РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501917 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на В. Г. К., ЕГН **********, от гр. ***** против
решение №261398/29.04.2021 г. по гр.д.№14568/2018 г. на ПРС, 15 гр.с. в частта, с което е
признато за установено, че същият дължи на СТ. З. ДЖ., ЕГН **********, от гр. *****,
сумата от 4 830 лева– главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане,
представляваща невърнат заем по Договор за заем от 26.03.2018 г., за която сума е издадена
Заповед № 4587 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.05.2018 г. по
ч.гр.д. № 8172/2018 г. по описа на РС - Пловдив, ІV гр.с., с което се ОТХВЪРЛЯ
предявения от СТ. З. ДЖ., ЕГН **********, от гр. ***** срещу В. Г. К., ЕГН **********,
от гр. *****, иск за унищожаване на сключения между страните Договор за заем от
26.03.2018 г., поради заплашване, като неоснователен, присъдени са разноски по
съразмерност. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъбразност на
решението и се иска неговата отмяна и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска
по чл.422 ГПК или евентуално да се уважи иска по чл.30 ЗЗД.Претендира за разноски. Прави
възражение за прекомерност платения от въззиваемия адв.хонорар.
Въззиваемата страна СТ. З. ДЖ. чрез адв.Св.Д. – взема становище, че жалбата е
неоснователна. Претендира за разноски.
1
В жалбата са изложени оплаквания, че: по делото не е доказано, че е налице заемно
правоотношение за сумата 4830лв. поради незавършен ФС – не е доказано, че заемната сума
реално е предадена; нямало дори сведетелски показания, които да потвърдят даването на
сумата, нито разписка, фактура или банково нареждане; липсват мотиви на съда за това как
пълно и главно е доказан факта на даване на процесната сума, въпреки указаната
доказателствена тежест върху ищеца; че съдът не е коментирал противоречието между
твърдението на Д., че договорът е подписан в автомобила му и твърдението в ИМ, че е
подписан в офиса на Д.; че неправилно съдът е приел, че договор не е унищожаем на
осн.чл.30 от ЗЗД, тъй като е налице заплашване от заемодателя, изразяващо се в създаване
на страх от уволнение чрез злоупотреба със служебно положение; неправилно РС не е ценил
показанията на разпитания свидетел, че К. е бил заплашен, че ако не прехвърли акциите на
баща си , той ще бъде уволнен, както и че на следващият ден К. е бил освободен от работа;
че съдът не е взел предвид представеното като доказателство извлечение от сметката на К.
към 25.03.2018 г., от което се установява, че към момента на твърдения заем, същият е имал
в нея сумата 18303,89 лв., от което следвал извода, че не е изпитвал нужда от парични
средства.
Не е подаден отговор на ВЖ.
Предвид направените искания, доводи и доказателствата съдът намира следното:
Решението на ПРС в частта, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
на дължимост на сумата от 966 лева - неустойка за неизпълнение на основание чл. 3 от
Договора от 26.03.2018 г., представляваща 20% от дължимата главница, за която сума е
издадена Заповед № 826 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2019
г. по ч.гр.д. № 8172/2018 г. по описа на РС - Пловдив, ІV гр. с., като неоснователен и в
частта, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните В. Г. К., ЕГН **********
и СТ. З. ДЖ., ЕГН **********, че уговорената в чл. 3, ал. 3 от сключеният между тях
Договор от 26.03.2018 г., неустойка в размер 20 % от главницата, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави – не е обжалвано и е влязло в сила.
С ИМ ищецът-въззиваем в настоящето производство е предявил установителен иск с
пр.осн.чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумата 4830 лв.- предоставена в заем на
ответника със задължение да бъде върната в срок до 30.04.2018 г. Ответникът е
противопоставил възражение, че не е сключвал с ищеца договор за заем, че подписа за
„заемополучател“ не е негов, че не е получил реално заемната сума.
РС е уважил главният иск, поради което се произнасъл по евентуалния насрещен
иск за унищожаване на договора за заем като сключен под заплашване, изразяващо се в
създаване на основателен страх от уволнение чрез злоупотреба със служебно положение – Д.
е бил работодател и пряк началник на К.. РС е отхвърлил иска по мотиви, че не доказано по
делото, че Д. е възбудил в К. основателен страх, който е станал причина за бъде принуден
той да подпише процесния договор за заем.
По отношение на довода, че заемната сума не е неално предадена:
2
От представения по делото договор за заем от 26.03.2018 г. е видно, че между
страните е сключен договор за кредит, по силата на който СТ. З. ДЖ. е предоставил на В. Г.
К. сумата от 4830 лева, а той се е задължил да върне същата до 30.04.2018 г. В чл.1 е
записано също, че заемната сума е предадена реално в брой на заемателя при подписване на
договора, за което същият служи като разписка.
По отношение на довода на въззивника, че не е подписал процесния договор: По
делото е прието неоспорено заключението на СГЕ, изпълнена от в.л.М. С., от което е видно,
че подписът на заемателя е изпълнен от В. Г. К..
ПОС намира, че с подписа си К. е потвърдил, че е получил заемната сума, тъй като в
подписания от него договор за заем е записано, че заемната сума е предадена реално в брой
на заемателя при подписване на договора.
По делото е разпитан свидетеля Г. К. – син на въззивника, който установи, че: когато
отишъл на 26.03.2018 г. да вземе баща си от работа, около 5 без 15 часа, той бил в стаята на
директора; след 5 минути баща му излязъл зачервен, силно притеснен и треперещ;
предложил му вода, защото изглеждал като в прединфарктно състояние – целият треперел и
му казал: „заплашват ме и ме карат да подпиша един документ – този празен лист – ако не
го направя ще остана без работа“. Свидетелят е сигурен, че баща му е бил заплашван от Д.,
защото той и преди е оказвал натиск на баща му за да продаде дядо му своите акции на Д.,
за да стане последният едноличен собственик на фирмата; след като К. отказал, срещу него
започнали всекидневни нападки от Д.; баща му бил учуден, когато разбрал, че е длъжник на
Д. по делото, защото семейството му било в добро финансово и имотно състояние, баща му
имал над 18000 лв. в банка, нямал нужда от пари, свидетелят също работил и получавал
добра заплата, а майка му /съпругата на въззивника/ - работила на сигурна държавна работа,
не са взимали никога заеми, не са имали нито покупки, нито харчове в този период;
свидетелят установи, че на следващият ден баща му прекратил трудовия си договор тъй като
семейството го посъветвало за това – за да не се излага повече на стрес и тормоз от
директора Д.; според свидетеля заплахите от директора били, че ще остави баща му без
работа.
ПОС намира, че не може със свидетелски показания да се оборват установени
писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвувала, съгласно
забраната на чл.164,ал.1,т.5 от ГПК и с оглед липса на изрично съгласие на другата страна
по чл.164,ал.2 ГПК за допускането им, поради което съдът намира за недоказано
възражението на заемателя, че заемната сума не му е реално дадена поради недопустимост
на доказването на това обстоятелство със свидетелски показания. Съдът не констатира
противоречие между обяснението на Д. по реда на чл.176 ГПК, че договорът за заем по
подписан в колата му и твърдението, че пълномощника му е заявил, че подписването е
станало в кабинета му, тъй като не се установи такова изявление.
По отношение на иска по чл.30 от ЗЗД:
ПОС намира за недоказана причинно-следствената връзка между подписването на
договора за заем и заплахата от уволнение, още повече, че на следващият ден К. сам е подал
3
молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие – видно е от приетата по делото молба
по чл.325, ал.1 КТ и показанията на разпитания свидетел, че семейството на К. го е
мотивирало да напусне работата; не се доказа по делото, че К. е подписал празен лист,
подаден от Д.; ПОС намира, че е налице противоречие между степента на оказания натиск
/заплаха от уволнение/ и поемането на несъществуващо парично задължение за сумата от
4830 лв. – не се събрани докателства по делото, че договорът е подписан под натиск, с оглед
личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от страхови представи,
създадени от действията на другата страна, тъй като не се доказа, че К. е с лабилна психика.
Не се представиха и доказателства, че бащата на К. притежава акции във фирмата, които Д.
иска да притежава. Искът по чл.30 ЗЗД е недоказан и следва да се отхвърли.
По изложените съображения първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед неуважаване на ВЖ, на въззиваемия следва да се присъдят направените
разноски по пред ПОС за адвокатски хонорар. Въззивникът е наравил възражение за
прекомерност платения от въззиваемия адв.хонорар от 640 евро. С оглед материалния
интерес от 4830 лв., съгл. чл.7,ал.2 ,т.2 от наредба №1/2004 г. мин.адв.хонорар е 568,10 лв.
/300 лв.+7% за горницата над 1000 лв./, до който размер следва да се редуцира адв.хонорар
поради прекомерност.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261398/29.04.2021 г. по гр.д.№14568/2018 г. на ПРС, 15
гр.с.
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН **********, от гр. ***** да заплати на СТ. З. ДЖ., ЕГН
**********, от гр. ***** сумата от 568,10 лв. - разноски по делото пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4