Решение по дело №27/2022 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 23
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20225240200027
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Пещера, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20225240200027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0315-
000017/04.02.2022г., издадено от ВПД Началник РУ-Пещера при ОДМВР-
Пазарджик – Камен Радев, с което, на основание чл.53 от ЗАНН, на М. Р. ИВ.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на
административно-наказателния състав на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП във вр. с
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно
постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и
функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е
редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното
постановление - при парадоксални доводи, че наложената с него санкция
следва да бъде намалена (съобразно разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.1 от
ЗДвП), тъй като жалбоподателят управялвал МПС след употреба на
1
медикаменти, а не на алкохол.
В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на
санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно,
правилно и обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2022г., в гр. Пещера, на ул. „Свети Константин“ пред № 57
полицаите А.Т. и Д.К. спират за проверка ударен в предната част л.а. „Тойота-
Авенсис“ с рег. № ***, управляван от М. Р. ИВ.. Докато го питат за щетите по
автомобила, и двамата служители на реда усещат, че водачът мирише на алкохол,
поради което полицаят Т. го тества с Алкотест Дрегер ARBA-0083, и пробата
отчита 0,91 на хиляда в издишания от И. въздух. Във връзка с констатираното
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - на водача е съставен АУАН Серия АД, бл.
№ 041003/20.01.2022г., и е издаден талон за медицинско изследване с № 0029236.
Въпреки че М.И. отрича пред полицаите да е употребил алкохол и споменава да
приема хапчета – той подписва акта без възражения. Водачът дава кръвна проба
във ФСМП-гр. Пещера, като химическото й експертно медицинско изследване
показва 1,06 промила етилов алкохол в кръвта му. По повод така установените
резултати и съставния АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства: АУАН бл. № 041003/20.01.2022г.; НП № 22-0315-
000017/04.02.2022г.; Протокол 55/28.01.2022г. за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина на СХЛ-Пловдив с
вх. № 315000-464/02.02.2022г. на РУ на МВР Пещера; справка за
нарушител/водач; заверено ксерокопие от рецепта от д-р Щерева относно
предписани на М.И. медикаменти, показанията на свидетелите А.Т. и Д.К.,
обясненията на жалбоподателя.
От показанията на полицейските служители Т. и К. се установява
изпълнителното деяние на нарушението, а именно – действията по
управление на МПС от страна на жалбоподателя в нетрезво състояние.
Показанията на посочените двама преки свидетели-очевидци са ясни,
категорични, логични, взаимно непротиворечиви и в този смисъл –
2
убедителни за съда. Концентрацията на алкохол над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда в кръвта на М.И. се установява от протокол № 55/28.01.2022 г. за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта му
(съобразно чл.5, ал.1 и чл.6, ал.4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози).
При така приетата фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.
42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
Събраните по делото доказателства установяват по категоричен и
несъмнен начин, че именно М.И. е автор на изпълнителното деяние, изразило
се в действията по управление на моторно превозно средство - л.а „Тойота-
Авенсис“ с Рег. № РА 4381 КК, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда, а именно – 1,06 на хиляда, установено по надлежния
ред с медицинско и химическо лабораторно изследване. Тези обстоятелства
предопределя съставомерността на извършеното - като нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което е правилно
издадено от компетентен орган обжалваното наказателно постановление.
Посочването в постановлението (като обстоятелства по чл. 57, ал.1, т.5
ЗАНН) на резултатите и от двата нормативно предвидени начина за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта на И. (0,91 и 1,06 на
хиляда), практически не се отразяват на правото му на защита.
Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя са
несъстоятелни. Единственото им смислено тълкуване е - като оспорване
вината на нарушителя. В тази връзка следва да се посочи, че от
общодостъпните листовки на конкретно посочените от него медикаменти
става ясно, че никой от тях не съдържа алкохол, като освен това – и
лекарството („Бринтеликс“), и хранителните добавки „Либрето“/рибено
масло/ и Мелатонин - нямат противопоказания за шофиране (или
комбиниране). Ето защо защитната му теза следва да се приеме за наивно
неправдоподобна. Освен това – дори при хипотетична вероятност за „синтез“
на алкохол в кръвта от конкретните медикаменти – приложената от
3
жалбоподателя рецепта по никакъв начин не доказва твърденията му, че той
реално ги е приемал. Същевременно сочените от жалбоподателя
обстоятелства от социален характер, свързани с грижи за деца и
здравословното състояние на съпругата му – са юридически неотносими към
предмета на производството, и ирелевантни за законово предвидения размер
на санкцията, коректно наложен с постановлението.
С оглед гореизложеното № 22-0315-000017/04.02.2022г., издадено от
ВПД Началник РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик – Камен Радев, следва да
бъде потвърдено.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал.3 НПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Пещера направените
разноски по делото във връзка с покриване на доказаните разходи за явяване
на свидетели – Т. и К., в общ размер 35,03 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0315-
000017/04.02.2022г., издадено от ВПД Началник РУ-Пещера при ОДМВР-
Пазарджик – Камен Радев
ОСЪЖДА М. Р. ИВ. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
- Пещера сумата от 35,03 лева /тридесет и пет лева и три стотинки / - сторени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4