Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Воденичарова ч.гр.дело № 3297 описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 09198/04.02.2019
г. от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД срещу отказ на частен съдебен изпълнител да бъдат
намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя, както и определените такси, в това число таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ
по изп.д. № 20188510403110 по описа на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение изх. № 3882/21.01.2019 г.
Частният жалбоподател оспорва размера на
приетото с постановление, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 350 лв. в частта над 200 лв., което според него е действителният
размер на минималното адвокатско възнаграждение, както и начислената
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа, че липсва фактическа и
правна сложност на изпълнението като извършените от взискателя действия се
изчерпват единствено с подаване на молба, с оглед на което възнаграждението в
размер на 350 лв. се явява прекомерно. Посочва също така, че в разглеждания
случай е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права поради липсата
на необходимост от принудително изпълнение, тъй като длъжникът никога не е бил
канен да плати задължението доброволно, нито е била налице нужда от използване
на адвокатски услуги. Твърди, че многократно се е опитвал да плати на дружества
от групата, вкл. "У." ЕООД, но те целенасочено нямат банкови сметки. Излага
доводи, че дори да се дължи пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, то тя не
следва да се начислява върху възнаграждението за процесуално представителство,
а единствено върху сумата, предмет на принудително изпълнение от 192, 74 лв.
Оспорва и дължимостта на таксите по т. 3 и т. 5 от ТТРЗЧСИ. С оглед на
изложеното моли обжалваният отказ да бъде отменен в частта, в която е отказано разноските
да бъдат намалени за сумата над 64, 27 лв. такси по ТТРЗЧСИ и над 200 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Постъпило е писмено възражение от взискателя
"У." ЕООД срещу подадената частна жалба. По отношение обжалването в
частта за определените такси по ТТРЗЧСИ намира, че частната жалба е просрочена,
тъй като размерът на тези такси е бил посочен във връчената на длъжника покана
за доброволно изпълнение. По отношение на оплакванията за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се поддържа, че същите са неоснователни, тъй като
определеният от съдебния изпълнител размер съвпада с реално заплатеното
адвокатско възнаграждение, като липсва плащане в срока за доброволно
изпълнение, както и към момента на подаване на възражението. Претендира
присъждане на разноски и за настоящото производство.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения, че тя
подлежи на връщане в частта й относно таксите, тъй като те се съдържат в
получената от длъжника покана за доброволно изпълнение на 02.01.2019 г., с
оглед на което е просрочена. В останалата й част относно оплакванията за
прекомерност на адвокатското възнаграждение намира частната жалба за
неоснователна. Поддържа, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена върху цялото
вземане на взискателя, което включва присъдената с изпълнителния лист сума,
адвокатското възнаграждение в размер на 350 лв. и заплатената такса за издаване
на изпълнителен лист. По изложените доводи моли в тази част частната жалба да
бъде оставена без уважение.
Жалбата е депозирана от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок
за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима. Изложеното в мотивите на ЧСИ възражение, че частната жалба е
недопустима в частта относно дължимите такси по ТТРЗЧСИ поради просрочие, тъй
като тези такси са били обективирани в получената от длъжника покана за
доброволно изпълнение, е неоснователно. Поканата за доброволно изпълнение е
била получена от „Ч.Е.Б.“ АД на 02.01.2019 г., като на 07.01.2019 г.
дружеството е подало по пощата възражение вх. № 02068/10.01.2019 г., с което е
поискало съдебният изпълнител да намали адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя до сумата от 200 лв., като е възразило и срещу размера и дължимостта
на определените в изпълнителното производство такси. С постановлението,
обективирано в съобщение изх. № 3882/21.01.2019 г., съдебният изпълнител е
отказал да намали размера както на разноските, така и на начислените такси по
изпълнителното дело, като този отказ е предмет на разглеждане в настоящото
производство. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
частната жалба е изцяло допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20188510403110 по
описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба на "У." ЕООД чрез адв. К.от
21.12.2018 г. за образуване на изпълнително дело срещу „Ч.Е.Б." АД въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 10.09.2018 г. от СГС, IV-А въззивен състав по ч.гр.д. № 7364/2018 г., за
сумата от 192, 74 лв., представляваща направените разноски за обжалване пред
Софийски градски съд, както и за сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен
лист. С молбата е поискано съдебният изпълнител да наложи запор върху движимите
вещи на длъжника, да възбрани недвижимите имоти, които са негова собственост и
да наложи запор върху притежаваните от него дружествени дялове. Претендирано е
и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Приложено е преводно нареждане за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
На 27.12.2018 г. взискателят чрез адв. К.е
подал молба, с която моли на длъжника да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение, като е оттеглил искането за прилагане на посочените в молбата за
образуване на изпълнителното дело способи и е поискал да бъде наложен
единствено запор върху банковите смтки на длъжника.
На същата дата съдебният изпълнител е
изпратил покана за доброволно изпълнение до "Ч.Е.Б." АД, в която е
посочил, че общият размер на задължението по изпълнителното дело възлиза на
685, 46 лв., от които 192, 74 лв. присъдени разноски, 350 лв. разноски по
изпълнителното дело, 5 лв. разноски за издаване на изпълнителен лист и 137, 72
лв. такси по ТТРЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника
на 02.01.2019 г.
На 10.01.2019 г. е постъпило възражение от
длъжника, подадено по пощата на 07.01.2019 г., срещу размера на определените с
поканата за доброволно изпълнение разноски. По отношение на адвокатското
възнаграждение е направил възражение, че същото се дължи само за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв. Оспорен е и размерът на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ по съображения, че същата следва да се начисли сао върху размера на
вземането по изпълнителния лист, като е посочено, че не се дължат и таксите по
т. 3 и т. 5 ТТРЗЧСИ. На същата дата със
саморъчно написано разпореждане върху възражението помощник съдебният
изпълнител е отказал да намали разноските по изпълнението. Длъжникът е бил
уведомен за отказа на 23.01.2019 г.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
Основателни се явяват част от оплакванията на частния жалбоподател във връзка с начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като тя не следва да се начислява върху определеното адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство по аргумент от решение № 517/28.06.2010 г. по гр. д. № 1249/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, нито върху държавната такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. Материалният интерес в разглеждания случай се състои единствено от главницата по изпълнителния лист в размер на 192, 74 лв., като пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде начислена само върху тази сума и се равнява на 23, 13 лв. с вкл. ДДС. Правилно са били начислени и таксите по т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лв. с вкл. ДДС, по т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение в размер на 24 лв. и по т. 3 ТТРЗЧСИ за извършване на справка относно наличието на публични задължения в размер на 6 лв. с вкл. ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за начисляване на такса по т. 9 ТТРЗЧСИ за налагане на запор, тъй като по делото няма данни такъв да е бил наложен, а единствено е налице разпореждане на л. 9 от 27.12.2018 г., с което е разпоредено налагане на запор след срока за доброволно изпълнение. По изложените съображения общият размер на дължимите такси по ТТРЗЧСИ се равнява на 77, 13 лв. с вкл. ДДС. Следователно отказът на съдебния изпълнител да намали определените такси по ТТРЗЧСИ следва да бъде отменен за разликата над 77, 13 лв. до определения от съдебния изпълнител общ размер на таксите по ТТРЗЧСИ от 137, 72 лв. В останалата част за разликата от 64, 27 лв. до 77, 13 лв. частната жалба е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията срещу определения размер на адвокатското възнаграждение. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 7 от 2019 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая претендираното вземане е 192, 74 лв. и дължимото минимално възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело съгласно чл. 10 т. 2 от Наредбата е в размер на 150 лв. или минималното общо дължимо възнаграждение, съобразено с наредбата, се равнява на 350 лв., колкото е заплатеното от взискателя и присъденото от съдебния изпълнител възнаграждение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в разглеждания случай следва да бъде присъдено единствено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, тъй като от приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че упълномощеният от взискателя адвокат е извършил и действия по процесуално представителство по делото, като след образуването на делото е подал молба от 27.12.2018 г. за предприемане на действия по изпълнителното дело, с която е оттеглил посочените в първоначалната молба способи – запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти и налагане на запор върху дружествени дялове, като е поискано да бъде наложен единствено запор върху банковите сметки на длъжника и е възложено на съдебния изпълнител да събере дължимите суми, ако са налични по съответните банкови сметки. С оглед на изложеното правилно съдебният изпълнител е определил в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие по делото след образуването му, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ частично по частна жалба вх. № 09198/04.02.2019 г., подадена от
длъжника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, обективирания в съобщение изх. № 3882/21.01.2019 г. отказ
на ЧСИ М.П. да бъдат намалени присъдените в полза на взискателя „У.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, такси, дължими по ТТРЗЧСИ по изп.д. №
20188510403110 по описа на ЧСИ М.П., в
частта за разликата над 77, 13
лв. до 137, 72 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на взискателя
„У.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, такси, дължими
по ТТРЗЧСИ по изп.д. № 20188510403110 по описа на ЧСИ М.П., от 137, 72 лв. на 77, 13 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №
09198/04.02.2019 г. в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.