Решение по дело №346/2020 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         / 11.06.2020 г.      гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийскияткият районен съд                           II състав                            

На трети юни                                                  две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 346 по описа за 2020 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Подадена е молба от М.Г.Т. *** срещу В.М.М. ***.  

В молбата се твърди, че страните са живели на семейни начала от 2003г. до около м.април 2020г., като от съжителството си имат две непълнолетни деца.

Твърди се, че ответникът упражнявал многократно над нея психически и физически тормоз – обиждал я, чупил й телефона под влиянието на алкохол.

През 2017г. запалил дома им в с.Ж. и той изгорял, затова те се преместили да живеят в дома на майката на ответника.

На 19.04.2020г. в около 19:30 часа ответникът отишъл в дома на молителката, бил употребил алкохол и започнал да й крещи „Курво, махай се от тук, не искам да те видя“, „Аз теб жива няма да те оставя“, „Ще те убия и ще те излежа“, „Ще те причакам и ще те убия“. Молителката се опитала да го успокои, но ответника бутнал масата, притиснал я с нея до стената и посегнал да я дупчи с вилица. Това се случило пред децата им. Молителката успяла да избяга през прозореца. На следващия ден молителката и децата й се преместили да живеят в дома на родителите й в с.Ж..

Молителката твърди, че работи като доячка в кравеферма, разположена в стопански двор на кооперацията в с.Ж. и отива на работа за първа смяна в 4.00 часа и се връща от втора смяна в около 19.00 часа и се страхува ответника да не изпълни заканите си.

Иска се вземане спрямо ответника на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, както и издаване на заповед за незабавна защита.

В проведените по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично като поддържа подадената молба и моли за налагане на исканите мерки. Ответникът се явява лично и моли за отхвърляне на молбата.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл.3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство. Между страните няма спор по отношение на това обстоятелство.

Разгледана по същество молбата е основателна.

От Декларацията по чл. 9 от ЗЗДН се установява, че молителката е декларирала, че спрямо нея е извършено домашно насилие от ответника на 19.04.2020г. в 19:30 часа в с.Ж., общ.Провадия, изразяващо се в кръвонасядания по тялото в резултат на блъскане с маса, опит за нараняване с вилица, заплахи и обидни думи „Курво, махай се от тук, не искам да те видя!“, „Аз тебе жива няма да те оставя!“, „Ще те убия и ще те излежа!“, „Ще те причакам и ще те убия!“.

От обясненията на молителката, които съдът кредитира се установява, че страните живеят на семейни начала. Молителката се прибрала от работа, ответникът се върнал в дома им в нетрезво състояние и започнал да я обижда и да я гони от дома им като използвал сила, посегнал с вилица срещу нея. Молителката успяла да избяга през отворения прозорец като след този инцидент тя заедно с децата на страните се върнала да живее при родителите си.

Обясненията на ответникът съдът не кредитира, тъй като те не се потвърждават от никое от събраните по делото доказателства и представляват средство за негова защита. В тях той твърди, че страните имали спор по повод несъгласието на ответника дъщеря им да дружи с момиче, което ответникът не харесва. Ответникът твърди, че не е упражнявал физическо и вербално насилие над молителката.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е молба с правно основание  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.1 вр. с чл. 5 от ЗЗаДН.

 Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе – обяснения на страните, подадената от молителката Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника се установява, че ответника е извършил акт на домашно насилие  - психическо и физическо такова над молителката.

В случая извършеното домашно насилие се изразява в обидите и заплахите, които ответникът е отправил към молителката, в затискането й с масата, посягането да я нарани с вилица, случило се на 19.04.2020г. в дома на страните в с.Ж.. От тези действия на ответника молителката се е почувствала застрашена и обидена, което я е накарало да избяга от общия на страните дом, да се раздели с него и да се премести заедно с децата им в дома на родителите си.

Гореизложеното води до извода, че подадената молба за защита е основателна, като на молителката следва да бъде предоставена защита от извършените актове на домашно насилие спрямо нея. Предвид агресивното и опасно поведение на ответника съдът намира, че подходящи мерки за защита са следните: да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани на ответника да доближава молителката, жилището, обитавано от нея – дома на родителите й в с.Ж., общ.Провадия, до местоработата й – Стопански двор на кооперацията с.Ж., общ.Провадия, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 10 месеца.

Съдът намира, че следва да се изпрати копие от молбата за защита от домашно насилие, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на молителката, от решението на РП Варна с оглед на данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК.

Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 400 лева.

  На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на М.Г.Т. с ЕГН ********** с адрес *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от В.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** като:       

ЗАДЪЛЖАВА В.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Г.Т. с ЕГН ********** с адрес ***.     

ЗАБРАНЯВА на В.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до: М.Г.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, дома на родителите й, в който живее в с.Ж., общ.Провадия, местоработата й – стопански двор на Кооперация село Ж. за срок от 10 месеца.

НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на В.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** в размер на 400 лв., платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.   

ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН. 

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

 

Предупреждава В.М.М. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата. 

 

  Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на  РУ Провадия. 

 

Да се изпрати на РП Варна копие от молбата за защита от домашно насилие, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на молителката, от решението с оглед на данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                            

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................