РЕШЕНИЕ
№ 1492
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330206006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-
011258/21.10.2020год. на Началник Група в Сектор ПП – Пловдив, с което на
С. Ж. Г., ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева за нарушение по чл.20, ал.2, вр. с
чл.179, ал.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лева за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1, вр с чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление
наказание по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ПП Пловдив, не изпраща представител , но в
писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 22.09.2020г. жалбоподателя Г. управлявала МПС – л.а. Ситроен С3
1
чужда собственост с рег.№ ... по път № PDV 1911 между гр.Пловдив и с
Войводиново. Около 23.00ч автомобила напуснал пътното платно и
преустановил движението си по таван в напоителен канал малко преди
прелеза до с.Войводиново. По подаден сигнал за автомобил извън пътното
платно и насочен от ОДЧ на место пристигнал свид.Т. Г. Д. – ***, който
констатирал горното и провел разговор с жалб.Г. и нейната спътничка Г. И.
Първоначално двете твърдяли, че нямат спомен кой е управлявал, но в крайна
сметка именно С.Г. посочила, че тя е била водач в момента на инцидента. Тъй
като нямало видими следи от други участници в движението, които да са
допринесли за случилото се, а и самата жалбоподателка не посочила никакви
обстоятелства за настъпване на ПТП, свид.Д. приел, че водачът се е движил с
несъобразена скорост с пътните условия и така е напуснал пътното платно.
Тъй като жалб.Г. и спътницата й се оплаквали от наранявания полу чени при
инцидента били откарани в болница. Там бил съставен акт за горното като
свид.Д. посетил болничната стая, а въз основа на него било издадено и
процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на актосъставителя Т. Г. Д. разпитан като свидетел, от
тези на бащата на жалбоподателката Ж.Г.Г. също разпитан като свидетел в
съдебно заседание, както и от събраните в хода на делото писмени
доказателства – АУАН , протокол за ПТП, справка за регистрация на МПС,
справка за водач/нарушител, епикриза. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, които са еднопосочни и непротиворечиви, а и в съответствие с
останалите доказателства по делото.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, като намира че са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и
съставяне на АУАН.
Настоящата инстанция намира възражението за основателно. Видно от
самия АУАН и НП, че в тях фигурира като нарушение движение с
несъобразена скорост с пътните условия. Така не става ясно нито каква е била
скоростта на движение на жалбоподателя, нито какви са били особеностите
на местността и релефа, които са налагали някаква и каква точно по-ниска
скорост, при което е било възможно да се избегне настъпването на ПТП.
Защото, ако не са изяснени тези обстоятелства, то не може да се говори за
2
настъпило ПТП по тези причини. От друга страна, ако ПТП е щяло да
настъпи при каквато и да било скорост на движение, то очевидно не може да
се говори за вина на водача. Изрично стана ясно от показанията
актосъставителя, че пътната настилка е гладка и без дупки. Ето защо пак не
става ясно с какви точно особености на пътните условия не е била съобразена
скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя. Не става ясно и каква
е била организацията на движение на място. Ако обаче жалбоподателя се е
движил с по-висока скорост от разрешената, то нарушението вече би било по
чл.21 от ЗДвП, а не по чл.20 от с.з. При всички случаи липсата на конкретика
обаче е ограничила правото на защита на жалб.Г. да организира адекватна
защита и това съществено е нарушило права на страна в процеса.
На следващо място няма спор, че жалб.Г. не е представила на
контролните органи контролен талон, но предвид факта че автомобила бил в
канала по таван и част от него под вода, то очевидно е била и в невъзможност
да стори това. От показанията на свид.Г. е видно, че все пак на другия ден по
светло вече е била намерена чантата й, а в нея и документите. Именно поради
липса на такива, тя и в болницата била приета без лична карта. Всичко това
сочи, че е имало обективна пречка Г. да представи на свид.Д. контролен
талон, тъй като след ПТП той не е бил в нея, а останал в колата, където била
чантата й.
Гореизложеното налага отмяна на процесното наказателно
постановление. За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не
споделя другото възражение в жалбата, а именно за нарушение на чл.40, ал.1
,т.7 ЗАНН при изготвяне на АУАН. Ясни са актосъставителя и свидетеля по
акта, който и без ЕГН поради факта, че е служител на МВР към момента на
съставянето му, може да бъде лесно намерен. При необходимост от негов
разпит пък лесно може да се установи на какво точно е бил свидетел. На
следващо място не е задължително нито актосъставителя, нито свидетеля по
акта да са очевидци. Акт може да се състави и по данни на трето лице. Това е
най-честата хипотеза при ПТП, тъй като не може да се очаква, че при
настъпване на такова, ще има полицейски служител на място и всичко да се
случи пред очите му.
С оглед на отменителното решение обаче на основание чл.63д ЗАНН
жалбоподателя има право на разноски. Такива са своевременно поискани, а
3
видно от представения договор за правна защита и съдействие са сторени
такива в размер на 300лева за адвокатска защита. Тази сума е на минимума
съгласно чл.18 от НМРАВ и не може да бъде намалена. Тя следва д асе
възложи в тежест на ОДМВР- Пловдив, която е самостоятелен правен субект,
а не Сектор ПП, който е подразделение в структурата й.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивския районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-011258/21.10.2020год. на
Началник Група в Сектор ПП – Пловдив, с което на С. Ж. Г., ЕГН **********
от *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /
двеста / лева за нарушение по чл.20, ал.2, вр. с чл.179, ал.2 от ЗДвП, както и
глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, вр с чл.183, ал.1,
т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на С. Ж. Г., ЕГН ********** от
***сумата от 300лева разноски за повереник по делото пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред ПАС по реда на АПК и на основанията
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4