Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….., 26.09.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 730 по описа за 2018 г.,:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в размер на: 900.00 лв. –
главница; 107.91 лв. – договорна лихва; 100.00 лв. –
административна такса за събиране на вземането; 513.09
лв. – такса за гаранция, 41.70 лв. – мораторна лихва и законни лихви върху главницата.
В исковата молба, се сочи, че между „Фератум България” ЕООД –
кредитор и ответника С.Г.Г. – кредитополучател, е сключен Договор за кредит №
324654 от 05.12.2015 г., по силата на който кредитора е предоставил на
кредитополучателя, паричен кредит в размер на 900 лв. Твърди се, че сумата е
следвало да бъде върната от ответника – кредитополучател в срок до 180 дни,
ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, в размер на 107.91 лв. Сочи
се, че на същата дата – 05.12.2015 г., между ответника С.Г. и „Фератум Банк”
ЕООД – гарант, е сключен Договор за гаранция № 324654, с цел да се повиши
кредитоспособността на кредитополучателя. Гарантът се задължава да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя към кредитора. С Договора за
гаранця е определена и гарантна такса в размер на 513.09 лв., която ответника
следва да заплати. Твърди се в исковата молба, че кредиторът „Фератум България”
ЕООД е превел на кредитополучателя сумата, отпусната като кредит, с което е
изпълнил задълженията си по договора за кредит. Сочи се, че от своя страна
кредитополучателя не е изпълнил задълженията си по договора да върне кредита в
уговорения срок. Поради това и кредиторът „Фератум България” ЕООД, е поискал
изпълнение по договора от гаранта „Фератум Банк” ЕООД. Дружеството – гарант е
погасило дължимата от ответника сума към кредитора „Фератум България” ЕООД в
пълен размер, поради което е встъпило в правата на кредитор спрямо ответника С.Г..
Сочи се, че на 01.12.2017 г., е сключен Договор за покупко – продажба на
отписвания на необслужени потребителски кредити /цесия/ между „Фератум Банк”
ЕООД и ищеца „Агенция за контрол за просрочени задължения” ЕООД, по силата на
който вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца.
Поради
допуснатото неизпълнение от страна на ответника, ищеца е подал заявление по
реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано по ч. гр.д. № 371/ 2018 г. на РС –
Белоградчик, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
кредитополучателя. Тъй като заповедта е връчена на длъжника в усл. на чл. 47,
ал. 5 ГПК, е указано на заявителя и същия е предявил настоящия иск за
установяване съществуване на вземането си.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането им по Договор за кредит № 324654 от 05.12.2015 г. и
Договор за гаранция № 324654 от 05.12.2015 г., съществува за сумите: 900.00 лв.
– главница по Договор за кредит № 324654 от 05.12.2015 г. и Договор за гаранция
№ 324654 от 05.12.2015 г., 107.91 лв. – договорна лихва за периода 04.01.2016
г. /датата на първата вноска/ до 02.06.2016 г. /датата на последната вноска/, 100.00
лв. – административна такса за събиране на вземането, 513.09 лв. – такса за
гаранция, 41.70 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на постъпване на забавата – 03.06.2016 г. – 17.05.2018 г. – датата на
подаване на заявлението, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендират
се от ищеца и присъждане на направените в хода на настоящото производство и на
заповедното производство, разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор на исковата молба от страна на ответника, не е
постъпил. Ответникът не се явява и не изпраща и свой представител в о.с.з.
Към делото е приложено ч. гр. д.
№ 371/ 2018 г. по описа на РС – Белоградчик.
Съдът,
предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна :
Съдът приема, че от страна на ищеца,
съобразно разпределената му с доклада доказателствена тежест, са доказани
всички обстоятелства, поради което са налице основания за постановяване на
положителен за ищеца съдебен акт. Съдът приема за безспорно доказано по делото възникването
и съществуването на валидно облигационно правоотношение между „Фератум
България” ЕООД – кредитор и ответника С.Г.Г. – кредитополучател. По делото е
представен Договор за кредит № 324654 от 05.12.2015 г., по силата на който
кредитора е предоставил на кредитополучателя, паричен кредит в размер на 900
лв. Договорена е и
лихва в размер на 107.91 лв. Представен е и Договор за гаранция (поръчителство), сключен на 05.12.2015 г., между
ответника С.Г. и „Фератум Банк” ЕООД, по силата на който гарантът
„Фератум Банк” ЕООД,
се задължава да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към
кредитора. Кредиторът „Фератум България” ЕООД е превел на кредитополучателя
сумата, с което е изпълнил задълженията си по договора за кредит. От своя
страна обаче кредитополучателя не е изпълнил задълженията си по договора – да върне
кредита в уговорения срок. Поради това и кредиторът „Фератум България” ЕООД, е
поискал изпълнение по договора от гаранта „Фератум Банк” ЕООД. Дружеството –
гарант е погасило дължимата от ответника сума към кредитора „Фератум България”
ЕООД в пълен размер, поради което е встъпило в правата на кредитор спрямо
ответника С.Г..
По
делото е приложен Договор за покупко – продажба на отписвания на необслужени
потребителски кредити /цесия/ от 01.12.2017 г., между „Фератум Банк” ЕООД и
ищеца „Агенция за контрол за просрочени задължения” ЕООД, по силата на който
вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца.
Поради допуснатото
неизпълнение по договора за кредит, на 25.05.2018 г., от ищеца е подадено
заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 371/ 2018 г. по
описа на РС – Белоградчик.
Предвид
горното, съдът намира за доказано, че е налице е доказано неизпълнение на договорно задължение по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД от страна на ответника. Същият не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от Договор за Договор за кредит № 324654 от 05.12.2015 г.
Видно от представеният по делото Договор
за покупко – продажба на отписвания на необслужени потребителски кредити
/цесия/ от 01.12.2017 г., вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца.
От
определящо значение за изхода на делото е, че за извършената цесия на вземането
срещу ответника, същия е бил уведомен от цедента по договора за цесия /от
стария кредитор/ или надлежно упълномощен от него представител/. В случая, съдът приема, че е налице надлежно
уведомяване на ответника за цедиране на вземането му. За да стигне до този
правен извод, съдът се съобрази с установената по този въпрос съдебна практика.
По смисъла на Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013 г., I т.о, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
С Исковата молба е представен Договор
за покупко – продажба на отписвания на необслужени потребителски кредити
/цесия/ от 01.12.2017 г., Уведомление за извършено прехвърляне на вземането, Пълномощно и
Потвърждение за сключения договор за цесия. Всички тези писмени доказателства, са
надлежно връчени на ответника заедно с исковата молба. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването за цесията, то получаване на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане, следва да бъде
зачетено съгл. чл. 235, ал. 3 ГПК. Представено е пълномощно по силата на което цедента „Фератум
Банк” ЕООД, е упълномощил ищеца – цесионер „Агенция за контрол
за просрочени задължения” ООД, да уведоми длъжниците за прехвърляне на
вземането. Поради това, съдът приема, че е налице надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/ 2009 г., ТК.
При
горните мотиви, съдът приема за доказано, че е налице съществуващо вземане на
ищеца спрямо ответника, произтичащо от Договор за кредит № 324654 от 05.12.2015
г. и Договор за гаранция № 324654 от 05.12.2015 г.
Предвид
на това, че съдът уважава главният иск, то основателни се явяват и акцесорните
такива – за мораторните лихви за забава върху главницата и такси. Доказа се, че
ответника е изпаднал в забава в плащанията, поради което и дължи обезщетение за
неосвоевременното изпълнение на задължението си, изразяващо се в мораторни
лихви.
Съдът приема, че съществува и вземане на ищеца спрямо
ответника и за законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на Заявлението по реда на чл. 410 ГПК – на 25.05.2018 г., по което е
образувано ч.гр.д. № 371/ 2018 г. на РС – Белоградчик. С депозирането му, от
страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на главницата,
поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до
окончателното й изплащане.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявените искове, то ответника е страната в процеса, която
следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното
производство и в настоящия процес, а именно: 33.25 лв. – държавна такса по
заповедното производство, 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – по
заповедното производство, 33.25 лв. – държавна такса по настоящото исково
производство, 350.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за
установено по предявения от „Агенция за контрол за просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, против
С.Г.Г.
***, с ЕГН **********, ИСК по
чл. 422 ГПК, че
вземанеТО на „Агенция за контрол за просрочени задължения”
ЕООД, СЪЩЕСТВУВА за сумите: 900.00
лв. – главница по Договор за кредит № 324654 от 05.12.2015 г. и Договор
за гаранция № 324654 от 05.12.2015 г., 107.91
лв. – договорна лихва за периода 04.01.2016 г. (датата
на първата вноска) до 02.06.2016 г. (датата на последната вноска), 100.00 лв. – административна такса за
събиране на вземането, 513.09 лв. –
такса за гаранция, 41.70 лв. –
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на постъпване
на забавата – 03.06.2016 г. – 17.05.2018 г. – датата на подаване на
заявлението, ведно със законните лихви
върху главницата, считано от 25.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК (по
ч.гр.д. № 371/ 2018 г.) до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Г.Г. ***, с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол за просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Тервел Кънчев, направените по делото разноски: 66.50 лв. – държавна такса (от които 33.25 лв. – държавна такса по заповедното
производство и 33.25 лв. – държавна такса по настоящото исково
производство), и 550.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение ( от които 200.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение – по заповедното производство и 350.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство).
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Видински Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :