РЕШЕНИЕ № 220
гр. Враца,
06.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, втори състав, в
публично заседание на 07.06.2021г./седми
юни, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 191 по описа на АдмС –
Враца за 2021г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 96 от Закона за Държавна
агенция „Национална сигурност“ /ЗДАНС/.
Образувано е въз основа на ЖАЛБА, предявена
от М.И. ***, чрез * С.Г. ***, против ЗАПОВЕД рег. № 3-527/08.03.2021г. на Председателя
на ДАНС, с която му е наложено дисциплинарно наказание „***“, считано от датата
на връчване на заповедта, което е сторено на 15.03.2021г.
В жалбата се сочи, че издадената
заповед е незаконосъобразна поради
допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила при
издаването й, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с
целта на закона, като се прави искане за
отмяната й. Твърди се, че не е извършил описаното в заповедта
дисциплинарно нарушение – неизпълнение на заповед на прекия ръководител относно
извършване на конкретни действия, наказващия орган не е събрал всички
доказателства за изясняване на случая и
в хода на дисциплинарното производство срещу него са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че лицето не е било
запознато с материалите на проведеното
дисциплинарно производство, поради което не е могло да представи доказателства
в своя защита, както и че изисканото
обяснение преди издаване на заповедта по съществото си не е такова, а
предоставени му въпроси, на които е следвало да отговаря. Дори да се приеме, че
отговорите на въпросите представляват обяснение по смисъла на закона, то същите
не са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган и във връзка с тях не е проведено разследване.
Идентични съображения се развиват от процесуалния представител на жалбоподателя
* С.Г. в с.з. и в писмени бележки. Претендира се заплащане на разноските по делото 520.25 лв., за което е
представен списък в с.з.
Ответникът по
оспорването Председател на ДАНС,
чрез процесуалния си представител М.А. – **, оспорва жалбата и прави
искане за нейното отхвърляне. Изтъква
съображения, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати сочените в жалбата нарушения на процесуалния и материалния
закон, същата е мотивирана, изложени са фактическите и правни основания за
издаването й.
В
делото се намира том с класифицирана информация, съдържащ Протокол за извършена
комплексна проверка от назначената комисия, в който са изложени фактите, установяващи дисциплинарното нарушение на настоящия
жалбодател, но същите са изложени и в самата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, както и в приложените писмени обяснения, които не са класифицирани с гриф „Поверително“, поради което настоящето
решение не следва да се определя
като съдържащо класифицирана
информация.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че жалбодателят М.И. *** работи като „*** в ТД на ДАНС ***. ИФ
Директор на ТД на ДАНС-*** Д.Т. е изготвила Доклад с рег. № ВР-664/ 09.06.2020г.
(вх.№
РД-1554/11.06.2020г.) до
Зам.-председателя на ДА“НС“ за констатирано от нея поведение от страна на
жалбодателя за неспазване на нормативните разпоредби, етичните и професионални
задължения, без конкретизация за
извършеното от него и със заключение, че същият саботира действията на
териториалния ръководител и уронва престижа и доброто име на агенцията. Въз основа на този доклад и писмо вх. №
ИС-762/02.07.2020г. /неприложено към адм.преписка/, председателят на ДА“НС“ е
издал Заповед № З-1752/16.07.2020г. за извършване на проверка на данни за
евентуално извършени неправомерни или
неправилни действия от жалбодателя, назначена е комисия, която да извърши
дисциплинарното разследване, за което да се изготви протокол в срок до
11.08.2020г. Със Заповед рег.№З-1909/31.07.2020г. срокът на работа на комисията
е удължен до 11.09.2020г. вкл. Комисията е изготвила такъв протокол на
09.09.2020г., тъй като същият е цитиран в оспорената заповед и съдържанието му е възпроизведено в нея. В
заповедта е описано, че съгласно заключението в този протокол, на 26.05.2020г.
около 09.00 ч. по време на сутрешна оперативка, проведена в стая № 33 на ТДНС-***,
намираща се на третия етаж в сградата на ОДМВР-***, *** М.И., се е запознал с
писмена резолюция „Да.След разширяване и
конкретизиране на информацията (конкретни
данни за извършваната престъпна дейност), да се предостави информация на СД
„Б“, поставена на
22.05.2020г. от ИФ директора на ТДНС-*** върху доклад рег. № RB 303136-001-15/ВР-6-1492/22.05.2020г.
Въпреки писменото разпореждане на ИФ директора, на 26.05.2020г. ** М.И., в
качеството му на *** устно разпоредил на подчинения му служител *** П.М. да
изготви писмо до СД“Б“, преди да е разширена и конкретизирана информацията. В
резултат на устното разпореждане, М. е изготвил писмо рег. № RB 303136-001-15/ВР-6-1520/26.05.2020г.до
директора на СД“Б“. Установявайки, че *** М.И. не е изпълнил резолюцията, ИФ
директора на ТДНС-*** е разпоредил писмото да се регистрира, без да го
подписва, за да послужи като доказателство за действията на И..
В писмено обяснение М.И. посочва, че
действително на 26.05.2020 г. при провеждане на сутрешната ежедневна оперативката
се е запознал с резолюцията положена върху доклада, но с ИФ директора са
обсъждали информацията в доклада още в петък 22.05.2020г. и в рамките на деня
не е имало време П.М. да изготви писмото до СД“Б“ и са се разбрали с директора
това да стане следващия работен ден, който е бил 26.05., тъй като 25.05. е бил
почивен ден. На 26.05.2020г. на оперативката М.И. подсетил П.М., че трябва да
изготви писмото до СД“Б“, като същевременно видял и резолюцията върху доклада,
преценил обаче, че информацията в доклада е достатъчна и разпоредил на П.М. да
изготви писмото. Според М.И. същия се опитал да разговаря с ИФ директор за
резолюцията, но преди обяд на два пъти в кабинета й имало външни лица, след
обяд отново отишъл, на пак имало друго лице и затова оставил папката с
документите при нея. След това разбрал, че ИФ директора е занесла писмото в
деловодството за регистриране и след като й било върнато поставила резолюция за
даване на обяснения от М.И.. По данни на същия по-късно писмото е изпратено до
СД“Б“ в същия вид. ИФ директор Д.Т. в сведение сочи, че с М.И. не са обсъждали
действията, които трябва да бъдат предприети във връзка с доклада, поставила е
резолюция информацията да бъде разширена и конкретизирана, но не е давала
указания тя да бъде предоставена на СД“Б“. Твърди, че М.И. не я е търсил за
обсъждане на информацията в доклада и твърди неверни неща, оправдавайки се, че
цял ден не е могъл да разговаря с нея насаме. Според П.М. на сутрешната
оперативка М.И. го уведомил за резолюцията, но получил разпореждане да изготви
писмото до СД“Б“ и СД“М“, тъй като информацията е достатъчно съдържателна и
годна да послужи за откриване на оперативно дело, като го уверил, че лично ще
разговаря с Т. и ще я убеди да изпратят наличната информация в този обем на
СД“Б“ и СД“М“. П.М. след получаване на доклада от регистратурата предоставил
същия на М.И., който се запознал с резолюцията и отново коментирали него
противоречията между двете резолюции.
Дисциплинарно-разследващият орган е
приключил работата си с изготвянето на Протокол рег.№ 202001-001-03/ИС-6-136/09.09.2020г.
/с поверително съдържание, но цитиран в оспорената заповед/, с който ответникът
е запознат на 11.09.2020г., която дата не се оспорва от страните. С писмо
рег.№ЧР-2439/21.10.2020г. дисциплинарно-наказващият орган е изискал от жалбодателя да даде писмени обяснения във връзка с приключилото дисциплинарно
разследване, като в т.3 е конкретизирал
въпросите си във връзка с процесната резолюция върху доклада. Поканата е
връчена на 15.01.2021г. Обяснение е депозирано на същата дата с рег.№ Ц-4. Служителят М.И. е обяснил, защо
е постъпил така в конкретния случай, а именно, съгласно гореизложеното. Обяснение
в този смисъл жалбодателят е депозирал и
до прекия си ръководител с рег.№ВР-607/27.05.2020г., както и обяснение до извършващите дисциплинарното
разследване с рег.№ Вр-946/ 29.07.2020г. За времето от 26.08.2020г. до
09.01.2021г. жалбодателят е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, а в
периода 01.02. до 19.02.2021г. и от 01.03. до 12.03.2021г. е бил в редовен
платен отпуск. Приемайки, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение,
ответникът е издал оспорената пред съда заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Прието е, че с поведението си жалбодателят е нарушил чл.88 ал.2 т.1
от ЗДАНС, в хипотезата неизпълнение на разпореждане на пряк ръководител, във
вр. с чл.110г ал.1 т.4 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС /ППЗДАНС/ –
неизпълнение на заповед, за което е предвидено наказание „понижаване в ранг,
степен или длъжност“ за срок от 1 до 3 год. На основание чл.94 ал.1 от ЗДАНС на
жалбоподателя М.И. е наложено дисциплинарно наказание „***“, считано от датата на връчване на заповедта. Изложени са
мотиви, че нарушението е извършено виновно, умишлено, както и, че от него не са
настъпили вредни последици.
Заповедта за дисциплинарно наказание е
връчена на жалбодателя М.И. на 15.03.2021г.,
а жалбата против нея е предявена на 26.03.2021г. с вх.№Ж-138 от същата
дата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е
допустимо. Разгледано по същество , същото е и основателно по следните
съображения:
Дисциплинарното
производство е проведено от компетентния дисциплинарно-наказващ орган съгласно
разпоредбата на 92 от ЗДАНС вр. чл.112 от ППЗДАНС. Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити, от нея
може да се изведе недвусмислено каква е волята на автора й, поради което същата не може да се приеме за нищожна.
Издадена е и в срока по чл.89 ал.1 от ЗДАНС, като е взето предвид времето, през
което служителят е бил в законоустановен отпуск съобразно ал.3 от същата разпоредба. При издаването й
обаче са допуснати съществени процесуални нарушения с което е ограничено
правото на защита.
Макар
жалбодателят М.И.И. формално да е уведомен за започването на дисциплинарно
производство против него, на същия не е дадена възможност да участва в
дисциплинарното разследване, освен
вземането на обяснение, без обаче
след това да са извършвани проверки на
твърденията му и да са събирани доказателства в тази насока от
дисциплинарно-разследващата комисия. Формално е спазено и изискването за даване на обяснения и пред дисциплинарно-наказващия
орган. Съгласно чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДАНС, преди налагане на дисциплинарното наказание,
дисциплинарно-наказващият орган изслушва привлечения към дисциплинарна
отговорност държавен служител или приема писмените му обяснения и събира
доказателства от значение за случая. Когато органът не изслуша държавния
служител или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното
дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлечения
към дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения или не е бил изслушан
по негова вина, както и в случаите на чл. 94, ал. 2 от ЗДАНС. Целта на изслушването, което всеки
дисциплинарно-наказващ орган е длъжен на осигури в хода на дисциплинарното
производство, е да се даде възможност на лицето, чиято отговорност ще се
ангажира, да реализира своето право на защита, като опише (в случай, че желае)
каква е неговата позиция във връзка със случая, предмет на дисциплинарно
производство, да изложи подробно възраженията си и да представи доказателства,
както и да посочи доказателства, които органът да събере. Това е така, защото в
дисциплинарното производство, както и във всяко друго производство, което води
до налагане до някакво наказание, следва да се установят всички релевантни
факти, които имат отношение към разглеждания случай и въз основа на тях
обективно и безпристрастно дисциплинарно наказващият орган да прецени дали
привлеченият към отговорност служител действително е извършил дисциплинарно
нарушение и дали това нарушение е извършено виновно, а служителят да получи
реална възможност да се защити. В конкретния случай дисциплинарно-наказващият
орган, е връчил на жалбоподателя писмо
рег. № ЧР-2439/21.10.2020г., в което в п.3 е изискал от него да отговори на
няколко въпроса, свързани с резолюцията от 22.05.2020г. върху доклада и по
какви причини въпреки дадените писмени указания на 26.05.2020г. устно е разпоредил на подчинения му служител
П.М. да изготви писмо, преди да е разширена и конкретизирана информацията в
писмото. След депозирането на писмените обяснения на лицето, дисциплинарно-наказващият
орган не е извършил проверка на твърденията му, а ги е приел за неоснователни. Игнорирайки обясненията на М.И. в
дисциплинарното производство и неизвършвайки проверка чрез събиране на други
доказателства относно твърденията на жалбодателя, дисциплинарно-наказващият
орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничавайки правото на защита на дисциплинарно-разследваното
лице, което е самостоятелно основание за
незаконосъобразност на издадената от него заповед.
Съдът
констатира, че въпросната резолюция, приета за разпореждане и заповед от
дисциплинарно-наказващият орган, не е оформена по съответния ред. Резолюцията е
: „Да“ и под черта дата „22.05.20г.“ и подпис. Едва след това,
под датата и подписа, следва разпореждането: „След разширяване и конкретизиране
на информацията /конкретни данни за извършваната престъпна дейност/, да се
предостави информацията на СД“Б“. Под това разпореждане няма дата и
подпис, както сочи логиката и практиката на самия резулиращ, въпреки че под
самото разпореждане има достатъчно място да се положи дата и подпис. Видно по
долу под горното разпореждане има още
две резолюции, под които изрично има дата и подпис. В писмото до СД „Б“
също има няколко резолюции на ИФ директор на ТДНС-***, под които изрично има
дата и подпис, но под тях, а не над тях! Самия доклад изготвен на 21.05.2020г. от П.М.
е в 4 страници и е с достатъчно конкретизирана информация, но тъй като доклада
е повелителен, не следва да се обсъжда. Писмото до СД“Б“ в основни линии
преповтаря информацията в доклада и също е в 4 страници. За отбелязване е, че в
доклада, най-отзад, след подписа на П.М. и датата, има обширно разпореждане до
същия от М.И. с дата от 22.05.20г. Върху самото писмо до СД“Б“, въпреки, че
върху него има резолюция „НЕ !!!“ от ИФ директор с дата от
26.05.20г. и разпореждане, най-отзад е видно, че освен за нуждите на
инспектората, е размножено в още две копия. Няма данни по делото дали има
изготвено друго писмо до СД“Б“ с разширена информация, което потвърждава
обясненията на М.И., че същото писмо е било изпратено впоследствие и не е
изготвяно ново. Всички тези обстоятелства са останали незабелязани от
дисциплинарно-наказващият орган, но същите са в подкрепа на обясненията на М.И.,
че първоначално доклада е бил одобрен, след това резулиран да се разшили
информацията, а по-късно изпратен без да бъде разширявана информацията. Това
сочи и резолюцията „Да“ с дата и подпис. Едва след това е добавено
разпореждането за разширяване на информацията, под което няма дата и подпис,
което сочи, че същото е станало впоследствие. Твърдението на ИФ Директора, че
не е търсена от М.М. се явяват изолирани и се опровергават от обясненията на
същия. Не са събирани доказателства от трети
лица за тези обстоятелства, а именно посочения от М.И. *** ** Л.Л.. Установено
е за документа – писмото до СД“Б“, че е бил оставен нерегистриран и лично ИФ
председател го е занесла за регистриране – „за да послужи като доказване на
неговите действия“, което също логично сочи и подкрепя тезата на М.И., че е
имал намерение да разговаря с нея. Действително и съгласно чл.8 ал.1 от
Указанията за дисциплината и дисциплинарната практика в ДАНС, заповедите и
разпорежданията на началниците са задължителни за подчинените им служители.
Съгласно чл. 8 ал. 5 от тези Указания, когато служител прецени, че издадената
заповед/разпореждане/ е неправомерна, е длъжен да посочи основанията си затова
на началника, като не е уточнено как това да стане, но логично е да бъде устно
или писмено. М.И. е преценил, че разпореждането за разширяване на информацията
е неправилно и е искал да разговаря с началника, но първоначално не е успял,
тъй като на три пъти тя не е била сама, а след това самия началник не му е дала
възможност за разговор, като е регистрирала и резулирала писмото. При липса на
разговор, няма как да се стигне до приложението на чл.8 ал.5 изр. второ от
Указанията – „Когато заповедта/разпореждането/ бъде потвърдена
писмено,служителят я изпълнява, като отговорност за последиците от изпълнението
й носи началникът.“, което обстоятелство явно е в интерес на началника. В
своите писмени обяснения ИФ директора Д.Т., сочи, че не е давала указания тя –
разширената информация, да бъде предоставяна на СД“Б“, което е в явно
противоречие с разпореждането й в последния абзац „…да се предостави информацията на СД“Б“. П.М. сочи, че са
коментирали възникналото противоречие между двете резолюции и М.И. е споделил
пред него, че лично ще говори с директорката и ще я убеди в това, наличната
информация да се изпрати в тогавашното си състояние на СД“Б“, което потвърждава
обясненията на М.И., че същия е имал намерение да разговаря с ИФ директора. В
случая дисциплинарно-наказващият орган необосновано е приел за
неоснователни обясненията на М.И. и не е провел допълнително разследване,
доверявайки се изцяло на писмените обяснения за случая от ИФ директор на ТДНС-***
Д.Т. и П.М.. В хода на дисциплинарното производство не е установено безспорно
кога М.И. се е запознал с разпореждането – на 22.05.2020г. или на 26.05.2020г.,
като в сведенията от П.М. в това отношение е налице противоречие, а същия е и
заинтересован от изхода на проверката.
Тези
нарушения на дисциплинарното производство водят до незаконосъобразност на заповедта за
дисциплинарно наказание, предмет на настоящето производство, поради което
същата следва да бъде отменена.
Следва
да се отбележи, че в Указанията за
дисциплинарна практика на ДАНС в чл.8 са разграничени понятията „заповед“ и
„разпореждане“, в ЗДАНС в чл.88 са посочени дисциплинарните наказания при
неизпълнение на заповед и разпореждане, докато в ППЗЗДАС в чл.110г т.4 се сочат
наказанията, само при неизпълнение на заповед. В обжалваната Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание не е прието изрично, въпросната резолюция,
разпореждане ли е или е заповед, като е посочено, че е осъществен състав на
дисциплинарно нарушение - неизпълнение на разпорежданията на пряк ръководител
по смисъла на чл.88 ал.2 т.1 от ЗДАНС и неизпълнение на заповед по чл.110г ал.1
т.4 от ППЗДАНС.
С
оглед на горното основателни се явяват възраженията на М.И. в частта им, че
издадената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
административно-процесуалните правила при издаването й.
При
този изход на спора и своевременно предявяване на претенцията, на жалбодателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 520.25 лв.
/петстотин и двадесет лева, и двадесет и пет стотинки/, представляващи държавна
такса за завеждане на делото, адвокатско възнаграждение и такса за копиране на
материали по делото, които следва да бъдат заплатени от Държавна агенция
„Национална сигурност“ в качеството й на ЮЛ, в чиято структура се намира
органът, издал отменената заповед.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.3 от
АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
ЗАПОВЕД рег. № 3-527/08.03.2021г. на
Председателя на Държавна Агенция „НАЦИОНАЛНА
СИГУРНОСТ“, с която на М.И.И. – „*** в
ТДНС-*** е наложено дисциплинарно
наказание „***“, считано от датата на
връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
Държавна Агенция „НАЦИОНАЛНА
СИГУРНОСТ“ ДА ЗАПЛАТИ на М.И. *** сумата 520.25 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд-Враца пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в
14/четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: