Мотиви към присъда №224/04.12.2017г.
по НОХД №5651/2017 по описа на БРС, 17-ти наказателен състав:
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъд. пр. № 358/17г.
по описа на 05 РУП-Бургас, пор. № 1323/17 г. по описа на БРП срещу Ж.И.К., ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, с адрес: *** за това, че на 09.05.2017 г. в гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев“, на автобусна спирка пред бл. 61, чрез нанасяне на удар с крак в
областта на таза, причинил на В.С.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
закрито пертрохантерно счупване на дясно бедро, което е довело до трайно
затрудняване на движението на десен долен крайник, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 НК.
За съвместно разглеждане в
настоящото производство е приет предявеният от В.С.К. срещу подсъдимия Ж.К. гр.иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД
в размер на 18000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението, вменено на подсъдимия, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявен е и гр.иск за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение за
сумата от 1672,80 лв., представляващ обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 09.05.2017г. до
окончателното изплащане, като частното обвинение претендира и направените по
делото разноски в размер на 800 лева. С протоколно определение постр.В.С.К. е конституиран като частен обвинител
и граждански ищец в наказателното производство.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл.371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще
се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Ж.К. дава обяснения по обвинението. Заявява, че признава престъплението,
в което е обвинен, не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт. Посочва,
че на инкриминираната дата за пръв път вижда пострадалата, като съжалява за
постъпката си.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа предявеното обвинение. Счита, че в
хода на съдебното следствие са били събрани достатъчно доказателства за
виновността на подсъдимия К. в извършване на деянието, в което е обвинен. Прокурорът
сочи, че основен доказателствен източник са показанията на пострадалата В.К.,
както и на свидетеля – очевидец Н. Г. и Н. Г.. Счита, че приетата в обвинителния акт
фактическа обстановка се доказва и от показанията на полицейските служители –
св.Р. Р., М. Г. и С.С. Подробно акцентира на заключението на комплексната
психолого-психиатрична експертиза на подс.К.. Посочва, че действията му не са в
състояние на афект. Счита, че следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, както и
психичното му състояние. Моли да му бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, след редукцията по чл.58а НК.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец адв. К.К. пледира, че по безспорен начин в хода на съдебното
следствие е била установена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт. Посочва, че уврежданията на пострадалата и техният медикобиологичен
характер са установени от съдебномедицинската експертиза и имат характера на
средна телесна повреда по смисъла на НК. Според повереника подбудите за
извършване на деянието са очевидно хулигански предвид времето, мястото,
наличието на много хора, които са възприели действията на подсъдимия. С
действията си той демонстрирал явно неуважение към обществото и установените
норми за поведение. Моли на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от четири години, което да се търпи ефективно. Моли
гражданските искове да бъдат уважени, като при определяне на обезщетението
съдът да съобрази чл. 52 ЗЗД,
както и да бъдат обезщетени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия адв. Б.Д. пледира подробно относно наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия К.. Акцентира върху заболяването, което има неговия
подзащитен, като приема за изключително смекчаващо вината му, като предвид и на
направеното признание предлага да бъде определено наказание при условията на
чл.58 ал.4 вр. с чл.55 от НК. Относно гражданския иск за имуществени вреди
намира същия за доказан, предвид приложените писмени доказателства, а досежно
предявения граждански иск за неимуществени вреди намира за завишен и моли да
бъде редуциран.
Подсъдимият Ж.К. в последната си
дума изразява съжаление и моли за по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 09.05.2017г. около 15 часа пострадалата
В.С.К. отишла на автобусната спирката пред блок № 61 в ж.к. „Изгрев“, гр.
Бургас. След като пристигнала на спирката изчаквала автобуса, като по същото
време на спирката имало и други непознати за нея граждани. Сред тях бил и подс.
Ж.К., свидетелите Н. М. Г. и Н. В. Г. както и други неустановени в хода на
разследването лица. Подс. К. чакал автобус, седейки на пейката на спирката и
държейки пластмасова чаша с кафе. Св. К. също седнала на пейката чакайки
автобуса. Внезапно подс. К. изхвърлил чашата с кафе на тротоара, като това
негово действие накарало К. да го погледне. Подсъдимият се ядосал и безпричинно
ѝ отправил репликите „Махай се!“,
„Ставай!“, „Изчезвай!“. Пострадалата се изплашила и застанала да чака автобуса
права. Няколко минути след това, К. станал от пейката и без да казва нищо на постр.К.
я ударил с крак в областта на таза. Вследствие на удара К. паднала на земята и
започнала да вика от болка. Тези действия на обвиняемия били възприети от
чакащите на спирката лица, които се възмутили и скандализирали от неговото
поведение. Веднага след това К. взел камък и замахвайки с него започнал да обижда
пострадалата и да ѝ се заканва, че ще ѝ счупи зъбите. Около К. се събрали
няколко човека – непознати за нея, които се развикали и подали сигнал на тел.
112. В това време пристигнал автобус и К. се качил в него. На място пристигнали
полицейските служители Р. Р., Г. Х. и А. П., които установили самоличността на свидетелите на
инцидента и самоличността на пострадалата. На К. била оказана спешна медицинска
помощ, след което била настанена в МБАЛ – Бургас. След проведен обстоен преглед
се установило, че следва да претърпи оперативно лечение и било установено, че в
следствие на нанесения удар с крак в областта на таза, К. е получила „закрито
пертрохантерно счупване на дясно бедро“, довело до трайно затруднение движението
на десен долен крайник за срок от 8-10 месеца.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства - обясненията на подсъдимия. Фактическите
изводи, включени в предмета на обвинението се подкрепят от следните
доказателствени материали: показанията на свидетелите В.С.К., Н. М. Г., Н. В. Г., М. В. Г., Р. Г. Р., А.П.П. и Г. Г. Х., проведените разпознавания на
лице, от приложените писмени доказателства и доказателствени средства, сред
които медицинска документация, писма от „Бургасбус“ ЕООД, протоколи за
доброволно предаване, справка за съдимост, а така също и от заключенията на
изготвените съдебно-медицинска експертиза, комплексна
съдебно-психиатрично-психологична експертиза, тройна съдебно-психиатрична
експертиза и лицево-идентификационна експертиза.
Видно от заключението на
изготвената лицево-идентификационна експертиза, изследвала записа от
охранителната камера на автобусната спирка, се установява, че изображението от
извлечените снимки е частично годно за лицево-идентификационно изследване с
приложения сравнителен материал на лицето Ж.И.К.. Вещото лице е установило съвпадащи
признаци, които са устойчиви, индивидуални и по обем, достатъчни за извода, че
на изследваните фотокопия вероятно е заснето едно и също лице, а именно подс.Ж.И.К..
Съгласно заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице е заключило, че в следствие
на удара в таза на постр.В.С.К. е
получила закрито пертрохантерно счупване на дясно бедро, което е довело до
трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за срок от около 8-10
месеца, което следва да се квалифицира като средна телесна повреда.
Видно от заключението на
изготвените комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза и повторна
тройна съдебно-психиатрична експертиза, към инкриминираната дата - 09.05.2017 г. подс. Ж.И.К. е бил вменяем -
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си; бил е със съхранени психични възможности за оценка на смисъла на
поведението си в контекста на ситуацията, могъл е да предвиди негативните
последствия от своите действия. Посочили са, че въпреки заболяването му –
параноидна шизофрения, същият не е настаняван принудително за лечение по Закона
за здравето, тъй като доброволно е приемал назначената му терапия. Бил е на
кратки лечения – в ЦПЗ гр. Бургас, както и в психиатричното отделение към МБАЛ
гр.Варна. Вещите лица са посочили, че макар и поведението му да е било
девиантно, същото изключва налудности, халюцинации или други психопатологични
феномени, като не е налице нарушение на съзнанието, волята или интелекта. В
заключение експертите са приели, че както към момента на деянието, така и към
настоящия момент К. е бил в състояние на терапевтична ремисия, тъй като
своевременно приема предписаната му терапия. В заключението експертите приемат
и, че нито към момента на деянието, нито към момента на провеждане на интервюто
с подсъдимия, той не се намирал в краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието.
Съдът кредитира показанията на
всички разпитани в хода на ДП свидетели - В.С.К., Н. М. Г., Н. В. Г., М. В. Г., Р. Г.Р., А.П. П. и Г. Г. Х., като счете, че същите достоверно
и убедително излагат сведения за фактите, които непосредствено са възприели.
Между показанията на свидетелите не се откриват съществени противоречия, като
всеки един от тях е възприел и си спомня различни обстоятелства, релевантни за
предмета на доказване. Техните показания се потвърждават и от признанията на
самия обвиняем дадени в с.з.
Обясненията на подс. К., дадени в хода на съдебното следствие, също
допринасят за изясняване на обективната истина по случая. Отчитайки
двойнствената им природа на доказателствено средство и на средство на защита,
съдът прие, че в случая обясненията на подсъдимото лице и направеното от него
признание се припокриват с показанията на свидетелите и ги възприе изцяло като
доказателствено средство.К. не отрича в обясненията си, че именно той е ритнал пострадалия.
Обясненията на подс. К., оценени в съвкупност с останалите събрани гласни
доказателства, по несъмнен и категоричен начин установяват авторството на
деянието и неговият механизъм. Подс. К. в обясненията си съжалява за своята
постъпка, като посочва, че не оспорва фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт.
Обясненията на подсъдимия ни
най-малко не го оневиняват, а напротив - затвърждават по изключително
убедителен начин информацията, съдържаща се в гласните доказателствени
източници, съдържащи се в показанията на свидетелите К., Г., Г., Р., Г. и С.. Свидетелите Р., Г. и С. са установили останалите
свидетели – случайни граждани станали неволни свидетели на деянието. Показанията
на пострадалата са последователни, логични и досежно настъпилите увреждания се
подкрепят от съдебно-медицинската експертиза, а така също и от приложената
медицинска документация по хоспитализирането на пострадалата. Пострадалата св. К.
заявява, че не познава лицето, което я е ударило, но показанията и допринасят
за установяване на всички останали правнорелевантни факти като време и място на
деянието, последващото състояние на пострадалата, първоначалното поведение на
подсъдимия. Особенно важни са
показанията на свидетелите очевидци – Н. Г.и св.Н. Г., които са възприели случилото
се между постр.К. и подс.К.. Тези показания съвпадат и с обясненията на самия
подсъдим. Св. Н. Г. и св.Н. Г. впоследствие са участвали и в
процесуалноследствено действие разпознаване, в резултат на което са разпознали
именно подс. К. като лицето, което на инкриминираната дата е ритнало в областта
на таза постр.В.К..
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК.
От страна на съда не бяха констатирани противоречия,
несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен
материал, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че доказателствата по делото
позволяват следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият Ж.К. на 09.05.2017г. около
15 часа в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, на автобусна спирка пред бл. 61, чрез
нанасяне на удар с крак в областта на таза, причинил на В.С.К. средна телесна
повреда, изразяваща се в закрито пертрохантерно счупване на дясно бедро, което
е довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
От заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза, подкрепена от съдебномедицинското удостоверение, както и от
приложените в ДП епикризи и документи от престоя на пострадалата в болничното
заведение се установява, че средната телесна повреда, причинена на К. по
смисъла на чл. 129, ал.2
от НК, се изразява в закрито пертрохантерно счупване на дясно бедро,
което е довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
че удря с крак в областта на таза св. К., като характерът на действието му и
силата, която упражнява, могат да причинят престъпния резултат - пострадалата
да падне на земята пред автобусната спирка и да настъпят установените
травматични увреждания, като във волево отношение подсъдимият се е отнасял с
безразличие към последиците от действията си и е искал да нанесе удар на пострадалата в следствие на
което е настъпил вредоносния резултат.
Съдебният състав прие, че
доказателствата по делото позволяват несъмнения извод, че от субективна страна
подсъдимият е извършил деянието, като се е движел от хулигански подбуди.
Деянието е било осъществено през деня, на автобусна спирка пред погледите на
всички случайни граждани, които са били на място. Между пострадалата и
подсъдимия не е имало предходен контакт или познанство, като отсъстват данни с
поведението си пострадалата да е предизвикала с поведението си подсъдимия. С
извършването на деянието освен че подсъдимият е причинил средна телесна повреда
на св.К., е и целял грубо да наруши обществения ред и да демонстрира явно
неуважение към порядките в обществото. В този аспект е налице
ясно изразено поведение от страна на подсъдимия, което представлява явно неуважение към К. и
пренебрежително отношение към елементарни правила на поведение и човешката
личност. В случая К. е целял чрез нападението над пострадалата да покаже явното
си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на установения правов
ред и морал, както и към човешката личност. Подсъдимият не е бил провокиран по
какъвто и да било начин от пострадалата. Именно проявената демонстративна,
провокираща непристойност на действията на подсъдимия, характеризира мотивите
за извършването му като хулигански.
По вида и размера на наказанието:
Престъплението по чл. 131,
ал.1, т.12, вр. чл. 129,
ал.2, вр. ал.1 НК
се наказва с лишаване от свобода от две до десет години. При индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието за разкриване
на обективната истина посредством даването на обяснения, младата възраст,
психичното му заболяване. Като отегчаващо обстоятелство съдът възприе характера
на причиненото на пострадалата увреждане, оздравителният период, изключително
тежките последици за пострадалата, които надхвърлят последиците, обичайно
причинени при сходни престъпления. Касае се за възрастен човек, за който
оздравителният период е по-дълъг. Съдът не включи като отегчаващо вината
обстоятелство упоритото нарушаване на обществения ред, тъй като то се съдържа в
квалифициращото обстоятелство „хулигански подбуди”. С оглед на така възприетите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, че следва да наложи
наказание на подсъдимия при условията на чл.54 НК,
тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни в каквато насока са доводите на защитника. Съдът, отчитайки
горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наложи наказание лишаване
от свобода в размер ориентиран около средния размер на нормата, а именно четири
години и шест месеца лишаване от свобода. След така направената
индивидуализация на наказанието следва да се приложи правилото на чл.373, ал.2
от НПК и наказанието да се определи при условията на чл.58а от НК.След
редукцията на така определеното наказание с една трета, на подсъдимия К. следва
да бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което
на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се търпи при „общ” режим. Съдът прие, че не са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и
постанови ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода. Съдът прецени, че наказание в този
му размер ще способства максимално за постигане на целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК,
счете наказанието за справедливо и съответстващо на обществената опасност на
деянието и на дееца, което ще въздейства превъзпитателно, както на подсъдимия,
така и на другите членове на обществото.
По гражданския иск:
От доказателствата по делото се установи
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 ЗЗД. Установи се, че от деянието на подсъдимия са причинени на
пострадалия - граждански ищец както имуществени вреди - размера на разходите за закупуване на
медицински материали и лечение в размер на 1672.80 лв., така и неимуществени
вреди, изразяващи се в болка от нанесения и от подсъдимия удар, уплаха и стрес.
Налице е следователно непозволено увреждане, изразило се в причиняване на два
вида вреди: имуществени и неимуществени. И двата вида вреди са пряка и
непосредствена последица от престъплението. Налице е и причинна връзка между престъплението
и причинените с него всеки един от двата вида вреди, както и виновно поведение
- действие при пряк умисъл на подсъдимия, при която форма на вина той е
извършил престъплението, довело до посочените два вида вреди.
Имуществените вреди са безспорно доказани от показанията на пострадалата
- св.К., от СМЕ, от разходните документи за закупуване на медикаменти, които се
подкрепят и от признаването на фактите по обвинителния акт от подсъдимия при
условията на чл.371 т.2 НПК, поради което съдът уважи изцяло предявения
граждански иск за имуществени вреди за сумата от 1672.80 лв.
Неимуществените вреди - т.е. преживените от пострадалата болка от
внезапното нападение на спирката, от нанесения удар, уплаха и стрес, предвид и
напредналата възраст на пострадалата, се доказаха безспорно от показанията на постр.К.,
св.Г. и Г..Предвид така установеното досежно неимуществените вреди –
претърпените от пострадалия болка, уплаха и стрес, при спазване на принципа за
справедливото им възмездяване, прогласен в чл.52 ЗЗД, съдът изцяло уважи и този граждански иск,
като присъди претендираната сума от 18000 лв. Според съдебният състав този
размер ще обезпечи сторените от подсъдимия неимуществени вреди. Беше присъдена
и законната лихва по двата иска, считано от деня на увреждането – 09.05.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият беше осъден и да заплати разноските по делото на частния обвинител
и граждански ищец в размер на 800 лв.
На осн.чл.301 ал.1 т.12 НПК подсъдимия
беше осъден с присъдата да заплати д.т. по сметка на БРС в размер на 786.91 лв.
съразмерно на уважената част на гражданския иск за имуществени и неимуществени
вреди. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР, гр. Бургас направените в ДП
разноски в размер на 2208.54 лева
С тези съображения съдът постанови
присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се
съобщи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.