект в случая не се наблюдава, защото не е проведено изпитване по показател „Цетаново число“. Сочи, че е проведено изпитване по показател „Цетанов индекс“, който се изчислява въз основа на получените данни по показатели „Дестилационни характеристики“ и „Плътност при 15 °С“, които са непосредствено свързани с пламната температура на горивото. Този факт потвърждава тезата, че качеството на едно гориво следва да се оценява комплексно, с отчитане на връзките между отделните показатели за качество. Твърди, че колкото пламната температура е по-ниска, толкова по-висок ще е процентът на дестилирало гориво до 250 °С. В конкретния случай този процент няма да излезе извън норма, но ще се повлияе от пламната температура и ще бъде по-висок от нормалното. Колкото пламната температура е по-ниска, толкова и плътността при 15 °С ще бъде по-ниска. В случая, при отклонения от изискванията за пламна температура, констатирани в някои от лабораториите, плътността при 15 °С няма да излезе извън норма. Плътност при 15°С от порядъка на 843,7 (kg/m3), при норма максимум 845,0 (kg/m3), показва че горивото е качествено и сочи, че леки фракции в това гориво не се установяват. Твърди, че съдът не е обсъдил тези твърдения на касатора, а е основал своите изводи на констатациите в Протокол от изпитване № С - 0256 — 2/12.09.2024 год., без да даде възможност за доказване на противното твърдение. В противоречие на закона НПК и ЗАНН, съдът не е допуснал изготвяне на експертиза от компетентно вещо лице, включено в списъка на съдебните експерти, за да се установи обективната истина, за изясняване на която са необходими специални познания.

Твърди още в жалбата, че АУАН № А- 135/15.11.2024 год. завършва с констатацията (стр. 3, абзац 2), че на 10.04.2024 год. с Констативен протокол № КП- 0440/10.09.2024 год. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа достоверна дата на съставяне на акта, както дата и мястото на извършване на нарушението, които явно се различават и не съответстват. АУАН № А - 135/15.11.2024 год. завършва с констатацията (стр. 3, абзац 2), че на 10.04.2024 год. с Констативен протокол № КП - 0440/10.09.2024 год. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество. Съдът приел, че това е техническа грешка, но това според касатора съставлява нарушение на чл. 42, ал.1 т.1 и т.2.

В заключение моли съда да отмени въззивното решение и да отмени потвърденото с него НП, алтернативно-да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност, по същество моли за отмяна на оспореното решение и НП, алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, претендира разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност.Твърди, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН, както и по издаване на НП. Всички реквизити, които се изискват законово са налице. И двете са съставени от компетентен орган, посочен е нарушителя, доказано е, че е налице извършено административно нарушение от страна на наказаното лице и че е осъществен процесния състав.Сочи, че решението на въззивния съд е обосновано на представената административнонаказателна преписка. Документите, съдържащи се в нея - протоколи, АУАН, НП са официални свидетелстващи документи, съставени по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. Свидетелските показания на инспекторите са обективни и достоверни, подкрепени от приложения в АНП и Протокол за проверка и вземане на проби № Пл - 0119/10.09.2024 г., който е подписан от представител на дружеството без възражения и забележки. Излага подробни съображения във връзка с оплакванията в касационната жалба, моли съда да остави в сила оспореното решение, прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №А - 135/15.11.2024г. от страна на Г. Р. Ц. - гл.инспектор в ГД „КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ТЕЧНИТЕ ГОРИВА“, в присъствието на свидетеля Е. Г. П. и упълномощен представител на „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД. Съставен е във връзка с извършена проверка на 10.09.2024 г., в обект Бензиностанция №2, стопанисван от дружеството, при която, от бензиноколонка №1 е взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели, с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-0119/10.09.2024 г.; изяснено е, че последната доставка на течното гориво - гориво за дизелови двигатели е в количество 9657L, по фактура №**********/08.09.2024г., Нареждане за експедиция №1429899/08.09.2024 г., с Декларация за съответствие №462/05.09.2024 г., издадена от „ЛУКОЙЛ - БЪЛГАРИЯ ЕООД, за партида №462, в количество - 4000t., както и че наличното количество в резервоар №2, свързан с бензиноколонка № 1, към момента на проверката е 9630L. След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ при ДАМТН /Сертификат за акредитация на БСА - per. №35 ЛИ/04.06.2024 г., валиден до 30.10.2024 г./, е издаден Протокол от изпитване с № С-0256-2/12.09.2024 г., на чиято основа е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0440/12.09.2024 г., съгласно който течното гориво - гориво за дизелови двигатели, по показател „Пламна температура“ (°С), не съответства на изискванията за качество, както следва: „Пламна температура“ (°С): полученият резултат от изпитването е 48,0°С при норма - над 55°С; отбелязано е, че съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 53,08°С, продуктът не съответства на изискването за качество по този показател. В тази връзка, копия от Протокола от изпитване и констативния протокол, са изпратени на „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, на основание чл. 22, ал. 8 НИКТГУРНТК /Писмо с изх. №84-01-767/12.09.2024 г. и известие за доставяне обратна разписка от 16.09.2024 г./, като с писмо вх. №84-01-767-2/11.11.2024 г. дружеството, на основание чл. 22, ал. 9 НИКТГУРНТК, е поискало стартиране на процедура по спор на Етап 1 от Приложение 12 за показател “пламна температура“, като е представен Протокол от изпитване №0873/02.10.2024 г. на контролната проба, предоставена на проверяваното лице по чл. 20, ал. 1 НИКТГУРНТК, от изпитвателна лаборатория за горива към „СИД 1“ ООД - НОВИ ИСКЪР /Сертификат за акредитация per. №10 ЛИ/27.10.2023 г., валиден до 29.06.2025 г., издаден от ИА БСА/. След така проведената процедура на Етап 1, въз основа на получените резултати посочени в Протокол от изпитване № С-0256-2/12.09.2024 г., на контролната проба в стационарна лаборатория към ГД ККТГ и Протокол от изпитване №0873/02.10.2024 г., е издадена експертиза № Ек- 013/12.11.2024 г. като е направено заключение, че при условията на буква „в“ от Процедурата, не може да бъде установено дали течното гориво - гориво за дизелови двигатели, съответства или не съответства на изискванията за качество по оспорения показател „Пламна температура“. На тази основа е направен извода, че като е разпространявало на 10.09.2024 г. течно гориво - гориво за дизелови двигатели в обект Бензиностанция №2, управляван от „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, находят се в обл. Плевен, общ. Плевен, гр. Плевен, [улица], за което на 12.09.2024 г. с Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП- 0440/12.09.2024 г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество, дружеството, в качеството на „краен разпространител“ по смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК, е извършило нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Възражения не били направени нито при съставяне на АУАН, нито - по реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган приел изцяло фактическата обстановка, изложена от актосъставителя. Без да внася изменения в същата я прецизирал, като в разгърнат вид пресъздал цялостното развитие на взаимоотношенията по извършената от страна на ДАМТН проверка, вкл. - след съставяне на АУАН и по-конкретно, че с писмо вх. № 84-01-767- 5/26.11.2024 г. дружеството е преминало към Етап 2 от Процедурата, като е проведено арбитражно изпитване в изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД - СТАРА ЗАГОРА /Сертификат за акредитация per. №233ЛИК/04.10.2024 г., валиден до 30.09.2025 г., на ИА БСА/ и е издаден Протокол от изпитване №465/10.12.2024 г.; на тази основа, издадена е Експертиза № Еа-006/11.12.2024 г., въз основа на получените резултати, отчетени в Протокол от изпитване № С-0256- 2/12.09.2024 г., Протокол от изпитване №0873/02.10.2024 г. и Протокол от изпитване №465/10.12.2024 г., след прилагане на Етап 2 от процедурата по оспорване на резултатите, с която е направено заключение, че при условията на буква „б“ е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво - гориво за дизелови двигатели, по оспорения показател „пламна температура“, като направеното заключение е окончателно. На тази основа, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, на „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр.чл.6, т.2, Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), като на основание чл.25, ал.2 НИКТГУРНТК вр.чл.9, Раздел III от Тарифа за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДВ, бр. 18 от 1.03.2024 г./, на „СИ КЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД [ЕИК] са възложени разходи в общ размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, както следва: 40 лв. - за взимане на проба и 810 лв. - за изпитване на проба в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН, ГД ККТГ - СОФИЯ.

Въззивният съд направил извод, че АУАН е съставен, а НП - издадено, от компетентни лица, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът изложил съображения, че действително е налице посочване че „като е разпространявало на 10.09.2024г. на обект Бензиностанция №2 с адрес: обл. Плевен, общ. Плевен, гр. Плевен, [улица]течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, за което на 10.04.2024 г. с Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП- 0440/12.09.2024 г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество..''. Приел, че се касае за техническа грешка, която от една страна е незначителна, а от друга - е отстранена с обжалваното НП, където изрично е отбелязана вместо датата 10.04.2024 г. - датата 12.09.2024г. Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, не разкрила и други пороци при неговото провеждане, поради което съдът приел, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност съдът събрал гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Г. Р. Ц., Е. Г. П., П. И. П., Х. Н. С., както и писмени доказателства. Приел, че гласните доказателствени средства се разделят условно на две групи: от една страна, показанията на свидетелите Г. Р. Ц., Е. Г. П., които са в подкрепа на отразената в АУАН фактическа обстановка на случая, т.е. с преимуществено „обвинителен“ характер, а от друга - показания на свидетелите П. И. П., Х. Н. С. - които са в опровержение на същата фактическа обстановка и са с преимуществено „оправдателен“ характер.

Съдът анализирал показанията на свидетелите П. П. и Х. С. /съответно, работник и Управител в процесната бензиностанция/, според които в хода на извършената проверка, органите на ДАМТН разполагали с метални шишенца, поставени в кутия, видимо от стиропор, като след като източили около 5 литра гориво, започнали да пълнят същите шишенца директно от „пистолета“ на съответната бензиноколонка; тъй като течното гориво се пенело, пълненето на шишенцата ставало бавно; времето било топло, като посочените двама свидетели не забелязали превозното средство на ДАМТН да разполага с някаква хладилна инсталация, с оглед съхранението на взетите проби; посочили, че след запълването на шишетата, същите не били обръщани с гърлото надолу, за проверка на херметичността на пробата; считали, че поради бавното пълнене на шишетата, същите се наложило да стоят отворени около 15-20 минути; отбелязали, че макар бензиноколонките да били две, проби за дизеловото гориво били взети само от една от тях, а и не били взети проби от резервоара.

От друга страна, според показанията на свидетелите Г. Ц. и Е. П., в хода на извършената на 10.09.2024г. проверка, е бил използван съответен удължител при отбиране на пробите /меден - за бензин, ПВЦ - за дизел/, както и незабавно след запълване на съответното шише /метално - за пробите бензин, стъклено - за пробите дизел/, същото е било затваряно, без да се изчаква запълването на другите шишета; подчертали, че всички съдове /шишета/ са били обръщани след затварянето им, за проверка на херметичността, както и че са били поставяни в предвидената за това хладилна чанта, като отделно от това, използвания от служителите на ДАМТН лек автомобил бил оборудван с хладилник, за съхранение на проби; подчертали, че съхранение на хладно, по норматив е предвидено единствено за пробите бензин, а не за тези от дизелово гориво, каквито са взети в процесния случай; акцентирали, че не са задължени да взимат проби директно от резервоара, но в процесния случай резервоарът за дизелово гориво е бил само един, т.е. - без всякакво значение е, от коя от бензиноколонките е отточено гориво.

Съдът изложил съображения, че двете групи гласни доказателствени средства, по своето съдържание, взаимно се изключват. Наред с това, докато показанията на свидетелите П. П. и Х. С. изхождат от лица, които са непряко заинтересовани от изхода на делото /трудово ангажирани при касатора/, то нито Г. Ц., нито Е. П., имали подобна заинтересованост. Съдът посочил, че в хода на проверката е съставен и Протокол №Пл-0119/10.09.2024г., подписан не само от Ц. и П., но и от св.С., в който е отразено, наред с другото, че при взимането на пробите от дизелово гориво е използван дозиращ накрайник, че същите са взети съобразно чл.18 НИКТГУРНТК в съответни стъклени съдове, затворени, етикетирани и пломбирани, съгласно чл.20 НИКТГУРНТК. Показанията на свидетелите С. и П. П. въззивният съд приел и за недостатъчно убедителни, недостатъчно конкретни и категорични, след като анализирал отговорите на някои от поставените им въпроси. Съдът преценил като добросъвестно дадени и кредитирал показанията на свидетелите Г. Ц. и Е. П., които приел, че намират опора и в представените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите П. П. и Х. С., съдът преценил като неубедителни, а и влизащи в противоречие е надлежно съставения Протокол №Пл-0119/10.09.2024г., подписан и от самия Х. С.. Поради това, не кредитирал показанията на свидетелите П. П. и Х. С.. На следващо място, съдът счел, че от показанията на свидетелите Г. Ц. и Е. П., както и от описаните вече писмени доказателства, се установява но убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приел същата за доказана по убедителен начин .

Съдът приел за неоснователни оплакванията на касатора, че процесиите проби от дизелово гориво е следвало да бъдат взети съобразно БДС EN ISO 3170. Съобразно чл.17 от Наредбата, пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземат ръчно по БДС EN ISO 3170 и автоматично по БДС EN ISO 317IP. Тази разпоредба в случая приел за неприложима, защото пробите са взети от бензиноколонки, т.е. приложима е именно посочената и в Протокол №Пл-0119/10.09.2024г., разпоредба на чл.18 от Наредбата - проби от течни горива от бензиноколонки се вземат съгласно БДС EN 14275Р. За неоснователно приел възражението, че не е извършено надлежно промиване на съдовете, в които са взети пробите, като се позовал на показанията на св.Е. П., според които такова промиване е било извършено. Не кредитирал и съждението, че не е ясно в какви съдове - стъклени или метални са взети пробите, като взел предвид отбелязаното в Протокол №Пл- 0119/10.09.2024г., според което пробите за дизелово гориво са взети в еднолитрови стъклени съдове. Съдът изложил съображения, че напълно произволно се явява твърдението, че не е спазено изискването за проверка за херметичност на пробите, което се опровергава от показанията на свидетелите Ц. и П.; същевременно, както двамата свидетели отбелязали, а и в съответствие с действащата нормативна уредба /чл. 18 от Наредбата/, липсват каквито и да било разумни юридически съображения за оспорване взимането на пробите директно от бензиноколонка, съответно - за оспорване редовността на така отбраната проба по съображения, че не е представителна за цялото, съдържащо се в резервоара, количество течно гориво. За доказателствено неподкрепени съдът приел и оплакванията, че Протокол №Пл-0119/10.09.2024г. е предварително напечатан, че контролните органи са действали рутинно и са допуснали редица грешки в хода на процесната проверка, което се опровергава отново от показанията на свидетелите Ц. и П.. Съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство, иззетите на 10.09.24г. проби са били изследвани от три независими една от друга, лаборатории, като две от тях са категорични, че е налице несъответствие на изискванията за качество на течното гориво - гориво за дизелови двигатели, по показател „пламна температура“. В резултат на несъгласието на дружеството с първоначалния експертен резултат, процедурата по оспорване е развита пълноценно, извършени са надлежни изпитвания на течното гориво от съответно акредитирани лаборатории, като изпитванията в две от тях категорично са в посока на това, че е налице недопустимо отклонение по показателя „пламна температура“. На това основание съдът приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя в посока на това, че, от една страна, отбирането на пробите се явява опорочено, а от друга - че са компрометирани всички експертни изследвания на така взетите проби.

Съдът изложил съображения, че съобразно чл.8, ал.2 ЗЧАВ, се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1.". Налице е забранителна правна норма, с която, при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, дружеството не се е съобразило, тъй като на 10.09.2024г. като „краен разпространител на течни горива“ по смисъла на §l, т.20 от ДР на ЗЧАВ , е разпространявало гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество, уредени в чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК - по показател „Пламна температура“ - и същото нарушение, съдът приел за доказано по несъмнен начин. Във връзка с размера на имуществената санкция съдът счел, че предвид обстоятелството, че се касае за нарушение, извършено за първи път, както и предвид това, че е налице едно несъответствие по показатели /чл.34, ал.7 ЗЧАВ/, правилно административнонаказващият орган е наложил имуществената санкция в абсолютния минимум - 10 000 лева. Случаят приел, че не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение по чл.8, ал.2 ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.

На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното пред него НП..

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила.

На оспорващото дружество е вменено нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6, т.2 от Приложение №2 от НИКТГУРНТК. Посоченият текст забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредба, определяща техническите и качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества (замърсители) в тях, както и условията, реда и начина за контрол на течните горива. Нарушението е установено при извършена проверка, при която контролните органи са взели проба от гориво за дизелови двигатели с оглед установяване съответствието на проверяваното гориво с изискванията за качество. Редът за установяване спазването на изискванията за качество на течните горива, пуснати на пазара, е регламентиран в Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Според приложимата Наредба, контролът се извършва чрез проверки, които включват в т.ч. проверка на документите, които придружават течните горива; вземане на проби от течните горива и изпитване на взетите проби; експертиза на резултатите от изпитване за съответствие на горивата с изискванията за качеството им и т.н. Проверките се извършват на резервоари за съхранение и използване на течни горива в търговски, производствени и складови обекти; в петролни бази и терминали; в бензиностанции от колонките за зареждане; от подвижни цистерни за превоз на течни горива. Проверката чрез вземане на проби от течни горива може да се осъществи от резервоари и тръбопроводи или от бензиноколонки. В зависимост от това от къде е взета съответната проба, Наредбата разписва различни методи, по които се осъществява проверката, способи и правила за процедиране. Във всички случая на взета проба, се следват разписаните в Наредбата правила-чл.17 и сл. Както обаче при проверките на резервоари и тръбопроводи, така и на бензиноколонки, вземането на проби от тях се осъществява по реда, предписан в съответните БДС, към които препраща Наредбата. Българските стандарти (БДС) са документи, които установяват правила, спецификации и характеристики за продукти, процеси и услуги. Те се разработват на национално ниво от Българския институт за стандартизация (БИС) или въвеждат европейски и международни стандарти чрез съответни означения, като БДС EN, БДС ISO и др.. Те осигуряват съответствие, качество и безопасност във всички сфери на живота. Стандартите са общопризнати правила и норми и може да включват подробни технически спецификации (характеристики и изисквания към продуктите), процедури за производство, методи за изпитване и оценяване на съответствието. Макар че се прилагат доброволно –чл.5 от ЗНС, ЗНС предвижда, че в нормативен акт, който съдържа технически изисквания, могат да се правят препращания към български стандарти и/или части от български стандарти. Така е и в процесния случай, тъй като разпоредбите на чл.17 и чл.18 от Наредбата предвиждат вземането на съответните проби от горива да се осъществява по съответните БДС.

В случая между страните съществува спор по много въпроси, включително относно спазване на разписаната в нормативните актове и в БДС процедура за вземане на проби от течните горива, в т.ч. в какви съдове са взети пробите, посредством удължител или не, от накрайника ли са взети, в предварително охладени бутилки ли са били поставени, проверени ли са тези съдове дали са херметически затворени, били ли са поставени в хладилна чанта или не, достатъчно ли е било източеното количество гориво за запълване на 80 % от обема на всяка бутилка и за промивка на всяка бутилка и др., и др. спорове, все свързани с процедурата за вземане на проба. Спор се е формирал и относно това в конкретния случай кой е приложимия стандарт, съответно-каква процедура се следва относно конкретното пробовземане.

Касационният жалбоподател е направил доказателствено искане пред въззивния съд за събиране на относимите стандарти, по които се развива съответната процедура по вземане на проби, но съдът е отхвърлил това искане. При направени множество оплаквания и възражения относно развилата се процедура по вземане на проби от течното гориво, за следването на която по делото има противоречиви доказателства, решаващият състав е следвало, след като прецени от къде са взети пробите от течни горива при наличните доказателства и съответно - по кой ред се развива процедурата по вземане на проби, да приобщи тези стандарти, които прецени, че са приложими в конкретния случай, да установи каква процедура по вземане на проби предвижда съответния стандарт и , като анализира събраните писмени и гласни доказателства, да направи изводи спазена ли е тази процедура по предвидения в приложимия стандарт и в Наредбата ред. В зависимост от описаните правила за вземане на проби, за тяхното изследване по съответните методи и етапите, които се следват при противоречиви и нееднозначни резултати от експертното изследване на пробите, да прецени дали исканата от касатора съдебно химическа експертиза е относима и да назначи или да откаже назначаването на такава, след съответна преценка. Решаващият съд необосновано е отказал приобщаването на съответните стандарти, което съставлява пречка за обективно изясняване на основните спорни между страните въпроси, а именно –законосъобразно ли е проведена процедурата по вземане на проби и на това основание-считат ли се за обективни или компрометирани получените при експертизите резултати. С действията си по отказ да събере относими доказателства по искане на касатора, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на принципа на чл. 13 от НПК и на нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК. Това налага въззивното решение да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняването му.

При новото въззивно производство съдът следва да събере приложимите и относими към конкретно развилата се процедура стандарти, да разпита отново всички свидетели, при необходимост –да ги постави в очни ставки, и след като анализира последните и приобщените писмени доказателства поотделно и в съвкупност и съобрази приложимите нормативни актове и стандарти, да даде отговор спазена ли е процедура по предвидения в приложимия стандарт и в Наредбата ред. В зависимост от описаните правила за вземане на проби, за тяхното изследване по съответните методи и етапите, които се следват при противоречиви и нееднозначни резултати от експертното изследване на пробите, да прецени дали исканата от касатора съдебно химическа експертиза е относима и да назначи или да откаже назначаването на такава. Следва да даде отговор на въпроса извършено ли е от дружеството съставомерно и наказуемо деяние, включително като съобрази и отговори на множеството оплаквания и възражения, повдигнати в нарочна писмена молба в хода на въззивното производство. Т.е., като анализира всички допустими и относими доказателства, съдът следва да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността и правилността на издаденото НП и съставомерността, доказаността и авторството на вмененото на дружеството нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание.

По претендираните разноски следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №246/5.05.2025 год. на Районен съд-Плевен по анд №20254430200195.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.