№ 499
гр. Б.град, 07.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241200500442 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Б.
Г. и адв. З. И. - особени представители на Д. И. С., ЕГН ********** срещу
Решение № 91/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС –
Б.град в частта, в която е признато за установено по отношение на Д. И. С., че
дължи на „Юробанк България“ АД сума в размер на 5463,07 лв.- главница,
представляваща сбор от неплатени и падежирани вноски до датата на
приключване на съдебното дирене- 15.01.2024 г., дължими по договор за
потребителски кредит № PLUS-16246842 от 31.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението и за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че производството по делото е било
образувано по искова молба, депозирана от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., вписано в ТР и фирмен регистър под № *********, с адрес на управление
във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, без да е представена официална справка от ТР –
Франция относно процесуалната легитимация на ищеца. Твърди се, че в
нарушение на процесуалните правила като ищец по делото било конституирано
„Юробанк България“ АД. Не било ясно какви са мотивите за встъпване на
„Юробанк България“ АД- извършено ли е и кога прехвърляне на претендираните
вземания, както и прехвърлено ли е и кога спорното право от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. на „Юробанк България“ АД.
Прави се искане за отмяна на Решение № 91/15.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС –Б.град в обжалваната част и отхвърляне
изцяло на предявените искове.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
1
доказателства при въззивната проверка.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 06.03.2024 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
Сочи се, че на 31.05.2023 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс- клон
България“ КЧТ и „Юробанк България“ АД бил сключен договор за прехвърляне
на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ, с който „Юробанк България“ АД е
придобило търговското предприятие и дейността на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс- клон България“ КЧТ, а считано от 04.12.2023 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс- клон България“ КЧТ е заличен в Търговския регистър.
Срещу Решение № 91/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1721/2021 г. по
описа на РС –Б.град в частта, в която частично е отхвърлен предявения от
„Юробанк България“ АД против Д. И. С. иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 157/2021 г. по описа на РС-
Б.град, е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
сключения договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 10, ал. 1 ЗПК. Изискването за изготвяне на договора с шрифт не по-малко от
12 pt било въведено с цел охрана на интересите на икономически по-слабата
страна – кредитополучателя от недобросъвестни практики, което обаче в случая
не било налице, тъй като процесният договор бил читаем, съществувала яснота
относно съществените елементи на договора, за което се излагат подробни правни
съображения.
Оспорва се извода на районният съд, че процесният договор бил в разрез с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че по посочения въпрос била
налице задължителна практика на ВКС, според която нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК била спазена, когато в договора за потребителски кредит са посочени
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Прави се искане за отмяна на Решение № 91/15.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС - Б.град в обжалваната част и уважаване
изцяло на предявените искове.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 04.04.2024 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,
поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се
аргументира, без да прави доказателствени искания.
В производството пред първата инстанция ответникът Д. И. С. е
представляван от двама особени представители на разноски от ищеца -
определените от АК- Б.град адв. Б. Г. и адв. З. И. (вж. уведомително писмо изх. №
180/2023 г. от 19.04.2023 г. на Адвокатска колегия Б.град). В случая РС
неправилно е назначил и двамата за особени представители на ответника, тъй
като при особеното представителство в казус като разглеждания, законодателят е
2
предвидил само един особен представител, който да гарантира правата и
интересите на отсъстващата страна. Тези изводи се обосновават от
систематическото и граматическо тълкуване на относимата правна уредба, в която
особеният представител е упоменат в единствено число (вж. ал. 2-5 на чл. 29 ГПК
и др.), а така също и от константната съдебна практика и доктрината.
Ето защо настоящият състав намира, че производството по делото следва да
продължи с участието на един особен представител на отсъстващия
жалбоподател, който по вече изложените съображения е напълно достатъчен за
обезпечаване правата и интересите на отсъстващата страна. За такъв следва да
остане първият адвокат, посочен в писмото на АК- Б.град, а именно – адв. Б. Г.,
докато адв. З. И. следва да бъде освободена от възложените й с определение №
689/24.04.2023 г. по гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС- Б.град пълномощия. В
случая не се налага повтаряне на процесуални действия, тъй като при
извършването им пред районния съд ответникът е бил надлежно представляван от
адв. Г..
Предвид отсъствието на данни за предвнесени разноски за ответния особен
представител пред настоящата инстанция, на ищцовата страна следва да се укаже
да внесе по сметка на ОС- Б.град сумата от 1500,00 лв., възнаграждение на
особения представител. При определяне на размера на възнаграждението съдът
взе предвид Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за
всички съдилища (чл. 633 ГПК). В противен случай първоинстанционното
решение ще се обезсили и производството по делото – прекрати.
Към въззивната жалба на „Юробанк България“ АД е приложен платежен
документ за внесена по сметка на ОС- Б.град държавна такса в размер на 337,17
лв. Дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, определена по
реда на чл. 18, ал. 1 от Тарифа да държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, е в размер на 341,38 лв. Ето защо, следва да се укаже на
жалбоподателя в едноседмичен срок да довнесе по сметка на ОС- Б.град държавна
такса в размер на 4,21 лв. и представи доказателства за внасянето й, в противен
случай въззивната жалба ще бъде върната, а производството по делото -
прекратено.
По делото не се налага служебно събиране на доказателства, поради което
същото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Водим от горното, Окръжен съд - Б.град
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивната жалба на Д. И. С., подадена чрез особен
представител и на въззивната жалба на „Юробанк България“ АД, срещу Решение
№ 91/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС –Б.град с
пр. осн. чл. 258 и сл. ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателя „Юробанк България“ АД в едноседмичен срок
от получаване на съобщението за настоящото определение на съда да довнесе по
сметка на ОС- Б.град държавна такса в размер на 4,21 лева и представи
доказателства за внасянето й, в противен случай въззивната жалба ще бъде
върната, а производството по делото - прекратено.
3
УКАЗВА на „Юробанк България“ АД в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за настоящото определение на съда, да внесе по сметка на ОС-
Б.град сумата от 1500,00 лв., представляваща разноски за особения представител
на Д. И. С., като в същият срок представи и вносната бележка в деловодството на
съда, в противен случай първоинстанционното решение ще се обезсили и
производството по делото – прекрати.
ОСВОБОЖДАВА адвокат З. Г. И. от възложените й с определение №
689/24.04.2023 г. по гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС- Б.град пълномощия.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 13.06.2024 г. от 09:00
часа, за която дата да се призоват: Д. И. С. чрез адв. Б. Б. Г., на адрес: гр. Б.град,
ул. „** и „Юробанк България“ АД, на адрес: гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните и на адв. З. И..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4