Р Е
Ш Е Н
И Е
№
289
гр.
Перник, 26.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 26.06.2019 г., ІII-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00318 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от адв. Н. Х. – в качеството й на особен представител по
чл. 47, ал. 6 ГПК на С.Т. против Решение № 526 от 25.03.2019 г. по гр.д. №
02006/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което по предявените от
„Топлофикация Перник“ АД срещу С.Т. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за
установено, че ответникът дължи сумата 995,69 лв. - главница за топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., както и сумата 228,26 лв. - лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане. По изложени в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на решението, тъй като трето лице е вещен
ползвател на процесния имот, а същевременно молбата на ответника за откриване
на партида на негово име не прави собственикът реално клиент на топлинна
енергия, доколкото за имота е налице надлежно учредено вещно право на ползване
в полза на трето лице; претенцията
не е доказана и по размер, и по основание за процесния период, тъй като не е
доказано, че ищецът е извършил реално отчитане на доставената ТЕ; претенцията
за периода от 01.05.2014г. до 12.09.2019г. е погасена по давност на осн. чл.
111, б. В ЗЗД, вр. чл. 119 ЗЗД, се иска отмяна на решението включително и в
свързаната с иска част за разноските като въззивният съд отхвърли
исковете.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно доводите
в жалбата за липса на качеството клиент на ТЕ на ответника, от нот. акт № 47 от *** г. се установява, че по дарение ответникът С.Т. е собственик на процесния имот, както и че в полза на дарителите
Е. С. и М. Т. е учредено безвъзмездно вещно право на ползване
върху същия имот. С молба от 01.06.2006г.,
адресирана до топлопреносното дружество, ответникът е поискал на негово име да бъде открита партида за заплащане
на ТЕ за жилищни нужди, касаеща процесния имот с адрес в ***,
въз основа на нот. акт № 47 от *** г.
Нормативна
уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за възникване
на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
или наличие на собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда в етажна собственост - чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима, доколкото за доставката на ТЕ
няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/,
който е основен източник на обл. правоотношения, приложим и за продажбата на ТЕ,
като чл. 149, ал.
1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на ТЕ се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на ТЕ и
клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на
договор за доставката на ТЕ в процесния имот, е без значение дали освен
страната по договорното правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота /ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело №
2/2017 г. на ОС на ГК/. Посочените правила относно тълкуването на закона в горецитираното
ТР, съотнесени към разглеждания случай мотивират съда да приеме, че макар и при
доказано титулярство на вещно ползване на дарителя М. Т., то за
процесния период не е отречено качеството на ответника на страна по процесното
договорно правоотношение. Самият ответник като собственик на имота е подал
молба до ищеца за откриване на партида за имота на негово име, имаща значение на
изрична воля именно той, а не титулярът на вещното право на ползване, да встъпи
в обл. правоотношение с дружеството- доставчик на ТЕ, включително с оглед
диспозитивния характер на чл. 57, ал. 1
ЗС, както и на предложение за встъпване в договорна връзка с
топлопреносното предприятие, което е прието от последното, установимо от
отразения в съобщенията към фактурите титуляр на партидата по процесния
абонатен номер и с оглед на постигнатото между страните съгласие между тях е
създадена пр. връзка по продажба на ТЕ. Нещо повече, до ответника са адресирани
и всички издадени от ищцовото дружество фактури през процесния период. От друга
страна се установява от същата молба, че ответникът е посочил адрес, идентичен
с адреса на топлоснабдения имот. Договорът между това лице и топлопреносното
предприятие се презумира с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество /ТР № 2 от 17.05.2018 г./. От всичко това следва,
че ответникът като клиент на ТЕ е ползвал през процесния период процесния
топлоснабден имот за собствени битови нужди, макар и да е имало учредено вещно
ползване върху него и именно ответникът отговаря
за задълженията за ползването на имота в това число и за консумираната топлинна
енергия изцяло, поради което възражението на жалбоподателя в обратен смисъл е
неоснователно.
Оплакванията
в жалбата за недоказаност на реално отчитане на доставената ТЕ се опровергават
от съдебно-техническа експертиза пред първата инстанция, която настоящият
състав на съда кредитира изцяло като изготвена от експерт, притежаващ
необходимите професионални знания и квалификация. Данните от писмените
доказателства и изисканите допълнително от вещото лице документи са проверени
от експертизата, която потвърждава, че количеството ТЕ от абонатната станция се
измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер;
взети са предвид и технологичните разходи от топлоотдаването на съоръженията в
абонатната станция за процесния период, като същите са изчислени по Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и са отразени във фактурите и
изравнителните сметки. Вещото лице е установило и че за процесния период
количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислено съгласно
приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, и е разпределено на база пълен отопляемия обем на имота. През процесния период е
начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, като
потреблението на
количеството топла вода реално е установявано при годишните отчети, провеждани
от фирмата топлинен счетоводител. След определяне топлосъдържанието на топлата
вода за отделните отчетни периоди е изчислена левовата равностойност на
топлинната енергия за топла вода. Отбелязано е още, че от предоставения
регистрационен лист от ФДР, от изравнителнните сметки и отчетни карти е видно,
че в имота липсват монтирани радиатори с индивидуално разпределително устройство. Отоплителните тела в банята
и тоалетната са щранг – лири, като за тях
разходът за ТЕ е определян по изчислителен път, тъй като са свързани
към сградната инсталация, което е проектирано да отдава топлоенергия, както
всяко друго отоплително тяло, но е без индивидуален разпределител поради техническа
невъзможност за монтиране на такъв и отдава непрекъснато топлоенергия по време
на отоплителните периоди. Общата сума, която се дължи за имота, включваща суми
за отопление, вноска за дялово разпределение, след приспадане на изравнителни
сметки и корекции за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е на стойност 995,69 лв. и е в съответствие с действащите за процесния
период цени на топлоенергията. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по
делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния
имот реално е доставена
топлинна енергия, поради което оплакването на жалбоподателя, че не
се доказва количеството на доставената ТЕ е неоснователно.
Възражението на ответника в срока по чл. 131 ГПК
/последният ден на срока е изтекъл в неприсъствен ден 26.12.2018г. и отговорът
е постъпил в първия следващ присъствен ден на 27.12.2018г. – чл. 60, ал. 6 ГПК/
за погасяване на претенциите по давност е основателно за част от задължението. Съгласно
ТР № 3/2011 г. задълженията за ТЕ се погасяват с 3-годишен давностен срок - чл.
111, б. "в" ЗЗД. В чл. 34 от общите условия за продажба на ТЕ за битови
нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ-014/14.04.2008 г.
на ДКЕВР и действащи за процесния период /публикувани на официалната
интернет-страница на КЕВР/, е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. През 30 - дневния период от време, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и
длъжникът може да изпълни преди срока, а след изтичането на този срок вземането
става и изискуемо - кредиторът може да иска изпълнение. Според чл. 114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, давността тече от деня на падежа. С оглед приетото в ОУ,
задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали като
срочни и стават изискуеми след 30 дни, следващи месеца на доставката и от тази
дата ежемесечно започва тече 3-год. давностен срок за всяка една от
претендираните от ищеца главници – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че
исковата претенция е за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.09.2017 г. и съответно от
тогава е прекъсната давността, това означава, че по давност са погасени главниците,
чиято изискуемост е настъпила до 12.09.2014 г. В разглеждания случай с оглед
приетото в ОУ изискуемостта на вземанията за м. 05.2014 г. в размер на 34,20
лв., за м. 06.2014 г. в размер на 23,90 лв. и за м. 07.2014 г. в размер на
33,56 лв. /изчислени от въззивния съд като период и размер по реда на чл. 162 ГПК въз основа на СТЕ и представеното извлечение от сметка/ е настъпила на 01.07.2014
г., 01.08.2014 г., съответно на 01.09.2014г. Съпоставяйки момента когато
погасителната давност е прекъсната – 12.09.2017г. и падежите на първите три
месеца за процесния период, следва, че са изтекли три години от настъпване на
изискуемостта на посочените задължения. Ето защо са погасени по давност тези
задължения за главница, които се отнасят за периода м. 05, м. 06 и м. 07.2014
г. в размер общо на 91,66 лв., като ответникът остава задължен за стойността на
ТЕ за периода след това в общ размер на 904,03 лв. – главница /изчислена от въззивния
съд по реда на чл. 162 ГПК въз основа на СТЕ и представеното извлечение от
сметка/, а за разликата над 904,03 лв. до предявения размер 995,69 искът следва
да бъде отхвърлен.
Гореизложеното напълно важи и за възражението за
погасителна давност за иска по чл. 86 ЗЗД. Като акцесорно задължението по чл.
86 ЗЗД на осн. чл. 119 ЗЗД се погасява с погасяване на главното вземане. Главниците
са за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и изискуемостта им за месеците 05,06 и 07.2014 г. се
отнасят за периода преди 12.09.2014 г., който е обхванат от погасителната
давност и на осн. чл. 119 ЗЗД са погасени по давност и вземанията за мораторна
лихва върху главниците за посочените периоди, начислени от ищеца, считано от
08.07.2014г. в размер на 10,85 лв., от 10.08.2014г. в размер на 7,36 лв. и от 08.09.2014г. в размер на 10,07 лв. – или общо 28,28 лв. /изчислени от въззивния съд
като период и размер по реда на чл. 162 ГПК въз основа на СТЕ и представеното
извлечение от сметка/. Ето защо възражението на ответника за погасяване на
акцесорните вземания по давност също е частично основателно за сумата 28,28
лв. За останалите задължения за лихви давностният срок не е изтекъл и за тях възражението е неоснователно, като ответникът
остава задължен за мораторна лихва в общ размер 199,98 лв., а за разликата до
предявения размер 228,26 искът следва да бъде отхвърлен.
При тези изводи обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта за уважаване на иска за главница за разликата над 904,03 лв.,
и в частта за уважаване на иска за лихви за разликата над 199,98 лв., като
вместо това исковете се отхвърлят в посочените части като погасени по давност. В
останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва
да се отмени и в частта, с която са присъдени на ищеца разноски в
първонистанционното производство /претендираните и доказани от последния
разноски в заповедното и исковото производство са общо 545 лв./, а именно – за
сумата от 53,41 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78,
ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете разноски от 491,59 лв. и
присъдените от РС разноски от 545 лв.
Ответникът не доказва направени разноски в
първонистанционното и въззивното производство, поради което такива не му се
дължат.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю.к.
възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и
фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание,
съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона
за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, които с оглед резултата от обжалването му се дължат от жалбоподателя в
съотношение 1104,01/1223,95 (отхвърлената част на въззивната жалба и целия
обжалваем интерес), или 90,20 лв.
При подаване на въззивната жалба не са давани указания
на въззиваемия за внасяне на съответната сума за възнаграждение на особения
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Н. Х. пред ОС - Перник. С оглед това, в полза на особения
представител следва да бъде
определено и присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство, което с оглед фактическата и правната сложност на делото и
извършените процесуални действия от особения представител, съдът определя в
размер на минималното възнаграждение от 300 лв., съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Същото следва да му
бъде заплатено от въззивамия-ищец в пълен размер, тъй като дължимостта и
размерът на възнагр. на особ. представител не е обусловено от изхода на спора,
вкл. и пред въззивната инстанция - арг. 47, ал. 6 и чл. 76
ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият “Топлофикация
- Перник” АД дължи в полза на съда и държавна такса по въззивната жалба в минималния
размер от 25 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 526 от 25.03.2019 г. по гр.д. № 02006/2018
г. по описа на Районен съд – П., в частта с която по предявените по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК искове е признато за установено, че С.К.Т.,
ЕГН ********** дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, сумата над 904,03
лв. до 995,69 лв. – главница за периода от 01.05.2014 г. до 12.09.2014г., ведно
със законната лихва; сумата над 199,98 лв. до 228,26 лв. - законна лихва за
забава за периода от 08.07.2014г. до 22.08.2017г., както и в частта, в която С.К.Т.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********
разноски за заповедното и исковото производство - над сумата от 491,59 лв. до 545
лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК искове от “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, *** срещу
С.К.Т., ЕГН ********** от ***, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца разликата над сумата от 904,03 лв. до 995,69лв. –главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2014 г. до 12.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.09.2017 г. до окончателно изплащане на задължението;
разликата над сумата от 199,98 лв. до 228,26 лв. - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 22.08.2017 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 06039/2017
г. по описа на РС – Перник, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 526 от 25.03.2019 г. по гр.д. № 02006/2018
г. по описа на Районен съд – П., в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***, да
заплати на адв. Н.Х. от АК – П., сл. адрес: ***, сумата 300 лева
–възнаграждение за особен представител по въззивното производство.
ОСЪЖДА
С.К.Т., ЕГН ********** от ***, да заплати на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***, сумата 90,20 лв. – разноски по
въззивното производство.
ОСЪЖДА
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***, да
заплати по сметка на ОС - Перник, сумата 25 лева – държавна такса за въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.