Решение по дело №2658/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 233
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20225220102658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Пазарджик, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220102658 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени установителни искове с
материалноправна квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №847/2022г. по описа на РС - Пазарджик в размер на
2362.56лв., от които 1028.98лв. - главница на задължение по договор за
потребителски кредит и 1333.58лв. – договорно възнаграждение за периода
10.03.2014г. – 10.01.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.03.2022г. до плащането.
Ищецът „ПКБ“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „Б“ №**бл.*, вх.* твърди, че ответникът С. К. К. с ЕГН
********** от с.Л, общ.С, обл.П, ул. „*-а“ №* е законен наследник на
длъжника му К И Ков, поради което следва да отговаря за изпълнението на
поетите от последния задължения. Твърди, че е изправна страна по валидно
облигационно отношение с наследодателя К И Ков, произтичащо от договор
за револвиращ заем №**********, сключен на 19.12.2011г., по който е
предоставил на същия кредит в размер на 1200лв. с фиксирана годишна лихва
от 97,64%, (ГПР 143,62%) и краен срок на връщане 10.01.2016г., разсрочен на
1
48 месечни погасителни вноски по 100лв. Твърди, че кредитополучателят не е
изпълнил точно задълженията си по договора за кредит, като е заплатил само
25 пълни и една непълна месечни погасителни вноски. Твърди, че за събиране
на остатъкът от вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу наследника на длъжника – отв. С. К. К.,
срещу която същата е подала възражение по чл.414, ал.2 ГПК. Затова иска
установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
съдебни разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът не оспорва сключването на договора и получаването на
кредита.
Оспорва вземането за възнаградителна лихва с възражение за
недействителност на договорната клауза за нейното уговаряне в размер, който
противоречи на добрите нрави и поставя потребителя в неравноправно
положение. Твърди да е налице изпълнение на договора от наследодателя.
При условията на евентуалност предявява възражение за погасяване по
давност на цялото вземане, което е предмет на заповедта за изпълнение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по
заповедта. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а
искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил кредит в размера най-
малко на сумата чието връщане претендира на лице, което е наследодател на
ответника, както и че последният отговаря за пасивите на наследството.
За основателността на иска по чл.422 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.2
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи лихвоносния характер на кредита,
размера на лихвата и нейната изискуемост.
Във връзка с възражението за погасяване на вземането по давност
ищецът следва да установи обстоятелства, които спират или прекъсват
течението на давностния срок.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
2
положителния факт на изпълнението.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че отв. С. К. К.
е преживяла съпруга и наследник на К И Ков, починал на **г. Наследодателят
е оставил като свой законен наследник и син Ц Ков Ков, който се е отказал от
наследството по реда на чл.51, ал.2 вр. чл.49, ал.1 ЗН. Предвид отказа,
неговия наследствен дял е придобит от ответника на основание чл.53 ЗН.
Представен е договор за револвиращ заем №**********, сключен на
19.12.2011г., с който ищецът се е задължил да предостави на наследодателя К
И Ков кредит в размер на 1200лв. с фиксирана годишна лихва от 97,64%,
(ГПР 143,62%) и краен срок на връщане 10.01.2016г., разсрочен на 48 месечни
погасителни вноски по 100лв.
Усвояването на кредита не се оспорва от ответника. С получаването на
сумата от наследодателя за него е възникнало задължението да върне същата
на кредитора - чл.240, ал.1 ЗЗД.
Първият спорен въпрос е относно дължимостта на уговорената
възнаградителна лихва по кредита.
В т.VІ от договора за кредит страните са уговорили годишна
възнаградителна лихва от 97,64%, чийто размер за целия срок на кредита е
3600 лв. Видно е, че възнаградителната лихва трикратно превишава размера
на главницата /номинала на кредита/, което води до нееквивалентност на
престациите и следва да се определи като накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Подобна клауза е неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и
следователно е нищожна. На основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожната
разпоредба следва да се замести от повелителните норми на закона като се
приеме, че се дължи възнаградителна лихва в размер на законната лихва за
забава. Начислена върху главницата от 1200лв. за целия срок на договора за
кредит същата възлиза на 490.16лв. /изчислена от съда с помощта на
калкулатора за законна лихва от електронната страница на НАП/. Така
общото задължение на потребителя за главница и възнаградителна лихва по
кредита възлиза на 1690.16лв.
Ищецът в исковата молба признава неизгодното за него обстоятелство, че
преди неговата смърт длъжникът е заплатил 25 пълни месечни погасителни
вноски по 100лв. в общ размер на 2500лв. При тези обстоятелства съдът
3
намира за установено, че длъжникът приживе е изпълнил своето задължение
по договора за кредит, което е станало преди образуването на заповедното
производство, поради което вземането по издадената заповед за изпълнение
срещу неговия наследник не съществува. Затова предявеният установителен
иск по чл.422 ГПК следва да се отхвърли.
Предвид извода на съда, че процесното вземане е погасено чрез
изпълнение, не се дължи произнасяне по възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на съдебни разноски. Представил е доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на
460лв., които следва да се присъдят. Ответникът претендира и разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, но там не е
представил доказателства да е представляван от адвокат нито за разноските.
Едва пред исковия съд е представил договор за правна защита и съдействие
по заповедното дело, който не е придружен от пълномощно за процесуално
представителство. Доколкото не се установява адвокатът да е участвал в
производството пред заповедния съд, т.е. не се установява изпълнението на
сключения договор за правна защита, то разноските на ответника по този
договор не следва да се възлагат в тежест на ищеца.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за установяване, че ответникът С. К. К. с
ЕГН ********** от с.Л, общ.С, обл.П, ул. „*-а“ №* дължи на ищеца „ПКБ“
ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Б“
№**бл.*, вх.*, вземането по издадена по ч.гр.д. №847/2022г. по описа на РС -
Пазарджик заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в
размер на 2362.56лв., от които 1028.98лв. - главница на задължение по
договор за потребителски кредит и 1333.58лв. – договорно възнаграждение за
периода 10.03.2014г. – 10.01.2016г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2022г. до плащането.
ОСЪЖДА ищеца „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ** да заплати на ответника С. К. К. с
ЕГН ********** съдебни разноски в исковото производство в размер на
4
460лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5