Р Е Ш
Е Н И Е
№ 118
гр. Севлиево,
09.12.2019 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Севлиевският
районен съд, в публично заседание на осми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като
разгледа докладваното от съдията Христов НАХД № 373 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Б.К.В., с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № 19-0341-000615, издадено
на 01.10.2019 г. от
Началника на Сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, с което за административни нарушения по чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП, чл. 140, ал. 1 ЗДвП, чл. 147, ал. 1 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер 50 лева, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му е наложени
административни наказания глоба в размер 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер 20 лева, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер 10 лева,
и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер 10 лева.
В жалбата се сочи, че по отношение на
нарушението за неползван обезопасителен колан, същото е вписано от наказващият
орган в НП, без да е отразено от актосъставителя в АУАН, като не става ясно как
наказващият орган е стигнал до извод, че привлеченото към административна
отговорност лице е извършило това нарушение, без последното да е отбелязано в
акта. По отношение на нарушението представляващо управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, жалбоподателя излага, че е управлявал чуждо МПС,
което е било със служебно прекратена регистрация, поради неплатена застраховка
„ГО", което е било с регистрационни табели. Излага, че предвид служебното
прекратяване на регистрацията, наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл. 143, ал. 10 ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване, не изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи
регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила попречили на жалбоподателя, да осъзнае
обществено опасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици, поради
което липсвало осъществено от субективна страна нарушение. Твърди, че нито в
АУАН, нито в НП са посочени в пълнота твърдените да са нарушени разпоредби
по отношение на нарушението,
представляващо управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Заявява, че по отношение на всички нарушения описани в НП, наказващият орган не
преценил дали описаните в АУАН нарушения са маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното наказателното постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателя, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата
страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На
09.08.2019 г., свидетеля Е.С.Т.,*** и свидетеля В.В.П.,
служител в Зонално жандармерийско управление гр. Плевен, осъществявали контрол на автомобилния
транспорт на територията на Община Севлиево. Около 16,20 ч. на същата дата
двамата свидетели изпълнявали служебните си задължения и се намирали на
ул."*** в гр. Севлиево. Тогава свидетелите спрели за проверка лек
автомобил, марка ***, модел ***, с рег. № ***, който се движел идвайки в посока
от гр. Габрово. При извършената проверка на документите от свидетелите Т. и П.,
същите установили, че жалбоподателя Б.К.В. управлява МПС, с рег. № ***, собственост
на К.Б. В.. Жалбоподателя В. не носил СУМПС и свидетелство за peгистрация на управлявания
автомобил част II, като освен това автомобила не бил представен на годишен
технически преглед от месец юли 2018 г.. След справка от дежурния свидетелите
Т. и П. констатирали, че автомобила, с рег. № ***, е с прекратена служебно
регистрация, поради несключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
За нарушения на чл. 140 ЗДвП, чл. 147, ал. 1 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, свидетеля
Т. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, в присъствието на свидетеля П., който присъствал при
установяване на нарушенията, за което той се подписал на акта. АУАН бил
съставен в присъствието и на жалбоподателя В., който се запознал със
съдържанието му, на определеното за обяснения и възражения място записал, че няма
такива и го подписал. На жалбоподателя бил връчен срещу подпис екземпляр от
АУАН.
Въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено и атакуваното наказателно постановление, като преди издаването му в АУАН
било дописано, че водача не ползва обезопасителен колан, а също така, че нарушава
разпоредбата на чл. 137а ЗДвП. В наказателното постановление административно
наказващият орган е възпроизвел обстоятелствата посочени в обстоятелствената
част на така дописания акт и приел, че жалбоподателя е извършил административни
нарушения по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чл. 140, ал. 1 ЗДвП, чл. 147, ал. 1 ЗДвП,
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал.
1, т. 2 ЗДвП, поради което наложил на жалбоподателя административни наказания
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер 50 лева, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 185 ЗДвП -
глоба в размер 20 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП - глоба в
размер 10 лева, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП - глоба в
размер 10 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото
доказателства: показания на свидетелите Т. и П., три броя преписи от АУАН № 629/2019
г., заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
справка картон на водача за Б.К.В., предложение
от 23.08.19 г., прекратяване на регистрация – без ГО на автомобил рег. № ***, справка
за автомобил с рег. № ***, обяснение от Б.К.В. от 09.08.2019 г. и постановление
за отказ от образуване на наказателно производство от 27.09.2019 г. на РП – Севлиево по прокурорска преписка № 731/2019 г.. Съдът кредитира изцяло показанията
на двамата свидетели – Т. и П., възприемайки ги като безпротиворечиви и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.
С
оглед установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Относно административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, в обсъжданата част.
По силата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи,
регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по делото,
че на процесната дата жалбоподателя е управлявал лек автомобил, чиято
регистрация е била прекратена служебно, но същото е било с табели с
регистрационен номер ***. В
конкретния случай регистрацията на МПС, с рег. № ***, е прекратена при приложение на разпоредбата
на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, при липса на
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като за това обстоятелство – прекратяването на регистрацията задължително
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. По делото липсват
каквито и да е доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по
някакъв начин за това прекратяване на регистрацията, поради което следва да се
приеме, че компетентният държавен орган, не е изпълнил вмененото му задължение,
съобразно цитираната правна норма, да уведоми собственика на съответното ППС за
прекратяването на регистрацията. В случая се касае за вътрешен обмен на
информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на
тази информация. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,
респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, собственикът или лицето, на което същият
предаде фактическата власт върху ППС може да разбере едва след уведомяването на
собственика от съответният Сектор ПП. По делото и по приложената административно
наказателната преписка няма
никакви доказателства, от които да се установява, че са налични данни
собственика на процесното МПС, с рег. № ***
да е бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена.
При това положение следва да се приеме, че собственика на лек автомобил, с рег.
№ *** изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че
служебно е била прекратена регистрацията на това МПС, като на още по силно
основание следва да се приеме, и че жалбоподателя, като лице получило
фактическата власт върху автомобила от собственика също не е знаел това.
От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателят действително не е знаел, че
предоставеният му автомобил е с прекратена регистрация - обстоятелство,
изключващо умисъла, но доколкото на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено
по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице
непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и
да е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата
се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на
дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи.
Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил
длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да
започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация жалбоподателя не е могъл да предвиди
неправомерния резултат, а именно
управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя
В. не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация -
обстоятелство, с което не е бил наясно дори и собственика, предоставил
превозното средство. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма
задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма представени
доказателства жалбоподателят да е узнал по друг начин за прекратената
регистрация. Жалбоподателят не е собственик на автомобила, същият е възприел,
че процесното МПС е с поставени табели, с рег. № ***, не е било възможно да узнае за
прекратяване на регистрацията и от незнаещия това обстоятелство, поради
неизпълнение на законоустановеното задължение на администрацията, собственик на МПС. Предвид изложеното следва
да се приеме, че преди да предприеме управлението на МПС жалбоподателя е
направил всичко необходимо, за да се убеди че може да се движи по пътищата
отворени за обществено ползване, респективно жалбоподателят не е осъществил от
субективна страна състава на посоченото от АНО административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Предвид особеностите на
случая съдът намира, че жалбоподателят е положил дължимата грижа, за да се
увери, че автомобилът е изряден, като действията му са в рамките на това
поведение, което се изисква в подобни случаи. Прекалено е да се очаква от
гражданите, да провеждат детайлно изследване на всички обстоятелства, свързани
с предоставен им за ползване автомобил, още повече, че жалбоподателя В. не е
имал никакви причини да се съмнява в липсата на надлежна регистрация на
превозното средство, което е било с поставени регистрационни табели. По
изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай е изключен не само
умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при
които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна
страна на елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че дори и жалбоподателят да е
действал виновно, т.е. по непредпазливост, случаят би следвало да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Всички обсъдени по – горе
обстоятелства, които са попречили на жалбоподателя да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от управлението на процесното МПС, сочат, че
настоящият случай се отличава от обичайните случаи на управление на
нерегистрирано МПС, поради което се налага единствено възможния извод за
маловажност на нарушението, тъй като същото несъмнено силно се отличава от
обикновените нарушения от този вид. При това положение наложените наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца очевидно не съответстват на
тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи -
обстоятелство, което би обусловило отмяната на обжалваното наказателно
постановление поради неприлагането на чл. 28 ЗАНН и в случай на преценка, че е
налице административно нарушение. В посочения смисъл е и съдебната практика /решение № 17/06.02.2019 г.
по НАХД № 432 по описа за 2018 г. на Районен съд – Севлиево; решение от 06.02.2019 г. по к.а.н.д. №
304/2018 г. на VII състав на Административен съд - Русе/.
Всичко изложено налага извод
за допуснато нарушение на материалния закон, наличието на което обуславя отмяна
на атакуваното наказателно постановление, в частта за административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като в конкретния случай не е
необходимо обсъждане на останалите доводи в жалбата.
Относно административното
нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, в обсъжданата част.
Съдът, преценявайки доводите в
жалбата, извършвайки и служебна проверка
констатира, че при съставяне на АУАН е било допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в последващо
дописване на АУАН, извършено след връчване на екземпляр от акта на
жалбоподателя, че водача не ползва обезопасителен колан, а също така, че
нарушава разпоредбата на чл. 137а ЗДвП. Установи се от представеният от
жалбоподателя екземпляр от АУАН, който е
връчен на същия при съставянето на акта, че в него не фигурират обстоятелствата
на нарушението – неползване на обезопасителен колан, а също така и нарушената
законова разпоредба на чл. 137а ЗДвП, които се съдържат в АУАН, приложен по АНП.
Нарушен е чл. 43, ал. 5 ЗАНН като връченият препис на нарушителя не е идентичен
по отношение описаното нарушение с АУАН по административната преписка. За
обстоятелствата на това нарушение, жалбоподателят е бил уведомен за първи път
едва при връчване на наказателното постановление, с което грубо е било нарушено
правото му на защита - да узнае в цялост какви точно нарушения му са вменени
във вина и то още при връчването на АУАН, да направи съответните възражения
срещу АУАН по повдигнатото обвинение и да представи допълнителни доказателства.
Посоченото нарушение е довело до издаването на незаконосъобразно НП, поради
което същото подлежи на отмяна, в обсъжданата част.
Всичко
изложено налага извод за допуснати особени съществени нарушения в
административно – наказателното производство, наличието на които обуславя
отмяна на атакуваното наказателно постановление, в частта за административното
нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, като в конкретния случай не е
необходимо обсъждане на останалите доводи в жалбата.
Относно административното
нарушение по чл. 185 ЗДвП.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, в обсъжданата част.
Посочената санкционна
разпоредба е бланкетна и се изпълва с конкретно съдържание при извършване на
нарушение на ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание. В случая
административно-наказващият орган е вменил на жалбоподателя нарушение на чл.
147, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на горепосочените и установени по
делото време и място е управлявал лек автомобил, с рег. № ***, без да го е представил за технически
преглед. Безспорно се установява по делото, както е приел и
административно-наказващият орган, че управляваният от жалбоподателя автомобил,
с рег. № *** не е бил регистриран по
надлежния ред. Ето защо съгласно чл. 147, ал. 1 ЗДвП това МПС не е подлежало на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност,
поради което и описаното в НП деяние на жалбоподателя не съставлява административно
нарушение по чл. 185 вр. чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Всичко изложено налага извод
за допуснато нарушение на материалния закон, наличието на което обуславя отмяна
на атакуваното наказателно постановление, в частта за административното
нарушение по чл. 185 ЗДвП, като в конкретния случай не е необходимо обсъждане
на останалите доводи в жалбата.
Относно
административните нарушения по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и по чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, в обсъжданата част.
В
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, относно обсъжданите нарушения, които да са довели до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържа реквизитите,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. За така установените нарушения на ЗДвП против жалбоподателя
е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно
приложената заповед на министъра на вътрешните работи, без НП да съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
По
съществото на делото, в обсъжданата част, съдът намира, че жалбоподателя е извършил
административни нарушения по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и по чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, като на 09.08.2019 г., около
16,20 ч., в гр. Севлиево, на ул."***, като водач на моторно
превозно средство не е изпълнил задълженията си да носи свидетелство за
управление на МПС и свидетелство за peгистрация на управлявания автомобил част
II. Така възприетото от обективна страна е осъществено виновно от
жалбоподателя.
Извършването на нарушенията е доказано от
показанията на свидетелите Т. и П. и от редовно съставения АУАН, чиято
презумптивна доказателствена сила, установена в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, в
частта за обсъжданите нарушения, не бе оборена по никакъв начин в настоящото
производство.
Деянията
на жалбоподателя са квалифицирани правилно от административно-наказващия орган
като административни нарушения по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и по чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, като законосъобразно са санкционирани с налагане
на глоба в размер, съобразен с абсолютно определената санкция на законовата норма.
Извършените
от жалбоподателя административни нарушения не представляват „маловажен случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 НК вр. чл. 11
ЗАНН, поради което не са налице материално - правните предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Административните нарушения по чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1 ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП са формални, тъй - като самото
неизпълнението на задължение на водача да носи свидетелство за управление на
МПС или свидетелство за peгистрация на управлявания автомобил част II, е обявено
за административно - наказуемо, без да е необходимо от това да произтичат други
вредни последици, поради което тяхната липса не следва да бъде обсъждана при
преценка дали случаят е маловажен. Ниската степен на обществена опасност на
двете административни нарушения по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр.
3 ЗДвП е взета предвид от законодателя при установяване на размера на
предвидената за тях глоба - по 10 лв. за всяко от тях. Не са налице смекчаващи
обстоятелства, с оглед на които извършените от жалбоподателя административни
нарушения по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗДвП да представляват по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
По изложените
съображения НП в обсъжданата част е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, в същата част, като не се налага обсъждане на други оплаквания на
жалбоподателя, предвид липсата на такива, относими към нарушенията по чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Севлиево
сумата
17,21 лева, представляваща направени по делото разноски за свидетел.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000615, издадено на 01.10.2019 г.
от Началника на Сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, В ЧАСТИТЕ МУ, с които
на Б.К.В., с ЕГН **********, с адрес ***, за административни нарушения по чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, чл. 140, ал. 1 ЗДвП и чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер 50 лева, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му е наложени
административни наказания глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер 20 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-0341-000615, издадено на 01.10.2019 г. от Началника на Сектор към
ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на Б.К.В., с ЕГН **********,
с адрес ***, за административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер 10 лева, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер 10 лева.
ОСЪЖДА Б.К.В., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на РС – Севлиево направените по делото
разноски в размер на 17,21 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – Габрово в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му по реда на глава ХІІ - та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: