Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в.
гр. дело № 362 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е
по въззивна жалба от Д.Р.Х. срещу решение № 2 от 28.02.2018
год. по гр. д. № 409/2018 г. по описа на РС –гр. Етрополе,
с което е
отхвърлен предявеният от Д.Р.Х. против “М.”АД иск за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатата като шлайфист и
получаваната пенсия за инвалидност, за периода от 01.06.2018 година до
01.06.2021 година, в общ размер на 13 392 лева, ведно със законната лихва,
считано от 01.06.2018 година до окончателното изплащане. С решението ищцата е
осъдена да заплати по сметка на районния съд сумата от 360.00 лв. – възнаграждения
за вещи лица, а на ответника – сумата от 1 200 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съдът е сезиран и с частна жалба от ищцата Д.Р.Х.
срещу определение от 12.04.2019 г., постановено по същото дело, с което
посоченото решение е изменено в частта за разноските, като ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000
лева.
Жалбоподателят счита, че решението е
недопустимо, тъй като съдът се бил произнесъл по непредявен иск – претенцията
на ищцата не била за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между заплатата като шлайфист и получаваната пенсия за
инвалидност, за периода от 01.06.2018 година до 01.06.2021 година, а за
заплащане на обезщетение за 2015 г. поради уволнението на ищцата от длъжността
„дневен пазач“, и това изменение ищецът бил направил в съдебно заседание на
28.05.2019 година. При условията на евентуалност са наведени доводи за
необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Искането е за
обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна, и за постановяване на
нов акт по съществото на спора, с който искът да бъде уважен.
В частната жалба са изложени доводи за
неправилност на определението, тъй като не било уважено наведеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по иска, въззиваема
страна, оспорва въззивната жалба и частната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.
Съдът е сезиран с иск с правно основание
чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разликата в размер на заплатата за длъжността „шлайфист“ и получаванетата инвалидна пенсия за периода 22.11.2018 г. –
19.03.2019 г. в размер на 2 1 46.77 лева (уточнение на
иска, направено в съдебно заседание на 02.10.2019 г. пред въззивния
съд).
По делото не се спори, че ищцата е работила при
ответното дружество на длъжността „шлайфист”
повече от 23 години, а от 2013 г. била трудоустроена на длъжността
„пазач”.
С експертно решение на ТЕЛК № 0427/079/08.06.2018
г. на ищцата е призната 56 % трайно намалена работоспособност със срок до
01.06.2021 г. и с водеща диагноза „друга хронична обструктивна
болст“, като била призната общо 40 % инвалидност от професионално заболяване „вегетативна
полиневропатия на горните крайници, средна степен”.
С експертно решение на НЕЛК № 0439/051/21.03.2019
г. това решение на ТЕЛК е отменено, като решението е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, изслушана в производството
пред районния съд, размерът на обезщетението за неполучената заплата за
длъжността „шлайфист“ за периода от 01.06.2018 г. до 21.03.2019г., като се
приспадне пенсията за инвалидност в размер на 335. 29 лв. месечно, е в размер
на 2 146. 77 лева.
Останалите доказателства като неотносими към предмета на делото съдът не обсъжда.
С оглед
на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи.
Решението на районния съд е валидно, но отчасти
недопустимо – недопустимостта касае
произнасянето на районния съд над претендираните
2 146. 77 лева до 13 392.00 лева, както и произнасянето относно
периода от 01.06.2018 г. до 21.11.2018 г. и от 22.03.2019 г. до 01.06.2021 г.,
с оглед уточнението на исковата молба, извършено в производството пред въззивния съд. В обсъжданата част, като постановено свръх петитум, решението на районния съд подлежи на обезсилване,
а производството – на частично прекратяване.
В останалата част решението на районния съд е
правилно.
Във връзка с възражението на въззивника
относно недопустимостта на обжалваното решение, което се твърди да е
постановено по непредявен иск и в останалата част, следва да се отбележи
следното. Съдът е длъжен да
разгледа иска на предявеното основание. Предмет на делото е спорното материално
субективно право – претендираното или отричано от
ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума
на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба. Твърдяното право се индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите
на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да
посочи чрез основанието и петитума на иска, по тях
ответникът организира защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета
на делото, както той е заявен от ищеца. В случаите, когато съдът не е разгледал иска
на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен, и не е
разгледал предявения, решението е недопустимо и втората инстанция, като го
обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния
съд, за да разгледа предявения иск – ППВС № 1/85 година. В този смисъл са и разясненията
в решение по гр.д. №127/10 г. на IV ГО., както и решение по
гр. д. 3496/2018 г. на IV ГО. Както в исковата
молба, така и в първото по делото заседание, ищецът е поддържал, че претендира
ангажиране отговорността на ответника-работодател за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разликата в размер на заплатата за длъжността „шлайфист“ и получаванетата
инвалидна пенсия. Доколкото исковият период не е бил уточнен в производството
пред районния съд (а оттам и размерът на търсеното обезщетение), с
оглед служебно известния на въззивния съд факт, че
между същите страни и на същото основание е висящ граждански спор, който
обхваща част от първоначално заявения в исковата молба период, исковата молба е
оставена без движение.
Основателността на предявения иск е предпоставена от доказване (в тежест на ищеца) на
следните юридически факти, че: ЕР на ТЕЛК
0427/08.06.2018 г. на УМБАЛ „С. И.Р.“ ЕАД, на което се позовава ищецът,
е влязло в сила; наличието на вреда - загуба на доход; както и наличието на
причинно-следствена връзка между професионалното заболяване и причинените
вреди.
Независимо от указаното от въззивния
съд, че не сочи доказателства за това ЕР
на ТЕЛК 0427/08.06.2018 г. на УМБАЛ „С.И.Р.“
ЕАД да е влязло в сила, ищецът не доказа наличие на професионално заболяване.
Отговорът
на въпроса относно характера на решението на ТЕЛК и момента, от който възниква
правото на обезщетение на вреди по чл. 200, ал. 1 КТ, следва да бъде съобразен
с практиката на ВКС, според която признаването на професионалния характер на
заболяването според чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на
органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и
признаване е уредена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (НРСРПООПБ) от
2008 година. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от тази наредба признаването на
професионалната болест става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително
за всички лица органи и организации в страната. Тези експертни решения имат
двойствен характер– от една страна, имат характер на индивидуален
административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и
нейния процент, а от друга - официален удостоверителен документ за установените
в него факти, в това число и за наличието на причинна връзка като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя. При липса на такова решение (или
при невлязло в сила такова, какъвто е настоящият случай) или непредставянето му
по делото твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване е
недоказано и обуславя отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ (решение по гр. д. 3496/2018 г. на IV
ГО).
По изложените
съображения решението на районния съд следва да бъде потвърдено в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Д.Р.Х. против“М.”АД с иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата в размер на заплатата
за длъжността „шлайфист“ и получаваната инвалидна пенсия за периода 22.11.2018
г. – 21.03.2019 г. в размер на 2 1 46.77 лева. В частта, в която районният съд
е осъдил ищеца да заплати (по сметка на съда) суми за
възнаграждение за вещо лице, решението подлежи на отмяна, тъй като тези
разноски на основание чл. 359 КТ следва да останат в тежест на съда.
По частната
жалба срещу определението на районния съд от 12.04.2019 г. въззивният
съд намира следното.
Частната
жалба е основателна и следва да бъде уважена. С оглед уточнението на исковата
претенция в хода на производството пред въззивния
съд, което на основание чл. 101, ал. 2 ГПК има действие от депозиране на исковата
молба в съда, наведеното възражение за прекомерност се явява основателно. При
материален интерес от 2 146.77 лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 380.27 лв., до която сума следва да се намали претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй
като делото не се отличава с каквато и да било правна или фактическа сложност.
По същите
съображения с оглед изхода на спора (при основателност на
наведеното възражение за прекомерност) в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 380.27
лв. – адвокатско възнаграждение в производството пред окръжния съд.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2
от 28.02.2018 год. по гр. д. № 409/2018 г. по описа на РС – гр. Етрополе В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Д.Р.Х. против “М.”АД с иск с правно основание чл. 200 КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 2 1 46.77 лева за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разликата в размер на заплатата за длъжността „шлайфист“
и получаваната инвалидна пенсия за периода 22.11.2018 г. – 21.03.2019 година.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2
от 28.02.2018 год. по гр. д. № 409/2018 г. по описа на РС – гр. Етрополе В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Д.Р.Х. против “М.”АД с иск с правно основание чл. 200 КТ за
заплащане на обезщетение в размер на сумата над 2 1 46.77 лева до 13 392.
00 лева, за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата в размер на
заплатата за длъжността „шлайфист“ и получаваната инвалидна пенсия за периода
от 01.06.2018 г. до 21.11.2018 г. и от 22.03.2019 г. до 01.06.2021 г., И
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 2
от 28.02.2018 год. по гр. д. № 409/2018 г. по описа на РС – гр. Етрополе В ЧАСТТА, в която Д.Р.Х. е осъдена да заплати по сметка на РС – гр. Етрополе сумата
от 360.00 лв. – възнаграждение за вещи лица.
ОТМЕНЯ определение
от 12.04.2019 год. по гр. д. № 409/2018 г. по описа на РС – гр. Етрополе В ЧАСТТА, в която Д.Р.Х. е осъдена да
заплати на „М.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата от 380.27 лв. до присъдените 2000. 00 лева.
ОСЪЖДА Д.Р.Х.,
ЕГН: **********,***, да заплати на „М.“ АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление ***,
Индустриална зона - запад, ул."М.И." № 00, разноски за адвокатско възнаграждение пред
окръжния съд в размер на 380.27 лв. (триста и осемдесет лева и 27 стотинки).
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: