Решение по дело №195/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 44
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20213400600195
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Силистра, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Ана Аврамова

Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора Свилен Георгиев Тодоров (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213400600195 по описа за 2021 година
установи:
С Присъда №14/2021г. постановена по НОХД №37/2021г., ТРС е
признал С. С. Б., за виновен в престъпление по чл.128 ал.1 НК, за това, че на
01.11.2020 г. в с. Нова Черна, обл. Силистра, чрез прорязване със земеделска
коса, причинил тежка телесна повреда на АС. М. Ф. от с. Нова Черна, обл.
Силистра, изразяваща се в прободно - прорезна рана в лява гръдна половина и
в коремната кухина и послойно ангажираща левия купол на диафрагмата и
оментума, прободно - порезна рана на тънко черво, дифузен серо -
фибринозен перитонит, хеморагичен шок, като му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от шест години, което да се изтърпи при
първоначален строг режим. С присъдата е приспаднато времето, през което
подсъдимият бил задържан, на основание чл.68 НК е приведено наложеното
по НОХД № 2556/17г. наказание лишаване от свобода за срок от една година,
определен е първоначалния му режим на изтърпяване, съдът се произнесъл по
въпроса за веществените доказателства и разноските по делото.
Против несправедливостта на присъдата е подадена въззивна жалба от
1
С.Б., с която се моли наложеното наказание да бъде намалено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Защитникът на подсъдимия излага мотиви, че поради недостатъчна
убедителност на доказателствата подсъдимият следва да бъде оправдан,
каквото и искане отправя към въззивната инстанция, а алтернативно моли за
намаляване размера на наказанието.
В правото си на защита Б. посочва, че е извършил глупост, има дете на
една година, моли за намаление на наказанието.
Прокурорът намира постановената присъда за правилна и справедлива.
Доказателствата непротиворечиво установяват авторството на деянието, а
личността и обществената опасност на подсъдимия е правилно отмерена, като
моли за потвърждаване на присъдата.
Повереникът на частния обвинител акцентира върху здравословното
състояние на пострадалия, като в резултат на деянието, той се е превърнал в
инвалид и никога няма да бъде в състоянието преди деянието. Оспорва
единственото смекчаващо вината обстоятелство констатирано от
първоинстанционният съд, като посочва, че възрастта на подсъдимия- 22
години, не е млада възраст. Становището му че присъдата като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимия заявява, че предоставя решението на
съда.

Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка
относно правилността на постановената първоинстанционна присъда,
съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, като взе изразените в
съдебно заседание становища на страните, констатира:

Основните фактически изводи изведени от първоинстанционния съд са
следните:
на 01.11.2020г., след посещението на дома на св.М, св.А, св.А и
подсъдимия Б.,придружени от Рс каруцата се отправили към дома на
пострадалия Ф..Тъй като при потеглянето подсъдимия Б. на висок глас казал
2
„Качвайте се на каруцата, да отидем в долната махала да бием баща му!“,св.А
се обадила по телефона и предупредила св.Ф. и св.Кза намеренията на
подсъдимия и придружаващите го лица.
Св.Ф. решил да отиде с каруцата си до дома на св.М за да разбере какво
точно става, излязъл на двора за да впрегне коня в каруцата. Бил последван от
сина си св.Серхат М.
В същото време пред дома му пристигнали подсъдимия Б. и
придружаващите го. Св.А и Р останали до сградата на тоалетната.
Подсъдимият и св.А, с тояги в ръцете, се насочили към намиращия се до
каруцата св.Ф.. Вървейки, подсъдимия попитал свидетеля дали той е
бабаитът. След като го приближили св.А му нанесъл удар в главата удар с
юмрук. Вследствие на удара пострадалия паднал върху стръките /улубите/ на
каруцата. Б. и св.А продължили да нанасят удари с ръце, крака и тояга, които
попадали в различни части на тялото на св.Ф.. Виждайки случващото се, св.К
също излязла на двора с намерение да помогне на съпруга си, като започнала
да удря св.А по гърба с юмруци.Последният се обърнал към нея и с гръб към
падналия Ф. й нанесъл с тояга поредица удари, които попаднали в различни
части на тялото й. В това време Б. взел от каруцата земеделска коса и
заставайки зад изправящия се Ф., със замахване нанесъл един удар с
режещата метална част на косата, в тялото на пострадалия.Острието на косата
попаднало в лявата част на гръдната и коремната кухина. Веднага след това
подсъдимият дал косата на приближилия се Р, който я хвърлил на земята. Б.
казал на св.А да бягат. Последният настоявал да убият свидетелите Ф. и К, но
напуснал заедно с подсъдимия двора на св.Ф.. Пострадалият се придвижил
сам до входната врата на двора, където паднал. Бил откаран до МБАЛ-
Силистра, приет за лечение, и по спешност опериран от св.И К И.
След случилото се, св.А и подсъдимия Б., със семействата си напуснали
дома си, тъй като се страхували от саморазправа с тях, като се укрили в
района на училището. На телефон 112, св. А подал сигнал за тези опасения.
Свидетелите М Р и К О-полицейски служители не допуснали
саморазправа ,като настанили част от семействата в техни близки, а св.А, св.А
и подсъдимия Б. били отведени в РУ на МВР-Тутракан за изясняване на
случая.
С протоколи за доброволно предаване св. К предала един брой
3
земеделско сечиво-коса, и един брой дървена тояга /сопа/.
От заключението на Съдебно медицинската експертиза, е видно,че,
пострадалия Ф. е получил прободно-порезна рана в лява гръдна половина и
коремната кухина и послойно ангажираща левия купул на диафрагмата и
оментума, прободно-порезна рана на тънко черво,дифузен серо-фибринозен
перитонит,хеморагичен шок. Травмата на тънкото черво е довела до тежко и
протрахирано протичане на перитонит, които без проведените хирургични
обработки на коремната кухина и органите в нея, неминуемо би довела до
смърт, поради което се приема, че е налице постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота. Уврежданията са причинени под действието на
предмет с остър връх и режещ ръб и значителна дължина на острието, което
прониква от лява гръдна половина, в лявата област на коремната кухина, като
прорязва послойно диафрагмата, оментума и поразява тънкото черво, като
могат да бъда получени по време, начин и място, както сочат събраните по
делото доказателства, а именно при удар със земеделска коса, нанесен при
замахване отзад напред и косо отгоре на долу в областта на гърба и
страничната лява част на коремната стена.
Заключението на ДСМЕ е че е нанесена само една прободна рана в
тялото на пострадалия и тя е нанесена със земеделската коса.
Според заключението на СМЕ на веществени доказателства върху
представените за изследване веществени доказателства земеделска коса, нож
и парче марля с обтривка от червена материя от косата, е установено наличие
на човешка кръв от групата А(β) и е възможно тя произхожда от св.Д К.
Дактилоскопното изследване не е открило годни за идентификация
дактилоскопни следи върху земеделска коса.
Горните изводи са направени след обстоен анализ на доказателствения
материал по делото, като съдът мотивирано е посочил на кои доказателствени
източници дава вяра и кои не кредитира, и поради какви причини. Нарушения
при оценката на доказателствата не се констатират.
Служебната проверка от въззивната инстанция не довежда до нови
фактически положения, липсват основания да се приеме, че не подсъдимият
е автор на деянието. Съвкупността на показанията на преките
очевидци/пострадал, а именно св.Ф., К и М, няма основание да бъде
4
изключена, освен това безспорно е установена и причината за
първоначалното поемане на вината от св.А.
Не се констатират процесуални нарушения в хода на съдебното
производство или такива при допускане и събиране на доказателствата в хода
на ДП, поради което липсват основания за отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, или за връщане на делото за ново разглеждане.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка са
направени и верни правни изводи относно наличие на обективната и
субективна съставомерност на деянието, квалифицирано по чл.128 ал.1 НК.
Наказанието е индивидуализирано в условията на чл.54 НК. Правилно
като смекчаващо вината обстоятелство е взета предвид младата възраст на
подсъдимия, но неясно какво е имал предвид съда като е посочил, че въпреки
четирикратното осъждане, подсъдимият не е търпял наказание лишаване от
свобода. Като отегчаващо вината обстоятелство е следвало да се вземе
предвид наличието на предишни осъждания, високата степен на обществена
опасност на деянието и използването на оръжие, което по естество си е в
състояние да причини смърт, като смекчаващо същевременно не е отчетено
семейното положение на подсъдимия, който е баща на малко дете.
Състоянието на пострадалия, на който е причинено постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота е обективен признак от състава на
престъплението и не може да се отчита повторно при индивидуализацията на
наказанието, както неправилно счита повереникът на ЧО.
При тези съображения, съдът намира, че размерът на наложеното
наказание лишаване от свобода следва да бъде намален на пет години, като
намира, че това наказание е в състояние да изпълни целите на чл.36 НК, както
по отношение на генералната, така и по отношение на индивидуалната
превенция.
Приложението на чл.68 НК е правилно, правилно е определен
първоначалният режим на приведеното в изпълнение отложено наказание, не
се налага изменение на режима и на основното наказание, като единствено
предвид окончателния му размер следва да бъде изключено приложението на
чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС.
Водим от горното, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №14/21.07.2021г. постановена по НОХД
№37/2021г. от РС-Тутракан , КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание лишаване от свобода на ПЕТ години и отменя приложението на
чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ при определения му първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6

Съдържание на мотивите

На основание чл.340 ал.1 НПК мотивите са в постановеното решение
1