№ 336
гр. Благоевград, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря А.стасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500219 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№8175/02.12.2022 г.,
подадена от Г. К. Ф., с ЕГН **********, с адрес с. К., община П., ул.
„К., чрез адв. А. Б., против Решение №309/04.11.2022 г., постановено
по гр.д.№206/2022 г. по описа на РС – гр. П.. В нея са изложени
оплаквания за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, които са лишили стрА.та от възможността
да направи възражения и да представи доказателства. Изтъкнати са
оплаквания и за неправилност на атакуваното решение в частта за
вината за настъпилото дълбоко разстройство на брака и за
определените размери на издръжката за двете деца, както за минало
време, така и за издръжката зА.пред. Жалбоподателят иска да бъде
отменен първоинстанционният съдебен акт и да бъде постановен нов,
с който за виновна за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
да бъде обявена К. Ф.; да бъде определен по-разширен режим на
лични контакти с бащата; да бъде намалена присъдената издръжка за
1
детето К. Ф. от 250лв. на 200лв., а за детето Г. от 200лв. на 180лв.,
както и да бъдат отхвърлени исковете за издръжка за минало време.
ДепозирА. е и насрещна въззивна жалба с вх.№8875/29.12.2022 г.
от К. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С., чрез адв. П. Х.,
против Решение №309/04.11.2022 г., постановено по гр.д.№206/2022 г.
по описа на РС – гр. П. в частта за издръжката за бъдеще време за
двете деца, като искането е тя да се присъди от предявяване на ИМ, а
не от влизане в сила на решението по делото.
Във въззивната инстанция са приети нови писмени и гласни
доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.
Решаващият състав след като обсъди събраните доказателства в
двете съдебни инстанции, установи от фактическа стрА. следното :
Видно е от писмените доказателства, че ищцата К. П. Ф. и
ответникът Г. К. Ф. са сключили граждански брак на 20.10.2007 г. в
гр. П., по време на който са родените двете им деца. Първото е К. Г.ев
Ф., ЕГН **********, а второто Г. Г. Ф., ЕГН **********.
Не е спорно между страните, че не са придобивали семейно
жилище по време на брака, а са живеели в такова, собственост на
родителите на ищцата.
От показанията на свид. С., ангажирА. от ищцата се установява,
че има непосредствени впечатления за съвместния им живот, защото
живеят в една и съща къща, но на различни етажи. Тя знае, че двамата
съпрузи са разделени от месец септември 2021г., когато Г. Ф. е
напуснал семейното жилището в гр. П., ул. „С.. Сочи, че то е
принадлежало на родители на К. Т., която е продължила да живее в
него с двете им непълнолетни деца. Категорична е, че след раздялата
двамата съпрузи не осъществяват никакви контакти и не са правили
опити за възстановяване на съвместния семеен живот.
Свидетелства, че ответникът системно е злоупотребявал с
алкохол и е играел хазарт, което е предизвиквало чести скандали
2
между него и ищцата.
Съдът счита, че не следва да дава вяра на показанията на
свидетелката за това, че съпругът е упражнявал върху К. Ф.
психически и физически тормоз. Тези показания не са конкретни и не
се потвърждават от други доказателства в делото, въпреки заявеното
че в резултат на скандалите и побоите е викА. полиция. Заедно с това
свид. С. е близка родственица на ищцата и показанията й не са
безпристрастни.
Според показанията на свидетелките И. Ф. и ММ.Г. - майка и
сестра на Г. Ф., че ищцата не е била грижовна и всеотдайна съпруга и
не е гледала децата си сама, а винаги й се е помагало от тях. Освен
това не е работила по трудов договор продължително време и не е
участвала в издръжката на семейството. Сочат, че раздялата между
съпрузите е настъпила, тъй като К. е изгонила Г. и е прекъснала
общуването с него.
Съдът счита, че не следва да дава вяра на показанията на
свидетелката Г. за това, че по време на брака си ищцата си е уговаряла
срещи с мъже по телефона, поради много близкото родство с
ответника и житейски оправдА.та пристрастност към него и към
изхода на делото в благоприятна за него посока.
Първоинстанционният съд е изслушал децата К. Ф. и Г. Ф., които
са заявили, че живеят с тяхната майка и се чувстват добре с нея.
Сочат, че успяват да се справят финансово и нищо не им липсва.
Децата твърдят, че докато баща им е бил в Б. са общували без
проблеми с него, но от както е в Х. общуват по телефона.
Видно е от представените удостоверения от работодателя на
ищцата, че тя работи по трудово правоотношение и получава месечно
брутно възнаграждение от около 900 лв.
В делото липсват конкретни доказателства за трудовата
ангажираност на ответника, но свид. Г. заяви, че работи в консервна
3
фабрика в Н..
Установи се от представените разписки във въззивната
инстанция, че след раздялата на двамата съпрузи Г. Ф. е плащал
издръжка на двете си деца, която им е предавА. от неговата сестра.
От социалното проучване и изводите на социалните работници в
социалният доклад, представен от Дирекция „Социално подпомагане”
– гр. П. се констатира, че ищцата разполага с необходимия родителски
капацитет и възможности, за да осигури нормални условия
(включително и битови) за правилното физическо, психическо и
емоционално израстване на децата. В тази насока са установили, че от
фактическата раздяла между родителите децата са живели само с
майката и тя е полагала непосредствени грижи за тях, успявайки да
задоволи базисните им потребности. Относно общуването и
родителската ангажираност на бащата са проучили, че от около 6
месеца той се е установил в чужбина (Кралство Н.), при което между
него и децата не са били провеждани лични срещи, но поддържат
връзка чрез електронни средства за комуникация.
Въз основа на изложените факти, въззивният състав приема
следните правни изводи :
Съдът счита, че преди обсъждането на материалната
законосъбразност на атакуваното решение следва да отговори на
възраженията за допуснати нарушения на процесуалните прави от
ПРС, изложени във въззивната жалба. Във връзка с тях съдът прие
като доказателство декларация от И. Г. Г., за която се сочи че е
връчила съобщението с книжата по чл. 131 от ГПК, и разпита същата
като свидетел. Писмената декларация съдържа изявление, подписано
от Г., че не е връчвала на адресата Г. К. Ф. при отказ съобщението на
РС гр. П. от 08.03.2022г. по гр.д. №206 от 2022г. Това писмено
доказателство е частен свидетелстващ документ, който има
материална доказателствена сила, която обаче не е обвързваща, а се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
4
доказателства в делото. Заявеното в тази декларация се потвърждава
от показанията на свид. Г., която заявява, че работи на длъжност
чистач в кметството в с. К. и не й е възлагано изрично към трудовите
й задължения връчването на съдебни призовки и книжа. Сочи също, че
подписа в съобщението, в което е удостоверено че на ответника е
връчва препис от ИМ не е неин, а на съпруга й, който я е придружавал
при връчването. При тези данни настоящият състав приема, че е
разколебА. обвързващата доказателствена сила на официалното
удостоверяване в съобщението от 08.03.2022г. на л. 25 от
първоинстанционното дело и тя не следва да бъде зачетена. Такава
съгласно чл. 179 от ГПК официалният документ има, ако е издаден от
длъжносто лице в кръга на службата му, ако е удостоверило лично за
извършени от него или пред него действия. Това в казуса не е
направено, тъй като удостоверяването с подпис е опорочено, тъй като
не е полежен от връчителя Г..
Заедно с горното, съдът съобрази показанията й, че на
07.04.2022г. при повторното й посещение на адреса на Г. Ф., неговата
сестра му е прочела съдържанието на съдебните книга по телефона.
При тези данни съдът счита, че той е бил информиран за ИМ и
доказателствата, поради което не се налага връчване на същите. В
контекста на изложеното съдът констатира, че във въззивната жалба
на ответника Ф. са направени възражения срещу исковете на К. Т. и са
формулирани доказателствени искания за писмени и гласни
доказателства по тези възражения, които съдът уважи в настоящото
производство. По този начин е санирано нарушението на
първоинстанционния съд във връзка с даване на възможността на
ответника да възрази срещу исковете и да направи свои
доказателствени искания. Ето защо Благоевградският окръжен съд
приема, че следва да обсъди възраженията на ответника по същество
срещу предявените искове, както и ангажираните от него
доказателства във въззивната инстанция.
5
Въз основа на горното, въззивната инстанция приема по
същината на исковете следното :
По иска за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия и вината за това, съдът приема, че
е доказан. Категорично се налага извод, че между съпрузите е
настъпила трайна и необратима раздяла. От м. септември 2021г. те са
прекъснали общуването помежду си и не осъществяват никакви
контакти. Нещо повече съпругът е заминал в чужбина и по този начин
е затруднил максимално възможността за евентуално възстановяване
на връзката между тях. При тези обстоятелства е безспорно, че
съществуването на брака за в бъдеще е безсмислено и дори
невъзможно.
Относно вината за брачното разстройство се събраха
доказателства, че и двамата съпрузи са допринесли за изпразването му
от съдържание. Съпругът е провокирал прекъсването на брачната
връзка с употребата на алкохол и увлечение по хазарта, които са
довели до конфликти със съпругата и пренебрегване от негова стрА.
на семейните му задължения.
От своя стрА. съпругата е провокирала охладняването на
отношенията със съпруга, като е пренебрегвала задълженията си към
децата и не е създала семеен уют и близост между тях.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е постановено че единствено
Г. Ф. е виновен за настъпилото разстройство на брака и да бъде
постановено, че това е стА.ло по вина и на двамата съпрузи.
Относно фамилното име на ищцата, ответникът не оспорва иска
й да възстанови предбрачното си такова, поради което правилно
районният съд е уважил този иск и е постановил за в бъдеще да носи
отново фамилията „Т.“.
Ищцата е заявила иск да й бъде предоставено упражняването на
6
родителските права по отношение на родените от брака деца, а
ответникът не е направил такова искане. При тези обстоятелства и с
оглед доказателствата, че след раздялата им майката е поела изцяло
грижите за децата и те заявяват, че се чувстват добре при нея и искат
да продължат да живеят с нея, въззивният състав счита, че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката К. Ф.. По този начин ще бъде защитен най – добрият интерес
на децата, аргументи за което се съдържат и в социалния доклад на
Отдел “ЗД“ гр. П..
Относно режима на лични контакти с бащата съдът счита, че
определеният такъв от районния съд е балансиран и ще осигури
достатъчно време за общуване на бащата с децата, предвид възрастта
в която се намират и в която същите отделят повече време за социални
контакти извън семейната среда. Въпреки това режимът на лични
контакти е непълен, тъй като не урежда времето за общуване в
празничните дни. Ето защо определеният режим на лични отношения
следва да бъде допълнен с даване на възможност на бащата и децата
да бъдат заедно и всяка четна година за Великденските празници,
всяка нечетна година за Коледните празници от 10 часа на 24.12. до
18часа на 25.12. с приспиване при бащата и всяка година на 31.12. от
10 часа до 16 часа, а на рождените дни на децата от 12 часа до 16 часа
на съответния ден.
Относно исковете за издръжка на двете деца за времето от
раздялата межу съпрузите до предявяване на исковете съдът счита, че
са основателни. Категорично се установи, че раздялата е настъпила в
края на м. септември 2021г. и до предявяване на ИМ в съда няма
доказателства бащата да е осигурявал издръжка на децата. Ето защо
исканията са основателни за периода от 25.09.2021г. – деня на
раздялата на съпрузите, до 18.02.2022г. – деня на постъпване на ИМ в
съда, който период е в рамките на регламентирания такъв в чл. 149 от
СК.
7
При определяне на размера на дължимата издръжка съдът
съобрази, че К. е бил на 13 години към процесния период и нуждите
му от издръжка са били по – големи от минималната такава за същия
период, с оглед предгимназиялната му възраст и активния период на
растеж на детето. Заедно с това, макар да липсват доказателства за
конкретните доходи на бащата в този период, свидетелите сочат, че е
работил в цех за дограма и др. Ето защо според съда от общо
необходимата за К. изръжка в размер на 400лв., 250лв. следва да се
поемат от бащата, а 150лв. от майката.
По отношение на детето Г., съдът приема, че издръжката която
отговоря на нейните нужди към онзи момент, когато е била на 10
години, е 350лв., от които бащата следва да осигури 200лв., а майката
150лв.
Относно издръжката зА.пред съдът счита, че тя се дължи от
предявяване на исковете за присъждането й, след като не е била
поискА. като привременна мярка, докато тече бракоразводния процес.
Двата иска за издръжка следва да бъдат уважени изцяло както са
поискани, тъй като са в размер, който балансира нуждите на децата и
възможностите на родителя, който ги дължи. Макар да не са
представени доказателства за доходите на Г. Ф., ноторно известно е,
че поради разликата в стандарта на живот в Н. и в Б., доходите му в
първата държава му позволяват да заплаща издръжка за по – голямото
дете в размер на 250лв., а за по – малкото в размер на 200лв., които
размери са близки до еднодневните възнаграждения за труд в
държавата, в която живее бащата. Заедно с това, тези размери са
близки до минималната издръжка за стрА.та, която е фиксирА. като ¼
от минималната работна заплата.
Безспорно е, че нуждите на децата с оглед възрастта им са
значителни и са свързани с необходимостта освен за осигуряване на
хрА. и дрехи, а също и на учебни пособия и консумативи, както и
заплащането на допълнителни уроци и курсове извън училище.
8
Поради това, възраженията на ответника срещу определения
размер на издръжката за всяко от децата са неоснователни.
Относно разноските на страните във въззивната инстанция,
съдът счита, че на основание чл. 329, ал.1, изр.2, предл. трето те
следва да остА.т за сметка на страните така, както са ги направили.
Посоченото законово правило налага отмяна на първоинстанционното
решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата
разноските за първата инстанция.
По изложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №309/04.11.2022г. по гр.д. №206/2022г. по
описа на Районен съд – П. в частта, в която е постановено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Г. К.
Ф., ЕГН ********** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
двамата съпрузи - съпругът Г. К. Ф., ЕГН ********** и съпругата К.
П. Ф., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решение №309/04.11.2022г. по гр.д. №206/2022г. по
описа на Районен съд – П. в частта, в която е осъден бащата Г. К. Ф.,
ЕГН **********, да заплаща на децата си К. Г.ев Ф., ЕГН **********
и Г. Г. Ф., ЕГН********** месечна издръжка, считано от датата на
влизане в сила на решението по делото и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА бащата Г. К. Ф., ЕГН **********, да заплаща на
децата си К. Г.ев Ф., ЕГН ********** и Г. Г. Ф., ЕГН**********
месечна издръжка, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 18.02.2022г.
ОПРЕДЕЛЯ към постановения режим на лични контакти между
бащата Г. К. Ф., ЕГН ********** и децата К. Г.ев Ф., ЕГН **********
9
и Г. Г. Ф., ЕГН********** да бъда включени следните дни : всяка
четна година дните на Великденските празници, всяка нечетна година
за Коледните празници от 10 часа на 24.12. до 18часа на 25.12. с
приспиване при бащата и всяка година на 31.12. от 10 часа до 16 часа,
а на рождените дни на децата от 12 часа до 16 часа на съответния ден.
ОТМЕНЯ решение №309/04.11.2022г. по гр.д. №206/2022г. по
описа на Районен съд – П. в частта, в която е осъден Г. К. Ф., ЕГН
**********, да заплати К. П. Ф., ЕГН ********** сумата от 823лв.,
представляваща съдебни разноски за производството пред първата
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решенито в остА.лата му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС само в частта за
упражняването на родителските права, режима на лични отношения
между родителите и децата и в частта за издръжката, а в остА.лата
част не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10