Решение по дело №465/2020 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260003                31.05.2023 г.                        гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав   

на  десети май .…………….…………………………  две  хиляди  двадесет и трета  година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                                                       Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                                    Членове :  ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

                                                                                     ГЕОРГИ  ГОЧЕВ

                                                                                     

 

секретар ………  Д.Х…………………….  .….……….…………………………………..….…. 

прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….

като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……

В гр. дело  №  465........ по описа за  2020  год., .....………....................……………................

 

 

   Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на ОД на МВР гр***.

   С решение № 197 от 02.03.2020 г., постановено по гр.д. №  3046/2019 г. РС Хасково е отхвърлил предявените от В.Д.В. от гр. *** против  ОД на  МВР гр.*** обективно съединени искове с правно основание чл.187 ал.6 вр. ал.5 т.2,вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за сумите от 2101.02 лв., представляваща брутен размер на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2018 г., в резултат на преизчисляването на нощния му труд към дневен, ведно със следващата се лихва върху главницата, считано от 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от  366,24 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.01.2017 г. до 10.10.2019 г.

Съдът е  осъдил В.Д.В. от гр. *** да заплати на  ОД на  МВР гр.*** сумата от 100 лв. направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал жалбоподателят В.Д.В. от гр***, който обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на атакуваното решение поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи за липса на основание за преизчисляване на положения нощен труд за неправилни.навежда доводи за нарушения на материалния закон и за необоснованост на постановения съдебен акт. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. 

Алтернативно прави искане  исковата претенция да бъде уважена частично, като се присъди заплащане на допълнително възнаграждение за 249 часа извънреден труд, образувани като от общия брой часове извънреден труд, дължащ се на неотчитаното време за хранене при 8-часови смени в размер на 375 часа се извадят общия брой изплатени на ответника за периода часове извънреден труд в размер на 126 часа. Съобразно това моли да бъдат присъдени и направените в производството разноски.

В срок  е постъпил писмен отговор от юрк. С., пълномощник на въззиваемия ОД на МВР ***, с който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, поради което следва да бъде  потвърдено.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР – за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд  и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на лихва за забава върху дължимите суми.

По делото няма спор,че през исковия период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността ***, група ***, РУ ***. Същият е изпълнявал длъжността си на 8 и/или12-часов сменен режим. Основният спорен по делото въпрос е следва ли  отработените нощни часове да бъдат преизчислени с коефициент 1,143 по отношение работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време, както и следва ли да бъде добавен 1 час увеличение за осемчасовите смени за неползвана реално обедна почивка. Настоящият съдебен състав намира,че отговорът на този въпрос е отрицателен. Изложените мотиви от РС Хасково се споделят на основание чл.272 от ГПК. Категорично  в ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. е прието ,че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР са неприложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност на чл.9 ал.2 от тази наредба, и следва да се прилагат разпоредбите на специалния закон за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Направените от първоинстанционния съд изводи не се променят и от постановеното решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС–Луковит.

В решението си СЕС приема, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня, а в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. Отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав, изразено по-горе и в предходни произнасяния по същия казус.Изложеното относно различния статут на служителите по ЗМВР,вкл. и този на въззивника,е в пряка корелация с постановеното решение на СЕС.Различното нормативно уреждане на положението им,посочено по-горе, съставлява именно посочените от СЕС други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, по-високо заплащане, по-високи обезщетения,пенсионно и здравно осигуряване за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на нощния труд.В съгласие с постановетото в решението на СЕС е ,че разликите между нормативното третиране на трудовите правоотношение и тези по ЗМВР се основават на обективен и разумен критерий, свързани с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.

По изложените съображения съдът намира предявения иск по чл. 187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен  Предвид акцесорния характер и обусловеността му от уважаване на главния иск като неоснователен следва да се отхвърли и предявения иск по чл. 86 ЗЗД. Постановеното в този смисъл решение на РС Хасково е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим  от горното съдът

 

                             Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 197 от 02.03.2020 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. №  3046/2019 г.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            Председател:                                                             Членове: 1.                                                                                                                     

 

 

    2.