№ 269
гр. Силистра, 24.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500154 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба на „Финасити“ ЕАД с ЕИК *********
срещу Разпореждане № 325 от 29.04.2022 г. по ч.гр.д. №177/2022г. по описа
на Районен съд Тутракан, с което заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението му с вх.№ 1590/26.04.2022г. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу солидарно задължените Г. Б. Г.
с ЕГН **********, Снежана Боданова Г. с ЕГН ********** и Б. СВ. ИЛ. с
ЕГН ********** за следнитесуми:58,36 лева неустойка за забава на
единадесета погасителна вноска за периода 21.07.2019-19.09.2019, по Договор
за финансов лизинг №01000638/00001 от 27.08.2018; 240 лева с ДДС– такса за
промяна в условията на веднъж подписан договор за финансов лизинг; 25,54
лева банкови такси поради извършени плащания във валута,различна от
уговорената между страните; законна лихва за забава върху отхвърлените
части на вземането от подаване на заявлението.
По отношение на претендираната неустойката за забава съдът
обосновал съмнение в правилното определяне на размера на неустойката –
основание за отказ по чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК. Таксата за промяна в
условията на веднъж подписан договор за финансов лизинг според съда е
недължима на две основания - основанието на което е начислена таксата се
опровергава от представените документи, доколкото описаните в Тарифата на
търговеца хипотези за такава не намират израз в Споразумението от
24.04.2019г. за встъпване в дълг/ на което заявителят се позовава/; има
предвидена в Тарифата такса за встъпване в дълг в размер на 240лв., с
вкл.ДДС, но според съда тя противоречи на добрите нрави – налице е
драстично несъответствие в еквивалентността на съответните престации, за
която липсва разумно и логично обяснение. Относно претендираните банкови
такси заявителят се позовава на т. 8.4. от Общите условия, но според съда
тази клауза не дава право на лизингодателя да претендира суми от
1
лизингополучателя за направени банкови разходи, евентуално - клаузата на т.
8.4. от ОУ е неравноправна.
Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на първата инстанция като
излага, че по отношение на неустойката за забава, която е в размер на
законната лихва, е допусната техническа грешка при изготвяне на
заявлението, като размерът, който претендира за плащане от длъжниците е
6.59лв. Изтъква, че причината за сключването на споразумението от
24.04.2019г. за встъпване в дълг, е фактът, че лизингополучателят към тази
дата е имал финансови затруднения за плащане на задълженията и съгласно
Тарифата за таксите и комисионните, събирани по договори за финансов
лизинг в този случай се дължи претендираната от него такса. Длъжникът е
извършвал плащания в различна валута от български лев /BGN/ и по тази
причина му се дължат банковите разноски за това в размер на 25.54лв.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя основните мотиви на заповедния съд и препраща към
тях по реда на чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:
Жалбоподателят изтъква, че поради грешка в заявлението е посочена
сумата от 58.36лв. - неустойка за забава на единадесета погасителна вноска за
периода 21.07.2019-19.09.2019г. и размерът, който претендира за плащане от
длъжниците е всъщност 6.59лв. Съдържащото се обаче в петитума на
първоинстанционната жалба искане е да му се заплати сумата от 58.36лв.
Предвид това и пред тази инстанция продължава да съществува съмнение в
правилното определяне на размера на неустойката, поради което искането за
присъждане на тази сума не може да бъде удовлетворено и от въззивния съд.
Пред въззивният съд заявителят посочва, че причината, поради която е
сключено споразумението, въз основа на което още две лица са се съгласили
да отговарят за изпълнение на задълженията на лизингополучателя при
условията на солидарна отговорност, е фактът, че лизингополучателят към
24.04.2019г. е имал непогасени, ликвидни и изискуеми задължения. Поражда
се съмнение, че така посочената във фиксиран размер 240.00лв., с вкл. ДДС
такса представлява допълнително плащане, което има за цел да се присъди
още едно гарантирано обезщетение в случай на забава и според тази своя
характеристика би попаднала и под забраната на чл. 33 ЗПК.
Въззивният съд не споделя поддържаното в жалбата разбиране на
клаузата на т. 8.4. от Общите условия в смисъл, че лизингополучателят ще
заплаща банковите такси, които банката на лизингодателя начислява на
последния според вътрешните им отношения, но дори споделено
поддържаното в тази връзка становище на частния жалбоподател - като не е
уточнено естеството на тези разходи и техния размер, клаузата на т. 8.4. от
ОУ е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция
2
правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 325 от 29.04.2022 г. по ч.гр.д.
№177/2022г. по описа на Районен съд Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3