С тъжба от 06.01.2020 г. частният
тъжител Я.Т.А. *** е обвинила лицето Р.Б.А. *** ЕГН ********** в това, че през периода
29.11.2018 до 23.12.2019г. в гр. Русе на три пъти в условията на продължавано престъпление
като родител на детето Б. А. не изпълнил съдебно решение относно упражняване на
родителски права от майката Я.А. непредавайки детето Б. - престъпление по чл.182
ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В първото съдебно заседание частната
тъжителка и нейния повереник в присъствието на
подсъдимия конкретизират обвинението,като сочат три отделни деяния извършени в
условията на продължавано престъпление на дати 29.11.2018г.,27.01.2019г. и на
23.12.2019г.
Частният тъжител и неговият повереник поддържат изцяло тъжбата.
А. не се
признава за виновен,дава подробни обяснения,в които твърди,че не е извършвал умишлени
действия,които да доведат до неизпълняване на съдебно решение.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Подсъдимият А. е роден на *** ***.
Има завършено средно образование. Работи.Реабилитиран
е.
В края на 2010 г. подс. А. и частната тъжителка сключват граждански брак,
като преди това на 24.09.2007 г. се ражда детето Б.. От брачното им съжителство
на 18.07.2014 г. се ражда и детето Ф.. Бракът между съпрузите е
прекратен с развод, постановен с определение от 29.11.2018 г. по гр. д. № 6380/2018
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е одобрено споразумение между
страните, влязло в сила на 29.11.2018 г. По силата на това споразумение
родителските права над децата Б. и Ф. са предоставени на майката, а подс. А. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка и му е
определен режим на лични отношения с децата.
Преди последното заседание по
бракоразводното дело отношенията между бившите съпрузи са много влошени. През
този период детето Б. живее при баща си в гр. ***. На 29.11.2018 г. – датата на
съдебното заседание по бракоразводното дело двамата отиват заедно в съда,
придружени от свид. Д.А. – майка на подсъдимия.
Докато трае съдебното заседание по делото детето е извън залата с баба си. В
хода на съдебното заседание страните се споразумяват родителските
права над децата Б. и Ф. да се осъществяват от на майката. След като двамата родители
излизат, А. остава пред залата, а детето
тръгва с баща си и баба си без бащата да е извършвал каквито и да било действия
или да е изричал думи. Свидетел на това става свид. П.,
която се намира пред същата съдебна зала.
След делото детето Б. остава да
живее при бащата. Липсват каквито и да било доказателства за разговори между
майката и бащата или за откази на бащата да предаде детето. През м.декември подсъдимият води
детето до бившото семейно жилище за да си вземе дрехи
и други вещи. Придружава баща си , когато последният е вземал братчето му Ф. в определените му за това периоди. При
всички срещи детето Б. и майката се опитват да разговарят, но всички разговори
завършват със скандали между майката и детето.
Между бившите съпрузи започват да
се водят граждански и изпълнителни дела, от които три за неспазване на режима
на лични отношения, образувани при ЧСИ В. Н..
Първото изпълнително дело - № 1009/2018 г., е образувано в края на 2018 г.,
за предаване на детето Б. от бащата на частната тъжителка. В отговор на
поканата за доброволно изпълнение на 31.12.2018 г. в 14,30 ч. А. подава молба
при съдебни изпълнител, в която отбелязва, че ще предаде детето на 31.12.2018 г
в 16,00 ч. Поради липса на време за реагиране, свид. Н.
отсрочва предаването на детето за дата 18.01.2019 г. в гр. ***, на която дата подсъдимият
предава детето на свид.Н. - ЧСИ. Въпреки постановеното от съда решение
и опитите на майката да говорят, детето Б. желае да живее при баща си. Така на
25.01.2019 г. подсъдимият взема двете деца за режим на лични отношения и на
27-ми ги връща при майката. Децата слизат от колата на баща си, Ф. се прибира,
а Б. остава във входа да разговаря с майка си. През това време А. е в колата си
и още не е отпътувал. Между майката и детето отново възниква разправия, Б.
излиза от входа и се насочва към баща си, като категорично отказва да стои при
майката,качва се в колата и двамата се прибират в гр. ***. За това, че бащата
не е предал детето Б. на 27-ми, на 31.01.2019 г. тъжителката подава молба при
частния съдебен изпълнител да бъде насрочено предаване на детето. До датата на предаване на детето
с определение на Районен съд - Русе е спряно изпълнението по изпълнителното
дело и детето остава при подсъдимия.
Отношенията между страните са
такива и до края на 2019 г., когато на 03.12.2019 г.при ЧСИ В. Н. е образувано
ново изпълнително дело с нов изпълнителен лист, с който се предоставят
родителските права по отношение на Б. на майката и се определя местоживеенето
на детето при майката. Насрочено е предаване на детето на 23.12.2019 г., когато
бащата отива в кантората на частния съдебен изпълнител заедно с детето, но моли
детето да остане при него до 27-ми, за да може да изкара празниците. Тъй като
отново детето не желае да тръгне с майката, свид. Н.
решава да предостави възможност на детето да прекара няколко часа с майката, за
да започне изграждане на доверие между тях и подобряване на отношенията им. Около
15 ч. частната тъжителка отива заедно със свид. Н. в
дома на подсъдимия в гр. ***, вземат Б. и след като прекарват няколко часа
заедно връщат детето обратно в гр. ***. На 27.12.2019г. подсъдимият предава
детето Б. на майката, където то се намира и към настоящия момент.
Изложената фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на следните доказателства събрани по делото:обясненията
на подсъдимия,показанията на свид. П., А. и Н..Факти
се установяват и от писмените доказателства – определение от
29.11.2018 г. по гр. д. № 6380/2018 г. по описа на Районен съд – Русе, покани за доброволно изпълнение,
призовки и молби по ИД №1009/2019 г. на ЧСИ В. Н., постановления, покани за
доброволно изпълнение, призовки и молби по ИД № 1118/2019 г. на ЧСИ В. Н..
При установяване на фактите съдът
кредитира изцяло показанията на свид.Н.,който е
възприел фактите в служебно качество и по никакъв начин не е заинтересован от
изхода на делото.
Показанията на свид.А.
като майка на подсъдимия се кредитират само в съвкупност с останалите
доказателства по делото.
Приетото за установено по отношение на съставомерните факти се налага от следните доказателствени
средства:
От свидетелството за съдимост се
установява съдебното минало на подсъдимия.
От обясненията на
подсъдимия,подкрепени от показанията на свид.П. и А.
се установяват действията на подсъдимия на 29.11.2018г. в сградата на съда.
От обясненията на подсъдимия и
показанията на свид.А. се установяват действията на
подсъдимия на 27.01.2019г. ,както и действията на детето при предаването.
Въпреки,че и двамата са заинтересовани от изхода на делото обясненията и
показанията им по отношение на тези факти се кредитират,тъй като се подкрепят
от елементарната житейска логика – целта на подсъдимия е била да предаде детето
Б. както е предал детето Ф.. Логиката изключва друга причина поради която в
уговорения час детето Б. е откарано от бащата от гр.*** до дома на майката в
гр.Русе.
Действията на подсъдимия на
23.12.2019г. се установяват от показанията на свид.Н..
Приетата за
установена фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните
правни изводи:
Не се установява,че
подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК,тъй като не се установява, че през периода 29.11.2018 до 23.12.2019г. в гр.
Русе на три пъти в условията на продължавано престъпление като родител на
детето Б. А. да не е изпълнил съдебно решение относно упражняване на родителски
права от майката Я.А., непредавайки детето Б..
На 29.11.2018г. в сградата на Съдебната палата не се установяват каквито и
да било активни действия от страна на подсъдимия за запазване местонахождението
на детето и за неизпълнение на споразумението.Бездействието му е несъставомерно,тъй като липсват действия от страна на
майката за поискване на изпълнение на току що одобреното споразумение. По тези
причини съдът намери,че подсъдимия не е осъществил обективните признаци от
състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК тъй като не е извършил общественоопасно деяние.
Същите са изводите на съда и относно обвинението за извършено престъпление
по чл.182 ал.2 от НК на 27.01.2019г. Приетото за установено налага извода,че на
тази дата подсъдимият не е извършил действия или бездействия,които да се
квалифицират като изпълнително деяние на престъплението по чл.182 ал.2 от НК.
Единственото,което се установява,че на тази дата подсъдимият е изпълнил
задължението си да върне и двете деца след осъществен режим на лични отношения.
Върнал е и двете деца които са посрещнати от майката , като след разговор с
майката и възникнал пореден конфликт детето Б. само е предприело действия с
които се е отклонило от определения от съда режим.Бездействието на бащата след
като детето се връща в автомобила не представлява общественоопасно
деяние,тъй като от субективна страна целта на подсъдимия е запазване на
психическата устойчивост и здраве на детето ,а не неизпълнение на съдебно решение
каквото действие той е извършил предавайки детето на майката.
На 23.12.2019г. подсъдимият също не е извършил деяние,което следва да се
квалифицира като изпълнително от обективна страна на състава на престъплението
по чл. 182 ал.2 от НК.Напротив, явил се е с детето при свид.Н.
и го е предал съгласно указанията на частния съдебен изпълнител.Решението детето
да се върне с бащата е взето от свид.Н. в
длъжностното му качество. Липсват каквито и да било извършени от подсъдимия общественоопасни действия които да са насочени към
неизпълнение на съдебно решение за родителски права.
По тези съображения
съдът намери,че подсъдимият А. не е осъществил обективните и субективни
признаци от състава на престъплението, в което е обвинен от частната тъжителка,
а именно през периода
29.11.2018 до 23.12.2019г. в гр. Русе на три пъти в условията на продължавано
престъпление като родител на детето Б. А. да не е изпълнил съдебно решение
относно упражняване на родителски права от майката Я.А. непредавайки детето Б.
- престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и следва да бъде оправдан по
обвинението в тъжбата.
По причина,че
подсъдимият е признат за невинен и оправдан на основание чл.190 от НПК частният
тъжител следва да поеме разноските на подсъдимия – заплатен хонорар за
защитник.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
Районен
съдия: