Р Е
Ш Е Н
И Е
№
19 18.02.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
22 януари Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
МИНКА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР
МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1271 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда
№152/18.11.2019 г., постановена по нохд №1567/2019 г. Районен съд – Стара
Загора е признал подсъдимия С.С.Д. за виновен
в това, че на 18.02.2019 г. в гр. Стара Загора управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „***“ с рама № ***,
което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл. 345,
ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК го осъдил на „Глоба“ в размер на 600
/шестстотин/ лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
С постановената
присъда подсъдимият С.С.Д. е признат за невинен
в това, че на 18.02.2019 г. в гр. Стара Загора противозаконно пречил на
органи на властта – П.Д. Е.– старши полицай в група „ООР“ при Второ РУ на МВР –
Стара Загора, Е.К.Н. - старши полицай в група „ООР“ при Второ РУ на МВР – Стара
Загора и А.Ф.А.– младши полицейски инспектор при Второ РУ на МВР – Стара
Загора, да изпълнят задълженията си по чл.30, ал.1, т.5 от Закона за МВР, а
именно – да извършат проверка за спазване на правилата за движение по пътищата,
на регистрацията на моторно превозно средство и неговия водач, като при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рама № ***не спрял на подаден звуков и светлинен сигнал от водач
на движещ се полицейски автомобил при предприето проследяване на управлявания
от него автомобил, продължил движението и се укрил и съдът го оправдал по
обвинението по чл.270, ал. 1 НК.
Против
постановената присъда е постъпил
протест от Районна прокуратура – Стара Загора, в който се излагат доводи
относно необоснованост и несправедливост на постановената присъда, в частта с
която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.270,
ал.1 НК. Искането, което се прави, е за отмяна на атакуваната присъда в тази й
част и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по обвинението по чл.270, ал.1 НК.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по №1567/2019 г.
Районен съд – Стара Загора и извърши
проверка на решението в атакуваната му част, намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като
за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими
за съставомерността на деянието са събрани относимите и допустими доказателства
в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи.
Извършен
е цялостен доказателствен анализ, въз основа на който са изведени правилни
фактически изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология
се споделя изцяло от настоящата инстанция, като същата може да бъде обобщена по следния начин:
През лятото на 2018 г. св. И.П.К./майка на подс. Д./ закупила
употребяван лек автомобил „***“ с рама №
***, с десен волан, цвят - син металик, внос от Великобритания. На 21.08.2018
г. същият бил регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора
с рег. № ***Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-1228-001379 от 12.11.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Стара Загора регистрацията на автомобила била прекратена за срок от 6
месеца, считано от 12.11.2018 г., тъй като бил управляван от неправоспособно
лице – подс. С.С.Д. и регистрационните табели с № ***били отнети от органите на
МВР и към 18.02.2019 г. лекият автомобил
„***“ с рама № ***не е бил регистриран по надлежния ред.
Въпреки това, на 18.02.2019 г. подс. С.Д. решил отново да
управлява горепосочения автомобил, който бил съхраняван в гараж, находящ се в
гр. Стара Загора, ул.“***“ № 41. Взел ключовете за гаража и около 14.30 часа се
обадил по телефона на свой приятел – св. В.Т.и му казал да дойде при него – за
да му покаже автомобила си. Когато пристигнал до гаража, подс. Д. вече бил
изкарал лекия автомобил „***“.
Подсъдимият му предложил да
се разходят с автомобила и св. Т.се съгласил. Подс. Д. седнал на предната дясна
/шофьорска/ седалка, а Т.– на предната лява седалка, след което привел автомобила в движение по улиците на
гр. Стара Загора.
Около 15.55 часа на 18.02.2019 г. св. П.Д. Е.– старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ /“ООР“/ при Второ РУ на МВР – Стара Загора, св. Е.К.Н. -
старши полицай в група „ООР“ при Второ РУ на МВР – Стара Загора и св. А.Ф.А.–
младши полицейски инспектор при Второ РУ на МВР – Стара Загора, при изпълнение
на служебните си задължения, патрулирали в поверения им участък в югозападната
част на гр. Стара Загора с патрулен полицейски автомобил. По това време, докато
изчаквали на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на ул.“***“ и
бул.“***“, полицейските служители забелязали лекия автомобил „БМВ“ без
регистрационни номера, управляван от подс. Д. *** – в посока от изток на запад.
Подсъдимият с управлявания от него автомобил завил по ул.“***“ в северна
посока.
В този момент св. е.н., който управлявал патрулния автомобил,
включил специалния режим на движение, като подал звуков и светлинен сигнал, за
да премине с предимство през кръстовището, преминал кръстовището, изключил
звуковия и светлинен сигнал и предприел проследяване на лекия автомобил „БМВ“,
движещ се без регистрационни номера по ул.“***“ в посока север.
Подс. Д. ускорил движението на управлявания от него автомобил „БМВ“
по ул.“***“ в северна посока, след което рязко завил по ул.“***“ в западна
посока и спрял автомобила на входа за подземни гаражи, намиращи се до жилищния
блок с адрес ул.“***“ №39. В този момент полицейските служители изгубили от
погледа автомобила, управляван от подс. Д.. Веднага след това подс. Д. и св. Т.излезли
от автомобила и побягнали, като били забелязани от преследващите ги полицейски
служители и свидетелите П.Е.и А.А.ги последвали пеш, но подсъдимият и неговият
приятел успели да избягат и да се укрият.
На земята, на около един
метър от лекия автомобил „БМВ“ св. е.н. намерил лист хартия, който
представлявал талон за изследване с бл. № 0010561, издаден на 12.11.2018 г. на
името на подс. С.С.Д.. С приемо–предавателен протокол св. Н.предал на
разследването намерения от него талон за изследване.
Междувременно, след като избягал от местопроизшествието, подс. С.Д.
се обадил по телефона на майка си – св. И.К.и й казал да отиде до гаража,
защото до колата имало полицаи. Св. К.незабавно отишла на мястото и пред тях се
обадила на сина си, но той категорично отказал да се върне до автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите П. Е., Е. Н., А. А., В. Тодоров, И.Колева, протокол за оглед на
местопроизшествие, справка за прекратяване на регистрация, справка в централна
база КАТ-ПП, Заповед за ПАМ 18-1228-001200/23.09.2018 г., Заповед за ПАМ №
18-1228-001379/12.11.2018 г.
При приетите за установени факти първостепенният съд е приел, че
подс. Д. не е осъществил изпълнителното деяние по чл.270, ал.1 НК - пречене на
орган на власт да изпълни задълженията си. Така направеният правен извод на
съда се споделя и от настоящата инстанция по следните съображени:
От показанията на полицейските служители / свидетелите Е., Н., А./
се установява, че след като са забелязали, че автомобилът, управляван от
подсъдимия е без регистрационни табели, са включили светлинен и звуков сигнал,
за да преминат кръстовището с предимство, тъй като светофара е светел червено,
след което са изключили сигнала и са проследили автомобила, но той е увеличил
скоростта си и са го изгубили от поглед. Тези факти и обстоятелства по никакъв
начин не сочат на действия на полицейските служители, обективиращи по безспорен
начин намерението им да изпълнят задълженията си по чл. 30, ал. 1 т. 5 ЗМВР –
да извършат проверка на водача / подс. Д. /,
управлявал автомобила, за спазване правилата за безопасност на движението.
В показанията на нито един от цитираните свидетели не се сочи да са подавали на подс. Д. сигнал
за спиране – със стоп палка или по друг подходящ начин, с които действия да демонстрират и обективират намерението си да
извършат проверка. При липса на такива действия от страна на полицейските
служители, подс. Д. не може да извърши
действия, с които да им попречи да извършат проверка за спазване правилата за
безопасност на движение, т.е. поведението на подсъдимия Д., изразяващо се в ускоряване на скоростта,
не може да се квалифицира като
деяние, покриващо характеристиките на изпълнителното деяние по чл.270, ал.1 НК
- пречене на орган на власт да изпълни задълженията си.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при наличието на
доказателства, че подс. Д. не е спрял управлявания от него автомобил на подаден
стоп-сигнал/звуков или светлинен/, би следвало да се направи извода за
осъществяване състава на адм. нарушение по чл.130 ЗДП. Липсата на такива
доказателства в случая изключва и административно-наказателната отговорност на подс. Д..
За да е осъществен състава
на престъплението по чл.270, ал.1 НК от обективна страна е необходимо
полицейските органи не само да са подали стоп-сигнал, но и да са започнали да
изпълняват задълженията си да осъществят проверка за спазване правилата за
движение по пътищата. Липсата на предприети действия в този смисъл от
полицейските служители изключва осъществяването на изпълнителното деяние „пречене“
от страна на подс. Д..
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия
на подсъдимия следва изводът, че към момента на деянието той не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал общественоопасните последици.
Липсата на доказателства полицейските служители да са подали на
подс. Д. сигнал за спиране – със стоп палка или по друг подходящ начин и да са
демонстрирали и обективирали намерението
си да извършат проверка, налага извода, че подсъдимият не е съзнавал всички обективни признаци от състава на
престъплението по чл.270, ал.1 НК, тъй като не ги е възприел, а следователно и
не е предвиждал общественоопасните последици, с оглед на което не може да се приеме и наличие на пряк
умисъл.
По изложените съображения
се налага изводът, че деянието не съставлява престъпление по чл.270, ал.1 НК, тъй
като не са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението и на основание чл.304 НПК
подсъдимият правилно е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.270, ал.1 НК.
С
оглед всичко изложено по-горе, постановената първоинстанционна присъда в
протестираната й част е правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание чл.338 НПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №152/18.11.2019 г., постановена по
нохд №1567/2019 г. Районен съд – Стара Загора в частта, с която подсъдимият С.С.Д.
е признат за невинен в това, че на
18.02.2019 г. в гр. Стара Загора противозаконно пречил на органи на властта – П.Д.
Е.– старши полицай в група „ООР“ при Второ РУ на МВР – Стара Загора, Е.К.Н. -
старши полицай в група „ООР“ при Второ РУ на МВР – Стара Загора и А.Ф.А.– младши
полицейски инспектор при Второ РУ на МВР – Стара Загора, да изпълнят
задълженията си по чл.30, ал.1, т.5 от Закона за МВР, а именно – да извършат
проверка за спазване на правилата за движение по пътищата, на регистрацията на
моторно превозно средство и неговия водач, като при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „***“ с рама № ***не спрял на подаден звуков и
светлинен сигнал от водач на движещ се полицейски автомобил при предприето
проследяване на управлявания от него автомобил, продължил движението и се укрил
и оправдан по обвинението по чл.270, ал.
1 НК.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.